Р Е Ш Е Н И Е
№І-53 27.07.2021
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
При прокурора……….
при секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдия
Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1682 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на К.Н.В., гражданин на ******* *********,
роден на **.**.****г.в г.*********,БУЛСТАТ
********* с адрес по регистър БУЛСТАТ: гр.****,
ул.,,*** І“№***,бл.*,ет.*,апартамент 300 по н.а. нов № ***, чрез
адвокат Панайот Панайотов, със съдебен адрес:: гр.Варна, ул.“Драган Цанков“№ 4,
офис.1, срещу Решение № 46/02.03.2020г.,
постановено по гр.д.№ 11/2019г. по описа на РС-Поморие, в частта, в
която съдът е осъдил ответника да заплати
на ищеца –Етажната собственост на к/с,, Феста Апартмънтс Поморие“, рег.№ТСУ
-23002/18.11.2014г., с адрес:гр.Поморие, ул.,,Княз Борис І“№211, представлявана
от М. Ч.- председател на УС на ЕС, следните суми: сума в размер на 1223.02
евро, равняваща се на 2392.03лв.(две хиляди триста деветдесет и два лева и три
стотинки), включваща 1032.5 лева, дължими такси и вноски за 2016г. и
1359.78лева, дължими такси и вноски за 2017г., за собствения му апартамент
№300, находящ се в блок ,,Б“, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.01.2019г. до окончателното изплащане; сума в размер на 210.31 лв.(двеста
и десет лева и тридесет и една стотинки)- законна лихва за забава върху сумата
1032.25 лева за периода 01.01.2017г. до 08.01.2019г. и сумата от 140.88 лева,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1359.78 лева за периода
от 01.01.2018г. до 08.01.2019г.
Със същото
решение, страните са осъдени да заплатят сторените в производството по делото
разноски съобразно с уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част било
недопустимо, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила. На първо
място се обосновава становище за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Заявява се,
че ответната страна направила искане за спиране на производството по делото до
приключване на гр.д.№619/2019г. по описа на РС-Поморие, което съдът оставил без
уважение, въпреки наличието на прюдициален спор между същите страни. Излага
аргументи в тази насока( ТР№1/2017г. на ВКС).Развиват се подробни съображения
за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорват изложените от районния съд правни
изводи.Подчертава се, че ответникът(въззивник) изпълнил задължението си за
заплащане на такса за управление и поддръжка на общите части, като платил на легитимен субект- ЕС на блок,,Б“, за което
представил доказателства в производството по делото. В тази връзка,
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл.75, ал.2 от ЗЗД, Навеждат се твърдения, че решенията, взети на ОС на ЕС , проведено на 17.09.2015г. , не били отменени по реда на
чл.40 от ЗУЕС.Посочва се, че ответникът(въззивник) се запознал със съдържанието
на протокола от проведеното на 12.11.2014г. общо събрание на ЕС, едва по повод
предявения от ищеца иск за заплащане на такси за управление и
поддръжка на общите части. Развиват се подробни съображения за нарушение
разпоредбата на чл.16,ал.7 от ЗУЕС (същият не бил подписан от всички членове на
УС ; към датата на съставяне на протокола не бил избран председател на
УС).Изтъква се, че съдът не се произнесъл по направени от ответната страна
възражения(относно свикване и провеждане на на ОС на ЕС и размера на вноските),
като приел, че същите са преклудирани. Изразява се несъгласие с изложеното в
мотивите на решението, че изпълнението на дейностите по управление и поддръжка
на общите части, не се включвало във фактическия състав на предявената от ищеца
претенция.Навеждат се доводи, че ищовата страна не оспорила наведените от ответника твърдения, че
последният заплатил на ЕС на бл.,,Б“ такса за управление и поддръжка, както и
че такива дейности не били извършвани. Излагат се аргументи, че при незаявено
оспорване на конкретни фактически предпоставки от състава на спорното право,
същите следвало да се считат за безспорни.
Цитира се съдебна практика на ВКС( Решение№341 от 06.12.2011г. на ВКС по
гр.д.№252/2011г., ІІ-ро г.о.; Решение№253/18.05.2011г. на ВКС по
гр.д.№1919/2010г., ІV-то г.о., Определение№124/17.02.2020г. по
гр.д.№3130/2019г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).Твърди се, че в конкретния случай, не
следвало да се заплащат такси ,,текуши разноски“, тъй като дейност по поддръжка
и управление съгласно чл.8 ЗУЕС, не била извършена. Излага се становище относно
правната природа на решенията на ОС на
ЕС . Направен е обобщаващ анализ във
връзка с наведените от ответната страна
възражения и изложеното в мотивите на съда. Жалбоподателят намира, че при обосноваване на
крайните си изводи, първоинстанционният съд се позовал на неотносима съдебна
практика(Определение № 458/22.05.2019г.по гр.д.№1332/2019г., ІV0то г.о. на ВКС;
Решение№78 от 13.05.2015г. по гр.д.№6829/2014г.,І-во г.о. на ВКС). Счита, че
решенията на ОСЕС, проведено на 12.11.2014г. противоречали на императивната
правна норма на чл.51,ал.1 от ЗУЕС.
Изразява се несъгласие с констатациите
на районния съд, че за 2016 и 2017г. се дължали такси въз основа на
решението от 2014г. Развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че
вземанията на ищеца представлявали периодични плащания, които се погасявали с
тригодишна давност, поради което
претенцията за заплащане на такси за 2016 г. се явявала погасена по
давност(искът бил предявен след изтичане на давностния срок- 10.01.2019г.).
Моли се уважаване на въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна на 12.06.2020г., като писменият отговор е депозиран в съда на
29.06.2020г.-т.е. след изтичане на 2-седмичния законов срок за писмен отговор по жалбата.
С протоколно
определение от 16.09.2020 г., настоящият въззивен съд е спрял производството по
делото, на основание чл. 229 т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д. № 619/2019 г. и по гр.д.№ 217 /2020г. по описа на Районен
съд Поморие, всяко образувано по иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за
отмяна като незаконосъобразни на решенията, приети на Общото събрание на
Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, проведено на
12.11.2014 г.
С Определение
№ IV-260216 от 27.01.2021 г. по в.гр.д. № 1953/2020 г.
по описа на БОС, въззивната инстанция е потвърдила определението на ПРС за
прекратяване на гр.д. № 619/2019 г. по описа на съда, поради недопустимост на
иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
С определение
№І-1910 от 08.07.2020г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 1594/2020г. по описа на БОС, е потвърдено определение №
209/03.06.2020г. по гр.д.№ 217/2020г. по описа на ПРС; определението на
въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване с определение №
463/01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 2927/2020г. на ВКС,ІV-то г.о. на ВКС.
С определение
№ 260921 от 21.06.2021 г. производството по настоящото дело е възобновено и е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното
пред БОС съдебно заседание, въззивникът В. не се явява и не се представлява, като след приключване на с.з. е докладвано постъпило писмено становище от
името на процесуалния му представител
адв. Панайот Панайотов по даване ход на делото, по доказателствата и по
съществото на спора. Претендират се разноски в общ размер от 800 лева и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззиваемата страна.
Въззиваемата етажна собственост не се представлява по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение е
допустимо и валидно.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
Предявени са искове с правно
основание чл.38 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
както и като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Производството е образувано по искове на Етажната
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” , с адрес гр. Поморие,
ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М. Ч. – председател на УС на ЕС против К.Н.В., с които се претендира заплащането на такси за управление
и поддръжка, както и годишни вноски за фонд „ремонт и обновление“, припадащи се
на собствения на ответника апартамент
№ ***, находящ се в бл.*, на четвърто ниво, на кота +8.00, на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“ с административен адрес: Поморие,ул.“Княз Борис І“
№211, със застроена площ от 67 кв.м., сумите дължими за 2016 г. и за 2017 г. както
следва: 527,78 евро, равняващи се на 1032,25 лева, представляваща годишна такса
за управление поддръжка на общите части на к-с“Феста Апартмънтс Поморие“ за
2016г. ,като е отчетено извършено от В. частично плащане в размер на
716 лева; сумата от 107,53 евро,
равняващи се на 210,31 лева, представляваща законната лихва върху сумата от
527,53 евро за периода от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба; сумата
от 496,60 евро, равняващи се на 971,27 лева, представляваща годишна такса за управление
и поддръжка на общите части на к-с“Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.; сумата
от 73,40 евро, равняващи се на 143,55 лева, представляваща законна лихва
върху сумата от 496,60 евро за периода
от 21.07.2017г. до завеждане на исковата молба; сумата от 198,64 евро,
равняващи се на 388,51 лева, представляваща вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ на общите части за 2017г.; сумата от 29,36 евро, равняващи се на
57,42 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 198,64 евро за периода
от 21.07.2017г. до завеждане на исковата молба, законни лихви върху описаните
задължения от момента на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Предявените искове се основават на твърденията за
притежаван от ответника В. самостоятелен
обект в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие'' в гр.Поморие, представляващ
апартамент № ***, находящ се в бл.*,
на четвърто ниво, на кота +8.00,
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с административен адрес:
Поморие,ул.“Княз Борис І“ №211, със застроена площ от 67 кв.м и прилежащите към
него 32,32 кв.м. общи части, както и за
взети решения на Общото събрание на ЕС за определяне на годишна такса за
поддръжка и управление на общите части в комплекса. Твърди се, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание
(ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, на което с решение по т.2
от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.
Твърди се, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, на което с
решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м.,
дължима от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е
определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м.
Въз основа на изложените твърдения, ищцовата страна
твърди, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за пораждане на
задълженията на ответника В. за заплащане
на претендираните с исковата молба суми, а именно: взето решение на ОС на ЕС за
определяне размера на етажните разходи и право на собственост върху обект от
ЕС, притежавано от етажния собственик, срещу когото е предявен иска. Наред с това са изложени и твърдения относно
момента, от който вземанията са станали изискуеми /края на съответната
календарна година/, от който момент се сочи, че ответната страна е изпаднала в
забава и поради това дължи законна лихва върху просрочените задължения за периода
на забавата.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът К.В., представляван от
пълномощника си адв. Панайот Панайотов прави редица оспорвания и въвежда
възражения по допустимостта и основателността на предявените искове, част от
които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възразява, че не са налице
валидни решения на ОС на ЕС, задължаващи ответникът В. да заплати претендираните суми. В тази връзка
заявява, че с решението от 12.11.2014 г. е определена такса за поддръжка и
управление само за 2015 г., но не и 2016 г. и 2017г., и няма предвиден
механизъм, въз основа на който гласуваната за 2015 г. такса да се приложи
автоматично за следващите две години. Възразява се, че решението, с което е
определена такса в размер на 9 евро на кв.м., е взето в нарушение на
императивната правна норма на 51, ал. 1 от ЗУЕС. Прави се възражение, че сумите
не са дължими, тъй като през процесния период от време нито ищцовата ЕС, нито
трето лице е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на общите части.
Твърди се, че поддръжка на общите части на блок „*“ е извършвана, но не от
ищцовата етажна собственост, а от ЕС на блок „*“. Акцентира на това, че в
исковата молба самият ищец не твърди да са извършвани дейности по поддръжка и
управление на общите части, поради което ответникът не следвало да заплаща
разходи, които не са били извършвани. Намира, че това възражение е относимо и
следва да бъде разгледано именно в настоящото производство, тъй като
ответникът няма правен способ да въведе
същото в друго производство, още повече, че в случая се претендират суми за
отминали, а не за бъдещи периоди. Възразява се също така относно начина на
определяне на годишна такса от 9 евро на
кв.м., като не ставало ясно: дали тази такса се събира само на база чистата квадратура
на жилището или само на база общите части,/ описани в нотариалните актове като
квадратни метри общи части/ ,като в нито едно доказателство по делото не било
определено, че тези 9 евро следва да се умножат
със сбора от чистата площ на
апартамента и площта на прилежащите общи части. Подобен начин на изчисление не
бил предвиден нито в решението на ОС /в което единствено е посочено, че таксата
е в размер на 9 евро на кв.м./, нито в закона. Изложени са подробни съображения
относно характеристиките на процесния комплекс, включващ четири жилищни сгради
и една хотелска сграда, последната собственост на същото дружество, което е
определено да извършва поддръжката на общите части- „Феста хотели“ АД.
Предявява се и възражение за недължимост на сумата, поради отсъствието на
ответникът за повече от 30 дни през календарната 2017 г. Позовава се на съдебна
практика /Определение № 1097/2011 по гр.д. № 630/2011 г. на ВКС, I г.о./, в която е прието разрешението, че нормата на чл. 51,
ал.2 от ЗУЕС е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС.
С
решението от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015
година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва
да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка
единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. нямало определена такса, а
гласуваната за 2015г. не може автоматично да се приложи за следващите години,
тъй като такава възможност не е уредена в закона.
С обжалваното решение ПРС приема
исковете за претендираните главници за изцяло основателни, а исковете за лихви
върху претендираните главници – за частично основателни.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа
обстановка.
Между страните
не е спорно, че на 26.02.2009г. ответникът
К.В. е придобил правото на собственост
върху самостоятелен обект от ЕС, за който се претендират процесните суми, а
именно апартамент № ***, находящ се в бл.*, на четвърто
ниво, на кота +8.00, на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с административен
адрес: Поморие,ул.“Княз Борис І“ №211, със застроена площ от 67 кв.м и
прилежащите към него 32,32 кв.м. общи части, находящ се в комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“, в град Поморие, което се установява от представения
по делото Нотариален акт № **,т.**, рег. №
***/**** г. на Нотариус Гергана Недина, с рег. № 607 на НК.
Не е спорно,
че на 12.11.2014 г. е проведено Общо
събрание на ЕС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие",
на което са взети следните решения: по
т.2 от дневния ред е взето решение за избор на „Феста хотели“ АД за компания за
управление и поддръжка, както и за определяне на годишна такса за поддръжка в
размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество
оферта. Съгласно втората част на взетото
по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „ремонт и обновление“, в който да
се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9
евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят
по 3 евро на кв.м.
По делото е представен протокол от
проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса
за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е
определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.
След
предявяване на иска, ищцовата ЕС е представила по делото като доказателство
постановеното междувременно решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело №
100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, с което съдът е отменил всички решения на
посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г. С
оглед това новонастъпило обстоятелство, ищецът с нарочна молба и в съдебно заседание от 16.01.2020г. уточнява,
че след отмяната на решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017г., размерът на етажните
разходи за 2017 г., съответно на заявените вземания за този период, се
претендират въз основа на предходното решение на ОС от 12.11.2014 г./вж.молба
л. 121 и съдебен протокол от
16.01.2020г.-л. 124 от делото на ПРС/.
Видно от Решение № 48/30.03.2017г. по гр.д.№
450/2016г. на РС-Поморие, съдът е отменил като незаконосъобразни решенията,
взети на проведеното на 21.07.2016г. общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда, представляваща блок * от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел,
че посоченият блок са част от целия хотелски комплекс и по тази причина не може да формира отделна ЕС. Представено е
и Решение №106/10.08.2018г. по гр.д. № 376 по описа за 2017г. на ПРС за отмяна
на решенията, взети на ОС на етажната собственост на блок Б и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“,проведено на
18.05.2017г. като е приел, че посочените блокове са част от целия хотелски
комплекс и по тази причина не може да формират отделна ЕС.
Като
доказателства са приети и два броя платежни документи, установяващи извършени
от ответника В. плащания на суми за
дължими такси за управление и поддръжка, както следва: приходен касов ордер от
11.04.2017г. за извършено плащане в полза на ЕС на блок „*“ на сума в размер на 755евро,представляваща такса
за поддръжка и управление за 2016 г. на апартамент № ***, бл.“*“ и приходен касов ордер от 11.04.2017г. за
извършено плащане на етажна собственост на блок „*“ на такса за поддръжка и управление за 2017г.
на апартамент № ***,блок „*“.
Пред
първата инстанция е разпитан свидетеля К.У., който свидетелства, че апартамента
на В. се ползва почти през целия сезон от неговата съпруга,която идвала за
по-кратко, и от майка й, която стояла цяла лято. Свидетелят заявява, че знае,
че В. са заплатили такса за поддръжка на ЕС на бл.* с управител В. през 2016г. и през 2017г.
Съдът
намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка
по делото, като не се налага възприемането от настоящата инстанция на нови
фактически изводи. Спорните въпроси, очертани във въззивната жалба са по
приложението на относимите правни норми.
По исковете, с предмет дължими такси за управление и
поддръжка, съдът намира следното.
За да
уважи исковите претенции, с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 10 от ЗУЕС, във
връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, първоинстанционният съд е приел, че са налице и
двете предвидени в закона предпоставки: ответника да притежава обект в сграда –
етажна собственост и да е налице валидно взето решение на общото събрание на
ЕС, определящо дължимите от етажните собственици суми за управление и поддръжка на общите части,
както и за фонд „ремонт и обновление“. Във връзка с втората предпоставка, съдът
е приел, че решенията, взети на проведеното на 12.11.2014 г. общо събрание, не
са били оспорени чрез иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, в предвидения едномесечен
срок, в който срок по принцип следва да се релевират и възраженията за
нищожността им, поради което същите са влезли в сила и са станали задължителни
за всички етажни собственици. В мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е
обсъдил възражението на ответната страна, съдържащо се в отговора на исковата
молба, според което определената с решението от 12.11.2014 г. годишна такса
важи само за 2015 г., и същото няма действие за следващите две години – 2016г.
и 2017 г. Именно това възражение се
поддържа и пред настоящата инстанция.
Настоящата
въззивната инстанция, за да отговори на поставения спорен въпрос относно
периода на действие на обсъжданото решение на ОС на ЕС, съобрази даденото в
Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. разрешение на въпроса, по който делото е било
допуснато до касационно обжалване, а именно относно периода на действие на
решение на ОС на ЕС за определяне размера на паричните вноски за разходи за
управление и поддържане на общите части. В мотивите на цитираното решение, ВКС
е посочил, че решението на ОС на ЕС преустановява действието си във две
хипотези –при отмяната му по съдебен ред и при приемане на ново решение, по
силата на което предходното преустановява действието си. И е приел, че когато
последващо решение на ОС на ЕС, бъде отменено в производство по чл. 40 от ЗУЕС,
то ЕС не може да прилага занапред нито това отмененото решение, нито
предходното такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с
предписаното от съда и да проведе ново Общо събрание, на което съответните
решения да бъдат преразгледани и съобразени със закона.
С
оглед на даденото разрешение на повдигнатия пред настоящата инстанция спорен
въпрос, съдът намира, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се
основават исковите претенции, няма
действие за процесния период 2016 г. – 2017
г., тъй като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на
ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, след отмяната на това решение взетото по –
рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за процесния период
2016г-2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в
закона, нито е възприето с решение на общото събрание. В този смисъл е и
Решение № 35 от 15.04.2021 г. по в.гр.д. № 2251/2020 г. на БОС.
След като, по изложените по-горе съображения, таксите за поддръжка и
управление за периода 2016 г. - 2017 г. са недължими поради липса на действащо
за процесния период решение на ОС ЕС, предявените искове за заплащане на сумата
от 527,78 евро, равняваща се на 1032,25
лв. и представляваща годишна такса за поддръжка и управление за 2016 г.; за
лихва за забава от 107,53 евро,начислена
върху сумата от 527,78 евро за период
от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба; за сумата от 496,60 евро (971,27лв.)
– годишна такса за поддръжка и
управление за 2017 г.; и за лихва за забава върху сумата от 496,60 евро за периода от 21.07.2017 г. до
завеждане на исковата молба, следва да се отхвърлят само на това основание. Поради липсата на решение на ОС на ЕС за определяне
на дължимата такса за управление и поддръжка на общите части за 2016 г. и 2017
г., не следва да се обсъжда възражението на ответника дали дейности по
поддръжка са били реално извършвани или не. С оглед изложените по–горе мотиви,
според които решението от 12.11.2014 г. е неприложимо за определяне на таксата
за поддръжка и управление за процесния период, не следва да се обсъждат и възраженията,
касаещи това решение в частта му, с която се определя тази такса, както и
възражението на ответника (заявено с отговора му на исковата молба) за недължимост
на таксата за поддръжка и управление поради това, че не е обитавал апартамента
си за повече от 30 дни през 2016 г. и
2017 г.
По изложените
съображения главните искове по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС
са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд, с което те са уважени е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което
исковете следва да бъдат отхвърлени,
последица от което е и отхвърляне на
акцесорните искове за дъложими върху главниците лихви за забавено
плащане.
По отношение на предявения иск за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска
за фонд „Ремонт и обновление“, съдът
намира следното.
Между страните не е спорно, че с взетото на проведеното на 12.11.2014 г. ОС
ЕС решение по т.2 от дневния ред, е създаден фонд „Ремонт и обновление“, като е
определено същият да се формира от вноски в размер на по 2 евро/кв.м. годишно,
които ще бъдат заделени от общата годишна такса определена в размер на 9 евро
на кв.м., като само по изключение за 2015 г. е предвидено да се заделят по 3
евро/кв.м. годишно.
Съгласно чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11,
т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските
за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно, също от компетентността на ОС е
да определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните части
на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Недоволните
етажни собственици могат да атакуват решенията на ОС ЕС по реда и в срока,
посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за посочения фонд,
законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната работна заплата
за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017 г. За този
период, както се посочи по-горе, не е налице валидно взето решение на ОС ЕС за
определяне на размера на вноската на етажните собственици, поради отмяната по
съдебен ред на решението, взето през 2017 г. Ето защо предвид това, че фонд
„Ремонт и обновление“ е създаден с решението на ОС на ЕС от 2014 г. и съществуването му е
предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма, която да
замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на
всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017 г. Съгласно
Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г.
минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на
460 лв. За процесния период 2017 г. – 12 месеца, дължимата от ответника В. минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“
е в размер на 4.60 лв. месечно или общо 55.20 лв.
По изложените
съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е
основателен в посочения размер – 55,20 лв. Над този размер, до присъдения от
ПРС 198,64 евро с левова равностойност 388,51 лв., която сума е включена като обща
сума в задължение на ответника за 2017г. към ЕС, иска е неоснователен и недоказан.
С оглед частичната основателност на втория обективно съединен иск, съдът
следва да разгледа и направеното във въззивната жалба оплакване, според което
съдът не е коментирал възражението за това, че ответникът е заплатил на ЕС на
блок „В“ такса за управление и поддръжка
на общите части, за което са били представени и доказателства в тази насока, а възражение от ищеца не е
било направено.При това положение и след като липсвало оспорване на факти от
възражението на ответника/ за заплащане
на такса за управление и поддръжка на
общите части на блок „*“ на ЕС на този блок/,то същото следвало да се приеме
безспорно в процеса.Това възражение е оспорено от въззиваемата етажна
собственост с аргумент, че ответникът Вацкевич заплатил на лице, което не се явява овластено
по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД да получи плащането и поради което не се е
освободил от задълженията си. Посочва се, че сумите са платени в полза на
етажната собственост на блок Б, каквато съдът впоследствие е отрекъл да може да
бъде учредена, поради това, че всички сгради в комплекса „Феста апартмънтс
Поморие“ са свързани и не отговарят на изискванията за самостоятелно
управление.
Оплакването на
въззивникът е неоснователно. Съгласно чл. 131 от ГПК възражението за прихващане
следва да бъде заявено най- късно в срока за отговор на исковата молба. В
настоящия случай, такова изрично възражение
не е отправено нито в отговора по чл. 131 от ГПК, нито в хода на
първоинстанционното производство, когато процесуалния представител на ответника
е представил документите за извършените плащания. Ето защо, след като съдът не
е бил надлежно сезиран с възражение за прихващане, то същият не е имал
задължение да обсъжда налице ли са или не предпоставките за извършването му.
Доколкото извършеното плащане не е извършено в полза на ищцовата ЕС, нито на
овластено от нея лице, не би могло да се приеме, че същото има погасителен
ефект по отношение на претендираните в настоящото производство суми.
Съдът намира
за неоснователен акцесорния иск за заплащане на сумата от 29,36 евро /57,42 лв./,
представляваща законната лихва върху претендираната сума от 198,64 евро –
дължима вноска за фонд „Ремонт и обновление“, частично поради недължимост на
главното задължение (доколкото съдът прие иска за заплащане на главницата за
основателен до размер на сумата от 55.20 лв), частично - поради липсата на
втората предпоставка – изпадане в забава на длъжника. В случая разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗУЕС не може да намери приложение, тъй като същата е относима
към изпълнение на взето решение на Общото събрание. В настоящия случай, както
бе посочено по–горе липсва действащо решение на ОС, с което да е определен
конкретен размер на дължимата вноска за фонд „Ремонт и обновление“, поради
което липсва една от предпоставките за прилагането на определения в чл.38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за изпълнение, след изтичането на който етажният
собственик се счита за изпаднал в забава. Не са налице и хипотезите по чл. 84,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД – не е налице определен ден за изпълнение на задължението и
липсва покана за плащане, отправена от кредитора до длъжника.
Ето защо и
мотивиран от горното, настоящият въззивен съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него, съдът следва да постанови ново, с което
посочените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, с изключение на иска
за заплащане на вноската за фонд „ремонт и обновление“, дължима за процесния
период 2017г./ т.е. от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г./ и определена от съда на основание чл. 162 от ГПК и във връзка с
чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС в размер на 55,20
лева, която сума представлява сбор от ежемесечните вноски, всяка една в размер
на 4.60 лева, която сума представлява един процент от МРЗ за 2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 55,20 лева, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на делото пред въззивната инстанция право на разноски има въззивната страна,
която е заявила искане за присъждане на
разноски от 700 лева за процесуално
представителство пред БОС и 100 лева за
заплатена държавна такса;направените пред ПРС разноски за адвокатско
възнаграждение са 420 лева. Видно от вносна бележка ,заплатената държавна такса
по сметка на БОС е в размер на 40 лева/ определена от ПРС/, с оглед на което
съдът намира,че съобразно отхвърлената и уважената част от предявените искове, Етажната собственост
следва да заплати на ответника В. разноски пред въззивната инстанция в общ
размер от 713 лева и разноски пред ПРС в
размер на 400 лева. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски, но не е представила доказателства за извършването на такива пред БОС,
поради което искането за разноски пред
БОС не следва да се уважава.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 46/02.03.2020г. по гр.д.№ 11/2019г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в
която К.Н.В.,
гражданин на ******* *********, роден на ***г.в г.*********,БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ: гр.***, ул.,,***“№***,бл.*,ет.*,апартамент
300 по н.а. нов № ***,
е ОСЪДЕН да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I №
211, представлявана от М. Ч. – председател на УС на ЕС, сумата над 55,20
лева /петдесет
и пет лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата за 2017г. вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на
общите части на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” до пълния претендиран
размер от 1223.02 евро, равняваща се на
2392.03лв.(две хиляди триста деветдесет и два лева и три стотинки), включваща
1032.5 лева, дължими такси и вноски за 2016г. и 1359.78лева, дължими такси и
вноски за 2017г., за собствения му апартамент №300, находящ се в блок ,,Б“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2019г. до
окончателното изплащане; сума в размер на 210.31 лв.(двеста и десет лева и
тридесет и една стотинки),представляваща законна лихва за забава върху сумата
1032.25 лева за периода 01.01.2017г. до 08.01.2019г. и сумата от 140.88 лева,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1359.78 лева, за периода от 01.01.2018г. до 08.01.2019г. и в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“
№ 211, представлявана от М. Ч. – председател на УС на ЕС, за осъждане на К.Н.В., гражданин на ******* *********,
роден на ***г.в г.*********,БУЛСТАТ *********
с адрес по регистър БУЛСТАТ: гр.***, ул.,,***“№***,бл.*,ет.*,апартамент
300 по н.а. нов № ***,да заплати на Етажната собственост на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие”, рег. №ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие,
ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от М. Ч.–председател на УС на ЕС, сумата над 55,20
лева /петдесет
и пет лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата за 2017г. вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на
общите части на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” до пълния претендиран
размер
от 1223.02 евро, равняваща се на 2392.03лв.(две хиляди
триста деветдесет и два лева и три стотинки), включваща 1032.5 лева дължими
такси и вноски за 2016г. и 1359.78лева дължими такси и вноски за 2017г., за
собствения му апартамент №300, находящ се в блок ,,Б“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.01.2019г. до окончателното изплащане; сума в
размер на 210.31 лв.(двеста и десет лева и тридесет и една стотинки),представляваща
законна лихва за забава върху сумата
1032.25 лева за периода 01.01.2017г. до 08.01.2019г. и сумата от 140.88 лева,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1359.78 лева за периода
от 01.01.2018г. до 08.01.2019г.,ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от предявяване на иска на 08.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 211,
представлявана от М. Ч. – председател на УС на ЕС, да заплати на К.Н.В., гражданин на ******* *********,
роден на ***г.в г.*********,БУЛСТАТ *********
с адрес по регистър БУЛСТАТ: гр.***, ул.,,***“№***,бл.*,ет.*,апартамент
300 по н.а. нов № ***, сумата от 1113 лева/ хиляда сто и тринадесет лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.