№ 15
гр. Варна, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500422 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:22 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК
Въззивникът М. В. Е., редовно призован, се явява лично, заедно с
процесуалния си представител адвокат Б. Ж. от АК-Варна, редовно
упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемите П. П. С., Л. П. Г., З. П. В. и Г. Ж. Г. , редовно призовани,
не се явяват. Явява се общият им процесуален представител адвокат Н. Б. от
АК-Варна.
Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. , редовно призовани, не се
явяват, не се представляват.
АДВ. Ж.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Не са налице процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 572/20.09.2024 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от М. В. Е., чрез процесуалния й представител адв.
1
Б. Ж., против решение №763/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1845/22г. по
описа на ВОС, гр. о., с което е отхвърлен предявеният от М. В. Е. против П. П.
С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., З. П. В., О. П. Х. и Л. П. Г. иск за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищцата М. В. Е. е собственик на
следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор
10135.1507.100.1.6 по КК на гр.Варна, със застроена площ от 108 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ул. „* *“, № *, ет. *, ап. *, твърдян, че е придобит чрез
давностно владение, вследствие трайно, явно и необезпокоявано давностно
владение в периода от 26.07.2012г. до 31.10.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
както и М. В. Е. е осъдена да заплати на П. П. С. направените по делото
разноски в размер на 5 000лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, и е осъдена да заплати на З. П. В. направените по делото
разноски в размер на 3 100лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо до размера
от ¼ ид.ч. от недвижимия имот, съответстваща на легитимацията на
ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г. по влязло в сила решение за
допускане на делба, по отношение на които е следвало да бъде постановено
неприсъствено решение за уважаване на иска, евентуално е неправилно за тази
част и за останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде обезсилено за размера
от ¼ ид.ч. и делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
неприсъствено решение, евентуално отменено в тази част, както и отменено за
останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемите П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В. и Л. П. Г. в депозираните
отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, всички чрез
процесуалния си представител адв. Н. Б., поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х., редовно уведомени, не са
депозирали отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В жалбата и в отговорите не са направени доказателствени искания.
АДВ. Ж.: Поддържам подадената въззивна жалба изцяло. Едно
уточнение, което се налага поради обстоятелство, което настъпи след подаване
на въззивната жалба - получи се отговор от ответницата Л. Г., един от
ответниците, който не е подавал никога отговор на исковата молба, не се е
явявал в първото съдебно заседание, колегата Б. може би впоследствие е
упълномощен, след приключване на първоинстанционното производство.
Уточнението ми е много кратко - по отношение на това има отговор-
възражение срещу въззивната жалба, но това не може да отмени последиците
от неучастието й в първоинстанционното производство под каквато и да било
форма.
2
АДВ. Б.: Поддържам депозираните писмени отговори на всички лица,
които представлявам в производството, включително и на Л. Г., същата е
конституирана по делото, и в тази връзка тя се свърза с мен, с оглед на което
сключихме договор за правна защита, и оттук нататък представлявам и
посоченото лице във въззивното производство, включително имам
пълномощия до приключването му пред всички съдебни инстанции.
АДВ. Ж.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. Б.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
договори за безплатна правна помощ, която оказвам на доверителите ми,
представям списък на разноските в тази връзка. Запознат съм с хонорара на
колегата и правя възражение като моля, при евентуално определяне на
адвокатското възнаграждение, да бъде преценена оказаната правна защита от
процесуалния представител, с оглед правната и фактическа сложност на спора,
и необходимостта от справедливо адвокатско възнаграждение.
АДВ. Ж.: Ще направя следното възражение: според мен смисълът на
безплатната адвокатска помощ е като се започне едно производство да е
оказвана в цялото производство. Не може на завоя, някъде във въззивното
производство или в касационната инстанция, изведнъж да се трансформира от
платена в безплатна тази помощ, така мисля. Ако се допусне такава фигура, то
това означава заобикаляне на изискването в процеса да се доказват платени
разходи, за да бъдат присъдени и то възможност, с която страната може да
злоупотребява в зависимост от развитието на процеса, и порастването, и
намаляването на очакванията за успех, не е редно!
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските от
процесуалните представители на страните, ведно с приложените
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ж. и
сключени договори за предоставена безплатна правна помощ за адвокат Б..
АДВ. Ж.: Само да добавя реплика на възражението за прекомерност.
Първо, когато на колегата Б. му плащаха пред първата инстанция, размерите
на хонорарите са дори по-високи. И второ, аз имам 7 ответника, смятам, че
има обективно съединение на исковете, с множество субекти, никога не съм ги
считал за отделни дела, така че по всяко да има някакъв различен хонорар, а
това нещо се упражнява срещу доверителката ми абсолютно безотказно,
откакто текат тези спорове, което също не намирам за толкова редно.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което съобразно с исканията във въззивната жалба евентуално да обезсилите
решението за 1/4 идеална част от имота и да постъпите съобразно с
констатирания порок, водещ до недопустимост на това решение, евентуално
както и съм поискал, да го върнете на първоинстанционния съд да се
произнесе по искането ми, направено своевременно за произнасяне на
неприсъствено решение срещу тези ответници, които никога не са оспорвали
правата на доверителката ми, нека да кажа, включително и в делбеното
производство. Знам, че решението е задължително, но там има една
възможност, една специфика, част от съделителите да попаднат в едно дело и
да им бъдат натрапени права, които те, иначе житейски, не претендират.
Поради изискването за служебно начало, издирването им по всякакви начини,
включително и в много случаи в нарушение на диспозитивното начало,
спазването на което е голям проблем в делбените производства, просто
осъзнаването докъде важи служебното начало, и откъде нататък започва
нарушаването на диспозитивното начало в този процес. Всичко това се е
случило в пълен мащаб в делбеното производство и тези 4 лица, общо
легитимирани по решението с 1/4 идеална част от имота, са попаднали точно
така в това дело. Те никога, ако проследите данните от самото дело, не са
взели някакво участие, някакво становище, дума не са „обелили“ по това дело
и изведнъж се оказват „наградени“, не са и претендирали собственост, и
между другото това тяхно поведение извънсъдебно продължава неизменно
след постановяване на решението в продължение на повече от 10 години. И за
пръв път сега, един от тях четиримата упълномощава адвокат едва във
въззивното производство, да заяви някакво становище по въззивната жалба.
Но, забележете, аз уважавам усилията на колегата Б. в тази посока, те са
положени много старателно, ние дори нямаме възражение от това лице,
направено с отговора на въззивната жалба срещу правата на доверителката
ми, а има позоваване, че „другите като са възразили, все едно то и за мен се
отнася“, но лично тя да възрази - Л., сега в този отговор няма никакво
възражение и то е опасно да се прави сега, защото материалноправното
възражение, което би се съдържало в един отговор на въззивната жалба, няма
как, съдържат се такива твърдения, е направено за пръв път, далеч след като е
изтекъл 10-годишния срок за придобиване на имота по давност, ако го
приемем в житейски смисъл.
Имам едно притеснение, понеже в предходно дело в същия състав на
съда за съседния апартамент, с друга страна, беше прието, че въззивното
производство има необходимо обаче факултативно другарство между
множество страни, които се легитимират като съсобственици на един имот.
Нека да кажа, че по този въпрос, след внимателен преглед на практиката на
Върховния касационен съд, се открива обратното, твърдо установено
положение, че съсобствениците в един имот, бивайки конституирани в
4
някакво качество в един процес - било ищци, било ответници по иск, са
обикновени другари и това почива на съвършено простото съображение, че
няма норма в закона друго правно положение, което да изисква непременна
еднаквост на решението спрямо всички съсобственици, лица, които се
легитимират като съсобственици на един имот. И това логически се свързва с
възможността да се придобива и изгубва правото на собственост върху
идеални части от имот по най-различни способи. И ако ние приемем, че
решението винаги трябва да е еднакво спрямо всички съсобственици, това ще
доведе до невъобразими последици. В крайна сметка има още едно основно
положение: всяко лице провежда действия за защита на собствените си права
и никой не може да се включва, и да защитава негови права, които той не
желае да защитава. В този смисъл, въпросът е намерил най-голямо
практическо значение при разискването на случаи в практиката, при които
„срещу или от съсобственици на един имот, лица, които са легитимирани като
такива, се противопоставя възражение на трето лице-владелец на имота“. И
практиката в тези случаи претърпя не еволюция, а направо революционна
промяна някъде около 2013г.-2014 г., и след тази революционна промяна тя се
следва неизменно. А каква е тя – да, признава се и след промяната
възможността един от съсобствениците на един имот да иска от трето лице и
да ревандикира целия имот, но голямата промяна е, революционна промяна е,
че това се извършва в защита само на неговите права, а не и на правата на
тези, които не предявяват иск за имота. И сега въпросът, понеже е разискван
във връзка с възражение за придобиване на имота по давност от ответник по
иска, се казва следното: „съдът трябва внимателно да изследва дали това
възражение за давност, дали срокът срещу тези лица - съсобственици, които
не водят иск, е изтекъл и тогава искът не може да бъде уважаван за идеалните
части, които не са собственост на ищеца“. Това е решено твърдо, следвана
практика. В редица решения, цитирал съм във въззивната жалба само 1 или 2,
които бяха първите от тях и 1 последващо, в което има вътре цитирана друга
практика, в която това се следва като твърдо установено положение, и то е по-
правилното.
В настоящия случай ние сме изправени пред същата материалноправна
хипотеза – едно лице владее, другите са легитимирани като съсобственици на
имота и с уговорката, която преди малко направих, че една част от тези
легитимирани лица със съдебно решение никога в житейски план не са
заявявали някакво желание, намерение да преустановят нечие владение или да
направят каквото и да е, за да упражняват свое признато, очевидно не по
тяхната воля, а по стечение на други обстоятелства, право. При това
положение онова, което се казва за правния ефект и правните последици на
предявен иск от само един от съсобственици срещу владелец на целия имот, и
възражение за придобиване на имота по давност, ще важи на още по-силно
основание, когато владелецът е ищец, а ответници са лицата, които са
легитимирани като съсобственици. И то е, защото ответникът по иска за
собственост на целия имот чрез възражението съвсем не може да ангажира
ничия чужда правна сфера, освен собствената си. Той не може да възразява от
ответниците каквото и да е било по отношение на техните права и най-вече по
5
пътя на възражението той не може да иска насрещно предаване на владението
- затова трябва насрещен иск. Т.е възражението е процесуално средство за
упражняване на права, което съвсем не може да се простре по отношение на
останалите лица, които са легитимирани като съсобственици, за разлика от
иска, при който се признава възможността един от съсобствениците да иска
предаване владение на целия имот и това почива на едно съвършено просто
съображение: ако третото лице няма основание да владее каквато и да било
част от имота, всеки съсобственик се позовава на правото си да си служи с
цялата вещ и в тази корелация на отношенията между съсобственик и трето
лице, което няма никакви права, правото на съсобственика да си служи с
цялата вещ продължава, и това е единствената причина, поради която
поначало е възможно един от съсобствениците да иска предаване на
владението на целия имот от трето лице, което не е легитимирано, но
примерно, ако това лице е легитимирано като собственик на някаква идеална
част, естествено този иск не може да се уважава за целия имот, а само за тази
част, която е прието, че това трето лице владее, в случая частта на ищеца. Като
съобразим твърдото положение, че другарите са обикновени, като съобразим
освен това и тази практика, която трябва да пренесем логически в хипотезата,
в която ищецът е владелец, а ответниците са лица, легитимирани като
съсобственици, ние трябва на тази основа да преценим какво означава
процесуалното бездействие на част от ответниците - липса на отговор, липса
на каквото и да е възражение, това означава липса на извънсъдебен спор, това
е нашата теза. Няма спор между тези лица и г-жа Е., че тя е собственик на
имота, нямало е такъв още по време на делбата. Там са се случвали служебни
действия по разместване на страни, слагането им като на шахматна дъска - вие
сте собственик, вие не сте, но няма и заявени граждански позиции, няма
претендиране на права, и това поведение продължава 12 години след това.
Следователно, като съобразим и принципната възможност да се придобиват
идеални части от имоти по всички от способите по Закона за собствеността,
ние трябва да заключим, че в едно такова дело е възможен извод, принципно
възможен, че ищецът е предявил основателен иск по отношение на дадени
идеални части от имота и да кажем да бъде преценено, че искът му за други
идеални части е неоснователен. Като владее един е противопоставил
владението си, друг не е противопоставил никакво възражение, а ние сме си в
имота, само че мълчаливо в отношенията между собствениците се случват
различни правни последици, съобразно разликите в поведението на всички
лица, които са легитимирани като съсобственици. При това положение бяха
налице всички условия да се постанови неприсъствено решение. Ние нямаме
оспорено твърдение за упражняването на фактическата власт и на всичкото
отгоре имаме преки доказателства за това. В този смисъл, тук повече по този
въпрос няма да кажа, но и тази сутрин като прочетох, мисля, че в достатъчна
степен съм обосновал нещата в тази посока и смятам, че по въпроса
включително ще има някакъв принос по приложението на правото, ако това
нещо бъде изведено като практика в съдебно решение, и ще бъде правилно.
Оттам нататък, ще помоля (никой разбира се не е навел някакъв довод за
значението или за начина, по който беше разрешен спорът за собствеността
6
върху съседния имот срещу същите ответници, обаче с друг ищец, който
претендира придобиване по давност на съседния апартамент в сградата), да се
разсъждава по въпроса за анимуса на владението, който е важен. Тук по
делото, за разлика от това предходно дело, което беше решено от същия състав
и аз затова си позволявам да кажа, че въпреки че мълчаливо може да се
направи връзка, а това ме притеснява, защото тук има една голяма разлика,
искам да я споделя с Вас. Тук, когато съдебният изпълнител по изпълнението
за продажба на делбения имот, пристъпва към описи, назначава г-жа Е. за
пазач, тя има най-правилната реакция на света – тя предявява иск за
собственост с твърдение, че имотът е придобит по давност и с риска да загуби
това дело, понеже давността съвсем не е изтекла след 2012г. към него момент.
И то се случи, естествено, липсваха година и нещо или две от този давностен
срок. Ама това дело има съвършено важно, много съществено значение за
нещо друго: обявявам, владея, потвърждавам анимуса на моето владение по
най-адекватния от процесуална гледна точка за защита на правата начин,
именно чрез предявяване на иск. По този иск има възражение пак само от
компанията, която възразява, разбира се по него нямаше никакви възражения
от част от съсобствениците, които не възразяват и в този процес, понеже
никога не са възразявали. Само че там, поради неизтеклия срок, нито може
неприсъствено решение, защото е очевидно това - от съдебното решение до
2020г. няма 10 години. Само че сега новият иск, който се основава на друг
факт, а именно изтекла придобивна давност в различен срок, това решение и
това дело изобщо придобиват особен смисъл, и представляват основа, за да си
зададем един логичен въпрос: „Защо след като г-жа Е. през 2020г. предяви иск
за собственост и пред угрозата нещо да се случи, да се уважи този иск за
някакво владение, да приеме съдът примерно, че е добросъвестно или и аз не
знам какво, никаква реакция от страна на когото и да било от съделителите да
направи най-естественото нещо - да предяви насрещния иск за собственост, да
прекъсне тази давност, нещо, което би било дължимо действие към правата на
всеки един, ако ги защитава както трябва, да направи единственото, което по
нашата правна система прекъсва давността, и това е иск на лицето, което
претендира правата срещу владелец. Но ние нямаме такова действие. И аз
имам едно обяснение, което е съвършено логично, и съм го предоставил на
Вашето внимание във въззивната жалба - защото щяха да се сблъскат с
практиката на ВКС по приложението на закона, когато става въпрос за иск
само от някой от съсобственици срещу лице, което твърди придобиване на
имота по давност и неучастие на другите съсобственици, а това щеше да
постави под съмнение цялата легитимация на съсобствениците по делбеното
решение, защото е достатъчно там един, двама да отпаднат с идеални части,
които са на трето лице. И по мое скромно мнение, тук пак някакъв принос към
правото, обаче това изпълнение повече изобщо не може да бъде проведено,
тъй като там съдът е повелил да се продаде, и да се раздели между тези
съделители. И ако се намеси едно лице отстрани, което е придобило имота по
давност, това решение, с повелята имотът да бъде продаден и сумата да бъде
разделена само между лицата, посочени в изпълнителния лист, вече не може
да бъде проведено, защото пък съдебният изпълнител най-малко може да
7
съобразява и новонастъпили обстоятелства. Това ще налага следващ процес,
най-малкото следващ процес за делба на същия имот между лицето, което е
установило права върху идеални части и да кажем другите, които не са.
Разбирам, че става дълго, но толкова ми се струва съществено всичко, че исках
да го кажа на живо.
По „намерението“ - през целия период, нито едно действие, което може
да бъде окачествено като прекъсване на владението, няма, включително и в
изпълнителното производство. Подробни съображения съм изложил, че нито
едно действие на съдебен изпълнител по назначаване на пазач не може да
означава прекъсване на владението на трето лице, сварено в имота. Това е
съвършено недопустимо, защото ще доведе до невъобразими правни
последици, ако по всеки паричен иск или някакъв друг, по който се правят
описи на недвижим имот, се сварват трети лица, се счете, че това нещо
безразборно, независимо кой е взискател по това дело, за какво вземане,
прекъсва давността. По тази причина единствено действията по въвод в имот,
насочени към принудителни действия по смяна на фактическата власт, могат
да имат някакво отношение към прекъсване на владението поради прекъсване
на фактическата власт.
Искът на г-жа Е. в първата инстанция беше отхвърлен при следния
обобщен извод: „след решението от 2012г. по допускане на делбата, г-жа Е.
вече е държател на имота 12 години“. Но това не е така, защото има пряка
норма на закона, която казва точно обратното: „след постановяване на
решението, започва да тече нова давност“, което приложено, но при
придобивната давност по отношение на недвижими имоти, пък и на движими
вещи, значи точно обратното - владението продължава, само че то винаги е
недобросъвестно. Затова казва законът - „тази давност винаги е 10-годишна.“
Всеки, който чувства, че това владение може да накърни някакви права, той
трябва да бъде активен да предяви иск и да прекъсне давността. Ние имаме до
настоящия момент от всички ответници по това дело пълно бездействие в
тази насока и нещо очевидно, доказано по делото - г-жа Е. владее имота. При
това положение мисля, че целият иск е основателен с подробните доводи,
които съм изложил в писмените бележки пред първата инстанция и във
въззивната жалба, с посочена практика по всеки един въпрос, включително и
едно решение, което казва, че „смяната на назначаването на пазач в недвижим
имот, по повод на изпълнение върху недвижим имот за парично вземане или
нещо друго, не може да има никакво отношение към въпросите за това кой
владее имота“. Най-малкото законът казва: „имотът се оставя във владение на
длъжника“ - във владение се оставя. Назначаването на пазача, както и сам
колегата Б. е посочил в отговорите на въззивната жалба: „назначаването на
пазача, прави пазача държател и никого не отстранява от владение“, а не
обратното. Благодаря Ви за вниманието, с което ме изслушахте!
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Не са
налице сочените във въззивната жалба пороци и затова тезата на
жалбоподателката е напълно погрешна и се основава на неправилното
8
схващане, че ответниците по въззивната жалба са обикновени другари.
Противно на заявеното, твърдим, че другарството между ответниците по
делото е „необходимо.“ В правната теория „необходимото другарство“ е
налице, когато по своя предмет делата са тъждествени и налагат, и се
очертават като отделни дела единствено следствие на разликата между
страните. Тези дела се отнасят до едно и също правоотношение, всички
другари са участници или имат спрямо това правоотношение едно и също
правно положение. Процесуалното им положение се ръководи от неразделност
и общност на делата. Необходимо е съгласието на всички другари за
извършване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото
или сключване съдебна спогодба. Съотнесено към процесния случай, ищцата
е предявила иска за установяване на право на собственост върху конкретен,
надлежно индивидуализиран недвижим имот срещу няколко лица на основата
на един спрямо всички ответници юридически факт – „давностно владение“.
Обръщам внимание: претенцията е за целия имот, не за идеална част от него, а
ищецът с исковата молба посочва твърдението, а именно това твърдение
представлява рамката на спора, предметът на спора. По отношение на този
спор съдът трябва да прецени, да събере и да оцени доказателствата по
делото. Ищцата е предявила иск за целия имот, не за 1/4 от него и в случай, че
1/4 от ответниците по делото не са реагирали, това не означава, че за ¼ ид. ч.
искът е основателен. Решаващият състав е имал възможност вече да се
произнесе по, бих го нарекъл, идентичен правен спор. Това е въпрос, касаещ
допустимостта на производството и произнасянето е служебно. Върховен
касационен съд също се е произнасял по идентичен правен спор. Не намирам
основания да излагам повече съображения по този въпрос, касателно
допустимостта на производството и характера на другарството.
По отношение същността на спора. Въззивната страна има качество на
частен правоприемник на лице, чието право на собственост е отречено с
решение по допускане на делба, влязло в сила 2012г. Твърдението по
настоящото дело е, че след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, за ищцата е започнала да тече нова давност, която е изтекла 2022г., с
оглед упражняваното недобросъвестно владение. Това твърдение намирам за
недоказано по делото. Посочената правна конструкция би имала и би
намерила правната си логика в случай, че въззивницата бе доказала
намерението си или бе демонстрирала поведение спрямо ответниците, с което
да заяви, че упражнява фактическа власт върху имота, своейки го за себе си.
Упражняването на фактическа власт върху една вещ, в това число и недвижим
имот, не е единственият елемент, за да бъде осъществено твърдяното
владение. Налице са множество признаци, чието наличие също следва да бъде
установено в производството, и което в случая категорично не е налице.
Упражняваното владение от ищцата не е необезпокоявано. Не може да бъде
необезпокоявано владението когато знаеш, че праводателят ти не е
собственик, изключен е от производството по делба и за това има влязло в
сила решение. Съотнесено към посоченото, аз напълно разбирам логиката на
решаващия състав, който приема, че след решението по допускане на делбата
ищцата вече има качеството на държател. Това е така, защото съдебното
9
решение, с оглед извършената правна сделка в рамките на първа фаза на
делбата, поражда действие и спрямо приобретателя, каквото е качеството на
въззивницата. От този момент нататък, за да тече давност, въззивницата
следва да е демонстрирала поведение като го манифестира спрямо
собствениците, че имотът е неин и за в бъдеще тя демонстрира поведение, с
което не допуска и не позволява противопоставянето на собствениците.
Такива доказателства по делото не бяха събрани. Владението, упражнявано от
ищцата, не е явно. За да бъде явно владението, то следва, както вече посочих,
да е демонстрирано спрямо всички останали. В тази връзка по делото бяха
събрани доказателства, че съпругата на един от доверителите ми изрично е
предупредила въззивницата за воденото делбено производство, и в тази връзка
й е казала „да внимава, да напусне имота“. Въззивницата е благодарила за
което, като е прикрила действителните си намерения. Ако тя към този момент
е имала претенции спрямо посочения имот, то тя не ги е заявила по никакъв
начин, благодарила е.
Скритостта е изключена като способ за придобиване на имот по давност.
Как е възможно собственикът да се брани след като не знае, че някой оспорва
правото му?! Във всеки един момент, от 2001г. до 2017г., когато е приключил
делбеният процес, доверителите ми са били наясно, че спрямо имота се
провежда делбено производство, че след приключването му, предвид
неподеляемостта на имота, същият ще бъде изнесен на публична продан и в
нито един момент не е имало оспорване. Оспорването, обръщам внимание, е
дошло, когато 2019г., аз в качеството си на представляващ на един от
доверителите ми - П. С., образувах изпълнително дело за изнасяне на имота на
публична продан. По това изпълнително дело също бяха проведени
множество изпълнителни действия и то с прякото участие на въззивницата, от
които не можеше да се придобие впечатление, че въззивницата претендира
собственически права върху имота. Бяха извършвани множество
изпълнителни действия: беше извършван оглед на имота; 2019г. беше вписана
възбрана по отношение на имота; беше изпратена покана за доброволно
изпълнение, беше извършван опис на имота; беше извършвано допълнително
посещение на имота, за да може вещото лице да направи снимки, за да
изготви експертизата, необходима за оценка на имота по изпълнителното дело.
В нито един момент по това изпълнително дело не бяха извършени някакви
конкретни действия, които да наведат някой от участниците в производството,
че по отношение на имота има друго лице, което претендира права.
Логическата развръзка беше, че имотът в крайна сметка беше продаден на
публична продан. Нещо повече, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а не само
с предявяване на иск, както твърди колегата. В конкретния случай, съгласно
чл. 84 ЗС правилата на чл. 116 ЗЗД са приложими и по отношение на
придобивана давност. В случая най-малко с 3 отделни самостоятелни
изпълнителни действия, дори и да е текла давност, същата е била прекъсната.
След прекъсването, както знаем, започва да тече нова давност, ако изобщо е
започнала да тече такава.
На последно място, лично съм благодарен, че назначените от частния
10
съдебен изпълнител лица за пазачи на недвижимите имоти, не могат да го
придобиват по давност, защото това е правната конструкция на колегата –
„едно лице, въпреки че е назначено за пазач, няма пречка да придобие имота
по давност.“ И какво се случва с изпълнителното производство, къде е
правната сигурност?! Естествено, че пазачът, дори и да е имал качеството на
владелец, своящ за себе си, след назначаването му той придобива съвсем
друго качество, доколкото осъществява функции, присъщи изцяло за
изпълнителния процес - той е длъжен да пази имота с грижата на добър
стопанин и да оказва съдействие на частния съдебен изпълнител. Това
означава, че това лице има качество на държател. В посочения смисъл съм
приложил съдебна практика. Моля да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт като правилен и законосъобразен. Моля да съобразите подробно
правните и фактически доводи в депозираните по делото писмени отговори, в
които съм изложил и съдебна практика в подкрепа на тезата си. Моля да ни
бъдат присъдени и извършените разноски.
АДВ. Ж. (реплика): Ако имаме ответници, легитимирани като
съсобственици и един, ако дойде да признае иска, къде отива необходимото
другарство, и можем ли да отречем правото му?! Ами, ако дойде да признае
иска, по отношение на неговите идеални части какво ще правим?!
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11