Присъда по дело №13663/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 263/ 25.04.2024 г.
ПО НОХД № 13663/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийски районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна
прокуратура обвинителен акт срещу подс. Ц. Н. М.
( с установена по делото самоличност), за това че:
На ***.09.2022 г. около 14:30 часа в двора на къща, находяща се в гр.
София, ул. „*** № 67 се е заканил с престъпление против личността /

убийство/ с думите: „сега ще те утрепя, сега ще ти извадя гръкляна“на Л. В.
Б., ЕГН ***, като това заканване е предизвикало страх за живота й -
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение, считайки че от доказателствената съвкупност по делото безспорно
се установила фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Сочи,
че по несъмнен начин се установило осъществяване на деянието, неговото
време, място, механизъм на извършване, както и авторството на същото в
лицето на подс.М.. В тази връзка с доверие следвало да се кредитират
показанията на свидетелите Б. и Р., тъй като същите били резултат от техни
директни впечатления и се характеризирали с еднопосочност и правдивост.
Представителят на държавното обвинение предлага на съда да признае
подс.М. за виновен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК
следвало да се отложи за срок от три години, като при индивидуализация на
наказанието следвало да се вземе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия. В заключение, пледира подс. М. да бъде осъден да заплати
направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия – адв. *** – САК в пледоарията си по
същество на делото излага пространни аргументи за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подс. М.. Изразява становище, че
извършването на инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин в хода на проведеното съдебно производство с
необходимите доказателства и доказателствени средства. Счита, че
обвинението е изгР.ено единствено въз основа на показанията на постР.алата,
които не се потвърждавали от показанията на св. Р.. Последният в
показанията си пред съда твърдял, че св.Б. му казала да не излиза от къщата,
като той през цялото време е стоял вътре и е нямал пряка видимост към
мястото, където са били св. Б. и подс. М., защото е имало овощни дървета и
не се е виждало. Ето защо, според защитата св. Р. не е могъл да възприеме
авторът на изречените закани и тяхното съдържание.
На следващо място, защита подлага на анализ показанията на пост.Б.,
която била във влошени отношения с подсъдимия и се явявала лице, пряко
заинтересовано от изхода на делото. След извършване на преценка на
достоверността на тези показания и тяхната доказателствена стойност,
защитата аргументира изводът, че повдигнатото на подс. Ц. М. обвинение не е
доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страта,
1

поР.и което били налице основанията на чл.304 от НПК за признаване на
подсъдимия за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд.
В условията на алтернативност, ако съдът прецени, че подсъдимия е
извършил престъплението и го признае за виновен, адв.*** предлага
наказанието да бъде индивидуализирано по реда на чл.55 от НК – при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази
насока сочи, че подс.М. е лице с чисто съдебно минало, на една почтена
възраст, със собствен бизнес и с безупречна репутация, като подпомагал
клуба по плувни дейности на ЦСКА и не бил човек с ниско правно съзнание,
както се твърдяло в обвинителния акт.
Вторият защитник на подс. М. –адв.И.ов в допълнение на пледоарията
на адв.*** развива аргументи, че между подс.М. и постр.Б. не е имало спор за
граница между имотите, тъй като видно от приложената към материалите на
делото кадастрална карта било, че между двата имота имало отбелязана улица
без изход – тупик, т.е. те нямали обща граница. Спорът между тях бил за това,
че подс.М. искал да огР.и имота си, поР.и зачестилите посещения на
определени лица, в т.ч. и мигранти в имота на Б..
Под.Ц. Н. М. не дава обяснения по обвинението, като в правото си на
последна дума заявява, че очаква съдът да постанови справедлива присъда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц. Н. М. е роден на *** г. в с.***, обл. София, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с настоящ
адрес: гр.София, св.“*** ул. “*** № 65А, ЕГН **********.
Подс.М. и св.Л. В. Б. били съседи, като Б. била собственик на
недвижимия имот, находящ се в гр.София, ул. “*** № 67. Същата не живеела
там постоянно, а го посещавала главно през летния сезон.
Семейството на подс.М. и св.Б. били във влошени междусъседски
отношения. По повод на възникнали скандали помежду им, адресът бил
посещаван многократно от полицейски служители.
На ***.09.2022 г. св.Л. Б. заедно със своя познат – св.И. Р. към обяд
отишли в къщата на ул. “*** № 67, тъй като било национален празник. В един
момент те чули шум от метални предмети. Св.Б. погледнала през прозореца и
казала на св.Р., че съседът й копае дупки и че са му закарали метални колове,
вероятно за да прави огР.а на имота си. След това Б. решила да излезе навън,
за да говори с Ц. М., като помолила св.Р. да остане в къщата. Св.Б. се
отправила към съседа си М. и го попитала какво прави. Последният й
отговорил, че ще си прави огР.а, а Б. му заявила, че това няма как да стане,
тъй като имотът е нейн. Тогава между двамата възникнал словесен конфликт,
при който взаимно си разменили обиди и закани.
Св.Б. се обадила на тел.112, за да съобщи за случилото се, като на място
пристигнал полицейски екип в състав – свидетелите Т. Т. и М. Г. от *** РУ –
СДВР.
Полицейските служители след като разбрали, че между двете страни в
конфликта е налице имотен спор, съставили на основание чл.65 от ЗМВР
2

протоколи за полицейско предупреждение на подс.М. и на св. Б., които им
връчили срещу подпис, след което напуснали мястото.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и
приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подс.Ц. М. се установява, че същият е психично здрав. Липсват
придобити или вродени нарушения на интелекта. Към инкриминираната дата
освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Актуалното му психично състояне
позволява участие във фазите на наказателното производство.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и
приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на св.Л. Б. се установява, че същата е психично здрава. Не са
констатирани преки или косвени данни за формирана зависимост към
алкохол или психотропни вещества. Към датата на инкриминираното деяние,
а и към момента на изготвяне на експертизата психичното състояние на
освидетелстваната позволява правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Възприетото от
освидетелстваното лице е възбудило преживяване на страх за живота и
тревожност, свързана с уплаха от вербална и физическа агресия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л. Б., И. Р., М.
Терзийска, Р. М., Р. М., Л. Халилова, дадени в хода на съдебното следствие;
на свидетелите Т. Т. и М. Г., дадени в съдебно заседание и приобщени към
доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането ми на основание
чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК; на св. Л. А., дадени пред настоящия
съдебен състав и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, предл.2 от
НПК; писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за
полицейско предупреждение ( л.6, л.7, л.9 и л.10 от ДП), трасировъчна скица
за ПИ 68134.4326.1537 от КККР, м.“Подлозище“ – Горна Баня –разширение,
район „Овча купел“, гр. София,
писмо от Началник *** РУ –СДВР (л.24 ДП), удостоверение за притежаване
на газово неогнестрелно оръжие (л.25 ДП), справка –съдимост (л.30 от ДП,
л.15 СП), характеристика на подс.Ц. М. (л.65 и л.66 от СП), извадка от ТР
(л.67-70 СП); както и способите за доказване: заключенията на изготвените и
приети по делото експертизи КСППЕ (л. 47-52 ДП и л.58-64 ДП).
Съдът намира, че след извършване на цялостна преценка на събраната
по делото доказателствена съвкупност не може да се направи категоричен
извод, че подс.Ц. М. е извършил престъплението, в което е обвинен.
На първо място, безспорно се установява от доказателствата по делото,
че отношенията между сем.М.и и св.Л. Б. били обтегнати, като често се е
стигало до скандали помежду им. В тази насока са както показанията на св.Б.
(която твърди, че от 2014 година има проблеми със съседите си), така и
показанията на св. Р. М. –съпруга на подсъдимия и на св. Халилова -съседка
на подсъдимия и на св.Б., които заявяват, че Л. Б. е конфликтна, заплашва ги,
подава до различни институции жалби срещу тях и не им разрешава да
3

преминават по тупика (задънена улица), въпреки наличното предписание на
община „Овча купел“ за това, тъй като св.Б. твърдяла, че пътят е нейн и не е
отчужден.
В подкрепа на извода за влошени отношения между подс.М. и св.Б. са и
издадените протоколи за полицейско предупреждение от 21.***.2022 г. (л.9
и л.10 от ДП) и показанията на полицейските служители –свидетелите М.
Терзийска и Л. А., посетили адреса на св.Б. на 21.***.2022 г. във връзка с
подаден от нея сигнал и съставили посочените протоколи за полицейско
предупреждение.
На следващо място, безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че на ***.09.2022 г. към обяд подс.М. е поставял колчета, за да
оформи границите на имота си, за да може впоследствие да монтира огР.а на
същия.
На посочената дата св.Б. се намирала в имота си, съседен на имота на
подс.М. и след като възприела действията му, отишла при него, за да го
попита какво прави, при което между тях възникнал словесен конфликт. Във
връзка с този конфликт са налице две групи свидетелски показания, напълно
противоречиви помежду си, който съдът следва да подложи на самостоятелен
и съпоставителен анализ. Първата от тях обхваща показанията на св. Б. и на
св.И. Р., а втората- на св.Р. М. и на полицейските служители посетили адреса,
след подадения от Б., сигнал – свидетелите Т. Т. и М. Г..
Св.Б. в показанията си пред съда посочи, че след като на въпроса й
какво прави, М. отговорил, че си строи огР.а, тя му казала, че това няма как
да стане, защото имотът е нейн. Тогава подс.М. я напсувал, отправил обидни
думи по нейн адрес, включително и репликите: „Ще ти извадя гръкляна, ще те
убия, ти нямаш място тук“, след което взел един кол и замахнал към нея, а тя
побягнала.
В случая въпреки обстоятелството, че св.Б. не се конституира като
частен обвинител и не предяви граждански иск срещу подс.М., поР.и което не
би получила никаква имуществена облага при евентуалното признаване на
подсъдимия за виновен, съдът намира, че същата се явява лице, пряко
заинтересовано от изхода на делото, поР.и влошените й отношения с подс. М.
и наличния гражданско –правен спор между тях свързан със собствените им
недвижими имоти, поР.и което и показанията й не следва да се приемат
априори като достоверни.
В показанията си дадени в хода на съдебното следствие, св.И. Р. –
приятел на Б., който на инкриминираната дата й бил на гости, заяви, че св.Б.
му казала, че излиза навън, за да се разправя със съседа си, като го помолила
да остане в къщата. Чул, че Л. пита съседа си, защо копае дупки в нейния
имот, а той започнал да крещи, че ще й „махне гръкляна и ще я убие“. Тогава
св.Р. излязъл от къщата и след като мъжът, който се карал с Б. го видял,
отправил към него следните реплики: „Кой си ти и какво искаш, ела да те
видя“. Св.Р. тръгнал към св.Б. и подс.М., като в този момент пристигнала
полиция. Полицейските служители ги предупредили да не се разправят, след
което си тръгнали.
Св.Р. беше категоричен в показанията си, дадени пред съда, че св.Б. се е
обадила, за да повика полиция „преди случката, преди подсъдимият да изрече
4

тези думи към Л.“, докато той още се намирал в къщата и не бил излязъл
навън. Именно след като чул заплашителните реплики, отправени към Б.
излязъл навън. Св.Р. посочи пред съда, че не е възприел извършването на
агресивни действия от страна на подс.М. спрямо св.Л. Б..
Ако съдът кредитира с доверие изложеното от св.Р., следва да се
приеме, че св.Б. се е обадила на тел.112 още преди да разговаря със съседа си
и преди да разменят каквито и да било обидни или заплашителни реплики
помежду си, вероятно за да съобщи, че М. извършва незаконни действия по
поставяне на колчета в имота. Тук следва да се обърне внимание и на
показанията на свидетелите Т. и Г. посетили адреса, след подадения сигнал от
Л. Б.. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК, и двамата свидетели са
категорични, че са били изпратени на адреса във връзка с възникнал
конфликт между съседи. На място установили сигналистката Б. и лицето,
срещу което бил подаден сигнала – подс.Ц. М.. Б. им обяснила, че М.
загражда с огР.а част от нейния имот и след като му направила забележка да
не извършва дейности в нейния имот, той започнал да я обижда. Б. не
посочила пред полицейските служители какви са били конкретните обидни
реплики отправени към нея от М.. Последният пък, отрекъл да е обиждал
съседката си Б.. След това свидетелите Т. и Г. изготвили протоколи за
полицейско предупреждение на М. и Б., връчили им ги срещу подпис, като им
обяснили, че спорните въпроси помежду си следва да решат по законов ред.
В показанията си св.Т. и св.Г. заявяват, че когато са пристигнали на
мястото не са установили свидетели очевидци на скандала и не са
разговаряли с други лица, освен със сигналистката Б. и съседът й – подс.Ц.
М.. Св.Т. и св.Г. категорично и еднопосочно твърдят в показанията си, че
спорът между М. и Б. е бил свързан с недвижимите им имоти и не се е касаело
за отправена закана за убийство. В същата насока са и показанията на св.Р.
М., която безспорно се явява заинтересовано лице от изхода на делото,
предвид фактът, че е съпруга на подс.М.. В случая обаче съдът кредира с
доверие показанията на св.М., тъй като се подкрепят от показанията на
посочените по-горе свидетели – полицейски служители, които на
инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения, като за
направените от тях констатации дават достоверни и правдоподобни
показания, без да бъдат обременени от потенциална заинтересованост от
изхода на делото. Св.М. в показанията си сочи, че св.Б. е дошла при нея и
съпруга й, като им казала, че неправилно поставят огР.ата в нейния имот. Б.
била сама и ги заплашила, че ще извика полиция. Св.М., предупредена за
наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, заяви пред
съда, че съпругът й не е отправял никакви закани по отношение на Л. Б..
Св.М. добросъвестно обясни пред съда и причината, за да огР.ят имота си, за
което действие са имали издадено предписание от община „Овча купел“ и
скица къде точно следва да се монтира огР.ата, а именно посещение на
съседния имот (собственост на Б.) от различни лица от ромски произход,
включително и лица, невладеещи български език, за които предполага, че са
мигранти. Тези лица безпрепятствено преминавали и през техния имот, като
плашели внуците им и им причинявали безспокойство и несигурност. Тези
5

факти, изложени в показанията на св.М. се подкрепят от показанията на
св.Халилова и св.Р. М. –брат на подсъдимия, чиито показания съдът няма на
подлага на самостоятелен анализ, тъй като не изясняват правнорелевантите
факти от предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото КСППЕ по
отношение на св.Б. и на подс.М., като изготвени от вещи лица, притежаващи
съответните специални знания и отговарящи на поставените задачи.
От приетите по делото актуални справки за съдимост се установява, че
подс. Ц. М. е лице с чисто съдебно минало. Същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени
доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма
основания за поставянето им под съмнение.
В заключение, предвид гореизложеното според настоящия съдебен
състав, в конкретния казус липсват категорични доказателства, че на
инкриминираната дата, посочена в обвинителния акт подсъдимият Ц. М. е
отправил към св.Б. изрази, съдържащи закана спрямо нейната личност, здраве
и живот с думите: „сега ще те утрепя, сега ще ти извадя гръкляна“. Основният
източник на информация относно главния подлежащ на доказване факт са
гласни доказателствени средства- показанията на св.Б., които не се отличават
с най-висока степен на достоверност, както с оглед нейната заинтересованост
от изхода на делото, при отчитане на конкретната специфика на отношенията,
в които са се намирали с подс.М., така и предвид липсата на други
достоверни доказателства, които да са в унисон с твърдяното от св.Л. Б., и по
безспорен начин да установяват фактите относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на процесното деяние. Съдът не може
безрезервно да се довери на заявеното от св.Р., че е възприел отправените
заканителни реплики от страна на подс.М. към св.Б., на първо място предвид
приятелските му отношения с Б., а по-нататък и с оглед наличните
противоречия между неговите показания и тези на св. Б. относно
последвалите действия на подс. М.. В тази връзка, св.Б. твърди, че след като я
заплашил, подсъдимият взел един кол и замахнал към нея, за да я удари, а
св.Р. сочи, че не е възприел такива действия от страна на подсъдимия, като
заяви пред съда, че не е имало проява на каквато и да е физическа агресия от
подсъдимия насочена към Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия Ц. М. за престъпление по
чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК – закана другиго с убийство, т.е. за
квалифициран състав на престъплението закана с престъпление.
Обект на престъплението е конкретно физическо лице, доколкото с
разпоредбата на чл.144, ал. 3 от НК се защитава личната свобода на
гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на
всеки човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява
собствена воля. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи
или действия на закана с убийство спрямо определено лице. Същата следва да
бъде възприета от това лице и да е от естество да възбуди у него основателен
страх за осъществяването й, без да е необходимо субективно да е породила
6

такъв страх.
От субективна страна следва да е налице пряк умисъл, като деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна.
Съдът счита, че в конкретния случай обвинението не е доказано по
несъмнен начин, тъй като липсват категорични и неоспорими доказателства.
Показанията на св.Б. и св.Р., както беше обсъдено при анализа на
доказателствата не намират необходимата подкрепа в други достоверни
доказателствени източници. Липсват гласни доказателствени средства,
изхождащи от такива незаинтересовани от изхода на делото лица, които да
подкрепят твърденията на св.Б..
На следващо място, следва да се отбележи, че заключението на приетата
по делото КСППЕ не променя крайния извод, че по обвинението срещу
подсъдимия съдът следва да постанови оправдателна присъда. В случая
трябва да се вземе предвид какви факти се включват в предмета на доказване
при наличието на обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. В
конкретната хипотеза не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи /от мотивите на Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по Н.
Д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС/. Следователно, значението на съдебно-
психиатричната експертиза, с която е освидетелствано постР.алото лице, не
се свежда до установяването на съставомерен елемент на престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК.
Предвид недоказаността на обективната страна на деянието, съдът не
следва да обсъжда субективната страна на същото, но само за пълнота на
изложението, ще посочи, че в конкретиката на настоящия казус не се доказва
и субективната страна на престъплението, а именно – наличие на съзнание у
дееца, че отправя към св.Б. закана с убийство и волевият момент - отправя ли
се заканата с цел да бъде възприета от последния и тя обективно да е
възможно да предизвика страх от нейното осъществяване. В случая
употребените от подсъдимия думи към св.Б., чието съдържание не беше
установено в хода на делото, вероятно са били импулсивно изречени и
носят единствено емоционален заряд и изразяват неговия гняв и недоволство.
Ето защо, въз основа на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства, не може да обоснове извод в съответствие с изискването на
разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, че подс. Ц. Н. М. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд. Този извод се налага и при
съобразяване на презумпцията за невиновност, визирана като основен
принцип в разпоредбата на чл. 16 НПК и чл. 6 § 2 от Европейската конвенция
за правата на човека, както и свързаното с нея и утвърдено от практиката на
Европейския съд по правата на човека правило, че съмненията винаги се
тълкуват в полза на обвиняемия/подсъдимия.
По изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 304
НПК, съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда по повдигнатото
му обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК съдът прие,
7

че направените по делото разноски в общ размер на 808,80 (осемстотин и
осемдесет лв. и 0,80 ст.) лева остават за сметка на държавата.

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	263
Дата:	25 април 2024 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20231110213663
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 октомври 2023 г.

Присъда по дело №13663/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите