№ 1145
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 900935/28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 11/2019 г. по описа на
ОС-гр. Благоевград, ГО, 3 с-в, изцяло е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд срещу
Р. В. О. регресен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ
(отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане общо на сумата от 77312,73 лв., представляваща
сборът от възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ обезщетение, възстановил на
Националното бюра на Република Италия заплатеното заместващо и компенсаторно
обезщетение на пострадалите от виновното противоправно поведение на Р. В. О., чиято
деликтна отговорност не е била обезпечена през релевантния период чрез договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (по две преписки,
наречени „щета 120008/07.01.2014 г. – за сумата от 28706,91 лв.” и „щета №
220048/26.03.2014 г.” – за сумата от 48605,82 лв.), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното й заплащане.
Решението на ОС-гр. Благоевград, с което е отхвърлен изцяло предявеният
осъдителен иск, е обжалвано от ищеца. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е
необосновано, тъй като, макар и от събраните по делото доказателства да се установявало по
несъмнен начин, че ответникът е причинил виновно твърдените имуществени и
неимуществени вреди на пострадалите от настъпване на процесното ПТП – в Република
Италия, първоинстанционният съд е приел, че е недоказано осъществяването в обективната
действителност на всички юридически факти, включени във фактическия състав, обуславящ
1
възникването на съдебно предявеното регресно право.
Въззиваемият – чрез назначените му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особени
представители, е подал отговор в законоустановения срок по чл. 263 ГПК, оспорвайки
въззивната жалба с твърдението, че в процеса на доказване ищецът не е установил чрез
пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, нито
противоправното поведение на ответника, нито че то е в причинно-следствената връзка с
твърдения вредоносен резултат.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Благоевград е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3
КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като
дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Разпоредбата на чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният
фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато
МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в 2-
месечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят – арг. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Следователно, възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е възстановил на
компенсационен орган на държава членка, заплатил на увредено лице обезщетение за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу
причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил
своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
Законосъобразно се явява правното съждение на първоинстанционния съд, че за
решаване на правния спор, предмет на настоящото исково производство, следва да се
приложи италианското обективно материално право, тъй като процесното непозволено
увреждане, вследствие на което са причинени твърдените имуществени и неимуществени
вреди, е настъпило в Република Италия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим
II”) приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт.
2
Същественият правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали заявените имуществени и неимуществени вреди са настъпили по
описания в исковата молба начин, респ. дали ответникът е осъществил твърдяното
противоправно деяние, вследствие на което – в пряка причинно-следствена връзка, са
настъпили релевантните противоправни последици.
Първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е приел
за установено в мотивите (л. 4 от решението), „че на 24.11.2012 г. в Кампли, Република
Италия е станало ПТП между „Нисан Примера”, с рег. № ***, управляван от Р.О. и т. а.
„Мицубиши”, с рег. № ***, управляван от Д. Д. Д.. Първият посочен автомобил е с
българска регистрация, а другият – с италианска. Регистрацията на „Нисан Примера” е в
България, което определя и местодомуването му в страната”, като тези факти се установяват
от „подписан на 22.11.2012 г. от водачите на автомобилите двустранен констативен
протокол за ПТП”.
В отговора на въззивната жалба особените представители на ответника не релевират
довод за необоснованост на обжалваното решение – по тези факти, поради което въззивният
съд следва да приеме, че на 24.11.2012 г. в Кампли, Република Италия е настъпило ПТП
между „Нисан Примера”, с рег. № ***, управляван от Р.О. и „Мицубиши”, с рег. № ***,
управляван от Д. Д. Д.”, като от участниците в процесния транспортен инцидент на
22.11.2012 г. е подписан двустранен констативен протокол за ПТП.
В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, в
което се приема, че „доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е
приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт,
който се е осъществил, само ако въззивната жалба (б. н. или в отговора на въззивната жалба)
съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният
съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие
на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”.
Именно от този двустранен констативен протокол (намиращ се на л. 316 на
италиански език, а превода на български – на 353 и сл., в кориците на първоинстанционното
дело) се установява, че ответникът и другият участник в ПТП – италианският гражданин,
при съгласуване на техните насрещни изявления за действително осъществените в
обективната действителност правнорелевантни факти са приели за установено, че автомобил
В (управляван от ответника) е навлязъл в лентата за движение на автомобил А (14.
Забележки към автомобил А), като по автомобил В „всичко е изкривено” (14. Забележки към
автомобил В). Следователно, в този протокол се съдържа признание на ответника за
неизгоден за него правнорелевантен факт – противоправно навлизане в насрещната пътна
лента, вследствие на което е причинил процесното ПТП”. А признанието на факти е едно от
най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които
преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
Тъй като на основание чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се
определя съобразно закона по мястото, където те са съставени, следва да се приложи
италианското процесуално право. Съгласно разясненията по тълкуването и приложението на
чуждото процесуално право, дадени по осъществената от ОС-гр. Благоевград международна
съдебна поръчка (л. 224 от кориците на първоинстанционното дело), признанието за
3
неизгоден факт, обективирано от един от водачите в двустранния констативен протокол, не
притежава пълна доказателствената стойност, а трябва да бъде оценена свободно от съдията,
т.е. по същия начин, както предписва и българският гражданскопроцесуален закон в чл. 175
ГПК (чл. 2733, ал. 2 от италианския ГК: „… самопризнанието, направено само от някои от
свързваните страни по производството, се оценява свободно от съдията”).
Макар и правилно да е възприел обективираните в процесния двустранен констативен
протокол факти, вкл. и обстоятелството, че ответникът е навлязъл с управлявания от него
лек автомобил в насрещната лента, необоснован се явява правният извод на
първоинстанционния съд, че този частен свидетелстващ документ не притежава
доказателствена сила и въз основа на удостоверените в него правнорелевантни факти
вещото лице от приетата от ОС-гр. Благоевград не е могло да основе своите фактически
(доказателствени) изводи за взаимовръзката на обстоятелствата и явленията в природата, т.е.
относно динамиката (механизма, причинно-следствената връзка) на процесите при
настъпване на релевантното ПТП (арг. чл. 153, предл. 2 ГПК). Без да е наведен такъв довод,
а следователно и без да са събирани доказателства за този факт, в нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел, че, макар и ответникът Р.
О. да е посочил, че всичко е „изкривено”, неясно оставало доколко е могъл да изразява
адекватно позицията си, тъй като нямало данни да е владеел и в каква степен италиански
език. Установява се, че ответникът е изписал на кирилица търговското наименование на
българския застраховател, който е поел (преди прекратяване на застрахователното
правоотношение) задължението да обезпечава деликтната отговорност на водачите на
„Нисан Примера” – „Лев Инс”, и то в разделите, описани на италиански език (това е
индиция, че той е разбирал смисъла, вложен в тази бланка), като не е удостоверил, че не
владее този език – нито на български, нито на италиански език. Следователно, необосновано
и при допуснато процесуално нарушение, което с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция се явява съществено, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че
този двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на удостовереното от ответника признание за неизгодния за него факт, че е
навлязъл в насрещната пътна лента на движение. Макар и това правнорелевантно
обстоятелство да е удостоверено в този частен свидетелстващ документ чрез неговото
изписване от другия водач (италианския гражданин), българският гражданин не го е
оспорил, а напротив – чрез полагане на своя подпис е признал този факт (при
съгласуваното изявление на участниците в процесното ПТП). В графичната част на този
документ е удостоверено, че управляваният от италианският гражданин товарен автомобил
е бил увреден в предната и средната лява част, а управляваният от ответника лек автомобил
– в неговата лява предна част.
Именно тези безспорно установени по делото факти са били анализирани от приетата
от ОС-Благоевград САТЕ (ирелевантно е от точно кой документ вещото лице е възприело
тези факти, а същественото е, че те са доказани по делото), която е изградила именно въз
основа на тях своите доказателствени (фактически) изводи относно взаимовръзките между
4
обстоятелствата и явленията в природата (т. нар. причинно-следствена връзка – арг. чл. 153,
предл. 2 ГПК).
От първоначалната САТЕ се установява, че в графичната част на двустранния
констативен протокол е удостоверено правнорелевантното обстоятелство, че увредените
зони на т. а. автомобил „Мицубиши” са в предния ляв калник (предно окачване), предна и
задна леви врати, а увредените зони при л. а. „Нисан” – при левия габарит и предното
окачване.
От описа на увредените части, извършен от представител на застрахователя, се
установяват и вреди в дясната зона на товарния автомобил (напр. предна дясна врата на
купето; дясна задна врата на купето; дясна странична долна преграда и нюанс на десен
преден калник), но този опис е извършен повече от половин година (на 18.07.2013 г.) след
настъпване на процесното ПТП (на 24.11.2012 г.), поради което не е установена причинно-
следствената връзка на тези вреди с релевантното застрахователно събитие. Изрично в този
протокол за оглед е изяснено, че „при експертизата не бе възможно да се огледат и
съответно да се снимат сменените части, тъй като по думите на майстора те са били вече
унищожени; към момента няма издаден някакъв данъчен документ за ремонта на
автомобила”. До този доказателствен извод е достигнало и вещото лице – „Забележка: Няма
отразени увреждания по дясната част на автомобила. Отразените увреждания по т. а.
„Мицубиши” в описа на щетите от застрахователя са от двете страни на автомобила и
кореспондират с описаното от водача Д. Д. за излизане и странично обръщане на
автомобила”. Тези данни, удостоверени от водача на товарния автомобил, обаче са
обективирани в Протокола за ПТП, като този официален свидетелстващ документ, макар и
издаден от компетентен административен орган (полицай), не е съставен на
местопроизшествието, а единствено по сведение на пострадалия водач на товарния
автомобил (и то почти 2 месеца след настъпване на процесното застрахователно събитие) –
„поради невъзможността да бъде открит Р., който живее в България, считаме, че случаят по
злополуката трябва да бъде приключен въз основа на заявеното от Д. Д. Д. и на това, което
става ясно от двустранния констативен протокол за ПТП”, поради което този документ – в
тази част, обективира писмени свидетелски показания на заинтересовано лице, без
участието на страните в настоящия процес, вкл. и на ответника, като дори липсват
доказателства, че е пояснена наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.
При така изяснените правнорелевантни факти удостоверените свидетелски показания
на пострадалия в този Протокол за ПТП представляват негодни доказателствени средства и
съдът не може да основе своите вътрешно убеждение въз основа на тях (по същия начин не
трябва да бъдат възприети фактическите изводи на вещото лице, което е обосновало въз
основа на тези факти своето заключение). По идентичен начин се преценява този протокол
за ПТП и по италианското процесуално право – съобразно разясненията в осъществената
международна поръчка (л. 226 и сл. от кориците на първоинстанционното дело):
„Доказателствената стойност на протокола е тази, която е посочена в чл. 2700 от ГПК (т.е.
тази на публичен акт), само по отношение на обстоятелствата, които полицейските
служители са могли да установят визуално в резултат на тяхната намеса; от друга страна, на
всички обстоятелства, научени от трети страни или като следствие от други проверки,
трябва да се даде доказателствена стойност, която съдията може свободно да оцени и
прецени в рамките на производството; в тази връзка се припомня неотдавнашно решение на
Върховния съд с № 9073/19: „Публичноправният документ и следователно също и докладът
на общинска полиция има пълна доказателствена сила до установяване на неистинността
им, само за декларираните от страните и за други обстоятелства, които държавният
служител удостоверява като възникнали в негово присъствие, докато, що се отнася до други
фактически обстоятелства, за които той сигнализира, че е установил в хода на
разследването, като ги е научил от трети страни или вследствие на други проверки, става
5
въпрос за доказателствен материал, който може свободно да бъде оценен от страна на
съдията, заедно с другите или придобити от страните констатации”.
В този смисъл, само по несъмнен начин установените в процеса на доказване вреди
по този автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответника, подлежат на обезщетение от него (тези, които се намират в лявата
страна на увредения товарен автомобил, съобразно признанието на делинквента в процесния
двустранен констативен протокол).
С оглед на изяснените в двустранния констативен протокол факти, допълнени с
направената от САТЕ допълнителна справка за релефа на терена в района на ПТП – за
настъпилите увреждания по двата автомобила, вещото лице достига до следните
доказателствени изводи: в момента, когато товарният автомобил се е намирал в участък от
улицата с десен завой, насрещно движещият се лек автомобил, управляван от ответника, е
навлязъл в насрещната лента за движение, като с предния си ляв габарит се е ударил отляво
в т. а. „Мицубиши”. Вследствие от постъпателното движение на двата автомобила един към
друг л. а. „Нисан” с частите от левия си габарит последователно уврежда преден ляв калник,
предна и задна леви врати, леви греди и други части по лявата част от купето. При този
контакт между двата автомобила е следвало да се получат и увреждания по лявата част от
левите части на задното и/или предното окачване и по лявата страна на товарната
надстройка на товарния автомобил. Както бе изяснено, поради неустановяване на причинно-
следствената връзка съдът не обсъжда обоснованото с недопустими доказателствени
средства предположение на вещото лице за страничното обръщане на товарния автомобил
на дясната му страна и настъпване на твърдените вреди в тази зона на МПС (фактът на
обръщане се „установява” единствено от медицинската експертиза, изготвена от
представител на застраховател, който преразказва свидетелски показания на лицето, което
твърди, че е бил пътник в товарния автомобил при настъпване на процесното
застрахователно събитие – М. Ч., а именно „че автомобилът, ударен от друга кола, идваща
от отсрещната посока, бил обърнат върху насип на дясната си страна”; тези показания са
писмени, не са дадени пред надлежен орган на удостоверителна власт, без участието на
ответника, поради което не са годни да изяснят в процеса на доказване пред настоящия съд
правнорелевантни факти).
Съобразно техническите данни, кинематиката на удара в динамика на протичане,
причинените вреди на двата автомобила вещото лице е достигнало до извода, че скоростта
на л. а. „Нисан” към момента на удара е била около 85 км./ч., а тази на т. а. „Мицубиши” –
около 45 км./ч.
Съгласно чл. 2054 от италианския ГК водачът на превозно средство е длъжен да
обезщети вредите, причинени на хора или вещи вследствие на движението на превозното
средство, като в случай на сблъсък между превозни средства се предполага, до доказване на
противното, че всеки от водачите е допринесъл в еднаква степен за причиняване на вредите,
претърпени от всяко от превозните средства.
Тази презумпция за съвместен принос на противоправното поведение на участниците
в процесното ПТП (за т. нар. компенсация на вини) се опровергава както от признанието на
ответника, обективирано в двустранния констативен протокол, така и от приетите САТЕ –
по несъмнен начин се установява, че ответникът противоправно е навлязъл в насрещната
пътна лента, като след удара в движещия се правомерно т. а. „Мицубиши” е причинил на
неговия собственик имуществени вреди – увредени са намиращи се автодетайли в лявата
зона на този товарен автомобил. Следователно, по несъмнен начин се установи деликтната
отговорност на ответника, който чрез своето виновно противоправно поведение е причинил
имуществени вреди по товарния автомобил.
Делинквентът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената
тежест), не установи до край на съдебното дирене и пред настоящата съдена инстанция чрез
6
пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че със
своето противоправно поведение – управление на товарния автомобил с несъобразена с
конкретните пътни условия и ограниченията в участъка на ПТП скорост, водачът на т. а.
„Мицубиши” е допринесъл в единния, съвкупен съпричинителен процес на фактите и
явленията в обективната действителност за настъпване на твърдените имуществени вреди.
Както бе изяснено, именно в момента на удара товарният автомобил се е движел със
съобразена за конкретния пътен участък скорост от 45 км./ч., но ответникът е бил
единствената причина за настъпване на вредоносния резултат – чрез навлизане в насрещната
пътна лента.
САТЕ е изчислило и разноските за отстраняване на тези имуществени вреди
(въззивният съд съобразява единствено тези, които са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, респ. които са доказани изцяло в настоящото исково производство, т.е.
тези, които са настъпили в лявата зона на товарния автомобил), както следва: 1) преден ляв
калник (нов) – 308,14 евро (4,2 часа труд и 4,5 боя и материали); 2) профилна лайсна, преден
ляв калник (нова) – 100,77 евро (0,2 часа труд и 0,9 боя и материали); 3) подкалник, преден
ляв (нов) – 46,60 евро (0,3 часа труд и 1 боя и материали); 4) предна лява врата (нова) –
552,49 евро (4,3 часа труд и 4,7 боя и материали); 5) дръжка на предна лява врата (нова) –
55,36 евро; 6) брава на предна лява врата (нова) – 105,53 евро; 7) патрон на предна лява
врата (нов) – 14,38 евро; 8) спускащо се уплътнение на предна лява врата (ново) – 62,92
евро; 9) механизъм за стъкло на предна лява врата (нов) – 208,67 евро (1,3 часа труд); 10)
електрическо задвижване на стъкло на предна лява врата (ново) – 94,06 евро; 11) уплътнение
на предна лява врата (ново) – 114,61 евро (1 час труд); 12) огледало за обратно виждане,
ляво (ново) – 218,40 евро (0,3 часа труд); 13) задна лява врата, купе (3 часа труд, 4,8 АТУ и
5,2 боя и материали); 14) ел. задвижване на стъкло за задна лява врата (ново) – 73,74 евро;
15) ел. двигател за задвижване на стъкло за задна лява врата (нов) – 236,78 евро; 16) брава за
задна лява врата (нова) – 241,11 евро; 17) фиксатор за лява задна врата (нов) – 20,11 евро; 18)
долна странична лява врата (4,1 часа труд, 2,5 АТУ и 3,2 боя и материали); 19) броня задна
лява част (нова) – 49,31 евро (0,6 часа труд); 20) основен ляв фар (нов) – 428,16 евро (1,2
часа труд); 21) фар за мъгла ляв (нов) – 132,99 евро; 22) стоп ляв (нов) – 141,64 евро (0,5 часа
труд); 23) лайсна, предна лява врата (нова) – 225,97 евро и 24) предпазен подкалник, заден
ляв – 87,90 евро (0,3 часа труд), т.е. новите части възлизат на сумата общо от 3519,64 евро;
803,70 евро часа труд и АТУ (28,2 х 28,50 евро) и 224,25 евро – боя и материали (19,50 х
11,50 евро) или общо разноските за поправка на увредените части, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие, са в
размер на 4547,59 евро. Тъй като тази сума представлява 42,90% от изплатените 10600 евро
(4547,59 евро/10600 евро), с този процент трябва да бъдат намалени и разходите за нейното
определяне и изплащане (съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ, отм., във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ, отм. и
чл. 288, ал. 8 КЗ, отм.), както следва: 1) 600,60 евро (1400 евро х 42,90% - правни разходи); 2)
1135,88 евро (2647,75 евро х 42,90% - разходи за външни услуги и за такса за обработка на
щетата съгласно фактура № 2227/12.12.2013 г.) и 3) 12,80 евро (29,86 евро х 42,90 – банкови
такси) или общата стойност на регресното право възлиза на сумата от 6296,87 евро (4547,59
евро + 600,60 евро + 1135,88 евро + 12,80 евро), респ. в левова равностойност от 12315,61
лв. (6296,87 евро х 1,95583). Тъй като Гаранционният фонд е заплатил в лева на НББАЗ това
обезщетение, той има право да иска регресното вземане да се удовлетвори в национална
валута.
Ответникът – чрез назначените му от първоинстанционния съд по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК особени представители, не е оспорил в отговора на исковата молба, че италианското
национално бюро е заплатило на пострадалия обезщетение за причинените му вреди от
виновното противоправно поведение на делинквента, респ. че НББАЗ и Гаранционния фонд
са възстановили тези суми, поради което е недопустимо едва във въззивната инстанция да се
релевират тези нови обстоятелства (арг. чл. 266, ал. 1 ГПК). Но тези правнорелевантни
7
факти се установяват и от представените по делото доказателства: 1) платежно нареждане от
05.11.2013 г. за сумата от 12000 евро (10600 евро + 1400 евро) от италианското Централно
бюро за заверяване сметката на адвоката на пострадалия (л. 50 и л. 51 от кориците на
първоинстанционното дело); 2) платежно нареждане от 17.03.2014 г. за сумата общо от
53982,53 евро (вкл. по процесната застрахователна преписка – GF-13-640I, л. 45 и л. 47 от
кориците на първоинстанционното дело) от НББАЗ за заверяване сметката на италианското
Централно бюро (не е спорно и че с тази сума е заплатено изцяло и претендираното
обезщетение за причинените на пътника в процесния товарен автомобил заместващо
обезщетение) и 3) платежно нареждане от 20.01.2014 г. за сумата от 28706,91 лв. (по същата
застрахователна преписка GF-13-640I) от Гаранционен фонд за заверяване сметката на
НББАЗ.
Следователно, всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
възникването на спорното регресно право за възстановяване на сумата от 12315,61 лв. –
обезщетение за причинените имуществени вреди от ответника при настъпване на
процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
От разписката за получената пощенска пратка, намираща се на л. 97 от кориците на
първоинстанционното дело, се установява, че исковата молба е подадена на 18.01.2019 г.,
т.е. преди да изтече общата (5-годишната) погасителна давност на 20.01.2019 г., поради
което неоснователно се явява своевременно релевираното – в срока за отговор,
правопогасително материалноправно възражение за изтекла погасителна давност.
Следователно, искът за заплащане на регресно предявеното вземане е основателен за
сумата от 12315,61 лв., поради което до този размер трябва да бъде уважен осъдителният
иск.
Недоказано остана фактическото твърдението на ищеца, че М. Ч. е бил пътник в
товарния автомобил при настъпване на процесното ПТП, че той е получил твърдените
телесни увреждания, както и че те са били в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на делинквента – ответник по настоящото дело.
От представения двустранен констативен протокол се изяснява единствено, че във
формуляра, в раздела 3 „Пострадали лица” са описани две възможности (с две отделни
празни квадратчета) за удостоверяване дали при настъпване на ПТП има пострадали лица (с
„Да” или „Не”), като машинно до квадратчето „Да” е поставена звездичка (*), което
единствено указва важността на този раздел, а не че е имало пострадали лица (такива
звездички са поставени и до квадратче „Да” и в други два раздела – 4 „Материални щети и
на други превозни средства” и „Вещи, различни от превозните средства”, но нито се твърди,
нито се установява, че при настъпването на процесното ПТП такива обстоятелства са
възникнали).
От друга страна, известен е фактът, че ако наистина е имало пострадало лице от това
ПТП, мястото на произшествието е следвало да се съхрани, като не се съставя двустранен
констативен протокол, а протокол от компетентните полицейски органи – такъв е съставен
само по данни на водача на товарния автомобил и то 2 месеца след настъпване на
релевантното ПТП (дори и при съставяне на този Протокол водачът на т. а. „Мицубиши” не
е изяснил, че друго лице – пътник в товарния автомобил, е пострадал). Такава информация
за първи път се съдържа в медицинската експертиза, възложена от Централното бюро на
Италия, съставена едва на 08.01.2014 г. ( почти 2 години и половина след процесното
ПТП) и то въз основа на самите обяснения на пострадалия – „Динамика на инцидента,
описан от лицето, обект на експертната оценка”. По настоящото дело дори не са
представени медицинските документи, въз основа на които тази експертиза е основавала
своите фактически изводи – тези факти биха могли да бъдат оспорени от ответника, но без
представяне на медицинските документи, доказателствените изводи на назначено от чужд
Централен орган медицински експерт не притежават никаква доказателствена стойност. В
8
този смисъл, заключението на приетата от първоинстанционния съд СМЕ, основала своето
заключение именно въз основа на недопустими за настоящия исков процес доказателствени
средства, не е годна за формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд.
Следователно, недоказани останаха правнорелевантните обстоятелства, че М. Ч. е бил
пътник в т. а. „Мицубиши” към момента на настъпване на процесното ПТП, че той е
получил твърдените от ищеца травматични увреждания и че те са в пряка причинно-
следствена връзка с осъществения от ответника деликт. При неустановяване в процеса на
доказване до края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна инстанция на
правопораждащите спорното материално право юридически факти, трябва да се приложат
уредените в чл. 154, ал. 1 ГПК правила за разпределението на доказателствената тежест,
които регламентират неблагоприятните последици от неизпълнението на това процесуално
задължение, а именно регресният иск трябва да бъде отхвърлен за сумата над 12315,61 лв. до
пълния му предявен размер от 77312,73 лв..
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до сумата от 12315,61 лв., а искът с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.),
във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен до този размер.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца трябва да бъде присъдена сумата от 1242,43 лв. (съобразно
представения Списък за разноските по чл. 80 ГПК), а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК и сумата от 700,30 лв., представляваща сборът от заплатената държавна такса
за въззивното обжалване и възнаграждението за назначения на ответника особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900935/28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 11/2019 г. по
описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 3 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу Р. В. О. иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във
вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата от 12315,61 лв., представляваща
възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди, който е възстановил на Националното бюра на Република
Италия заплатеното компенсаторно обезщетение на пострадалия собственик на т. а.
„Мицубиши”, с рег. № *** от виновното противоправно поведение на Р. В. О., чиято
деликтна отговорност не е била обезпечена към момента на настъпване на непозволеното
увреждане – 24.11.2012 г., чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (по преписка, наречена „щета 120008/07.01.2014 г. – за
сумата от 28706,91 лв.”), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.01.2019 г., до окончателното й заплащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. В. О., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, ет. ***, ап.
*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 по иска с правно основание чл.
288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 12315,61
лв., представляваща възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ компенсаторно
9
обезщетение за причинените имуществени вреди, който е възстановил на Националното
бюра на Република Италия заплатеното компенсаторно обезщетение на пострадалия
собственик на т. а. „Мицубиши”, с рег. № *** от виновното противоправно поведение на Р.
В. О., чиято деликтна отговорност не е била обезпечена към момента на настъпване на
непозволеното увреждане – 24.11.2012 г., чрез договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите (по преписка, наречена „щета
120008/07.01.2014 г. – за сумата от 28706,91 лв.”), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. В. О. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД сумата от 1242,43 лв. – съдебни разноски пред ОС-гр. Благоевград, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 272 ГПК и сумата от 700,30 лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10