Решение по дело №1189/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260260
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510201189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 28.07.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

16.06

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 1189

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0348-000678/ 28.10.2020г., издадено от началник група  към ОДМВР гр.Кюстендил ,РЕ гр.Дупница, с което е   наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. нарушение по чл.185 ЗДвП във вр. с чл.105,ал.3  ЗДвП на Г.В.Г.        с ЕГН ********** ***.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Г.В.Г.   , обжалва наказателно постановление  № 20-0348-000678/ 28.10.2020г., издадено от началник група  към ОДМВР гр.Кюстендил ,РЕ гр.Дупница , с което му  е   наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. нарушение по чл.185 ЗДвП във вр. с чл.105,ал.3  ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи ,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че нарушението е недоказано.

                   Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

                   Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-  показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                     На 22.10.2020г. жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Аракчийски мост“, същият бил спрян за проверка от длъжностни лица при АНО, при която му бил съставен АУАН за нарушение по чл.10 ЗДвП- за допълнително затъмнени с фолио  предни странични стъкла на автомобила.,с което е ограничена видимостта на водача.Въз основа на съставения акт , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима в Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна    , и съдът отмени  наказателното постановление,по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  8121з-5015 /14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.

         Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на съответното наказание, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН.Описанието на нарушението и обстоятелствата ,при които е извършено е лаконично, като не са посочени факти, обосноваващи  нарушението на забраната, визирана в чл.105,ал.1 ЗДвП, а още по-малко,коя от двете, предвидени в този текст хипотези. Същият визира забрана за ограничаване видимостта през челното, задно и странични стъкла на автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя или намаляване прозрачността им. Изключенията от тази забрана, са посочени в ал.2 и ал.3 от ЗдвП, като ал.2 касае и двете хипотези, а ал.3 само втората хипотеза,отнасяща  за  прозрачността на автомобилните стъкла. С оглед на обвинителната функция на АУАН, непосочването на  факти и обстоятелства, обосноваващи обективни елементи от състава на нарушението, водят до невъзможност за нарушителя да организира защитата си. Освен това, при издаване на наказателното постановление, АНО е посочил различни факти и обстоятелства от тези, визирани в АУАН,  визирайки нарушение по чл.105,ал.3 ЗДвП,което само по себе си  също е съществено нарушение на процесуалните правила.

         Макар и посочените по-горе процесуални нарушения да налагат отмяната на НП само на това основание, за пълнота на мотивите, следва да се добави,че нарушението е недоказано.         АНО е посочил, че видимостта през е ограничена, като е намалена  прозрачността на стъклата на автомобила. Ал.3 ва чл.105 ЗДвП визира допустимите размери  на намаляване на прозрачността , е именно определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации . Според т. 6.3.1. 1. 1. от чл. 6. 3 "Тълкуване на резултатите" общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са извършили,поради което и така формулираното от АНО нарушение е неоказано.

         С оглед на изложеното, съдът отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.