№ 1177
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501467 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 261115 от 30.03.2021
година, по гр.д. № 1467/2021 година, по описа на ВРС, с което на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважена исковата претенция на АД. П. АД. И М. П.
АД. и е било прието за установено в отношенията между страните, че всеки
един от ищците АД. П. АД., ЕГН **********, с адрес: *** и М. П. АД., ЕГН
**********, с адрес: ***, не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от по 3547.51 лв.
/три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща ½ част от общото задължение в размер на 7095.02 лв.,
съобразно квотата им в съсобствеността върху имота, начислена в резултат на
извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
периода 30.11.2019 г. – 27.02.2020 г., за която сума е издадена фактура №
**********/28.02.2020 г. , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; с което е осъдено
дружеството – въззивник да им заплати на А.П. сумата от 146.90 лева –
съдебно деловодни разноски; с което също е било осъдено дружеството да
заплати; с което е било осъдено дружеството да заплати в полза на М.П.
сумата от 141.90 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно[1]деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата
от 478.32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие на ищеца АД. П. АД., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както и сумата от 478.32 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на
1
ищеца М. П. АД., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в
разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно –
цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл.50 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Според
жалбата абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия,
различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между
страните, като вземането на „ЕРП Север“ АД, гр. Варна е за реално доставена
и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
начислено и фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от
въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния момент на
възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното
неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, поради което и
предявеният иск за осъждане на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли.Моли в тази връзка решението да се отмени, и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор по делото е депозиран от страна на адв.Т., като процесуален
представител на А. и М.П.и, с които се настоява решението да бъде
потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания, и двете
претендират разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивното
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.И., които поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв.Т.,
които настоява съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС е бил предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, с
които ищеца е настояла да бъде прието за установено, че не дължи сумата от
3 547.51 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителите стойност на ел. енергия за обект, находящ се във *** за
периода от 30.11.2019 година до 27.02.2020 година, за която е издадена
фактура № ********** от 28.02.2020 година.
Не е спорно и е видно от приложените по делото материали, че на
27.02.2020 година служители на „ЕР Север” АД са извършили проверка на
електромер с фабричен № 1125 0811 1019 0785.За целта е бил съставен КП №
2
51002656 от същата дата, и последния е подписан от служителите на
дружеството Т. и М. - извършили проверката, както и от свидетеля Г.Д.П..
Видно от констатациите там е, че е налице неправомерно присъединяване
към ел мрежата, с помощта на нарочен за целта кабел.Консумираната ел
енергия от обекта не се е отразявала в СТИ.
Видно от Справка на л.16 е било зачислено количество от 35 532 кв.
часа, за периода от 30.11.2019 година до 27.02.2020 година.
Пред ВРС са били изслушано и Съдебно техническо заключение,
съобразно което СТИ е преминало метеорологична годност преди монтажа;
че е налице типично самоприсъединяване към ел мрежата посредством кабел,
като ползваната ел енергия не се е отчитала.
При тези данни становището на съда е следното:
Решението е правилно, а жалбата против него е неоснователна,
макар и не по изложените от ВРС съображения.
С решение на ДКЕВР, са били приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които са били обнародвани на 30.04.2029
година в ДВ.бр.35/2019 година.В съответствие с тях се определят
принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и
реактивна електрическа енергия и мощност; изискванията за точността на
измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на
измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки;
съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи,
поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система;
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето
на данни от измерването на електрическата енергия; правата и задълженията
на собственика на измервателна система и на страните по сделките с
електрическа енергия; условията и редът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия.Горните обстоятелства обаче се подчиняват на строги
правила, гарантиращи правата и задълженията, както на енерго -
разпределителното дружество, така и на потребителите.Едва при тяхното
спазване може да се твърди със сигурност, че е изрядна, както проведената
процедура по откриване и отстраняване на неизправности, така и
извършването на корекции на битови или стопански абонати.
Недвусмислено в нормата на чл.49 от ПИКЕЕ регулатора е заявил
изискването операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол
при извършването на проверки.Съществуват също така и изисквания за
съставянето на самия протокол, като той следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител.При положение, че абоната отсъства при съставянето на
констативния протокол или откаже да го подпише, самия констативният
3
протокол се подписва от свидетел, които не е служител на оператора на
съответната мрежа.
Съобразно нормата на чл.50 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, когато е налице
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване.В ал.3 е утвърдено и друго правило - при установена
липса на средството за търговско измерване в измервателната система
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда
на ал. 2 количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско
измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната
мрежа или до датата на последната извършена проверка по чл.42 ал.5,
предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за търговско
измерване.
Безспорно е обаче, че с извършената корекция се вменява задължение
за абоната да заплати количество ел.енергия, което реално не е измерено и
отчетено от СТИ във визуализиран регистър, и без да се изисква доказването
на негово виновно поведение. Основанието за това е предвидената с нормата
на чл.83 т.6 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./, тълкувана във вр. чл.21 и чл.98 от
ЗЕ възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но
при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на
ДКЕВР /чл.83 ал.2 ЗЕ/. Въз основа на тази законова делегация с решение от
30 април 2019 година, ДКВЕР е приела Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. Дв бр.35/30.04.2019 година. В същите са
разписани ред и методика за преизчисление на количеството ел.енергия от
страна на съответния енергиен оператор. Тези правила по своята същност са
подзаконов нормативен акт, приложим при регулиране отношенията между
страните към датата на извършване на проверката.
На база на установените факти, съдът приема, че енерго
разпределителното дружество в този случай, е подценило не горните
4
разпоредби, а конкретно тази на чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ.Съдът приема за
установено, че не е била спазена процедурата по чл.49 и следващите от
ПИКЕЕ – КП е съставен в присъствието на свидетел / при отсъствие на
потребителя/ и от оправомощени лица.От друга страна въпросния
свидетел, в лицето на Г.Д.П., е бил разпитан в съдебно заседание от
04.03.2021 година и от разпита му става ясно, че утвърдената процедура по
извършване на проверката е била грубо нарушена.От думите на свидетеля
става ясно, че съставянето на Протокола е било формално и че реално
свидетеля не е присъствал на самата проверка.Конкретно именно в тази
насока са и показанията му – той е заявил, че не е запознал със самия
Протокол, че не е присъствал на проверката и че му било разяснено
обстоятелство, съвсем различно от отразеното в самия Протокол, а именно, че
се извършва поправка и че служителите на дружеството следва да оправдаят
усилията и вложените материали.По същото време свидетеля сочи, че е
шофирал личния си л.а. и че е спрял, но на самата проверка отрича да е
присъствал.При тези данни, въззивния съд намира, че е допуснато нарушение
от категорията на съществените, касаещо дерогиране на обществения контрол
при осъществяване на проверката по реда на чл.49 от ПИКЕЕ.Нормата на
чл.49 от ПИКЕЕ изрично указва, че в отсъствието на титуляра на партидата,
проверката се осъществява в присъствието на един свидетел.Изискването на
закона не е било спазено, т.к. осъществените действия на служителите на ЕР
Север не са били наблюдавани и по същество контролирани от страна на
посочения като свидетел Г.Д.П., каквото е изискването на закона.
Всякакви други доводи в подкрепа на редовността на извършената
проверка биха били неоснователни, т.к. констатираното нарушение е от
категорията на съществените.То е неотстранимо и опорочава всички
останали действия на дружеството – въззивник.Разписаните правила,
касаещи редовността на тези действия имат императивен характер и не
могат да се тълкуват разширително.Ето защо са без значение, изразените
във въззивната жалба доводи.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени претендирания адвокатски хонорар в размер на 450 /
четиристотин и петдесет/ лева.
5
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261115 от 30.03.2021 година, по гр.д. №
9090/2020 година, по описа на ВРС, осми състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, да
заплати в полза на М. П. АД., ЕГН ********** сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет/ лева, представляващи съдебно – деловодни
разноски пред ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6