РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101553 по описа за 2021 година
Производството по делото е по искова молба, подадена в съда от А.
А. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр.*******, И. С. Д., с ЕГН **********, с
адрес в с.*******, Й. С. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.********, Д. Й. Й.,
с ЕГН **********, с адрес в гр.******* и И. А. Н., с ЕГН ******, с адрес в
гр.********* против Община Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил,
пл.“Велбъжд“ №1.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Й. Г. Н.,
починал на ***** г.С решение №5 от 27.07.1994г. на ПК Кюстендил било
възстановено на следодателя в стари реални граници имот, представляващ
нива в м.»****», с площ от 9.988 дка, десета категория, представляващ имот
№012070 по каратата на землището при граници и съседи: имот с №012060,
№00049, №012069 и №012061.Била издадена и скица №580/07-11.1994г.
Със заповед №РД-18-1232/13.06.2018г. била одобрена КККР на
с.****, като имота получил идентификатор №04796.12.70.
Въз основа на влязлото с сила решение на ПК Кюстендил
собственикът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на този
имот.
1
След приключване на административната процедура по земеделска
реституция, многократно ПК Кюстендил и в последствие ОСЗ Кюстендил
правили опити да отнемат част от така възстановения имот.С решение №5/Р
от 27.07.1994г. на ПК Кюстендил било възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 6.75 дка, в
местност „****“.С решение на КРС по адм.д.№54/2006г., влязло в сила на
27.06.2006г. това решение било обявено за нищожно.
С решение №5-33 от 14.11.2005г. на ОСЗ Кюстендил било отказано
възстановяване на правото на собственост на ливада с площ от 3.185 дка.С
решение на КРС по адм.д.№53/2006г., влязло в сила на 05.09.2006г. това
решение също било обявено за нищожно.
С решение №5 от 15.05.2008г. на ОСЗ Кюстендил било възстановено
право на собственост върху нива от 8.003 дка, представляващ имот с
№012070 по картата на възстановената собственост и приложена към
решението скица №Ф32519 от 09.06.2008г.С решение на КРС по адм.д.
№1126/2008г. това решение също било обявено за нищожно.
След влизане в сила на решението на КРС по адм.д.№1126/2008г.,
ОСЗ Кюстендил възложила във връзка с изпълнение на съдебното решение,
имота да се възстанови съобразно влязлото в сила решение №5/27.07.1994г.
на ПК Кюстендил.
В последствие, Кмета на община Кюстендил, със заповед
№297/20.03.2008г. одобрил ПУП-план за застрояване /ПЗ/ на поземлен имот с
идентификатор №12130, землището на с.*****, без да има изменение на ПУП
и план за регулация, засягащо възстановения имот. С изменението на ПЗ се
засягала собствеността върху част от имота. Заповедта била обжалвана от
наследодателя на ищците, като с решение по адм.д.№522/2008г. същата била
отмменена.
Твърди се, че картата на възстановената собственост на имотите в
землището на с.Богослов е влязла в сила на 10.05.1995г. и по отношение на
имота нямало промени и изменения, засягащо местоположение, граници и
площ.
В края на м.юни 2021г., ищците узнали, че на заседание на Общински
съвет от 27.05.2021г. е прието Решение №462, с което се предприемат
2
подготвителни действия за разпореждане по реда на ЗПСПК на недвижим
имот-частна общинска собственост, представляващ ПИ с идинтификатор
№04796.12.103 по КККР на с.Богослов.
След справка и искане от ищците от СГКК Кюстендил им била
издадена скица №15-707514/30.06.2021г. за поземлен имот с идентификатор
№04796.12.70, като имота бил отразен с площ от 8003 кв.м.В скицата било
посочено, че правото на собственост произтича от решение на ПК по чл.14,
ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ №5 от 15.05.2008г. на ОСЗ Кюстендил, което било обявено
за нищожно с влязло в сила съдебно решение. От скицата установили, че 1897
кв.м. били отделени и образуван нов ПИ с идентификатор №04796.12.103,
записан като собственост на община Кюстендил.
При горното се претендира признаване на установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на 1897 кв.м., неправилно отделени
от ПИ с идентификатор 04796.12.70 и неправилно включени в площта на ПИ
с идентификатор №04796.12.103 по КККР на с.*****, заснет като отделен
имот.
В срока по чл.131 ГПК е депозирн отговор от страна на ответника, в
който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че ищците черпят права от
нищожно решение на ПК Кюстендил, постановено при наличие на законова
забрана за възстановяване.В имота били налице две масивни сгради,
построени през 1965г.-сграда с идентификатор №04796.12.103.1 със застроена
площ от 63 кв.м., брой етажи-2, с предназначение-курортна, туристическа
сграда и сграда с идентификатор №04796.12.103.2 със застроена площ от 12
кв.м., с предназначение-постройка от допълващото застрояване, с
предоставени права за управление на имота от Кмета на Община Кюстендил.
Твърди се, че решението на ПК Кюстендил, като индивидуален
административен акт е нищожно на посоченото основание, поради което не
легитимира ищците като собственици на имота и в този смисъл и съставения
констативен нотариален акт не ги легитимира като собственици.Имота,
претендиран от ищците нямал характер на земеделски такъв, поради
наличието на построени в него сгради.
Изложени в отговора подробно мотиви за нищожност на решението
на органа по земеделска реституция и се претендира по реда на косвения
съдебен контрол същото да бъде програсено за нищожно.
3
Твърди се, че с Акт №47 за публична общинска собственост, съставен
на 17.04.1997г. е актуван като имот общинска собственост –масивна сграда,
хижа, със ЗП от 61 кв.м., състояща се от два етажа и тавански етаж, построена
през 1965г. Правнато основание, на което бил актуван имота-чл.3, ал.2 т.2 от
ЗОС, пар.1, т.5 от ПМС №104 от 18.03.1997г. за изменение и допълнение на
ПП ЗДС и ПП ЗОС, приети с постановление на МС от 1996г.В акта, като
основание била вписана и датата 01.06.1996г., на която дата бил приет ЗОС-
чл.3, ал.2 т.2-„публична собственост са имотите по т.2, които са
предназначени за трайно задоволяване на общински потребности“.
В забележка към този акт било посочено, че с решение
№478/30.04.1998г. на ОС-Кюстендил, описания обект не попада в одобрения
списък на имотите публична общинска собственост.Затова с Акт за частна
общинска собственост №433 от 25.05.2000г., с правно основание чл.2, ал.1 т.6
ЗОС бил актуван като частна общинска собствевеност масивна сграда-жижа,
със ЗП от 61 кв.м., на два етажа и тавански етаж, построена през 1965г.,
прилежащ телрен към сградата от 3 185 кв.м. /съгласно скица
№1387/16.07.1998г./В т.11 от акта било посочено, че имота е включен в
капитала на „Благоустройство и комунално стопанство“ ЕООД.Това право на
ОС произтичало от законовата възможност имотите и вещите публична
общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по
чл.3, ал.2 ЗОС да се обявят от общински съвет за частна общинска
собственост.
Съгласно писмо с изх.№254/23.05.2000г. на управителя на
„Благоустройство и комунално стопанство“ ЕООД, в капитала на
дружеството като ДМА под инвентарен номер 0230 била заведена
туристическа сграда в местността „******“, която към 31.03.2000г. била с
отчетна стойност 5849.55 лв., набрано изхабяване 735.34 лв. и балансова
стойност 5114.21 лв.С решение №134 по протокол №17/27-28.07.2000г. на
ОбС Кюстендил, този обект бил изваден от капитала на това дружество.
Със заповед №717/08.06.1998г. на кмета на община Кюстендил, на
основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМА , чл.8 ЗГ, чл.17, ал.1 т.2 и т.4 ППЗГ била
назначена комисия със задача да отредят терени за хижите на Община
Кюстендил, находящи се в планина Осогово, землището на с.*****.Със
заповед №363/18.04.2001г. на кмета на Община Кюстендил, на основание
4
чл.44 ЗМСМВ било наредено обект „Масивна сграда /хижа/ в местността
„*****, актувана с АОС №433/25.05.2000г. да се извади от капитала на БКС
ЕООД и е приета с протокол от 04.04.2001г. и заведена в баланса на ОП
„Чистота“.
С АОЧС №1466, с правно основание чл.59 ЗОС бил актуван застроен
имот с №012103 в землището на с.*****, местност „*****“, с площ от 1897
кв.м., сграда/хижа/ със ЗП от 61 кв.м., на два етажа и тавански етаж,
конструкция-масивна, година на построяване 1965г.С договор от 29.10.2001г.
на „Геокад“ ЕООД било възложено изработване на кадастрален план на
почивни бази, собственост на Община Кюстендил, находящи се в
м.“******“.С молба №92-00-141/10.05.2008г. от Община Кюстендил до
началника на ОСЗГ било поискано отразяване на ПУП и изготвяне на скица
за имота.Изработен и одобрен бил ПУП със заповед №297/20.03.2008г. на
основание чл.129, ал.2 ЗУТ вр.чл.124, ал.3 ЗУТ и решение по протокол №10
от 18.03.2008г.С АЧОС №5817 от 24.11.2020г., съгласно издадената скица от
АГКК бил актуван поземлен имот с идентификатор №04796.12.103 по КККР
на с.Богослов. с площ от 1897 кв.м., начин на трайно ползване: за
туристическа база, хижа, ведно със сградите, които попадат в имота-сграда с
идентификатор №04796.12.103.1 и 04796.12.103.2.
С молба от наследадетеля на ищците от 25.10.2001г. било поискано
закупуване на една от сградите, респ. заплащане на обезщетение от страна на
ответника в размер на 80 лв.Въз основа на това писмо, кмета на Община
Кюстендил сезирал председателя на ПК Кюстендил, МЗГ и Областна
администрация „Земеделие и гори“, че в изготвената карта на землището на
с.Богослов е допусната явна фактическа грешка, като не са отразени
изградените масивни сгради и прилежащи терени към тях.В резултат на това
неправомерно с решение на ПК №5/27.07.1994г. е възстановена собствеността
върху имот с площ от 9.998 дка, вместо да бъде обезщетен по реда на чл.10б
ЗСПЗЗ.В писмото било направено искане за предприемане на действия по
коригиране на допуснатата грешка.С писмо изх.№94-Й-135/08-11-2001г.до
председателя на ПК Кюстендил, бил уведомен, че е започнала процедура по
отреждане терените за хижите, собственост на Община Кюстендил, както и за
допуснатите грешки изготвената карта на землището на с.Богослов и в плана
за възстановяване собственосттавърху горите и земите от горския фонд-
5
неотразени масивни сгради и прилежащи терени към тях.
В последствие подробно са описани постановените решения и
водените съдебни производства.Проследена е нормативната уредба на
държавната и общинска собственост.Претендира се упражняване на косвен
контрол по отношение на ИАА, легитимиращ ищците като собственици,
прогласяването му за нищожен и отхвърляне на предявения иск.
По делото са представени и приети като доказателства:
удостоверение за наследници на Й. Г. Н., решение №5/27.04.1994г., скица
№580/07.11.1994г., НА №7-А, т.5, рег.№3692, д.№1190/1999 на нотариус рег.
№188, решение №5-33/14.11.2005г на ОСЗ Кюстендил, решение на КРС по
адм.д.№53/2006г., решение №5/Р/27.07.1994г. на ПК Кюстендил, скица
№Ф12070, решение на КРС по адм.д.№54/2006г., решение №5/15.05.2008г. на
ОСЗ Кюстендил, скица №Ф 32519 от 09.06.2008г., решение на КРС по адм.д.
№1126/2008г., заповед №297/20.03.2008г. на кмета на Община Кюстендил,
решение №24 на АС гр.Кюстендил по адм.д.№522/2008г., решение №462 от
27.05.2021г. на ОбС Кюстендил, скица №15-707514/30.06.2021г., писмо с изх.
№11-97/22.06.2009г. на МЗХ, писмо с изх.№06-33/01.07.2009г. на ОЗС
Кюстендил, техническо задание с изх.№67-С/05.12.2008г. на ОСЗ Кюстендил,
скица №Ф32674/02.02.2009г., партида на имот, скица №К15069/24.10.2001г.С
отговора в срока по чл.131 ГПК са представени и приети като
доказателства:заповед №717/08.06.1998г. на кмета на Община Кюстендил за
отреждане терени на хижите на Община Кюстендил, находящи се в
пл.“Осогово“, землището на с.****, акт №47 за публична общинска
собственост от 17.04.1997г., акт №433 от 25.05.2000г. за частна общинска
собственост, извадка от решение №134 на ОбС Кюстендил, акт за частна
общинска собственост №1466/18.08.2008г., скица №Ф32509/15.05.2008г., , акт
№5817 от 2411.2020г. за частна общинска собственост, скица
№1387/16.07.1998г., молба до ОСЗГ изх.№92-00-141/10.05.2008г., писмо рег.
№92-00-141/25.04.2008г., удостоверение №4/26.02.2008г., скица-астуалициран
кадастър, координатен регистър на гранични чупки, трасировъчен карнет,
обяснителна записка, договор от 18.10.2001г., партида на имот, скица
№Ф31510/15.05.2008г., писмо на Община Кюстендил до ПК Кюстендил,
писмо с №254/23.05.2000г. на БКС ЕООД, приемо-предавателен протокол от
04.04.2001г., заповед №344/03.04., заповед №363/18.04.2001г. , писмо с №94-
6
Й-135/08.11.2001г., молба на Й. Г. Н. и отговор, скици с №№15-489456-
11.06.2020г., 1887/16.07.1998г., решение №462/27.05.2021г. на ОбС
Кюстендил, скица-актуален регистър, разрешение за изработване на ПУП,
обяснителна записка за ПУП, ПУП за имот 12103-графична част, протокол
№10/19.03.2008г. на ОБЕСУТ.
Като доказателства по делото са приети и писма от МЗХГ и от АГКК,
както преписката по заявление вх.№05034 от 21.01.1992г. за възстановяване
правото на собственост на земеделски земи на Й. Г. Представени са и приети
като доказателства пълните преписки по издаване на актовете за общинска
собственост. В качеството на свидетел е разпитан Г. Т. Приети са и съдебно-
техническа и счетоводна експертиза.
От описаните доказателства, по делото се установи следната
фактическа обстанвока:
Ищците са наследници на Й. Г. Н., починал на 24.04.2010г. По
заявление вх.№05034/1992г. заявил искане за възстановяване на земеделски
имоти: нива от 2 дка, нива от 1 дка и ливада от 5 дка в м.“****, землището на
с.*****.С решение №5-10/24.09.1992г. на ПК Кюстендил е възстановено
правото на собственост върху заявените имоти в стари реални граници по
реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.В Дв, бр.64 от 09.08.1994г. била публикувана
обява на основание чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ за съвместно уточняване границите
на земеделските земи за землището на с.****.След анкетирането , ПК
Кюстендил, на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ издала последващо решение
№5/27.07.1994г., с което възстановила в стари реални граници общо
заявените и признати имоти от 8 дка, като имот пл.№012070 с посочени
граници и съседи и с площ от 9.988 дка., като към това решение била
издадена и скица.На 22.10.1999г. Й. Г. Н. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на този имот.
С решение на ПК Кюстендил под №5/Р от 27.07.1994г. е променено
първоначалното решение за възстановяване, като площта на имота е намалена
на 6.715 дка.В Това решение, като северна граница на имота е посочен имот с
№012103-собственост на Община Кюстендил и начин на трайно ползване-
туристическа хижа.Решението е обжалвано, като с решение на КРС по адм.д.
№54/2006г. е обявено за нищожно.През 2005г. е постановено нова решение на
ОСЗГ Кюстендил под №5-33/14.11.2005г., с което се отказва възстановяване
7
на част от имота с площ от 3.185 дка на основание чл.10 б. ЗСПЗЗ, поради
наличие на почивен дом. С решение по адм.д.№53/2006г. на КРС това
решение е обявено за нищожно.
Със заповед №297/20.03.2008г. на кмета на Община Кюстендил е
одобрен ПУП/ПЗ на поземлен имот №012103 в землището на с.****, в който е
опредЕ. необходимата минимална прилежаща площ в размер на 1.897 дка за
обслужване на сградата.Тази заповед също е обжалвана, като с решение на
КАС по адм.д.№522/2008г. е отменена.
С писмо изх.№92-00-141/25.04.2008г. на кмета на Община Кюстендил
е поискано отразяване на ПУП в КВС, в резултат на което било извършено
изменени ена границите и площта на имот 012070, като от част от него бил
образуван имот 012103.
През 2008г., отразявайки ПУП за имот 012103 в КВС, ОСЗГ
Кюстендил отново е постановила решение №5/15.05.2008г., с което намалила
площта на имот 012070 на 8.003 дка.Решението било обжалвано, като с
решение по адм.д.№1126/2008г. на КРС било обявено за нищожно.
С писмо изх.№67-С/05.12.2008г. ОСЗГ Кюстендил възложила на
фирмата по поддържане на КВС възстановяване площта на имот 012070 от
9.9 дка. В изпълнение на съдебното решение ОСЗГ постановила решение за
възстановяване на ливада от 5 дка.
Със заповед №РД-18-1232/13.06.2018г. на ИД на АГКК била одобрена
КККР на с.*****.При предаване на данните от ОСЗГ на СГКК площта на
имот 012070 е била в резмер на 9.9 дка и имот 012103 не е съществувал в
КВС.
За имот 012103 с площ от 1.897 дка и сграда-хижа с идентификатор
№04796.12.103.1 със застроена площ от 63 кв.м. и сграда 04796.12.103.2 със
застроена площ от 12 кв.м. ебил съставен акт за общинска частна собственост
№5817/24.11.2020г.
На 17.04.1997г. е съставен първия акт за публична общинска
собственост под №47, с който е актуван имот-масивна сграда /хижа/, със
застроена площ от 61 кв.м., състояща се от два етажа и тавански етаж,
построена през 1965г.Правното основание за това, посочено в акта е чл.3,
ал.2, т.2 ЗОС, пар.1, т.5 от ПМС №104 от 18..03.1997г. за изменение и
8
допълнение ППЗДС и ППЗОС, приети с постановление №235 на МС от
1996г.В акта била вписана и дата 01.06.1996г., на която вллиза в сила ЗОС,
който в разпоредбата на чл.3, ал.2, т.2 гласи, че „публична собственост са
имотите по т.2, които са предназначени за трайно задоволяване на общински
потребности“.В последствие, на 25.05.2000г. е съставен акт за частна
общинска собственост с №433 с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС за
масивна сграда-хижа със ЗП от 61 кв.м., на два етажа и тавански етаж,
построена през 1965г. и прилежащ терен от 3185 кв.м., находящ се в с.****,
м.“*****“.
С акт №1466 за общинска частна собственост, с правно основание
чл.59 ЗОС бил актуван застроен имот с №012103, в землището на с.*******,
местност „*****“ с площ от 1 897 дка, сграда-хижа.
С акт №5817 за частна общинска собственост от 24.11.2020г.,
съгласно скица №15-489456/11.06.2018г., издадена от АГКК, на основание
чл.59, ал.1 ЗОС бил актуван имот с идентификатор №04796.12.103 по КККР
на с.****.
Видно от гореизложеното, спора между страните се свежда до спор за
собственост между реституиран собственик, с влязло в сила решение на ПК
Кюстендил и издадена към него скица, като в част от възстановения му имот
са налице обекти по чл.10 б ЗСПЗЗ-хижа, която към момента на реституцията
не е била нанесена в плана на тази местност.
В Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2011 г., ОСГК, е прието, че държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху
земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като тя не е страна
в производството пред ОСЗ, поради което върху такъв акт е допустимо
упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Но когато
актът на ОСЗ е бил предмет на пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, постановеното съдебно решение е
задължително и обвързва държавата, тъй като тя участва като страна по
делото чрез ОСЗ, издала оспорения административен акт. Тогава косвеният
съдебен контрол в производство по иск за собственост, предявен от или
против държавата, е недопустим.
В случая, Община Кюстендил, като правоприемник на държавата по
9
отношение на спорния имот, не е била страна в административното
производство.Независимо от последващите решения и оспорването им, то
решението от което ищците черпят права не е било предмет на производство
по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и от тази гледна точка е допустимо искането по чл.17,
ал.2 ГПК и съдът дължи произнасяне по него.
Предпоставките за реституция следва да се преценяват при анализ на
разпоредбите, които уреждат възстановяването на собствеността върху
земеделски земи, върху които е извършено строителство. Принципът,
регламентиран в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, е възстановяване на правата на всички
собственици на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или
ДЗС, т. е. правнорелевантният факт е само притежание на земеделска земя,
преди нейната колективизация. Последващи обстоятелства, като включване
на същите земи в селищни територии, регулирани с плана на населеното
място, отреждането и отчуждаването им за мероприятия на плана са
ирелевантни за възстановяването на правата на бившите собственици по
ЗСПЗЗ. Тези последващи обстоятелства имат значение и обуславят само
начина за възстановяване на правата по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на бившите
собственици на земята (в стари реални граници или в нови с плана за
земеразделяне) или обезщетение със земя от общинския поземлен фонд и
компенсационни бонове, когато връщането на земите в реални граници е
невъзможно. В две хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не
могат да възстановят собствеността си - когато те са застроени или върху тях
са проведени мероприятия. Земите, собствеността върху които не може да се
възстанови, поради посочените обстоятелства, са държавна собственост.
Приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е обусловено от това
дали промяната на предназначението на земеделската земя и отреждането й за
неземеделски нужди е било извършено съобразно действуващото към този
момент законодателство, нито от вида на осъщественото върху нея
мероприятие, нито от законността на строителството. Законът не поставя
изискване към вида на сградите или начина им на прикрепване към земята.
Достатъчно е бившият имот да е застроен или върху него да са проведени
мероприятия от вида на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ , за да се
направи извод, че е налице пречка за възстановяване на собствеността по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ .
10
Ето защо, незаконосъобразно ПК, гр. Кюстендил с Решение №5 от
27.07.1994г. е реституирала процесния имот на правоимащия собственик.
Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и ПК, гр.
Кюстендил не е била компетентна (по степен, материя и място) да се
произнесе по реституцията й. Поради което по реда на косвения съдебен
контрол съдът констатира, че това решение е нищожно, с оглед нарушаване
на изискванията на материалния закон по земеделска реституция. Не е
настъпил ефектът на реституцията на процесния имот по отношение на
ответника и ищците не се легитимират като собственици на този имот към
настоящия момент по силата на това решение и издаден въз основа на него
нотариален акт за собственост. По гореизложените съображения и
констатираната от съда нищожност на Решение №5 от 27.07.1994г. на ПК
Кюстендил, което е издадено в нарушение на изискванията на материалния
закон, то това решение не е породило реституционни последици и не
легитимира ищците като собственици на процесния имот.
С молба от 22.12.2021г. ищците са въвели като придобивно
основание и изтекла в полза на праводателя им придобивна давност, за
периода 27.07.1994г. –датата на решението на ПК Кюстендил до 22.10.1999г.-
датата на съставяне на констативния нотариален акт, евентуално към
22.10.2004г.
Следва да се посочи, че и на това основание предявения иск е
неоснователен.Както се посочи по-горе, имота/частта от него представляваща
прилежаща част от хижата/ е имал статут на публична държавна собственост,
в последствие публична общинска и общинска частна
собственост.Нищожното решение на ПК Кюстендил не поражда действие в
правната действителност.В този смисъл приложение следва да намерят
разясненията, дадени с ТР № 3 от 14.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г.,
ОСГК, с което е отклонено искане за постановяване на ТР, но е разяснена
разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ Посочено е, че
правният въпрос, който разглежда в тълкувателната си част, е за придобиване
по давност на недвижим имот частна общинска или държавна собственост
чрез упражняване на добросъвестно владение в петгодишен срок по чл. 79, ал.
2 ЗС, считано от 01.06.1996 г. Според решение № 127/25.11.2014 г. по гр. д. №
3190/2014 г., ІІ г. о. до 01.06.1996 г. разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията
11
му от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по давност на вещ,
която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от ДВ,
бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на
изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва
да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение
изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е
спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения
на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до
31.12.2014 г. Оттук следва, че вещно право върху имот частна държавна или
общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на
01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС
за определен период от време, удължен до 31.12.2014 г.
От изложеното може да се направи извод, че няма противоречиви
разрешения по идентични материалноправни въпроси в тълкувателните части
на посочените решения на ВКС. В първите две, както и в последното се
приема, че 31.05.2006 г. е последният ден, с изтичането на който недвижим
имот – частна държавна или общинска собственост, може да се придобие по
давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с 10-годишно владение. На тази дата
давността е спряна с § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ Доколкото е
налице противоречие, то е в решаващите мотиви по съществото на спора,
довели до различен краен резултат. Те обаче според приетото с ТР № 1/2010
г., ВКС, ОСГТК, не се обхващат от задължителната съдебна практика за
постановяване на тълкувателно решение по чл. 292 ГПК.
Според трите решения крайният срок за придобиване по давност по
реда на чл. 79, ал. 1 ЗС изтича на 31.05.2006 г. Въпросът касае изчисляването
срока на владението. В решенията не са изложени конкретни мотиви как
следва да се брои този срок – по дни, седмици, или месеци, съобразно чл. 72
ЗЗД, или по години. Следва да се има предвид обаче, че в съдебната практика
се счита, че когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той
изтича на съответното число и месец от последната година /петата или
12
десетата/, съответстващ на деня, в който владението е започнало. Оттук
следва да се приеме, че десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996
г., изтича на 01.06.2006 г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила
мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./, с който е
постановено спиране на давността за определен период от време, удължен
впоследствие до 31.12.2017 г.
Твърдението за придобиване на имота до давност за периода от
решението на ПК Кюстендил до датата на констативния НА, евентуално в 5
годишен срок от издаването му касае въпрос за добросъвестност на
праводателя на ищците.Давност би могла да започне да тече от
горепосочената дата-01.06.1996 г. В случая, съдът счита, че праводателят на
ищците не е притежавар качеството на добросъвестен владелец.Съгласно т.10
от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС
„Владението, основано на нищожно придобивно основание, е
недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за
валидност и приобретателят не е знаел за порока“.В случая, праводателят на
ищците е знаел, че в имота, възсатановен му като земеделски са налице
изградени сгради, видно от молбата до Община Кюстендил, поради което не
може да се приеме за добросъвестен владелец.
При горните изводи, предявения иск, квалифициран от съда по чл.54
ЗК вр.чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.8 ГПК ищците дължат на ответника деловодни
разноски в размер на 150 лв., определен от съда по реда на чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от А. А. Т., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, *****, И. С. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.*****, Й. С. Г., с
ЕГН **********, с адрес в гр*******, Д. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес в
гр.***** и И. А. Н., с ЕГН ******, с адрес в гр.****** против Община
Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
1897 кв.м., неправилно отделени от ПИ с идентификатор 04796.12.70 и
13
неправилно включени в площта на ПИ с идентификатор №04796.12.103 по
КККР на с.Богослов, заснет като отделен имот, с адрес на този имот в с.*****,
местност *****.
Осъжда А. А. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр.*******, И. С. Д., с
ЕГН **********, с адрес в с.*****, Й. С. Г., с ЕГН **********, с адрес в
гр.******, Д. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр.*******и И. А. Н., с ЕГН
*****, с адрес в гр.***** да заплатят на Община Кюстендил, с адрес в
гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 деловодни разноски в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването
му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14