Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр. Сливен,
31.05.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми май, през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 354 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002018000875-091-001 от 24.08.2018 г.,
потвърден с Решение № 247/15.11.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, с който, в тежест на търговското
дружество „Г. А.” ЕООД, гр.Сливен, са установени допълнителни задължения за ДДС
в данъчен период м.07.2017 г. в размер на 62453,68 лв., ведно с начислени лихви
4701,28 лв., на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, поради констатирана липса на последваща
облагаема доставка на стоките, за които е ползван данъчен кредит.
Жалбоподателят
„Г. А.” ЕООД, гр.Сливен обжалва издадения ревизионен акт като
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Възразява, че органът по приходите неправилно е приел, че продажбата на
процесните на публична продан не представлява възмездна облагаема доставка,
поради това, че същата е с характер на неустойка с обезщетителен характер. Автомобилите
били придобити на публична продан от „С.м." ЕООД, на което дружество бил
издаден РА със същите мотиви. С Решение № 251/22.11.2018г. на Директора на ОДОП
гр.Бургас по жалба срещу Ревизионен акт № Р-02002018000877-091-001/10.09.2018
г. на "С.м." ЕООД, ЕИК ******, категорично било прието, че публичната
продан е облагаема доставка, а автомобилите са използвани за последващи
облагаеми доставки от купувача по публичната продан. Иска се отмяна на
ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.М.Д.,
който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът
- директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от юрисконсулт В.
М., който оспорва основателността на жалбата, счита, че спорните публични
задължения са правилно определени на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, като се
позовава на мотивите на горестоящия административен орган. Претендира
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-02002018000875-020-001/ 14.02.2018, изменяна със
Заповеди Р- 02002018000875-020-002/ 16.05.2018,
Р-02002018000875-020-003/15.06.2018 г. (л.139-144), е възложено извършването на
ревизия на търговското дружество „Г. А." ЕООД, с предметен обхват -
установяване на задължения за ДДС за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002018000875-092-001/30.07.2018 г.,
като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден
процесният РА № Р-02002018000875-091-001 от 24.08.2018 г., с който, в тежест на
ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчен
период м.07.2017 г. в размер на 62453,68 лв., ведно с начислени лихви 4701,28
лв., на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, поради това, че стоките били
предназначени за безвъзмездна доставка или за дейности различни от
икономическата дейност на лицето съгласно чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС. РА е съобщен
на жалбоподателя на 28.08.2018 г.
Против РА е подадена жалба до горестоящия
административен орган на 12.09.2018 г. При оспорването по административен ред
ревизионният акт е потвърден с Решение № 247/15.11.2018 г. на директора на
Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, но при други мотиви, а именно
прието е, че през м. 07.2017 г. дружеството е изписало от сметка 304 Стоки,
придобитите през м. 03.2017 г. 12 броя МПС, но същите не са използвани за
извършване на последващи облагаеми доставки, а за изпълнение на договорената с
обезщетителен характер неустойка, т.е. с тези МПС, за които е упражнено право
на данъчен кредит, не са извършени последващи облагаеми доставки. За да
достигне до този извод административния орган се е позовал на чл. 26, ал. 2
изр.второ от ЗДДС, според който текст не се смятат за възнаграждение по
доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен
характер.
Установено
е в хода на ревизията, че с Решение на Варненски окръжен съд от 2000 г. е
учредено еднолично дружество с ограничена отговорност „Г.". Същото е със
седалище и адрес: гр. В., ул. „С." ****. Управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството е Г. С. П.. С учредителен акт от 29.07.2011 г. е
учредено „Г. апартаменти 3" ЕООД с капитал 43 600,00 лв. Капиталът на
новосъздаденото дружество е от направена непарична вноска от „Г." ЕООД на
собствен апартамент в гр. В., с.о. „А. м." ***
Съгласно договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 17.03.2017 г. „Г." ЕООД продава на С. К. В. собствените си
дялове, представляващи 100% от капитала на „Г. апартаменти 3" ЕООД.
Купувачът става едноличен собственик на капитала и управител на дружеството.
Наименованието му се променя на „Г. А." ЕООД и седалището се премества в
гр. С. Промяната е вписана в Търговския регистър на 23.03.2017 г. За периода от
учредяване на „Г. апартаменти 3" ЕООД до прехвърляне на дружествените
дялове на посоченото лице, дружеството не е осъществявало икономическа дейност.
На 23.03.2017 г., „Л. м." ЕООД издава на „Г. А."
ЕООД 12 броя фактури за продажбата на автомобили марка „Great Wall", в
т.ч. модел „Hover Н5" - 6 бр., модел „Hover Н6" - 4 бр. и модел
„Steed 5" - 2 бр. Издадените фактури са с данъчна основа общо в размер на
312 268,32 лв. и ДДС 62 453,68 лв. Същите са осчетоводени по дебита на сметка
304 Стоки, а данъчния кредит е ползван в м. 03.2017 г.
На 27.03.2017 г. е сключен договор за доставка на
автомобили между „С. м." ЕООД, в качеството на възложител и „Г. А."
ЕООД, в качеството на доставчик, с предмет доставка на 110 броя фабрично нови
автомобили, които са предварително избрани и посочени от възложителя и са
индивидуализирани от страните по марка, модел, спецификации и брой. Всички
автомобили са произвеждани от „Л.м." АД. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, подписването му се счита за отправена поръчка за доставката на всеки
един от автомобилите, описани подробно по-горе. На основание чл.2 от договора,
цената на всеки от доставените автомобили се определя в размер на цената за
съответния модел, на която същия се предлага в магазина на производителя „Л. м."
АД в България, намалена с 10%, като в цената е включен дължимия ДДС. В чл. 5 е
договорено, че доставчикът е длъжен да достави автомобилите в срок не по-късно
от 27.04.2017 г. Съгласно чл.14, т.1, при неизпълнение на задължението си за
доставка на всички автомобили, уговорени в този договор, в посочения в чл.5
срок доставчикът дължи на възложителя неустойка в размер на 400 000 лв.
Страните изрично приемат, че така уговорената неустойка представлява разумно и
справедливо обезщетение за вредите от неизпълнението на договора в срока от
страна на доставчика, които ще претърпи възложителя. Като гаранция за
изпълнението на доставката — предмет на този договор, доставчикът се задължава
да издаде при подписването му запис на заповед (без протест) в полза на
възложителя за сумата в размер на 400 000 лв., уговорена като неустойка с
обезщетителен характер.
В тази връзка, на 27.03.2017 г. е издадена Запис на
заповед (л.186), съгласно която „Г. А." ЕООД се задължава да заплати в
полза на „С.м." ЕООД сума в размер на 400 000 лв. и падеж 27.04.2017 г.
Със заповед № 1405 от 10.05.2017 г. издадена по гр.дело № 2171/2017 г., за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
Районен съд Сливен разпорежда длъжникът „Г. А." ЕООД да заплати на „С.м."
ЕООД сумата от 400 000 лв. главница по записа на заповед, сумата 8 000 лв.
разноски по делото (държавна такса) и 6 636,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от неиздължена сума по запис на заповед, която е издадена
на 27.03.2017 г. Издаден е изпълнителен лист от 10.05.2017 г. от Районен съд
Сливен, съгласно който „Г. А." ЕООД е осъдена да заплати на „С.м."
ЕООД горепосочените суми.
Във връзка с издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20171904000288 на ЧСИ С. Я., вписана в КЧСИ с per. № 719. С
Постановление за възлагане на МПС от 12.07.2017 г., С. Я. - ЧСИ, вписана в КЧСИ
с per. № ***, район на действие Окръжен съд В., като взема предвид, че по
изпълнително дело за изнесените на публична продан от 03.06.2017 г. до
03.07.2017 г. МПС, принадлежащи на длъжника „Г. А." ЕООД, постановява, че
с протокол от 04.07.2017 г. за купувач на автомобилите е обявен наддавачът „С.м.“
ЕООД. Купувачът е взискател и същият в срок, с платежни нареждания от
12.07.2017 г. е внесъл по сметка на ЧСИ сума в размер на 10 995 лв. за ползващи
се с право на предпочитително удовлетворяване на вземания по реда на чл.136 ЗЗД, както и 46 920,00 лв. ДДС, поради което, на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК постановява: Възлага върху „С.м." ЕООД 12 бр. фабрично нови автомобили
марка „Great Wall", като общата сума по възлагане е 234 600 лв., без ДДС и
281 520 лв., с ДДС.
В процеса на ревизията, на В. Д. В. и С. З. С. са
връчени ИПДСПОТЛ от 05.07.2018 г., с които са изискани обяснения и документи
относно получени парични средства от продажбата на автомобилите. В отговор на
тях, и двете лица са представили договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
31.10.2014 г., сключен между В. Д. В., съответно С. З. С. в качеството на
цедент и „Л. м." АД в качеството на цесионер. Лицата са приложили и
споразумения от 27.03.2017 г„ сключени между В. Д. В., С. З. С. и „Г. А."
ЕООД, съгласно които страните се съгласяват „Г. А." ЕООД да заплаща на В.
Д. В. и С. З. С. придобитите от „Л. м." АД автомобили в едномесечен срок,
считано от датата на продажбата им на трети лица. „Г. А." ЕООД ще заплаща
автомобилите по цени, намалени с 10% от цената, по която автомобилите са
продадени на трети лица. Дължимата сума ще се заплаща от „Г. А." ЕООД
поравно на двете лица.
С ИПДПОЗЛ от 30.04.2018 г. от ревизираното дружество е
изискано да се представят документи за извършено разплащане с доставчика „Л. м."
АД както договори и/или споразумения, уреждащи взаимоотношенията с „Л. м."
АД и „С.м." ЕООД.
В тази връзка са представени две сключени споразумения
от 23.03.2017 г. между „Л. м." АД, В. Д. В., съответно С. З. С. и „Г. А."
ЕООД. От прегледа им се установява, че по силата на договор за прехвърляне на
вземане (цесия) от 31.10.2014 г., лицата, в качеството на цедент, са
прехвърлили на „Л. м." АД, в качеството на цесионер, част от своите
вземания, които цедентите са имали към „КТБ" АД — в несъстоятелност, която
част за всеки от тях е в размер на 1 767 094,59 лв. (632 451 евро). Към момента
на проверката, остатъкът от цената, дължима от „Л. м." АД към всяко от
лицата е в размер на 1 082 345,15 лв. Страните са се съгласили „Л. м." АД
да прехвърли на посочено от В. Д. В., съответно С. З. С. лице, а именно „Г. А."
ЕООД, собствеността на по 6 броя автомобила от марка „Great Wall".
Страните се договарят, че лицата ще погасят посредством вземането си от „Л. м."
АД задължението на „Г. А." ЕООД за заплащане на цената по договора за
покупко- продажба на автомобилите, което е в размер на 187 361 лв., за всяко
лице. Страните се договарят, че след извършване на съответното прихващане, „Л.
м." АД ще продължи да дължи на всяко от посочените по-горе лица сумата от
894 984,15 лв.
В хода на ревизията на „С. м. к." АД (бивш „Л. м."
АД) е връчено ИПДСПОТЛ от 31.05.2018 г., с което е изискано да се представят
документи, които удостоверяват договорката за доставката на 110 броя фабрично
нови автомобили, индивидуализирани по марка, модел, цвят, спецификации и брой
на „Г. А." ЕООД.
В представения в тази връзка отговор се сочи, че с
Решение от 26.03.2018 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност на „С.
м. к." АД, поради което дружеството няма достъп до архива на сключените
договори и споразумения. Пояснено е, че през месец март 2017 г. са водени
преговори за погасяване на задълженията към лицата В. Д. В. и С. З. С.,
произтичащи от договори за прехвърляне на вземане (цесия). Във връзка с това, е
постигната договорка да им бъде прехвърлена собствеността на фабрично нови
автомобили с марка „Great Wall", произведени от дружеството, като по този
начин се погаси задължението към тях. В резултат на постигнатото споразумение
между страните, „С. м. к." АД е прехвърлило на „Г. А." ЕООД
собствеността на около 15 броя нови автомобили.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че
процесните автомобилите са придобити през 2017 год. от „С. м. к." АД (име
на дружеството до 02.06.2017 г. „Л. м." АД) с 15 бр. фактури с обща данъчна основа на
стойност 398 893,32 лв. 79 778,68 лв. ДДС. Фактурите са осчетоводени по сч.с/ка
304 „стоки", като е дебитирана с/ка 304 с 398893,32 лв. срещу кредитиране
на с/ка 401 „доставчици". През 2017 год. посочените 15 автомобила са
продадени. Осъществените продажби, при които е прехвърлено правото на
собственост върху процесиите автомобили, обуславят наличието на доставки.
Същите доставки са възмездни и като облагаеми такива, в издадените документи
(фактури от жалбоподателя и документ от ЧСИ), е посочен размера на дължимия към
бюджета ДДС.
Във връзка с доставка при публична продан, с документ
от частен съдебен изпълнител, издаден на 26.07.2017 год., е удостоверена
продажбата на „С.м." ЕООД на 12 от автомобилите. Останалите 3 автомобила,
са продадени от жалбоподателя с фактури през месеците август, ноември и
декември същата година. По оборотна ведомост за 2017 год., към 31.12.2017 год.
с/ка 304 „стоки" е с нулево дебитно салдо. През 2018 год. жалбоподателя не
е придобивал стоки и не е осъществявал доставки на стоки или услуги. По
оборотна ведомост за 2018 г., сметка 304 „стоки" е с нулеви начални и
крайни салда, а сметка 702 „приходи от продажба на стоки" е с нулеви
обороти.
На основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС, за продадените
от ЧСИ 12 автомобила, на 26.07.2017 год. от съдебния изпълнител е издаден
документ по чл.83, ал.1 от ППЗДДС. Продажната цена е в размер на 281 520,00
лв., в т.ч. данъчна основа 234 600,00 лв. и ДДС 46 920,00 лв.
На основание чл.113 от ЗДДС, за извършените от
жалбоподателя доставки на 3 автомобила, са издадени три данъчни документи
(фактури). В счетоводството на жалбоподателя, през 2017 год. са отчетени
приходи от продажбата на посочените по-горе 15 автомобила. Приходът в размер на
295 683,33 лв., е отчетен по с/ка 702 „приходи от продажба на стоки".
Експертизата е установила следните плащания от страна
на „Г. А." ЕООД към В.В. и С. С.: 22.12.2017 год. - 21400,00 лв. - В. Д.
В.; - 21400,00 лв. - С. З. С.. 05.01.2018 год. - 10500,00 лв. - В. Д. В.; -
10500,00 лв. - С. З. С.. Всеки от получателите, е получил през 2017 и 2018 г.
по 31 900,00 лв. Общо за 2017 и 2018 г., В.В. и С. С. са получили 63 800,00 лв.
С
Решение № 251/22.11.2018 г. на Директора на ОДОП гр.Бургас е отменен Ревизионен
акт № Р-02002018000877-091-001/10.09.2018 г., с който на "С.м." ЕООД,
ЕИК ******, са установени задължения за ДДС за периода 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. в размер на 46920.00 лв. главница и 480,09 лв. лихви. В решението
е прието, че в случая не е доказано, че са налице ограниченията, предвидени в
чл.70, ал.1. т.2 от ЗДДС и придобитите, чрез възлагане от ЧСИ автомобили са
използвани от дружеството за извършване на безвъзмездни доставки или дейности,
различни от икономическата дейност па лицето. С обжалвания РА незаконосъобразно
на основание чл.70, ал.1 т.2 от ЗДДС на „С.м." ЕООД е оспорено право на
приспадане на данъчен кредит за данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017
г. в размер на 46 920 лв. по издадения от ЧСИ документ по чл.83, ал.1 от
ППЗДДС, във връзка с придобитите чрез възлагане 12 бр. автомобили, марка
..Great Wall", на обща стойност 234 600 лв., поради което същият е
отменен, ведно е начислените лихви за просрочие общо 480,09 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на
страните.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен
ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156
ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за
съдържание по чл. 120 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните
правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на
ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното
производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички
релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.
Спорът е правен и касае материалната законосъобразност
на извършената корекция в ползвания от жалбоподателя данъчен кредит за
придобиване на процесните МПС, на основание чл. 79, ал.2 от ЗДДС.
Цитираната норма предвижда, че регистрирано лице,
което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за
независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена,
придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е
приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща
доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В случая по делото няма спор, че жалбоподателя „Г. А."
ЕООД на 23.03.2017 г. и 23.06.2017 г., е придобил 15 бр. МПС, за които са издадени
фактури с данъчна основа общо в размер на 398 893,32 лв. и ДДС 79778,68 лв.
Същите са осчетоводени по дебита на сметка 304 Стоки. Данъчния кредит по
фактурите от март.2017 г. е ползван в м.03.2017 г. По делото не е спорно и
обстоятелството, че през м.юли 2017 г. 12 бр. от тези автомобили са послужили
като имущество предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20171904000288 на ЧСИ С. Я., вписана в КЧСИ с peг. № 719 и с Постановление за
възлагане на МПС от 12.07.2017 г., за купувач на автомобилите е обявен
наддавачът „С.м.“ ЕООД, взискател по същото дело, като общата сума по възлагане
е 234 600 лв., без ДДС и 281 520 лв., с ДДС. Предмет на изпълнението са МПС по
12 бр. фактури от 03.2017 г. с издател „Л. м.“ АД с данъчна основа 312268.32
лв. и ДДС 62453.68 лв. Изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване на
вземането на „С.м.“ ЕООД от „Г. А." ЕООД произтичащо от запис на заповед издадена
на 27.03.2017 г. за осигуряване изпълнението по чл.14, т.1 от сключен на 27.03.2017
г. договор за доставка на автомобили между „С.м." ЕООД, в качеството на
възложител и „Г. А." ЕООД, в качеството на доставчик, на 110 броя фабрично
нови автомобили, а именно за заплащане на неустойка в размер на 400 000 лв. По
делото е безспорно установено и че останалите три автомобила са доставени на 3 различни
лица, за което са издадени три данъчни документи (фактури) с данъчна основа
61083,33 лв. и ДДС 12216,67 лв..
Основният правен спор при тези факти е дали публичната
продажба на процесните МПС за удовлетворяване на задължение за заплащане на
неустойка представлява последваща доставка на стоката, за която не е налице
право на приспадане на данъчен кредит. Становището на административния орган е,
че тъй като се касае за удовлетворяване на задължение на „Г. А." ЕООД към „С.м.“
ЕООД за заплащане на неустойка, която има характер на обезщетение за претърпени
вреди от неизпълнение на сключения договор за доставка на 110 броя фабрично
нови автомобили, то на основание на чл. 26, ал. 2 изр.второ от ЗДДС, стойността
на тези МПС не се смятат за възнаграждение по доставка.
Този извод на административния орган е неправилен и
противоречи на материалния закон. Съгласно чл.26 ал.2 от ЗДДС данъчната основа
се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от
или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго
лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за
възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с
обезщетителен характер. Анализът на горепосочената разпоредба води до извода,
че посочените плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер следва да
са свързани непосредствено с доставката, предмет на облагане с ДДС, а не да
произтичат от някакви други отношения между страните. Това е така защото тази
правна норма има отношение към определянето на данъчната основа за конкретната доставка
и не държи сметка за други отношения между съконтрахентите, произтичащи от
техни други правоотношения.
В случая се касае за изпълнение на ликвидно и
изискуемо парично задължение, чрез принудително изпълнение на вещи на длъжника,
което независимо, че е с обезщетителен характер, то не е свързано с доставката
реализирана чрез публичната продажба, поради което относно данъчната основа по
нея не следва да се прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 2 изр.второ от ЗДДС.
Обстоятелството, че процесната публична продажба
представлява доставка на стоката, за която е налице право на приспадане на
данъчен кредит е установена с Решение № 251/22.11.2018 г. на Директора на ОДОП
гр.Бургас за отмяна на Ревизионен акт № Р-02002018000877-091-001/10.09.2018 г.,
с който на "С.м." ЕООД, ЕИК ******, са установени задължения за ДДС
за периода 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 46920.00 лв. главница и
480,09 лв. лихви.
Публичната продан на недвижим имот или на движими вети
е едни от способите за принудително изпълнение, извършващо се чрез съвкупност от
актове. Тя приключва е извършването на последния акт по нея, а именно
издаването на постановлението за възлагане на вещта, е което се прехвърля
собствеността върху купувача.
Данъчното облагане на доставката - публичната продан,
проведена чрез явен, таен търг или на постоянно определено място от публичен
изпълнител, съдебен изпълнител или от заложен кредитор, намира своята
регламентация в разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от Правилника за
прилагането му, като с понятието „собственик на вещта" законът визира
длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. В конкретния
случай, това е длъжникът по изпълнителното дело (въз основа на което са
издадени заповед № 405/10.05.2017 г. и изпълнителен лист от PC Сливен) Г. А."
ЕООД.
Нормата на чл. 131 ал. 1 от ЗДДС постановява, че при
публична продан по реда на ДОПК, или на ГПК, или при продажба по реда на Закона
за особените залози, или на чл. 60 от Закона за кредитните институции, и когато
собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на
ипотекираният имот) е регистрирано по закона лице, публичният изпълнител,
съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в 5 дни от получаване на
пълната цена по продажбата, да извърши определени действия, при спазване на
реда и условията за тях, регламентирани в т. 1-4 на ал. 1 от чл. 131 от ЗДДС, а
именно: да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка ***, която се
явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова
сметка *** НАП, в обхвата на която работи публичният изпълнител; да състави
документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три
екземпляра - за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за
собственика на вещта и за получателя (купувача); да предостави документа по т.
2 на собственика па вещта и на получателя в срок три дни от издаването му; да
уведоми компетентната териториална дирекции на HAП, в която собственикът на
вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т.2 по ред,
определен е правилника за прилагане на закона.
При прехвърляне правото на собственост на движими вещи,
доколкото доставките са с място на изпълнение на територията на страната и не
попадат в хипотезата на чл. 50, ал.1 от ЗДДС, е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и публичната продан на движимите вещи подлежи на
облагане с ДДС. При тези доставки се приема, че в продажната цена е включен
данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя
купувача на публичния изпълнител / съдебния изпълнител/ заложния кредитор (по
аргумент от ал. 3 на чл. 131 от ЗДДС).
Според изискванията на чл. 83 от ППЗДДС, в случаите на
продажба по чл. 131. ал. 1 от закона, публичният изпълнител, съдебният
изпълнител или заложният кредитор съставя документ за продажбата, който съдържа
посочените в същата разпоредби реквизити, включително данъчна основа и данък.
Документът се издава в 3 екземпляра в срок до 5 дни, считано от получаване на
пълната цена по продажбата. В същия срок, публичният изпълнител, съдебният
изпълнител или заложният кредитор подава уведомление по образец - приложение №
20, до териториалната дирекция на НА.П, където е регистриран собственикът на
вещта (длъжникът, залогодателят. съответно собственикът на ипотекираната вещ).
В разглеждания случай, изпълнителното производство
спрямо длъжника „Г. А." ЕООД е проведено по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Възлагането на вещ на взискателя в изпълнителното
производство по ГПК е допустимо по аргумент от разпоредбата на чл. 461 от ГПК.
При възлагането по този ред, взискателят придобива правото на собственост върху
вещта в качеството му на наддавач, предложил най-висока цена при публичната
продан на съответната вещ, след което прихваща продажната цена срещу
съответната част от вземането си. Поради това взискателят следва да бъде
третиран като купувач и в тези случаи да бъдат прилагани правилата относно
проданта.
Следователно, публичната продан по ГПК е особен вид
продажба, при която проданта се извършва не от собственика на вещта, а от лице,
натоварено с публични функции - съдебен изпълнител. За целите на ЗДДС,
публичната продан представлява доставка на стока, регламентирана в чл. 131 от ЗДДС като специфичен случай на доставка. Задължението на ЧСИ за внасяне на
дължимия ДДС по публичната продан се предпоставя от това дали собственикът на
вещта (обичайно длъжник по изпълнителното дело) е регистрирано по ЗДДС лице.
Макар и вменено като задължение на съдебния изпълнител, внасянето на ДДС от
публичната продажба се извършва от името и за сметка на собственика на вещта, а
ЧСИ е лице. задължено по закон да удържа и да внася данък по смисъла на чл.15
от ДОПК. Съгласно чл.15. ал.1 от ДОПК, когато в закон е предвидено, че
определено лице е задължено да удържа и внася данъци, за това лице се прилагат
правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този
кодекс. Съгласно ал. 2 от същата норма, данъци, удържани и внесени от лицето по
ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието
възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало
задължение за удържане.
В този смисъл, след като „Г. А." ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице, считано от 23.11.2011 г., то с основание ЧСИ е
начислил и внесъл дължимия във връзка с доставката ДДС в размер на 46 920 лв.,
независимо че в случая не е получил пълната цена по продажбата, каквото е
изискването на чл. 131, ад.1 от ЗДДС и е издал постановление за възлагане на
МПС на 12.07.2017 г.
В случаите като разглеждания, правото на приспадане на
данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл.
69, при ограниченията па чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание
чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления
данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон
лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл.
71, т. 6 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по
отношение на начислен данък върху добавената стойност при публична продан по
реда на ГПК, по която лицето е купувач, същото следва да притежава документ по
чл. 131. ал. 1. т. 2 от същия закон.
От наличните в преписката доказателства, става ясно,
че „С.м." ЕООД притежава издадени от ЧСИ С. Я. постановление за възлагане
на МПС и документ по чл. 83 ал. 1 от ППЗДДС (изх, № 4477/26.07.2017 г.),
съдържащ изискуемите реквизит. Разпоредбата на чл.59 от ППЗДДС урежда
възможността регистрирано лице, каквото е това дружество, да упражни своето
право на приспадане на данъчен кредит вьз основа на документа по чл.83, ал.1,
какъвто документ е налице, при спазване на общите изисквания за упражняване на
това право. Това право е признато на "С.м." ЕООД с Решение №
251/22.11.2018 г. на Директора на ОДОП гр.Бургас, от което следва извода, че
процесната публична продажба представлява доставка на стоката, за която е
налице право на приспадане на данъчен кредит, поради което не е налице
посочената в оспорения административен акт, материално правна предпоставка по
чл.79 ал.2 от ЗДДС за извършване на корекция в ползвания от жалбоподателя
данъчен кредит за придобиване на процесните МПС. Наред с това данъкът по тази
доставка е начислен и внесен от името на данъчно задълженото лице „Г. А."
ЕООД, чрез действията на ЧСИ С. Я. и издаването на документ по чл. 83 ал. 1 от
ППЗДДС.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че са нарушени чл.2 и чл.3 от ДОПК.
На друго ревизирано лице "С.м." ЕООД, за същите стоки (леки
автомобили), които са предмет на доставки по същата стокова верига на това РЛ е
признат ДКр. Незаконосъобразно и в противоречие с принципите за
обективност, законност и служебно начало органът по приходите е възприел едни и
същи фактически констатации по противоположен начин. Такъв двоен подход при
тълкуване на един и същи факт противоречи на принципите на законност и
обективност залегнали в чл. 2 и 3 ДОПК, които органът по приходите е длъжен да
спазва при извършване на проверки ревизии. (В този смисъл Решение № 7874/04.06.2012г.,
адм. дело №8903/2011 г., ВАС, І отд., Решение № 15198 от 30.11.2012 г. на ВАС
по адм. д. № 5214/2012 г., VIII отд.).
На основание изложените мотиви ревизионният акт следва
да бъде отменен в обжалваната част, като съобразно този изход на процеса в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски в размер
на 3503,58 лв., представляващи 50 лв. д.т., адвокатско възнаграждение 3053,58
лв. с вкл. ДДС и 400 лв. депозит за ССчЕ.
Направеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Заплатеното от
оспорващия адвокатско възнаграждение без ДДС съответства на минималния размер
по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за приложение на
чл.161 ал.2 от ДОПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002018000875-091-001 от
24.08.2018 г., потвърден с Решение № 247/15.11.2018 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, в частта с която, в тежест
на търговското дружество „Г. А.” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н. К." №
*, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, са установени допълнителни задължения
за ДДС в данъчен период м.07.2017 г. в размер на 62453,68 лв., ведно с
начислени лихви 4701,28 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП да заплати
на „Г. А.” ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Н. К." № *, сумата
от 3503,58 лв. (три хиляди петстотин и три лева и петдесет и осем стотинки)
разноски по делото, представляващи 50 лв. д.т., адвокатско възнаграждение
3053,58 лв. с вкл. ДДС и 400 лв. депозит за ССчЕ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: