МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. №
1491/18 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав
С присъда от 15. 11. 2017 г. по н.о.х.д.
№ 12071/15 г. СРС, НО, 107 състав, е признал подсъдимия С.Г.М. за виновен в
това, че на 17. 06. 2013 г. около 12.15 часа в гр. София на кръстовището на ул.
Никола Жеков и ул. Търговска, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето,
причинил на А.С.З. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на носа,
реализирала критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият М. е
осъден да заплати на пострадалия граждански ищец А.З. сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат от престъплението, както и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 17. 06. 2013 г. до окончателното изплащане на сумата по
главницата. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати
в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 450.00 лева, направени
разноски в досъдебното производство, по сметка на СРС 1080.00 лева за разноски
в съдебното производство, 200.00 лева за държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу тази присъда е подадена жалба от
упълномощените защитници на подсъдимия З. – адвокатите В.П. и Л.К.. С нея, и в
допълнение към нея, те отправят искане до въззивния съд да я отмени като
неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова оправдателна присъда, като
считат, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства не
се установява М. да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е обвинен. Оспорват извода на СРС, че телесното увреждане на
пострадалия е причинено на инкриминираната дата и от подсъдимия, а алтернативно
поддържат, че дори и то да е причинено в този момент, то се дължи на
съприкосновението на лицето на пострадалия с отворилата се в автомобила
въздушна възглавница.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
състав не допусна събиране на нови доказателства, нито обяснения на подсъдимия
и преразпит на свидетели и вещи лица.
В проведеното публично съдебно заседание
защитникът адвокат К. поддържа подадената въззивна жалба и искането към
въззивния съд, като излага по същество аргументите, развити в жалбата и
допълнението към нея относно недоказаност на обвинението. Моли за отхвърляне на
гражданския иск като неоснователен.
Представителят на СГП оспори жалбата и
счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, като
намира, че доказателствената съвкупност установява по безспорен начин както
механизма на причиняване на телесното увреждане от подсъдимия, така и
причинно-следствената връзка между неговото деяние и вредоносния за З.
резултат.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец А.З. – адвокат Н.Н. моли за потвърждаване на присъдата в
наказателноправната и в гражданскоправната й част като правилна и
законосъобразна, като изразява становище и, че наказанието е справедливо.
Подсъдимият С.М. поддържа заявеното от
защитника си и моли да бъде оправдан.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният
съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е депозираните в хода на
съдебното производство гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите А.С.З., Д.Г.Х., С.С.Л.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от досъдебното производство), Т.Д.М., Г.П.Г.
(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от
досъдебното производство), Е.Т.А., Н.В.Д., М.М.З., Б.И.К.; веществените
доказателства – рентгенова снимка от 18. 06. 2013 г. и рентгенография на цифров
носител; писмените доказателства, представляващи основно медицински документи –
епикризи за А.З., страница от история на заболяването, разчитане на
рентгенография на гръден кош в лицева проекция от 19. 06. 2013 г.,
съдебномедицинско удостоверение от 17. 06. 2013 г., медицинско направление от
МБАЛСМ „Пирогов“ от 17. 06. 2013 г., фиш за спешна медицинска помощ от 17. 06.
2013 г., медицинско направление от УБ „Лозенец“ от 18. 06. 2013 г., копие от
страници на амбулаторна книга на Неврохирургичен кабинет на МБАЛСМ „Пирогов“,
история на заболяването № 2698 от УНГО на Болница „Лозенец“, предоперативна
епикриза от 21. 06. 2013 г., резултати от изследвания в клинична лаборатория на
Болница „Лозенец“, справка за съдимост на подсъдимия М.; писменото
доказателствено средство – протокол за разпознаване на лица от 28. 03. 2014 г.,
както и заключението на тройната комплексна съдебномедицинска експертиза,
включително с допълнителните изявления на експертите при разпита им в съдебно
заседание.
При самостоятелната преценка на тази
доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на
правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа
обстановка, която частично се разминава с изложената от контролираната
инстанция, в следния смисъл:
Подсъдимият С.Г.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен, живее в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 20, вх. А, ет. 4, ап. 10, с
ЕГН **********.
Около 12.15 часа на 17. 06. 2013 г. в
гр. София, в района на кръстовището на ул. Търговска и бул. Никола Жеков,
настъпило пътнотранспортно проиизшествие между лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, управляван от подсъдимия С.М. и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № ******, управляван от свидетеля А.З.,
като първият автомобил ударил с лявата част на предния си калник предната лява
врата на втория. В автомобила на подсъдимия, заедно с него, на предна дясна
седалка пътувала майка му – свидетелката Т.М., а до пострадалия пътувала
свидетелката Д. З.(сега съпруга на З., а тогава негова приятелка, с фамилия Ц.).
В резултат на съприкосновението между двете превозни средства незабавно се
отворила въздушната възглавница, монтирана във волана на л.а. Опел, която
поради обема си ударила водача З., който бил с поставен предпазен колан, в
областта на лицето. Тъй като шофьорската врата се деформирала, тя също
притиснала водача, при придвижването на тялото му веднага след удара той
получил наранявания и от предпазния колан. Заради векторния инициален удар от
ляво спрямо З. главата му се отклонила първо вдясно, а веднага след това
наляво, в която нейна част той получил и по-тежко травмиране в резултат на
съчетаното въздействие на удар и допирателно действие – триене, каквото се
получава при отварянето на въздушна възглавница.
След удара двете коли спрели в района на
кръстовището, а произшествието наложило на място да остане и трамвайна мотриса,
която в същия момент се намирала на бул. Никола Жеков, управлявана от
свидетелката С.Л., тъй като не била в състояние да премине през кръстовището.
Свидетелят З. направил опит да излезе от вътрешността на колата си, но не успял
да отвори предната дясна врата изцяло и показал навън само горната част на
тялото си, когато към него се приближил подсъдимият М.. Последният му нанесъл
няколко силни удара с ръка, свита в юмрук, в областта на лицето. Свидетелката З.бързо
излязла от колата и се насочила към З. и М., но не успяла да помогне на
приятеля си, намесил се неустановен по делото мъж, който дръпнал М. от З. и
така подсъдимият преустановил ударите.
Тази сцена била възприета както от
тогавашната приятелка на З., сега негова съпруга, Д., така и от майката на
подсъдимия, от свидетелката Л., която се намирала в кабинката на трамвайната
мотриса непосредствено до ударилите се автомобили, така и от свидетеля Г.Г.,
който бил в магазин, близо до кръстовището и, излизайки след покупките, успял
да види нападението на М. над З..
По подаден сигнал на място пристигнали
екип на Спешна медицинска помощ (около 12.30 часа) и на ОПП-СДВР. Служителите
на „Пътна полиция“ съставили акт за установяване на административно нарушение
срещу свидетеля З., а линейката, след преглед, го откарала в МБАЛСМ „Пирогов“ в
12.24 часа. На място лекарят в екипа от ЦСМП направил преценка, че при
пострадалия не се установяват данни за фрактури, видим бил подкожен кръвоизлив
под дясното око, З. се оплакал от заглъхване на лявото ухо и слаба болка в
носа.
Пострадалият постъпил в МБАЛСМ „Пирогов“
в 12.53 часа на същия ден. Той бил прегледан в 17.00 часа от специалист по
лицево-челюстна хирургия, извършена била профилна рентгенография и му била
поставена диагноза счупване на носни кости, контузия и двустранен перорбитален
хаматом, подкожен хематом в лява задушна област. След прегледа му било издадено
медицинско направление, като с него бил насочен за приемане на следващия ден –
18. 06. 2013 г. за операция в същото болнично заведение.
Междувременно, в 15.15 часа по негово
желание пострадалият З. бил освидетелстван от проф.д-р С.Х., специалист по
съдебна медицина, който установил обективни находки по главата на пострадалия,
които описал в съдебномедицинско удостоверение. Експертът установил, че областта
на двете орбити била кръвонаседнала с морав до моравосинкав цвят, клепачите на
дясното око били оточни и стеснявали очната цепка, под лявата орбита имало
масивен подкожен хематом с изразена флуктуация при палпиране на площ 6/2.5-4
см, която област била кръвонаседнала с интензивен виолетов цвят. На горния
клепач на дясното око имало повърхностно разцепване на кожата с дължина 0.7
см., зацапано със засъхнала кръв. Лявата ушна мида била със значителен оток и
кръвонаседнала с моравосинкав цвят. Носът бил установен изцяло оточен и в
горната част кръвонаседнал с моравосинкав цвят и с групирани повърхностни
охлузвания. Двете устни били силно оточни и кръвонаседнали в централно-лявата
си част по видимата лигавица. На горната устна вляво по лигавицата имало едно дълбоко
охлузване 07/07 см. И две съседни на него 05/05 см. с червеникаво дъно и
частично покрито с белезникав налеп. По лигавицата на долната устна в същата
област имало червеникаво кръвонасядане и към устния ъгъл охлузване 05/05 см.
Под левия устен ъгъл имало моравосинкаво кръвонасядане 1/1.5 см. Над гривнената
област на лявата предмишница имало две ивицовидни успоредни драскотини с
отнемане на епидермиса 0.3-0.5/2-2.5 см. Странично на дясното рамо имало
петнисто мораво кръвонасядане 5/4 см., по задната повърхност на дясното рамо
имало три ивицовидни морави кръвонасядания 0.75/5-6 см. със забелване на
епидермис по хода им.
На 18. 06. 2013 г. пострадалия посетил
д-р Кабакчиев, специалист УНГ в Болница „Лозенец“. Посоченият специалист
направил още една профилна рентгенография на носа на Захриев и след преглед му
издал направление, в което посочил като извод, че за пациента е необходима
репозиция на носните кости и носната преграда под обща анестезия, тъй като
установил оток и зачервяване на носната пирамира, която приел, че е деформирама
надясно с опипващи се фрагменти, а носната преграда била зачервена и също
дислоцирана травматично.
Д-р Кабакчиев насочил З. към д-р Р.Х.и
д-р М.Г., които били специалисти по съдебна медицина в Болница „Лозенец“, те
прегледали пострадалия и наличната до момента медицинска документация на 19.
06. 2013 г. и от своя страна отразили в съобразителната част на документ,
наречен съдебномедицинска експертиза, съставен по искане на З., че гърбът на
носа му бил кръвонаседнал, оточен и в центъра на гърбицата му имало овално
охлузване с диаметър 1 см., покрито с надигната кафеникава коричка, като гърбът
на носа би извит значително надясно.
В крайна сметка, на 19. 03. 2013 г.
пострадалият А.З. постъпил на лечение в Болница „Лозенец“, където била
извършена оперативна интервенция на 21. 06. 2013 г. и чрез затворена репозиция
дефектите, установени по носните кости и носната преграда, били отстранени,
направена му била тампонада и пациентът бил изписан. В епикризата от лечебното
заведение било посочено, че се установявало затруднено носно дишане, при
риноскопията се установило, че носната преграда е деформирана надясно, носната
лукоза е била оточна двустранно, носната пирамида била отклонена надясно в костната
и хрущялната си част, леко болезнена при палпация, лек оток на подкожието и
леко хлътване на гърба и на носа вляво. При рентгенографията на носните кости в
профил се установила явна фрактура с дислокация.
Събраните доказателства са
безпротиворечиви и последователни относно повечето релевантни обстоятелства от
обективната действителност – мястото, на което е настъпило ПТП между
автомобилите, управлявани от подсъдимия М. и пострадалия З., времето на този
инцидент, настъпването на удара в областта на предната лява врата на автомобила
на пострадалия и последвалата от това трудност той да я отвори лесно и да
излезе, както и кои лица са пътували в автомобилите. Също така изслушаните от
СРС гласни доказателства не оставят съмнение по въпроса, че веднага след удара
въздушната възглавница на волана в колата на свидетеля З. се е отворила, че той
е бил поставил предпазен колан, както и че по неговото лице е имало видими
травматични увреждания и на място са пристигнали екип на ЦСМП и полиция. Затова
и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК в
съответните части свидетелските показания не е необходимо да бъдат подробно
обсъждани.
При оценката на доказателствения
материал въззивният съд намери, също както и първоинстанционният такъв, че
основният спорен въпрос, който е въведен в хода на съдебното следствие, е дали
подсъдимият М. е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия З.
на инкриминираната дата и след настъпилия между управляваните от двамата леки
автомобили пътен инцидент. В тази връзка се очертават две групи гласни
доказателствени средства – от една страна са показанията на А.З., неговата
настояща съпруга (тогава приятелка) свидетелката Д. З., С.Л. и Г.Г., а в
противоположен смисъл показания депозираха майката на подсъдимия Т.М., М.З.и Б.К..
Съпоставяйки тези две противостоящи си групи от доказателствени източници,
съдът намери, че следва да кредитира първата от тях. Освен показанията на
пострадалия, който е конституиран и като страна по делото, и тези на неговата
съпруга, тази група съдържа и разказите на две лица, които са напълно обективни
свидетели, тъй като не се намират в познанство с подсъдимия или пострадалия.
Свидетелката Л. е била водач на трамвайна мотриса и настъпилият пътен инцидент
я е принудил да спре точно до участниците в ПТП, поради което и е могла ясно да
възприеме действията на подсъдимия и пострадалия непосредствено след инцидента
и лично е видяла как подсъдимият М. напуска колата си от шофьорското място,
приближава тази на З. и започва да му нанася удари в лицето, преди последният
да е бил успял да излезе от автомобила си. В същия смисъл са и показанията на Г.,
който е бил случаен свидетел на действията на М., намирайки се пред супермаркет
наблизо до кръстовището на ПТП. Фактът, че тези двама свидетели депозират
напълно логични, хронологично издържани и непредубедени показания, без да имат
какъвто и да е интерес от изхода на делото заради липсата на лични предходни
или последващи отношения с подсъдимия и пострадалия, и те са в унисон с
твърденията на З. и З., че М. е нанесъл удари по пострадалия, мотивира съда да
приеме, че точно изложената от свидетелите от първата група версия ясно описва
действителната фактическа ситуация от 17. 06. 2013 г. в частта относно
нанесените от подсъдимия удари в лицето на пострадалия.
Втората група е съставена от трима
свидетели, които имат добро лично познанство с подсъдимия, вкл. единият от тях
е неговата майка. Очевидно тези отношения са ги мотивирали да дадат показания,
че подсъдимият не е нанесъл удари по З., в която част думите им са категорично
опровергани от свидетелите от първата група. По делото не се установиха и
предхождащи инцидента влошени взаимоотношения между М. и З., които са се
познавали по физиономия като съседи, които да мотивират пострадалия да приписва
на подсъдимия съставомерни действия, каквито той не е извършвал.
Отделно следва да се обърне внимание на
показанията на свидетелите Захариеви, които са кредитирани изцяло от районния
съд. Настоящият състав споделя изразеното становище на контролираната
инстанция, че тези гласни доказателствени средства имат значителен и обективен
принос към изясняване на предмета на делото, тъй като и двамата са очевидци на
деянието. Както вече беше посочено по-горе, по отношение на фактите, свързани с
възникване на ПТП, те са напълно последователни и подкрепени от останалия доказателствен
материал по делото. Също така бяха оценени като достоверни те и по отношение на
факта, че подсъдимият М. е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето
на З., докато последният е правел опит
да излезе от колата си. Двамата посочиха – и
в този смисъл са и показанията на останалите свидетели, че след удара
между колите се е отворила въздушната възглавница, която е била монтирана във
волана на МПС, управлявано от З., а, също по техните думи, той е бил с поставен
предпазен колан.
В тази насока показанията им въззивният
съд не кредитира единствено в частта, в която те посочиха, че след активирането
на възглавницата, главата на пострадалия не е имала досег с нея. Целта на този
защитен за водача на лекия автомобил механизъм е именно да предпази главата и
горната част на тялото му от удари във вътрешността на автомобила, които биха
могли да бъдат силно травматични или дори животозастрашаващи. Обстоятелството,
че З. е бил с поставен предпазен колан налага логично извода, че той не е бил в
състояние поради това да направи твърдяното внезапно и рязко движение надясно,
като се наклонил в посока на З.и така да е избегнал удара във въздушната
възглавница. При такова негово действие предпазният колан би следвало да е
ограничил придвижването му (а адекватна на такова ограничително действие на
колана травма е установена по тялото на З. от медицинската документация) и да
не е позволил на тялото му да се отклони силно и рязко в дясно, каквото е
именно предназначението му. Така съдът не възприе като обосновано и логично, че
е възможно – при едновременното действие на въздушната възглавница и предпазния
колан – свидетелят З. да е имал досег до
нея само в областта на лявото си рамо, както твърди и в който смисъл са показаният
на съпругата му. За да стигне до този извод, дори и без нужда от допълнителни
специални технически познания, съдът се основа и на заключението на тройната
СМЕ, приета от първата инстанция. В нея, както и в разпита пред съда, вещите
лица подробно са посочили, защо смятат травмата в областта на носа на З. за
типична травма при действие на въздушна възглавница. Визирано е от експертите,
че увреждането по изпъкващата част на лицето на З. – гърба на носа, с
характерни групирани повърхностни охлузвания може да се обясни със съчетаното
въздействие на удар и допирателно действие – триене, каквито условия са налице
при отварянето на въздушната възглавница и не биха могли да се обяснят с удар
от юмрук, при който липсва подобна охлузваща повърхност. Уврежданията по лицето
на пострадалия се проследяват, поддържат експертите, почти по цялата му площ
двустранно с предилекция в ляво, което добре отговаря на въздействие на
полутвърд тъп предмет, какъвто е въздушната възглавница, а по-тежкото
травмиране в лявата област експертите са обяснили с отклонението на главата на
водача на ляво след векторен инициален удар в лявата й странична част. В
разпита си пред съда те са посочили, че травма от въздушна възглавница може да
бъде причинена, освен в областта на носа, по-скоро в областта на скулата,
където З. има установен хематом, а по-малко вероятно в областта на клепачите,
но при травма на носа може да има т.нар. миграция на кръвонасядане, когато
кръвта се стича на гравитационен принцип към по-ниско лежащите от травмираната
област зони и така в медицината често са били установявани случаи, при които,
без да има пряко попадение върху клепачите, се описва кръвонасядане на
клепачите вследствие на удар в носа.
В същото време вещите лица не изключват
категорично възможността счупването на носа на З. с разместване на носната кост
да е причинена от удар с юмрук или да е настъпила в резултат от наслагваща се
травма от удар от въздушната възглавница и юмрук, поради което и не може да се
приеме, че тяхното заключение опровергава твърденията на пострадалия и другите
посочени по-горе свидетели, че са му били нанасяни и удари с юмруци.
По отношение на експертизата следва да
се посочи, че тя е обективно и компетентно изготвена и е била основана както на
специалните познания на експертите – двама специалисти по съдебна медицина и
един по УНГ, така и на всички събрани доказателства, относими към
здравословното състояние на А.З. веднага след инцидента и няколко дни по-късно
до изписването му от лечебното заведение, където той е бил опериран. При
изготвянето й в досъдебното производство вещите лица са се запознали с една
изготвена в МБАЛСМ „Пирогов“ рентгенова снимка, в преди разпита им в съдебната
фаза са имали възможност да се запознаят и с втората такава, изготвена в
Болница „Лозенец“, като това не им е дало основание да променят заключението си
относно вида и механизма на уврежданията. В заключението ясно и аргументирано
експертите са проследили всички медицински дейности, които са били извършени
спрямо пострадалия и установените обективни находки от специалистите, работили
със З. в периода 17. 06. – 21. 06. 2013 г., разяснили са детайлно възможностите
за механизма на причиняването на отделните групи травми, поради което за съда
няма каквото и да било основание да се съмнява в достоверността на изразеното
от тримата експерти становище, което е било и подробно защитено пред СРС.
Медицинската документация, както и
останалите писмени доказателства са изготвени по надлежния ред от компетентни
лица, не са оспорени от страните, поради което бяха кредитирани от съда изцяло.
Конкретно документа, наименован съдебно-медицинска експертиза и изготвен от д-р
Хаджиев и д-р Гроздева по искане на пострадалия, съдът възприе като източник на
доказателства относно обективните находки по лицето на З. на 18. 06. 2013 г., а
не и в частта относно направените в нея изводи, които би следвало да се
възприемат единствено след допусната и изготвена по реда на НПК експертиза.
С оглед на събраните доказателства по
делото и след тяхната съпоставка и анализ, основно с акцент на заключението на
вещите лица от СМЕ, този въззивен състав не сподели от правна страна
становището на проверявания съд, че подсъдимият С.М. е извършил престъплението
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от
обективна и субективна страна.
От обективна страна СГС счете за
безспорно доказано, че на 17. 06. 2013 г. около 12 часа подсъдимият С.М. е
нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия А.З.. Прие се и, че
след пътно-транспортния инцидент и действията на подсъдимия е била са били счупени и разместени костни фрагменти на
носната преграда на носа на пострадалия, което е наложило извършването на
операция по репозиция, без която дишането през носа на Захриев би останало
завинаги затруднено, с което тази травма се квалифицира по медиоко-биологичен
характер като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК.
От поредността на медицинските изследвания
и другите медицински манипулации спрямо А.З., описани по часове в настоящото
изложение, е без съмнение, че травмата на носа му със счупване на носната
преграда и разместване на костни фрагменти е настъпила именно при този инцидент,
а не в по-късен момент, тъй като оплаквания от болка в носа са направени от З.
още пред екипа от спешна помощ, изцяло оточния му нос е констатиран от д-р С.Х.
при освидетелстването му около 15.00 часа на 17. 06. 2013 г., а в същия ден счупването
е било установено и чрез рентгенография в МБЛАСМ „Пирогов“. Действително,
разместването на костта е установена едва на 18. 06. 2013 г., както са посочили
вещите лица в заключението си, но те също така са подчертали в разпита си пред
СРС и, че е възможно заради отока на носа изкривяването надясно да не е било
установено веднага при първото освидетелстване на З., а едва след спадането му
на 18. 06. 2013 г.
Не е доказана безспорно обаче, пряката
причинно-следствена връзка между действията на С.М. и установената средна
телесна повреда на З.. За да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл. 129, ал 2, вр. ал. 1 от НК подсъдимият, следва да се
докаже вън от всяко съмнение, че инкриминираното увреждане е настъпило
единствено и само заради негово действие – в случая нанасяне на удари в
областта на лицето на пострадалия, без намесата на странични фактори, по начин,
че ако тези удари не бяха нанесени, травмата не би била претърпяна и
установена. В случая, както подробно са посочили вещите лица, съществуват
повече от една вероятни причини за счупването на носната преграда на З. с
разместване на костите – възможно е това да се е случило след съприкосновението
с въздушната възглавница (което експертите намират за по-вероятно) или заради
наслагването на триенето в тази възглавница с удари от човешки юмрук. В
заключението експертите на практика изключват възможността лицето на З. да не е
имало съприкосновение с повърхността на въздушната възглавница, като са описали
точните травми, които не просто са типични за такова съприкосновение (триене),
но и е невъзможно да се причинят от удар с юмрук. Механизмът, по който е било
причинено или е принципно възможно причиняването на определен вид телесна
повреда в конкретен случай е преди всичко въпрос на специални медицински
познания, каквито имат експертите, изготвили тройната СМЕ, и от тях решаващият
орган следва да направи извод за причинно-следствените връзки между въздействие
на външни фактори върху човешкото тяло или негови части и увреждането на
здравето му. Затова и не може да бъде игнорирано становището на вещите лица,
което допуска повече от един възможни механизми, основавайки се на обективни, а
не хипотетични обстоятелства, каквото в случая е отварянето на въздушната
възглавница на колата на З. в ситуация на поставен от него предпазен колан.
Ето защо не е несъмнено установено, че
юмрукът на подсъдимия М. е бил единственият предмет, който се е допирал до
лицето на пострадалия и който е от естество да допринесе самостоятелно до
счупването на носа му. Както са посочили вещите лица, очевидно при наличната
медицинска документация не е възможно и да се установи, ако се приеме хипотеза
за наслагващи се удари от възглавницата и юмрука на М., кой точно от двата е
причинил счупването на костта с разместване. При това положение би било
необосновано да се сподели становището на първоинстанционния съд, че именно
ударите на М. са причинили инкриминираната средна телесна повреда.
Постановяването на осъдителна присъда
при тези доказателства почива на предположения, а не на несъмнени
доказателства, поради което и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1,
т. 3 от НПК въззивният съд отмени тази присъда на СРС и постанови нова, с която
на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия изцяло по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С оглед на съображенията от фактическа и
правна страна за липса на пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия и средната телесна повреда на пострадалия, предявеният граждански
иск за присъждане не обезщетение от непозволено увреждане в размер на
5 000 лева, ведно с претенцията за законна лихва от 17. 06. 2013 г. до
окончателното изплащане на сумата по главницата, беше отхвърлен като
неоснователен с новата присъда на въззивния съд.
Предвид този изход от делото и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски следва да
останат за сметка на Държавата и на частния обвинител.
Така мотивиран, СГС, НО, II въззивен състав, постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.