Normal;Iiaiene;С Решение № 131/04.11.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 205/2008 г., Момчилградският районен съд е признал Радомир Венциславов Къров от с. Дружинци, общ. Кирково за невиновен в това, че на 21.04.2008 година в с. Кирково без надлежно разрешение приел на работа лицето Ивайло Тошев Петров от с. Дружинци, общ. Кирково, ненавършил 18- годишна възраст- поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура – Момчилград, с който решението се протестира като неправилно. Същото не кореспондирало със събрания по делото доказателствен материал по наказателното производство, като по делото било установено, че при извършена проверка на 21.04.2008 г. от служители на Дирекция „Областна инспекция по труда” гр. Кърджали в кафе-клуб „Ескейп” в с.Кирково било констатирано, че непълнолетният Ивайло Петров работел като барман и сервитьор. Също така по безспорен начин било установено, че подс. Къров не бил поискал разрешение по чл.303, ал.3 от КТ от Д „ОИТ” гр. Кърджали преди да приеме на работа непълнолетното лице. От показанията на свидетелите Лафчиева и Кехайов се установило, че при извършване на проверката нямало друг работник в заведението, освен св. Петров. Всички функции от приготвяне на напитките, сервиране, маркиране в касовия апарат и събиране на сметките били извършени от него. Последният извършвал тази дейност преди започване на проверката, по време на извършването и след приключването й, поради което следвал извода, че същият е бил приет на работа от страна на подс. Къров. От факта, че св.Петров знаел да роботи с касовия апарат, с кафе- машината, както и с другия инвентар в заведението следвало, че същият не работел инцидентно в това заведението. Неправилен бил изводът на съда, че самият деец нямал субективно отношение, че приел на работа своя приятел. От обстоятелството, че двамата са били приятели, следвало да бъде направен извода за наличие на знание у подс. Къров, че св.Петров е непълнолетен, което от своя страна обосновавало субективната страна на деянието. Не на последно място, следвало да се посочи, че за извършване на горепосочената дейност подс. Къров заплатил на св.Петров сумата от 15 лв., което обстоятелство също следвало да бъде тълкувано, че го е приел на работа. С оглед на тези доказателства следвало, че подс. Радомир Къров е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.192а, ал.1 от НК. Предвид изложеното се предлага на въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да постанови ново, с което да признае Радомир Венциславов Къров от с.Дружинци, общ.Кирково за виновен в извършване на престъплението по чл.192а, ал.1 от НК и му наложи наказание съобразно правилата на част пета, глава двадесет и осма от НПК и чл.78а от НК. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа протеста по изложените съображения и направени искания. Ответникът по протеста и подсъдим Радомир Венциславов Къров от с.Дружинци, общ.Кирково оспорва протеста като неоснователен. Моли първоинстанционното съдебно решение, като правилно да бъде потвърдено. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на обжалваното решение, независимо от основанията, посочени във въззивния протест, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесено от Районна прокуратура- Момчилград постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на Радомир Венциславов Къров от с.Дружинци, общ.Кирково за извършено престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК- за това, че на 21.04.2008 година в с. Кирково без надлежно разрешение приел на работа лицето Ивайло Тошев Петров от с. Дружинци, общ. Кирково, ненавършил 18- годишна възраст - престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК, и се е провело по реда на чл. 378 и сл. от НПК. Първоинстанционният съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като е събрал и обсъдил всички поискани от страните доказателства, включително събраните на досъдебното производство, като след обсъждане на доказателствената съвкупност, е приел, че обвинението по чл. 192а, ал.1 от НК по отношение на подс. Къров не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го е признал за невиновен в извършването на престъпното деяние и го е оправдал по това обвинение. В рамките на доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд, за установено от фактическа страна се приема следното: на 21.04.2008 година св. Татяна Лафчиева и св. Митко Кехайов, и двамата служители в Дирекция „Областна инспекция по труда” гр. Кърджали извършили проверка в кафе-аперитив „Ескейп” в с. Кирково, собственост на подс. Радомир Къров, за спазване на трудовото законодателство. Установили, че в заведението като барман и сервитьор работи св. Ивайло Тошев Петров от с. Дружинци, общ. Кирково, както и че същият не е навършил 18-годишна възраст. Двамата служители на Дирекцията предоставили на св. Петров празен формуляр от списък на работниците и служителите в обекта, в който свидетелят собственоръчно вписал личните си данни, посочил, че работи от 21.04.2008 година в заведението на длъжността „барман”, срещу възнаграждение от 15 лева. Вписал също така, че нямал сключен трудов или граждански договор с подсъдимия. В писмени обяснения към попълнения формуляр, св. Петров посочил, че в момента замества подс. Къров, тъй като последният бил отишъл до склада за стока. Свидетелите връчили на св.Петров призовка по АПК за подс. Къров и документите, които следвало да представи в Дирекция „Областна инспекция по труда” гр. Кърджали във връзка с проверката. На 22.08.2008 г. подс.Къров представил документите, като между тях не фигурирало разрешение за работа на непълнолетния свидетел Ивайло Петров по чл. 303, ал.3 от КТ. Въз основа на тези данни, св. Лафчиева и св. Кехайов съставили Акт за установяване на административно нарушение № 09/24.04.2008 година срещу Радослав Венциславов Къров за това, че на процесната дата допуснал до работа като барман и сервитьор непълнолетния свидетел Петров, без надлежно разрешение от Д „ОИТ” гр. Кърджали. От писмо изх. № 789/02.07.2008 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Кърджали е видно, че към 04.06.2008 г. не е било поискано разрешение по чл.302, ал.2 и чл.303, ал.3 от КТ за св. Ивайло Тошев Петров. От показанията на свидетеля Петров и обясненията на подс. Къров се установява, че последният е собственик на кафе-аперитив „Ескейп” в с.Кирково и изпълнява функциите на барман и сервитьор. На 21.04.2008 година се наложило да отиде до склада за стока, като помолил св. Петров, който се намирал в заведението и с когото били приятели, да го замести, като обслужи намиращите се в заведението клиенти. За услугата, подсъдимият казал на свидетеля, че ще му заплати 15 лева, но не бил го наемал на работа по трудов договор. По времето, в което подсъдимият отсъствал, в заведението дошли инспекторите от Д „ОИТ” гр. Кърджали на проверка и установили, че св. Петров обслужва клиентите в заведението и че не е навършил 18-годишна възраст. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Ивайло Тошев Петров, Татяна Вълкова Лафчиева и Митко Здравков Кехайов, които съдът кредитира изцяло; писмените доказателства по делото- писмо изх. № 789/02.07.2008 г. на Дирекция „Областна инспекция по труда” Кърджали, Акт за установяване на административно нарушение № 09/24.04.2008 година, формуляр от списък на работниците и служителите в обекта и писмени обяснения, справка за съдимост, характеристика, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за разпит на обвиняем и свидетели и др., всички доказателства, обсъдени във връзка с обясненията на подс. Радомир Венциславов Къров, които съдът възприема изцяло. За по-нататъшното изложение, от значение са следните обстоятелства: не се установява от доказателствата по делото, включително от показанията на свидетелите Лафчиева и Кехайов, че непълнолетният Петров се е намирал в трудово правоотношение с подс. Къров. Напротив, установява се, че свидетелят е работел инцидентно при последния, като го е замествал. В тази връзка, свидетелите Лафчиева и Кехайов заявяват в показанията си, че самите те не са установили откога непълнолетното лице работи в заведението- при какво работно време, възнаграждение и пр. В саморъчно попълнения формуляр от списъка на лицата, работещи в заведението, св. Петров е вписал, че е на работа от 21.04.2008 година - датата на проверката, като в писмените обяснения, които са неразделна част от списъка, лицето е пояснило, че замества подс. Къров, докато същият е за стока. Данните в тези писмени доказателства са еднопосочни и се потвърждават и от гласните доказателства, събрани по делото- обясненията на подс. Къров и показанията на св. Петров, и тези доказателствени средства не са се променили в нито един етап на наказателното производство. Фактите, установяващи се от последните, не се опровергават включително от показанията на св. Лафчиева и св.Кехайов, за които е съществувало задължение не само да констатират, че непълнолетното лице работи, но и да съберат допълнителни сведения за наличието или не на трудово правоотношение между свидетеля и подсъдимия. Безспорно, за съществуването на такова, не е достатъчно само това, че непълнолетният е работел в заведението. Независимо от обстоятелството дали трудовото правоотношение е оформено със задължителния писмен трудов договор, то същото възниква с уговарянето на мястото на работа, работното време, възнаграждението, времетраене и пр., между работника и работодателя. Наличието на тези елементи на трудовото правоотношения, не са били проверени и установени от инспекторите на Д „ОИТ” Кърджали, като включително възниква сериозно съмнение дали на непълнолетното лице, преди да започне да попълва предоставения му формуляр, е била разяснена целта на попълването му и изводът, който би могъл да бъде направен въз основа на данните, които ще бъдат вписани. Предвид обсъденото, следва да се възприемат изцяло фактите, съдържащи се в непротиворечивите обяснения на подсъдимия и показания на св. Петров, а именно- че свидетелят е замествал подсъдимия в заведението, като е обслужвал клиентите до завръщането му, и се кредитират изцяло и показанията на проверяващите инспектори- свидетелите Лафчиева и Кехайов, които установяват по несъмнен начин, че св. Петров е изпълнявал ролята на барман и сервитьор в заведението, но не и други обстоятелства, от които да се направи извод, че св. Петров е бил в трудово отношение с подсъдимия и в нарушение разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ е бил приет на работа. В тази връзка съставеният акт за установяване на административно нарушение не може да замести липсата на онези доказателства, необходими за безспорното изясняване на посочените обстоятелства. Предвид изложените съображения и поради липса на доказателства, които по несъмнен начин да установяват наличието на трудово правоотношение между подс. Къров и св. Петров, следва да се приеме, че извършването на деянието по чл. 192а от НК от подсъдимия не е доказано. За обективната съставомерност на деянието е необходимо наличието на трудово правоотношение между субекта на престъплението и наетото лице, тъй като отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат единствено като трудови правоотношения. Ерго, разрешението по чл. 303, ал.3 от КТ, необходимо и задължително условието за приемането на работа на лице, ненавършило 18-годишна възраст, е необходимо единствено във връзка с възникването на такова правоотношениÕ, каквото в случая е недоказано. Противното, би противоречало на формалната логика и на съдържанието и целта на нормата на чл. 192а от НК- за всяко едно приемане на работа на непълнолетен, извън такова по трудов договор, който материализира трудовото правоотношение и му придава траен и устойчив характер, да е необходимо разрешение по КТ. Следва да се посочи още, че дори да се приеме, че формално са осъществени признаците на престъплението по чл. 192а, ал.1 от НК, то същото е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради явна незначителност на обществената му опасност. Това е така, тъй като е установено по делото, че св. Петров е приел да замести подс. Къров за няколко часа, докато същият е отишъл за стока; от деянието не са настъпили вредни последици; до навършване на пълнолетие от Петров са оставали по-малко от четири месеца. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, като липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства. Същият е млад човек, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, има добросъвестно процесуално поведение, със свидетеля са приятели. Всички тези обстоятелства сочат, че обществената опасност на деянието е явно незначителна до степен, че изключва неговия престъпен характер. Предвид изложените съображения, като е признал подс. Къров за невинен в това, че на 21.04.2008 година в с. Кирково без надлежно разрешение приел на работа лицето Ивайло Тошев Петров от с. Дружинци, общ. Кирково, ненавършил 18- годишна възраст и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 192а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като не са налице въззивните основания за отменянето му и вземането на противното решение. Ето защо, въззивният протест е неоснователен. Решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 131/04.11.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 205/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|