Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 464
гр.
Горна Оряховица, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 317 по описа на ГОРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Хилцингер-полирни
технологии”ООД гр. Лясковец твърди, че на 12.01.2017г. в производствения цех,
находящ се в промишлена зона Честово, гр. Лясковец е констатирал проблем в
електрозахранването на обекта, вследствие на което е изгорял климатик,
захранване, електрическа кана, кафемашина и рутер. За повредите в
електроуредите на следващия ден ищецът подал жалба до ответното дружество, което
след извършения оглед с писмо изх. № 4385046/03.02.2017 г. отказало да понесе
отговорност за нанесените в следствие на токовия удар повреди. Твърди, че между
настъпилите щети и бездействието на ответника по обезпечаване на сигурността,
непрекъснатостта и качеството на доставената ел. енергия е налице
причинна-връзка. Счита, че е претърпял вреди, за възстановяването на които е
извършил ремонт и е закупил нови такива, като разходите за извършеното му се
дължат от ответника. Представил е фактури по закупуването и ремонта на вещите.
Претендира разноски.
Ответникът „Енерго-про
мрежи”АД счита, че искът е недопустим. Сочи, че ищецът не е представил
доказателства, установяващи, че е собственик на повредените и унищожени вещи,
както и че стопанисва процесния електрозахранен обект-цех. На следващо място,
сочи, че искът е и неоснователен, т.к. ищецът не е посочил доказателства, от
които може да се заключи, че неизпълнението на задължения на дружеството са в
причинна връзка с повреди в електроуредите описани в исковата молба. Твърди, че
липсват доказателства, които да доказват, че към твърдения момент на повредата
са били изправни. Предвид изложеното счита, че към настоящия момент фактически
невъзможно е да се установи наличие или липса на причинно-следствена връзка
между изпълнението на договорните задължения и твърдените от ищеца вреди. Сочи,
че за 12. 01.
С определение от 12.09.
2017 г. на основание чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирано дружество „Алианц България„ ЗАД. Същото счита
предявените искове за неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото не
се спори, а и се установява от представените писмени доказателства – констативен
протокол № 15157607/13.01.2017 г., че между страните е налице облигационно
отношение, по силата на което „Хилцингер-полирни технологии“ ООД се явява
потребител на енергийни услуги/краен клиент/, по смисъла на § 1, т. 27г от ЗЕ
за доставяна електрическа енергия от ответното дружество до промишления обект
на дружеството, намиращ се в промишлена зона „Честово“, гр. Лясковец.
На 12.01.2017
г. служителите на ищеца констатирали проблем в електрозахранването на обекта. В
следствие на спиране и пускане на електрозахранването в обекта, спрели да
функционират: компютър, два климатика, микровълнова печка и електрическа кана.
Във връзка с
констатирания проблем на следващия ден била подадена жалба до „Енерго – Про
Мрежи“ АД гр. Варна, входирана с № 4385046/13.01.2017 г. На 17.01.2017 г.
служители на ответника посетили и извършили оглед в обекта, като описали
констатираните повреди в електрическите уреди.
С писмо от
03.02.2017г. ответното дружество уведомило ищеца, че във връзка с подадената
жалба е извършена проверка, при която се установило, че на посочената дата
12.01.2017 г. няма регистрирани сигнали за неизправност в електрозахранването
от клиенти, чиито обекти били присъединени към трафопост „ДЗС“, захранващ обекта
на ищеца. Ответното дружество уведомило ищеца, че на основание чл. 51, ал.7 от
ОУ на ДПЕЕЕМ не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди, тъй
като не било констатирано виновно поведение на доставчика на електрическа
енергия.
Представена е
фактура № **********/04.02.2017 г., с издател „Сириус – 2004“ ООД и получател „Хилцингер
ПТ“ ООД, за ремонт на климатик „Hitachi” и сума за плащане на услугата - 1240
лв.
Представен е
и констативен протокол № 15157607/13.01.2017 г., видно от който е, че ответното
дружество е подменило СТИ в обекта на ищеца.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, не е
възможно да се установи, какви са били параметрите на захранващото електрическо
напрежение в момента на възникване на събитието, но описаните повреди и
направените констатации в съставените протоколи за определяне на техническото
състояние на климатик „Hitachi” от оторизиран ремонтен сервиз, сочат на
пренапрежение подадено от трафмашината в трафопоста към електроинсталацията на
абоната. Вещото лице е дало дефиниция на термина – пренапрежение, а именно
напрежение с висока амплитуда, но с много кратък период, което не може да
задейства защитите и да изключи предпазителите.
Според вещото лице вероятно съществува причинно-следствена връзка между
повредите в ел. уредите на ищцовото дружество и пренапрежение подавано чрез ел.
мрежата на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
При
неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има право да
иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнението му. Закона за енергетиката и Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия не уреждат вида на
вредите, подлежащи на обезщетяване, нито границите на обезщетението при
неизпълнение на задължението за непрекъснато доставяне на електрическа енергия
и при неправомерно прекъсване на ел. захранването, поради което приложение
намират разпоредбите на ЗЗД /решение № 192/20.01.2011 г. на ВКС по т. д. №
1057/2009 г., II т.о, ТК, /. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди. Претърпяната загуба е
вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на
кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение. Размерът на
претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото, което
кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние
след неизпълнението.
Следователно
основателността на иска, обосноваващ договорна отговорност, е в пряка
зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
договорна връзка между страните, противоправно деяние на ответника, настъпила
от това вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат.
По делото е
безспорно установено, че страните са в договорни отношения, уредени от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД /ДПЕЕЕМ/.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице
противоправно поведение на ответното дружество, изразяващо се във виновно
неизпълнение на задължението му по чл. 89 ал. 1 т. 2 от Закона за енергетиката,
а именно да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
доставяната електрическа енергия, както и на чл. 14 т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ, според
които ответното дружество е длъжно да осигурява на ползвателите енергия в
съответствие с изискванията за качество и безопасност. В случая след изключване
на електрическото захранване, продължило около няколко минути според
свидетелските показания на Т. Гезенчов, и последващото му включване, електроуредите
описани в исковата молба /за четири от които от т. 2 до т. 5 ищецът е направил
отказ от иска и е изменил размера на претенцията си от сумата 1831 лв. на сумата
от 1240 лв./, са дали повреда, описана подробно в констативния протокол от
17.01.2017г. Съгласно чл. 56 от ОУ на ДПЕЕЕМ, ищцовото дружество е уведомило ответника
за настъпилите повреди по и-мейл, което е изпратило свой представител на място
за оглед. След като ищцовото дружество надлежно е изпълнило процедурата за
реализиране на отговорността на ответника, в случая е претърпяло вреда от
действието или бездействието на другата страна, то електроразпределителното
дружество следва да я понесе. Ответникът не следва да черпи благоприятни
последици, оспорвайки причинната връзка между повредата на електроуредите и
прекъснатото електрозахранване. Качеството на доставената вещ/ел. енергия/ - по
показател напрежение, и неговото отчитане във времето, както и измерване на
количеството доставена ел. енергия са задължения изцяло на ответника. Липсата
на СТИ, отчитащо амплитудите на подаваното напрежение, волтажа на напрежението,
не следва да се тълкуват във вреда на ищеца и да препятстват доказването на
причинно - следствената връзка на неизпълнението. След като ответникът не е
доказал възражението си, че е подал качествени показатели на напрежение, в
диапазона на работа на ел. уреди, то и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице неизпълнение от
страна на ответника, довело до повреда на същите. За това съдът кредитира като
годно доказателство за естеството на повредата на климатика описаното от
специалистите от „Сириус-2004” ООД в съставения констативен протокол от
04.02.2017г. Съдът приема, че е налице и причинна връзка между прекъсването на
електрическото захранване и напрежението подадено при включването му и
настъпилата повреда във вещите на ищеца. Естеството на въпроса е от такъв
характер, че не предполага категоричен отговор по него от вещото лице. Възможността
обаче да е налице друга причина за повредата е по-скоро само теоретична, почти
неосъществима на практика. Основание за този извод съдът прави, както въз
основа на съвпадащото мнение на специалистите от „Сириус-2004” ООД /трети
незаинтересовани по делото лица/, запознати най-добре с устройството и
функционирането на климатика и на вещото лице по изготвената техническа
експертиза. Едновременната и еднаква повреда и на петте ел. уреда, находящи се
в обекта на ищеца, а и като се има в предвид и поведението на ответника, който
само ден след подадения сигнал е предприел подмяна на СТИ в захранвания обект
на ищеца, не би могло да бъде резултат от естественото износване на елементите
на електронните схеми. Всичко това може да доведе до единствения обоснован по
делото извод, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите повреди
и прекъсването на електрическото захранване на посочената дата – 12.01.2017г.
Неоснователно
е възражението на ответника за липса на доказателства за собствеността на процесните
вещи. Това, че ищецът не е представил по делото фактурата за закупуване на
климатик „Хитачи“, не означва, че същият не е собственост на дружеството.
Видно от приетата по делото - фактура №
**********/04.02.2017 г., издадена от „Сириус – 2004“ ООД същата е с получател
ищеца - „Хилцингер ПТ“ ООД /стр.11/.
На следващо
място, възражението, че други клиентите на ответното дружество на са подали
сигнал за „смущения” в електрозахранването, или че няма записани такива, не
изключва неговата отговорност за обезщетяване на настъпилите вреди от подаването
на електрическа енергия, неотговаряща на изискванията за качество и
безопасност, което следва като извод от настъпилата повреда. В случая не се и
претендират вреди от прекъсването на електрозахранването, а от неговото
подаване с параметри, различни от нормативно установените /220V/.
По отношение
на размера на исковата претенция, следва да се приеме, че настъпилата вреда за
ищеца е в размер на претърпяната загуба – дължимата цена за извършения ремонт
на климатик „Хитачи“ в размер на 1240 лв. по представената по делото фактура №
**********/04.02.2017 г.
Предвид
изложеното, предявеният иск, изменен на основание чл. 214 ГПК за сумата от 1831
лв. на 1240 лв., се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят и разноските по делото в общ размер на 570 лв. /50лв. за държавна
такса, 400лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. за вещо лице/.
Така
мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, „Варна
Тауърс – Е“, ДА ЗАПЛАТИ на „Хилцингер-полирни технологии“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Лясковец, сумата от 1240 /хиляда
двеста и четиридесет/ лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повредата на 12.01.2017г. и ремонт
на климатик „Hitachi-ras-e14h2“, демонтаж и закупуване на климатична система, /за което е издадена фактура №
**********/04.02.2017 г. от „Сириус-2004“ ООД/, собственост на „Хилцингер-полирни
технологии“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска-17.02.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 570 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач на страната на ответника, а именно: „Алианц България“ ЗАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: