РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 443
гр. Пловдив, 15 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора В. ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1574
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Й.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, чрез
пълномощника си адвокат Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер от 20 000 лв., както следва:
- за периода от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г. в размер на 5 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 05.06.2017 г. до датата на постановяване на съдебния акт по
настоящото дело;
- за периода от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г. в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва считано
от 13.12.2019 г. до датата на постановяване на съдебния акт по настоящото дело;
- за периода от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г. в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва
считано от 04.09.2020 г. до датата на постановяване на съдебния акт по
настоящото дело;
- за периода от 23.12.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба в съда, а именно 14.06.2021 г. в размер на 3
500 лв., ведно със законната лихва считано от 14.06.2021 г. до датата на
постановяване на съдебния акт по настоящото дело,
за претърпени от
него неимуществени вреди (съобразно „Уточнение на искова молба“,
представено с молба вх. № 15728/14.09.2021 г.), в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив през посочените периоди, и по-конкретно: липса на
вентилация, достатъчна естествена светлина и достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоши хигиенни условия в килията (наличие на мухъл и
плесен вследствие на застоялия въздух, липсата на светлина и прокапване на тръби
по стените); лошо състояние на тоалетната в килията (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници); лошо състояние на банята (къпят се по
30-40 човека, душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или студена вода,
водата била с лошо качество и не става за пиене); лошо качество на питейната вода; рядка смяна на спалното бельо, което
създавало предпоставка за развъждане на насекоми (дървеници и
бълхи); в килиите било много студено през зимата и не са му
предоставяли достатъчно дебели завивки; липса на външна изолация на стените на
затвора; непредоставяне на индивидуална корекционна работа, не му е дадена
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
упълномощения представител адвокат М., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка
от Началника на Затвора Пловдив от 22.07.2021 г. – лист 60) се установява, че Й.Т.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в посочените
по-горе периоди, а именно от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г., от 27.11.2018 г.
до 13.12.2019 г., от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г. и от 23.12.2020
г. до 14.06.2021 г., датата на предявяване на исковата молба в съда.
6. От Затвора - Пловдив са
представени множество становища, от които се
установява, че:
6.1. Относно периода
от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г.
6.1.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 30.11.2016 г., Й.Т.К. е настанен в Приемно отделение стая
ОП 2 до 16.12.2016 г. с площ от 26,28 кв.м. (за максимум 6 човека при 4 кв.м.
жилищна площ), с два прозореца - с размери 0,44 x 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м. В това
помещение има санитарен възел с размери 2,70 кв.м., с един прозорец - с размери
0,35 x 1,18 м.
За периода 30.11.2016
г. – 16.12.2016 г. (справка лист 80 и 83 по делото), в помещението са били настанени:
- На 30.11.2016 г.
- 7 (седем) лишени от свобода (1 ден);
- На 01.12.2016 г.
- 9 (девет) лишени от свобода (1 ден);
- На 02.12.2016 г.
- 9 (девет) лишени от свобода (1 ден);
- От 03.12.2016 г.
до 15.12.2016 г. вкл. – между 2 (два) и 6 (шест) лишени от свобода;
- На 15.12.2016 г.
- 9 (девет) лишени от свобода (1 ден).
Установяват се
общо 4 дни, през които на ищеца не му е била осигурена жилищна площ от минимум
4 кв.м.
6.1.2. Със Заповед № 2011/16.12.2016 г. К. е преместен в шеста група, стая №
14 до освобождаването му на 05.06.2017 г. (171 ден). Стаята е с
площ от 26,96 кв.м., с два прозореца - с размери 0,45 x 1,10 м. и 1,00 х
1,10 м. В това помещение има санитарен възел с размери 2,44 кв.м., с един
прозорец - с размери 0,35 x 1,10 м. (справка лист 66, 70 и
130 по делото).
От страна на ответника не се сочи колко човека са били
настанени в стая № 14 през посочени период.
В тази връзка
ответникът е уточнил в становището си (л. 66), че не разполага с подробна информация, тъй като последната се съхранява
за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за
съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“.
6.2. Относно периода от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г.
6.2.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 27.11.2018 г., Й.Т.К. е настанен отново в Приемно отделение стая ОП 2 до
07.12.2018 г. с площ от 26,28 кв.м. (за максимум 6 човека
при 4 кв.м. жилищна площ), с два прозореца - с размери 0,44 x 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м. В това
помещение има санитарен възел с размери 2,70 кв.м., с един прозорец - с размери
0,35 x 1,18 м.
За периода 27.11.2018
г. до 07.12.2018 г. (справка лист 80 и 83 по делото), в помещението са били настанени:
- От 27.11.2018 г.
до 04.12.2018 г. вкл. – 5-6 лишени от свобода;
- От 05.12.2018
г. до 07.12.2018 г. вкл. – 7 лишени от свобода (3 дни).
Установяват се
общо 3 дни, през които на ищеца не му е била осигурена жилищна площ от минимум
4 кв.м.
6.2.2. С Протокол № 3685/07.12.2018 г. К. е настанен на шести пост в стая № 6,
с площ от 28,28 кв.м. (за максимум 7 човека при 4 кв.м. жилищна площ), с два отваряеми прозореца - с размери 0,45 x 1,10 м. и 0,50 х 1,10 м. В
това помещение има санитарен възел с размери 2,48 кв.м., с един отваряем прозорец
- с размери 0,35 x 1,10 м. (справка лист 66, 70 по делото). За периодите, за които е представена информация, в помещението са
били настанени:
- От 07.12.2018 г.
до 03.05.2019 г. – 8-10 лишени от свобода (149 дни);
- От 04.05.2019 г.
до 09.05.2019 г. - 7 лишени от свобода.
Установяват се
общо 149 дни, през които на ищеца не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м.
6.2.3. С Протокол № 1134 от 10.05.2019 г. К. е настанен в трета група, в стая №
33, с площ от 29,60 кв.м. (за максимум 7 човека при 4 кв.м. жилищна площ), с два отваряеми прозореца - с размери 1,20 x 1,20 м. и 1,20 x 1,20 м. В
това помещение има санитарен възел с размери 3,96 кв.м., с един отваряем прозорец
- с размери 1,20 x 1,20 м. (справка лист 87 по делото). За периодите, за които е представена информация, в помещението са
били настанени:
- От 10.05.2019 г.
до 24.09.2019 г. – 8-10 лишени от свобода (138 дни);
- От 25.09.2019 г.
до 03.10.2019 г. - 7 лишени от свобода;
- От 04.10.2019 г.
до 17.10.2019 г. – 8 лишени от свобода (14 дни);
- От 18.10.2019 г.
до 21.10.2019 г. - 7 лишени от свобода;
- От 22.10.2019 г.
до 05.11.2019 г. – 8 лишени от свобода (15 дни);
- От 06.11.2019 г.
до 18.11.2019 г. - 7 лишени от свобода;
- От 19.11.2019 г.
до 12.12.2019 г. – 8 лишени от свобода (24 дни).
Установяват се
общо 191 дни, през които на ищеца не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м.
На 13.12.2019 г. К.
е освободен от затвора.
6.3. Относно
периода от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г.
6.3.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 08.06.2020 г., Й.Т.К. е настанен в Приемно отделение стая ОП 1 до
23.06.2020 г. с площ от 26,47 кв.м. (за максимум 6 човека
при 4 кв.м. жилищна площ), с два прозореца - с размери 0,50 x 1,18 м. и 0,77 х 1,18 м. В това
помещение има санитарен възел с размери 2,80 кв.м., с един прозорец - с размери
0,30 x 1,18 м.
За периода 08.06.2020
г. до 22.06.2020 г. включително (на 23.06.2020 г. е
преместен - справка лист 80 и 83 по делото), в помещението са
били настанени между 3 и 5 лишени от свобода, с изключение на 3 дни, а именно - 17.06.2020 г.,
когато са били настанени 9 лишени от свобода, 18 и 19.06.2020 г., когато са
били настанени по 10 лишени от свобода.
6.3.2. За периода от 23.06.2020 г. до 27.07.2020 г. вкл. в
пета група, стая № 60, с площ 27,86 кв.м. (без площта на санитарния възел).
Въпросната
стая има два прозореца – с размери 0,45 x 1,15 м. и 0,98 x 1,15
м. Квадратурата на санитарния възел е 2,82 кв.м. през деня се осветява от
прозорец с размери 0,30 х 1,15 м. В
помещението за периода от 23.06.2020 г. до 27.07.2020 г. вкл. са били настанени
между 4 и 6 човека, при максимален капацитет при 4 кв.м. жилищна площ 6 лишени
от свобода (справка лист 62 по делото).
6.3.3. С протокол № 4049/28.07.2020 г. К. е настанен в трета група, стая № 27,
с площ 39,02 кв.м. (без площта на
санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца,
всеки от които с размери 1,20 x 1,20 м. Квадратурата на санитарния възел е 4,36
кв.м. с размери 1,20 х 1,20 м. В помещението за периода от 28.07.2020 г. до 03.09.2020
г. (72 дни) са били настанени между 10 и 12 човека, при максимален
капацитет при 4 кв.м. жилищна площ 9 лишени от свобода.
На 04.09.2020 г. К.
е освободен от затвора.
6.4. Относно
периода от 23.12.2020 г. до 14.06.2021 г.
6.4.1. За периода от 23.12.2020 г. до 18.02.2021 г. (58 дни) не е
предоставен информация от страна на ответника.
6.4.2.
С протокол № 1052/19.02.2021 г. К. е настанен в трета
група, стая № 33, с площ от 29,60 кв.м.
(за максимум 7 човека при 4 кв.м. жилищна площ), с два отваряеми прозореца - с размери 1,20 x 1,20 м. и 1,20 x 1,20 м. В
това помещение има санитарен възел с размери 3,96 кв.м., с един отваряем прозорец
- с размери 1,20 x 1,20 м. (справка лист 87 по делото). За периодите, за които е представена информация, в помещението са
били настанени:
- От 19.02.2021 г.
до 28.03.2021 г. – 8 лишени от свобода (38 дни);
- От 29.03.2021 г.
до 10.06.2021 г. - 7 лишени от свобода;
- От 11.06.2021 г.
до 14.06.2021 г. – 8 лишени от свобода (4 дни).
Установяват се
общо 42 дни, през които на ищеца не му е била осигурена жилищна площ от минимум
4 кв.м.
6.5. Според становища от 02.08.2021 г. и от 03.08.2021 г. на
ИСДВР П.и Ч. (л. 62-63, 66-67), във всички спални помещения има течаща вода и санитарен възел. Размерите на
леглата са 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см. Отоплението в Затвора – Пловдив е осъществявано с радиатори свързани с
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на
лишените от свобода и става чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за
целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката
на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018 г.
на Министъра на правосъдието).
Банята е обща.
Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Всеки ден по график има
лишените от свобода могат да ползват банята. Осигурена е топла вода от котел
(закупен през 2017 г.), който работи на въглища и е на територията на затвора (становище на Н-к сектор ФЛКР Х.- л. 76). Като работещ, К.
е имал достъп до баня всеки ден.
6.6. С лишения от свобода Й.К. са провеждани беседи и разговори по различни
поводи: при планиране и препланиране на присъдата; за участия в групова работа,
при мотивиране за започване на работа; при мотивиране за започване на работа;
при желание от негова страна и др. (справка лист 87 по
делото). В тази връзка са представени работен картон №
561/01.12.2016 г., Работен каратно № 516/06.12.2018 г., Работен картон № 208/11.06.2020
г. (84 и сл.), Дневник за
индивидуална работа (л. 191 и сл.), Заповед №
Л-1058/24.04.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 190), с която К. е награден за участие и спечелено призово
място в общогрупово мероприятие по случай Великденските празници (л. 190)
Като корекционно
мероприятие по време на изтърпяване на наказанията му „лишаване от свобода“ по
различните присъди, К. е бил назначаван на работа, както следва (справка лист 90 по делото):
- Със Заповед №
58/11.01.2017 г. (л. 185), в „Обособено производство“
към ДП "ФЗД" - ТП Пловдив, доброволен труд, 6-дневна работна седмица,
8-часов работен ден. Работил е общо пет месеца - до освобождаването му, за
което време има отработени общо 73 работни дни. Именно поради добрите данни и
отзивчивост на външно предаваемия опит (т.н. корекционен процес) е направено
предложение и лицето е освободено на основание чл. 70 НК;
- Със Заповед № Л-1455/31.5.2019 г. (л. 186), К. е назначен (до 13.12.2019 г. когато
е освободен) в "Обособено производство" към ДП
"ФЗД" - ТП Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден,
като има отработени общо 147 работни дни.
- Със Заповед № Л-1517/07.07.2020 г. (л. 187), е назначен в „Обособено производство“ към ДП "ФЗД" - ТП
Пловдив, на доброволен труд за срок от 1 месец, а след изтичането му срещу
заплащане, на 6-дневна работна седмица при 8-часов работен ден. Със Заповед № Л-1744/31.07.2020 г. (л. 189), К. е спрян от работа считано от 01.08.2020 г.
- Със Заповед № Л-1708/02.07.2021 г. (л. 188), при поредното му влизане в затвора отново е назначен в „Обособено
производство“ към ДП "ФЗД" - ТП Пловдив, на доброволен труд за срок
от 1 месец, а след изтичането му срещу заплащане, на 6-дневна работна седмица
при 8-часов работен ден.
6.7. В Затвора гр. Пловдив
разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци,
одеяла, възглавници, достатъчни за да бъдат обезпечени всички лишени свобода в
корпуса и в двете ЗО. Всеки лишен от свобода при постъпването си получава
спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на
лишените от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти
седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване
на бельото, по преценка на лишения от свобода, същият има право бельото му да бъде
заменено, като за целта трябва да подаде молба до Началника на затвора (справка л. 77 и 129).
6.8. През периода от 20.03.2012 г. до 10.06.2021 г. в Затвора Пловдив не са правени основни
ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвани са своевременно смяна на
течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела. През 2017
г. е извършено боядисване на общите помещения и дограмата е подновена с нова
(ПВЦ). Поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено
боядисване на килиите. Има лишени от свобода, които са назначени като строители
по щат и поддържат материалната база в сравнително добро състояние (становище на Н-к сектор ФЛКР Х.- л. 76).
7. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена ДДД
обработка, както следва: 4 бр. за 2015 г. (извън процесните
периоди), 1 бр. за м. септември 2016 г. (извън процесните периоди), протокол за извършени
услуги от 15.05.2017 г., протокол за извършени услуги от 20.06.2017 г. (извън процесните периоди), протокол за извършени
услуги от 27.11.2018 г., протокол за извършени услуги от 06.03.2019
г., протокол за извършени услуги от 22.05.2019 г., протокол за
извършени услуги от 11.07.2019 г. (този протокол, за
разлика от всички останали протоколи, не съдържа данни за затвора, в който е
извършвана ДДД обработката – л. 52), протокол за извършени
услуги от 03.09.2019 г., протокол за извършени услуги от 18.11.2019
г., протокол за извършени услуги от 03.08.2020 г., протокол за
извършени услуги от 18.09.2020 г. (извън процесните
периоди), протокол от 10.03.2020 г. (извън
процесните периоди), протокол за извършени услуги от 23.03.2021
г., протокол за извършени услуги от 08.02.2021 г. (л. 44 – 58) и два договора за извършване на услуги по дезинсекция и
дератизация, съответно от 08.11.2016 г. и от 13.11.2018 г. (л. 161 и сл.).
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ (във всички протоколи тази площ е различна – от 100 кв.м.
до 4200 кв.м.), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви
вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
8. По делото като свидетели са разпитани следните лица:
8.1. М.Р.Л.: Същият заявява,
че познава Й.Т.К. от затвора. Били с
него заедно няколко пъти в различи стаи. От декември 2016 г. били с Й. на шести
пост в четвърта стая. Л. излязъл от затвора на 01.11.2017 г. Не
може да каже със сигурност дали през целия период са били в една стая с Й., но
през голяма част от този период били заедно в четвърта стая. Трета и четвърта
стая били заедно - свързани с преходна врата и с една обща тоалетна. Л. отново
постъпил в Затвора Пловдив през февруари 2019 г. Тогава бил настанен на пети
пост, в 50-та стая, но не били заедно с Й.. От пети пост го преместили на трети
пост в 27 стая през март 2020 г. Не е сигурен дали е бил заедно с Й. в 27 стая. Май били заедно с него и в тази стая за известен период от време, който
също не си спомня. Понеже Й., когато не му харесвало в някоя стая, пускал молба
и го местели в друга стая, и затова свидетелят не може да си спомни точно в коя
и в кои стаи са били заедно. Л. от март 2020 г. и до сега все още е в 27 стая. Работели
заедно с Й. и по принцип били заедно постоянно. Знае, че преместили Й. на трети
пост, в 33 стая, в която той бил докато го освободиха от
затвора, но не е много сигурен. В затвора имало документация за това. В
четвърта стая варирали между 12-15 човека. Там лятото нямало вода, нямало
налягане. Имало миризми - отвратително. Зимата било адски студено, лято много горещо.
Горе-долу площта на трета и четвърта килия била около 20 кв. едната и 6 кв.
другата по груби сметки или общо 26 кв. цялата стая. Според свидетеля насекоми
винаги е имало и положението ставало все по-зле. Дървеници и хлебарки, които ги
ядели живи. Отвратително - не можело да си сготвиш, да седнеш да се храниш. Имало
прозорци, но на височина над 2 м. Трудни били за отваряне и затваряне, и били
крайно недостатъчни за проветряване. Отваряли прозорците, защото имало мухъл,
много миришело и не можело да се диша. Нямало аспирация. Постоянно ходел на
гости на Й. в стая 33. Стая 33 била доста по-малка. Те също били две преходни
стаи. Едната била по-голяма около 10 кв., а другата по-малка - около 6 кв. И 27
стая била преходна – една по-малка и една по-голяма. И 33 стая също била
преходна – една по-малка и една по-голяма. В стая 33 варирали между 8-10
човека. Условията специално в тези три стаи били много отвратителни, защото имало
дървеници, хлебарки, мухъл, нямало достатъчно въздух. Имало влага. Миризмите били
същите - отвратителни. Положението било същото, както в четвърта стая. Имало
прозорци, които отваряли, но друга вентилация нямало. Й. работел. Всеки ден
работещите след работа имали право на баня. В затвора нямало кой да подменя
спалното бельо, нямало пералня. Нямали простори и не можели да си изперат
дрехите. Перели ги и ги простирали влажни в стаята, където пушели цигари. В
затвора не се давало спално бельо. Спалното бельо било един чаршаф, целият на
жълти петна. Одеялото бодяло.
8.2. И.В.В.: Заявява, че с Й. се запознали през февруари 2018 г. Били заедно около девет месеца в една стая - в стая 33, трети пост. След
това той излязъл. Стоял три месеца навън и после пак влезнал за една година.
След като се върна пак го настанили при В. в стая 33 и стоял една година. След
това излязъл. Стаята била преходна. Тяхното помещение било 13 кв.м., а другото
е с 1 кв.м. по-малко. По 4-5 човека били. Имало случаи, когато били трима, но
за малко. По-продължително време били по четири човека, по изключение трима и
пет. В другото помещение също били 4-5 човека, но в момента били трима. В
стаята бълхи нямало. Имало дървеници и хлебарки, и още ги имало. Таванът бил
черен, плесен. Имало скъсани балатуми, олюпени стени с дупки. Те били две
преходни стаи. В другата стая имало тоалетна с течаща студена вода. Имали достъп
до тоалетната. Топла вода имало само в банята. Лятото на моменти нямало
налягане на водата. Иначе било приятно и било добре вътре в затвора. Само тези
работи, че имало хлебарки, дървеници, скъсан балатум, плесен и черен таван,
пречели. Всичко друго било добре. Стаята
имала два прозореца. Единият бил запечатан, само едното крило се отваряло.
Прозорците в тяхната стая били големи колкото тези, в стаята от която в момента
се провежда видеоконференцията и които се виждат на екрана. Прозорците били
алуминиева дограма. И в другото помещение също имало два прозореца. Системата
за пречистване на въздуха била чрез отваряне на прозореца. Й. много страдал,
защото дървениците го ядели. Пръскали против хлебарки и дървеници, не знае
колко често. Примерно в годината пръскали пет-шест пъти, но хлебарките и
дървениците изобщо не се влияели от пръскането, имало ги постоянно. Рядко давали
препарати за почистване на спалното помещение. Давали прах и по един сапун. Те
вече сапун не давали. Сега само прах давали, малко трудно станало, но пак давали.
Не знае и не помни Й. да е включван в програми за
групова работа, за превъзпитание. Това някой да работи с психолог, с отрядния било
трудна работа. Не знае дали някой от инспекторите е работил с Й..
8.3. В.И.Ч., инспектор социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) при Затвора
Пловдив. Същият заявява, че за периода от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г.
лишеният от свобода Й.Т.К. е пребивавал на шести пост в стая № 14, когато е
изтърпявал своето наказание в размер на една година и четири месеца. За този
период основният корекционен подход спрямо Й. бил провеждането на индивидуални
беседи и като основно корекционно поправително въздействие - участието му в
трудов процес. Той бил назначен на 11.01.2017 г. в обособено производство и там
работил на шестдневна седмица. В хода на изтърпяване на наказанието си работил
именно в това производство. Като работещ била малко по-ограничена честотата на
беседите - един или два пъти месечно. Основно беседата се провеждала след
работа още повече, че лишените от свобода работели на шестдневна работна
седмица. Тези беседи се провеждали в неговия кабинет. Именно поради добрите
данни и отзивчивост на външнопредявяемият опит и т.нар. откликаемост на
беседите в този период било направено предложение за приложението на чл. 70 от НК и Й. бил освободен с условно предсрочно освобождаване по време на тази му
присъда. В този период беседите не се документирали, но те си имали ясна
структура и методология на провеждане. Ако с човека не било работено, ако не било
отчетено някакво поправяна, нямало как да бъде предсрочно освободен. Той нямало
да бъде подкрепен нито от свидетеля в качеството му на ИСДВР, нито от
началника, нито от психолога. Следващият му период бил, когато отново през 2018
г. Й. попада в затвора. Отново свидетелят е водел корекционната му работа. През
декември 2018 г. той отново бил настанен на пост № 6 с нова присъда една година
и три месеца, и пребивавал до май 2019 г. Този път бил настанен в стая № 6. ИСДВР
Ч. уточнява, че говори само за периода, когато Й. е пребивавал на пост шест и
отговорността за корекционната му работа е била възложена на него. През този
период нещата бил аналогични на тези от предходния период. Й. бил включван в
общи групови мероприятия. Общо груповите мероприятия били специализирани
групови програми за въздействие, участие в подготовката и реализирането на
различни дати от светския и религиозно-обредния календар. За участието му в
едно такова мероприятие на него му била присъдена и награда. Във връзка с
Великденските празници през 2019 г. свидетелят обявил конкурс за изработване на
Великденска картичка с Великденско пожелание. Й. спечели второ място, за което
бил награден със Заповед № 1058 от 24.04.2019 г. Тази награда всъщност била
направена по предложение на Ч. и била не само награда за това мероприятие, а
резултат от положените усилия от Й. до момента в останалите групови
специализирани мероприятия. Това било отчетено за цялостното му поведение. През
този период също са провеждали беседи един или два пъти месечно. Той отново бил
назначен на работа на 31.05.2019 г. По принцип познавал от много време Й.. Нямало
разписан брой месечно, седмично или ежедневно за броя на беседите, които следвало
да бъдат проведени. Това било по преценка на всеки инспектор и зависело от
всеки конкретен случай.
8.4. В.П.И.,***. Същият заявява, че познава Й. доста добре, защото три пъти е бил в
групата, за която И. отговарял. Отговарял за трета група. Много пъти били
разговаряли с Й. по различни поводи. Той основно имал желание да работи в
обособено производство. Й. бил при него в трета група от 10.05.2019 г. докато е
освободен на 13.12.2019 г. Също така от 28.07.2020 г. до освобождаването му на
04.09.2020 г. Следващият път бил от 19.02.2021 г. до 14.06.2021 г. През тези
периоди бил в стаите, за които отговарял свидетеля. Винаги при постъпването му
в групата са провеждали беседи, разговаряли са. След това са разговаряли по различни
поводи и винаги когато Й. пожелаел. Основното желание на Й. било да започне
работа в обособено производство и по времето на тези три периода винаги е
работил. Основният му мотив за това бил да спечели няколко дни и да излезе
по-рано. Поне по два пъти месечно са разговаряли и са водили беседи с Й.К.. Беседите
се записвали, но не всички. Когато бил незначителен поводът, за дребни неща, да
пита нещо информативно, не са записвани. Имало дневници, в които се вписвали
беседите, но не може да каже колко точно са. От края на 2019 г. се водел „Дневник
за индивидуална работа с лишени от свобода“. В този дневник се записвали датата
на провеждане на беседата, темата на беседата и се водел за всеки лишен от
свобода индивидуално. Този дневник се съхранява в картата за оценка на риска. Продължителност
на беседите не се записвала. Записвали се датата и часа, когато започвали. През
тези периоди Й. не е включван в някаква групова работа. Той имал желание да
работи. С работещите основно, ако имат желание, можело да не отидат на работа и
да останат за провеждане на разговор със съответния инспектор. След това можело
да отидат на работа. След работно време – след 16:20 ч., също можело да дойдат
и да разговарят със съответния инспектор. Беседите ставали по инициатива на И.,
особено първоначалните беседи. След това такива се провеждали по различни
поводи, ако лишеният от свобода си е пуснал молба за работа или за нещо друго,
тогава пак провеждали разговори.
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
11. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително,
фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (справка от Началника на Затвора
Пловдив от 22.07.2021 г. – лист 60) се установява, че Й.Т.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в посочените
по-горе периоди, а именно от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г., от 27.11.2018 г.
до 13.12.2019 г., от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г. и от 23.12.2020 г. до
14.06.2021 г., датата на предявяване на исковата молба в съда.
12. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат извод за неоснователност на
следните твърдения на ищеца:
13.1.
Помещенията, които е обитавал К. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са
обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци,
а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив.
Като работещ, К. е имал достъп до баня всеки ден, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
13.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
13.3. За малка част от
процесните периоди, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а
именно К. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв.
м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 6.1., 6.2., 6.3. и 6.4. от настоящото решение, поради което няма
да бъдат преповтаряни.
От тези данни обобщено се установява, че в периода от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г., 13 дни К. е обитавал помещения,
в които минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) е
била над 4 кв. м. В периода от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г. тези дни са 39, в
периода от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г. дните са 14, а в
периода от 23.12.2020 г. до 14.06.2021 г. – 74 дни.
13.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от К. помещения, за липса на прегради, на работещи чешми и
умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало
да се къпят по 30-40 човека. Такива данни не могат да бъдат извлечени
включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Л.. От
друга страна, от представените по делото справки и становища от Затвора Пловдив
се установява, че подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки.
Осигурена е топла вода от котел (закупен през 2017 г.), който работи на въглища
и е на територията на затвора (становище на Н-к сектор ФЛКР Х.- л.
76), съответно всяка тоалетна в Затвора - Пловдив има врата
и постоянно течаща вода. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал никакви
доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това
поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
13.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се твърди и не се установява К. да е подавал молба с искане за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното
бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта
е установен график от Началника на Затвора, според
който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора.
13.6. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което освен, че остана недоказано, е
необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да
бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване е канализация“
ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на дружеството-доставчик – на
адрес Качество на водата
(vik.bg), изрично е посочено, че „Към “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен
Изпитвателен Комплекс състоящ се от две направления направление “Питейни води”
и направление “Отпадъчни води”, като „Лабораторен
Изпитвателен Комплекс е акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC
17025:2018: - да извършва изпитване на: Питейни води. Подземни води.
Повърхностни води. Отпадъчни води. Утайки; - да извършва вземане на
проби/извадки/ от: Питейни води. Отпадъчни води.“), т.е. не зависи от действия или бездействия на затворническата
администрация, то няма как да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази
насока.
13.8. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на водена индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Както се посочи по-горе, от доказателствата по
делото категорично се установява, че с лишения от свобода Й.К.
са провеждани беседи и разговори по различни поводи (при планиране и препланиране на присъдата; за участия в групова работа,
при мотивиране за започване на работа; при мотивиране за започване на работа;
при желание от негова страна и др. - справка лист 87 по делото). В тази връзка са представени работен картон № 561/01.12.2016 г., Работен
каратно № 516/06.12.2018 г., Работен картон № 208/11.06.2020 г. (84 и сл.), Дневник за индивидуална работа (л. 191 и сл.), Заповед № Л-1058/24.04.2019 г. на
Началника на Затвора Пловдив (л. 190), с която К. е награден за участие и спечелено призово място в общогрупово
мероприятие по случай Великденските празници (л. 190).
Като корекционно
мероприятие по време на изтърпяване на наказанията му „лишаване от свобода“ по
различните присъди, К. е бил назначаван и на работа, което се установява от
представените по делото заповеди (подробно описани в т.
6.6 от настоящото решение), с които това е
сторено.
Изложеното се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото като свидетели ИСДВР Ч. и
ИСДВР И. (описани подробно в т. 8.3. и т. 8.4. от настоящото
решение, което изключва необходимостта от тяхното преповтаряне), дадени под страх от наказателна отговорност, които като непротиворечиви,
последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
изцяло се възприемат от съда.
Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се
установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС.
13.9. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 от
настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които К. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора -
Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал.
2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
14. Установява се
обаче, че в по-голямата част от процесните периоди (извън разгледаните в т. 13.3 от настоящото решение) ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв.м., а именно 175 дни (от общо 188 дни) през
периода 30.11.2016 г. - 05.06.2017 г. (вж. т. 6.1. от
настоящото решение), 343 дни (от общо 382 дни) през периода 27.11.2018 г. - 13.12.2019 г. (вж. т. 6.2. от настоящото решение), 75 дни (от
общо 89 дни) през периода 08.06.2020 г. - 04.09.2020 г. (вж. т. 6.3. от настоящото решение) и 100 дни (от общо 174 дни) през периода
23.12.2020 г. - 14.06.2021 г. (вж. т. 6.4. от настоящото решение).
За пълнота, само
относно периодите, за които от страна на ответника не е предоставена никаква
информация е необходимо да се добави следното:
Според чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
В случая, Началникът на Затвора Пловдив е бил задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
Това свое задължение, административният орган е изпълнил частично, тъй като не е
представил справка, съдържащи информация свързана с пребиваването на К., в
мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите от 16.12.2016 г. до 05.06.2017 г. - общо за 171 ден и от 23.12.2020 г.
до 18.02.2021 г. – за 58 дни (т. 6.1.2. и т. 6.4.1.). За първия период ответникът е уточнил в становището си (л. 66), че не разполага с подробна информация, тъй като
последната се съхранява за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата
със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“, а за втория
период не се сочат конкретни причини.
Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е
основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира
като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС, още
повече, че на лист 80-81 по делото е представено становище, в което се съдържат
данни за броя на настанените лишени от свобода заедно с ищеца в стая ОП-2 на
Приемно отделение за периода от 30.11.2016 г. до 16.12.2016 г. Това
обстоятелство (неизпълнение на задължение от страна на ответника по
смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС) от своя страна, преценено наред с останалите събрани по
делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени
средства (показанията на свидетелите Л. и В.), е основание да
се приема, че в периода от 16.12.2016 г. до 05.06.2017 г и от 23.12.2020 г. до
18.02.2021 г., К. е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с
жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание К. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
15. Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр.
Пловдив през исковите периоди. За първия исков период от 30.11.2016
г. до 05.06.2017 г. е представен само един протокол за извършени
услуги от 15.05.2017 г. и то за извършени ДДД на площ от 500 кв.м. За втория
исков период от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г. са представени един протокол за 2018 г. - протокол за извършени
услуги от 27.11.2018 г. (за извършени ДДД на площ от 2000 кв.м.), и четири протокола за 2019 г. - от 06.03.2019 г. (за извършени ДДД на площ от 1000 кв.м.), 22.05.2019 г. (за извършени ДДД на площ от 4200 кв.м.), 03.09.2019 г. (за извършени ДДД на площ от 2000 кв.м.) и 18.11.2019 г. (за извършени ДДД на площ от 400 кв.м.). За третия исков
период от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г. е представен един протокол за извършени
услуги от 03.08.2020 г., а за четвъртия исков период от 23.12.2020 г. до
14.06.2021 г. са представени два протокола за извършени услуги от
23.03.2021 г. (за извършени ДДД на площ от 14865 кв.м.) и 08.02.2021 г. (за извършени ДДД на площ от 4000 кв.м.).
Останалите
представени протоколи за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация (ДДД), са за извършени такива извън исковите периоди.
Според настоящия
съдебен състав, представянето само на девет протокола за извършени услуги, от
които не всеки обхваща цялата територия на затвора Пловдив, за близо 27 месеца
(общо за всички искови периоди), не могат да обосноват извод, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция
и дератизация, което следва да се квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на дървеници категорично се
установява от показанията на свидетелите Л. и В..
Само за пълнота
следва да се добави, че представянето на двата договора за извършване на услуги
по дезинсекция и дератизация, съответно от 08.11.2016 г. и от 13.11.2018 г., не
води до извод в противната насока, доколкото, сключването на такива договори не
може да послужи като доказателство за фактическото им изпълнение.
16. Приетото за установено в т. 14 и т. 15 от настоящото
решение налага да се приеме, че в рамките на исковите периоди администрацията е
поставила изтърпяващия наказание К. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл.
284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията
на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на
изтърпяващия наказание лишаване от свобода К. минимално необходима жилищна площ,
както и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна
площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други
думи, лишаването на едно лица от основните жизнени потребности е равнозначно на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от К.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според
която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища
ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от
предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За процесните 2016 г. и 2017 г., с ПМС № 6 на МС от 15.01.2009 г. е определен
месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. При това положение
диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011
г.) от ППЗСП е в размер на 47,45 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в
размер на 162,50 лв. Тоест, дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5,42 лв. (162,50 лв. : 30 дни). В случая, доколкото К. в периода 30.11.2016 г. до
05.06.2017 г. – общо 188 дни, е бил
лишен от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени
потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да бъде
определен като ¾ от последно посочената сума (5,42 лв.), тоест 4,07 лв. на ден.
За посочените 188 дни, представляващи първия исков
период, обезщетението възлиза на сумата от 765,16 лв.
За процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., с
ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн.,
ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцирания
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото К.
в периодите от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г. – 382 дни, 08.06.2020
г. до 04.09.2020 г. – 89 дни, и от 23.12.2020 г. до 14.06.2021 г. – 174 дни, е бил лишен само от
част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности, то
размерът на компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като 2/3 от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
Следователно за посочените:
- 382 дни, представляващи втория исков период,
обезщетението възлиза на сумата от 1791,58 лв.
- 89 дни, представляващи третия исков период, обезщетението
възлиза на сумата от 417,69 лв.
- 174 дни, представляващи четвъртия исков период,
обезщетението възлиза на сумата от 816,06 лв.
Конкретните размери на следващите се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възлизащи в горепосочените размери, са определени от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва
да се присъдят обезщетения по справедливост, именно в размер на:
- 765,16 лв. за периода от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния размер от 5000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан;
- 1791,58 лв. за периода от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния размер от 10000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан;
- 417,69 лв. за периода от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 1500 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан;
- 816,06 лв. за периода от 23.12.2020 г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда, а именно 14.06.2021
г., който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 3500
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
Съответно, спрямо
тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на
преустановяване на незаконосъобразното бездействие до датата на постановяване
на съдебния акт по настоящото дело.
ІV. За разноските:
17. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 215 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 765,16 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017
г. до датата на постановяване на съдебния акт по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди в
периода от 30.11.2016 г. до 05.06.2017 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 1791,58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019
г. до датата на постановяване на съдебния акт по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди в периода
от 27.11.2018 г. до 13.12.2019 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 417,69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2020 г. до датата на
постановяване на съдебния акт по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 08.06.2020 г. до 04.09.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 1500 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение
в размер на 816,06 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до датата на
постановяване на съдебния акт по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 23.12.2020 г. до 14.06.2021 г. г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 3500 лв.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.Г.М., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 43,
сумата от 215 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по адм. дело № 1574 по описа за 2021 г. на
Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: