Присъда по дело №35/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 3
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200035
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. П. , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III СЪСТАВ в публично заседание на единадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Наказателно дело
частен характер № 20212160200035 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ж. Г. Т., с адрес с.К., общ.П., ул. ..... българка,
българска гражданка, неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ на
27.02.2021 г., в с.К., общ.П., казала думи унизителни за честта и достойнството на тъжителя
Х.А. К., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. ....., в негово присъствие, а именно казала думите
„идиот, простак, долен педераст“, като обиденият тъжител отвърнал веднага на подсъдимата
с обида, отправяйки към нея думите „мръсна циганка“, поради което и на основание чл.146,
ал.2 НК, освобождава и двамата от наказание за извършените от тях престъпления по чл.146,
ал.1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият Х.А. К., ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 08.03.2021 г., в с.К., общ.П., казал думи унизителни за честта и достойнството
на тъжителката Ж. Г. Т., ЕГН **********, в нейно присъствие, а именно казал думите
„мръсна, долна, проста, неграмотна, циганка“, поради което и на основание чл.304 НПК, го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1
НК.
ОСЪЖДА Ж. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на Х.А. К., ЕГН **********,
сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.146, ал.1 НК, извършено на 27.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2021 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 500 лв. до
1
предявения размер от 1 000 лв.
ОСЪЖДА Х.А. К., ЕГН **********, да заплати на Ж. Г. Т., ЕГН **********,
сума в размер 200 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.146, ал.1 НК, извършено на 27.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2021 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 200 лв. до
предявения размер от 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Г. Т., ЕГН **********, против Х.А. К., ЕГН **********,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.146, ал.1 НК,
извършено на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.03.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. Г. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – П. държавна
такса в размер 50 лв. (петдесет лева) за уважения граждански иск, както и държавна такса в
размер 50 лв. (петдесет лева), за отхвърления граждански иск.
ОСЪЖДА Х.А. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – П. държавна
такса в размер 50 лв. (петдесет лева) за уважения граждански иск.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 15-дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
на присъда № 3/11.06.2021 г.
по НЧХД № 35/2021 г. по описа на РС – П.


Производството по делото е образувано по тъжба от Х. А. К. от гр.П., със съдебен адресат
адв.В.А., против Ж. Г. Т. от с.К., общ.П..
Повдигнатото с тъжбата обвинение е за това, че на 27.02.2021 г., в с.К., общ.П., подсъдимата
казала думи унизителни за честта и достойнството на тъжителя, в негово присъствие, а
именно казала думите „идиот, простак, долен педераст“.
От съда се иска да приеме за установено наличието на престъпление по чл.146, ал.1 НК, да
наложи на подсъдимата наказание за извършеното деяние, както и да я осъди да заплати на
тъжителя обезщетение в размер 1 000 лв., за нанесените на пострадалия с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
увреждането – 27.02.2021 г., до окончателното ѝ заплащане, както и разноските по делото.
С разпореждане на съда № 3/05.03.2021 г., е даден ход на тъжбата, приет е за разглеждане
предявения от тъжителя граждански иск и същият е конституирана в качеството на
граждански ищец в производството.
Подсъдимата е депозирал пред съда насрещна тъжба от 15.03.2021 г., с обвинение, че на
27.02.2021 г., в с.К., общ.П., казал думи унизителни за честта и достойнството й, в нейно
присъствие, а именно казал думите „мръсна, долна, проста, неграмотна, циганка“, както и че
на 08.03.2021 г., в с.К., общ.П., казал думи унизителни за честта и достойнството й, в нейно
присъствие, а именно казал думите „мръсна, долна, проста, неграмотна, циганка“, които две
деяния са квалифицирани от тъжителката по насрещната тъжба като престъпления по
чл.146, ал.1 НК.
С разпореждане № 18/16.03.2021 г., насрещната тъжба е приета от съда за разглеждане.
Приет е и предявен от насрещната тъжителка граждански иск против подсъдимия по
насрещната тъжба за осъждане на последния да заплати на тъжителката сума в размер 1 000
лв., представляваща обезщетение за нанесените на пострадалия с престъпленията, предмет
на обвинението по насрещната тъжба, неимуществени вреди, от която сума 500 лв.,
обезщетение за престъплението, извършено на 27.02.2021 г. и 500 лв., обезщетение за
престъплението, извършено на 08.03.2021 г., ведно със законната върху тази сума от датата
на увреждането, съответно 27.02.2021 г. и 08.03.2021 г., до окончателното изплащане на
претенциите. Насрещната тъжителка и граждански ищец също претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание тъжителят и неговият редовно упълномощен повереник адв.В.А.,
поддържат тъжбата и предявения граждански иск.
Подсъдимата и редовно упълномощеният от нея защитник адв.К.М., също поддържат
насрещната тъжба и гражданския иск.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.
1
Установява от доказателствата по делото, в това число показанията на св.К.Г. К.а (съпруга
на тъжителя), св.А.Г.Д. (позната на тъжителя и в родство по сватовство със същия),
св.М.М.С. (позната на подсъдимата), св.Г.Б.М. (също позната на подсъдимата) и св.Р. С. ИВ.
(позната на страните), че тъжителят по първоначалната тъжба Х. А. К. и подсъдимата Ж. Г.
Т., се познават като съседи в с.К., общ.П..
Безспорно се установява също така, че към инкриминираните дати 27.02.2021 г. и 08.03.2021
г., отношенията между страните са били влошени поради спорове във връзка с отглежданите
в имота на подсъдимата домашни птици – кокошки, изпражненията на които навлизали в
имота на тъжителя и създавали на последния значителни неудобства, както е и изрично
посочено в тъжбата му.
На 27.02.2021 г., около обяд, подсъдимата се намира пред дома си в с.К., общ.П., ул. ...,
когато тъжителят напуснал собствения си имот и се отправил към дома на св.А. Д. където го
очаквала съпругата му св. К.Г. К.а и съпругът на св.Д.
Забелязвайки тъжителя и мотивирана от горепосочените влошени отношения, подсъдимата
влязла в конфликт с К., оправяйки към него обидни думи и изрази, в това число безспорно
установените от показанията на св.К.а и св.Д. обидни думи и изрази идиот, простак и долен
педераст, с които подсъдимата изразила собствената си негативна личностна оценка спрямо
тъжителя и които думи и изрази са обективно годни да засегнат чувството за чест и
достойнство на тъжителя и самоопределението му като лице от мъжки пол, казани са в
присъствието на последния и са възприети непосредствено от него.
При така възникналия скандал тъжителят на свой ред отправил към подсъдимата обидни
думи, а именно безспорно установените от показанията св.М.С. и св.Г.М., обидни думи
мръсна, долна, проста, неграмотна и циганка, с които на свой ред демонстрирал негативна
оценка спрямо личността на подсъдимата, същите са годни да засегнат чувството за чест и
достойнство на подсъдимата, казани са в нейно присъствие и са възприети непосредствено
от подсъдимата.
По делото не се установи по безспорен и несъмнен начин на инкриминираната дата
08.03.2021 г., в с.К., тъжителят да е отправил към подсъдимата посочените в обвинението по
пункт втори от насрещната тъжба обидни думи мръсна, долна, проста, неграмотна и
циганка.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените от съда
доказателства, установени от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите К.а, Д. С., М. и И..
Всички свидетели установяват еднозначно възникналият на 27.02.2021 г. скандал на
страните, като съдът изцяло кредитира показанията на св.К.а, св.Д.и св.И., в частта им
относно отправените на посочената първоначално от подсъдимата към тъжителя, посочени
по-горе в мотивите, обидни думи и изрази идиот, простак и долен педераст.
Несъмнено тези три свидетелки са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са в близки
родствени и приятелски отношения с тъжителя, но показанията им в посочената част са
последователни и безпротиворечиви, а и се подкрепят от показанията на св.С. и М., които
също заявяват, че подсъдимата е отправила обидни думи към тъжителя, като според св.С.
подсъдимата е нарекла тъжителя простак, а според М. го е нарекла тъпанар.
Съдът не кредитира показанията на св.К.а, св.Д.и св.И., в частта им, в която същите
утвърждават липсата на каквото и да е противоправно поведение от страна на тъжителя към
2
подсъдимата на 27.02.2021 г., предвид посочената тяхна заинтересованост от изхода на
делото, както и с оглед обстоятелството, че в тази им част показанията им се опровергават
от показанията на св.С. и св.М..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.С. и св.М., в частта им, с която същите
установяват отправените на процесната дата 27.02.2021 г. от тъжителя към подсъдимата
обидни думи мръсна, долна, проста, неграмотна и циганка, тъй като показанията на тези
свидетелки също са последователни и безпротиворечиви, а и правдиви, тъй като тези
свидетелки, макар и също заинтересовани от изхода на делото, предвид приятелските им
отношения с подсъдимата, не отричат отправени от последната към тъжителя, посочени по-
горе в мотивите обидни думи.
Обвинението, в частта му по пункт втори от насрещната тъжба, не е безспорно доказано,
тъй като на първо място не се установява несъмнено на датата 08.03.2021 г., въобще да е
възникнал скандал между страните. В тази насока са единствено показанията на
свидетелите, ангажирани от подсъдимата, които не са подкрепени от други събрани по
делото доказателства, а както бе посочено тези свидетели са заинтересовани от изхода на
делото. На второ място, по отношение на това обвинение, показанията на св.С. и св.М. са
нелогични и житейски неоправдани, тъй като свидетелките утвърждават абсолютна
идентичност между отправените на двете инкриминирани дати от тъжителя към
подсъдимата обидни думи.
Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.
Според съда престъплението по чл.146, ал.1 от НК, предмет на обвинението по
първоначалната тъжба, е безспорно установено от обективна и субективна страна.
От обективна страна се доказа, че именно посъдимата Т., която е пълнолетна и
наказателноотговорна, е изрекла по отношение на тъжителя К. думите и изразите идиот,
простак и долен педераст, които с оглед съдържанието и значението им, са от естество да
засегнат в отрицателен аспект чувството за чест и достойнство на тъжителя и
самоопределението му като лице от мъжки пол. Обидните думи са казани от подсъдимата в
присъствие на тъжителя, който ги е възприел непосредствено.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“,
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Подсъдимата е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици, с оглед установените по по делото влошени отношения между страните.
По делото бе безспорно установено също така, че в рамките на същия инцидент между
страните, на същата дата и място тъжителят К. също е извършил от обективна и субективна
страна посегателство срещу честта и достойнството на подсъдимата, като след отправените
към него обиди, на свой ред е изрекъл такива по отношение на подсъдимата, наричайки я
мръсна, долна, проста, неграмотна и циганка.
Така посоченото поведение на тъжителя не е оправдано, но е обяснимо, с оглед събраните
по делото доказателства относно обтегнатите отношения между страните и казаните от
подсъдимата обидни думи.
Предвид така установеното, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл. 146,
ал.2, вр.с ал.1 НК и следва да приложи институтът на реторсията.
Предвид установените две насрещни престъпления против честта и достойнството,
3
извършени по едно и също време, на едно и също място и непосредствено едно след друго,
всяко от които престъпления осъществява състава на чл. 146, ал.1 от НК, съдът призна
подсъдимата Т. за виновна в извършеното от нея на 27.02.2021 г., в с. К., общ.П.,
престъпление по чл. 146, ал.1 НК, но тъй като по същото време тъжителят К. е отвърнал
веднага на подсъдимата Т. с обида, на основание чл. 146, ал.2 от НК, съдът освободи и
двамата от наказание.
Тъй като по делото не се доказа безспорно, че тъжителят Тилев е извършил престъплението,
предмет на обвинението по пункт втори от насрещната тъжба, съдът го призна за невинен, в
това че на 08.03.2021 г., в с.К., общ.П. е казал думи унизителни за честта и достойнството на
подсъдимата Т. и на основание чл.304 НПК, го оправда по това обвинение за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 НК.
Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, поради което при предявен и приет за
разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по
същество с присъдата в тази част – Решение № 255/1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о. на ВС.
По предявения от тъжителя К. граждански иск за обезщетяване на причинените му с
престъплението по чл.146, ал.1 НК, извършено на 27.02.2021 г., неимуществени вреди,
съдът съобрази, че в производството бе доказано, че подсъдимата е казала в присъствието на
тъжителя думи, унизителни за неговите чест и достойнство, поради което гражданскит иск е
доказан по основание.
Съобразно установеното по делото, в това число естеството на изречените от подсъдимата и
ответница обидни думи, както и обстоятелството, че подсъдимата е предизвикала
извършването на процесните деяния, тъй като първа е отправила обиди към тъжителя, по
справедливост съдът присъди на тъжителя сумата от 500 лв., дължимо обезщетение, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 27.02.2021 г., като за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 1 000 лв., искът бе отхвърлен.
Доказа се на следващо място, че на 27.02.2021 г., тъжителят също е извършил престъпление
по чл.146, ал.1 НК, от което е пострадала подсъдимата, поради което гражданският иск на
последната против тъжителя също е установен по основание.
При съобразяване начинът на извършването на деликта от тъжителя, обстоятелствата, при
които е извършен и настъпилият вредоносен резултат, държайки сметка за обстоятелството,
че подсъдимата е инициатор на инцидента между страните, по справедливост съдът й
присъди сумата от 200 лв., дължимо обезщетение, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането – 27.02.2021 г., като за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 500 лв., гражданският иск на подсъдимата бе отхвърлен.
Тъй като не се установи тъжителят да е осъществил на 08.03.2021 г., престъпление по
чл.146, ал.1 НК, поради което същият беше оправдан по това обвинение, то същият не е и
деликтно отговорен спрямо подсъдимата, ето защо предявеният от последната граждански
иск в тази му част, ведно с акцесорната претенция за лихва, беше отхвърлен от съда.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, приложим по силата на чл.88, ал.1 НПК, съдът възложи в
тежест на тъжителя и на подсъдимата държавната такса за уважените граждански искове, в
размер 50 лв., за всеки един от двамата.
При реторсията тъжителят също е виновен. Затова подсъдимият не му дължи разноски по
воденето на делото. Всяка от страните понася направените от нея разноски – Решение №
4
464/1981 г. по н. д. № 466/81 г., I н. о. на ВС, поради което съдът не присъди разноски на
страните.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съобщи за изтекли лични данни