№ 28868
гр. София, 05.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110166192 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 19.07.2022 г. е сключил с ответника „.....“ АД договор за
потребителски кредит № 173911, по силата на който му е отпусната сума в размер на 800 лв.,
при годишен процент на разходите (ГПР) от 49.65% и годишен лихвен процент (ГЛП) от
38.95%, със срок на погасяване – 12 вноски.
Съгласно чл. 10 от договора, ищецът се е задължил да представи обезпечение –
поръчителство от физическо лице – в срок от 3 дни от сключване на договора, като при
неизпълнение дължи неустойка. Поради непредставяне на такова обезпечение, на ищеца е
начислена неустойка в размер на 656.64 лв.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание:
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави, тъй като нарушава
принципите на добросъвестност и справедливост и води до нееквивалентност на
насрещните престации;
чл. 143, ал. 1 и т. 5 и т. 19 от ЗЗП – като неравноправна клауза, която предвижда
неоснователно висока неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не
обслужва защитим интерес на кредитора;
чл. 33 от ЗПК – с твърдение, че така уговорената неустойка заобикаля задължението
на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя, както и че е в противоречие с целта на транспонираната Директива
2008/48/ЕО относно потребителските кредити.
Ищецът поддържа, че неустойката представлява икономическа добавка към
възнаградителната лихва, не съответства на обезпечителна или обезщетителна функция и
цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Иска се съдът да признае клаузата за неустойка по чл. 10 от договора за кредит за
нищожна, както и да осъди ответника да заплати направените по делото съдебни разноски.
1
Какво твърди ответникът „.....“ АД в отговора на исковата молба:
1. Относно иска за нищожност:
Ответникът признава иска за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка за
основателен, ако съдът го приеме за допустим.
Въпреки това твърди, че не е дал повод за завеждане на иска (по смисъла на чл. 78,
ал. 2 ГПК), тъй като:
не е предприемал принудително изпълнение;
не е упражнявал външен натиск или заплахи;
ищецът сам отрича вземането с исковата молба.
Поради това прави възражение за разноските, като моли същите да не се присъждат
на ищеца.
2. Относно разноските:
Твърди, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата е без
ДДС, тъй като се касае за безвъзмездна правна помощ, и не подлежи на облагане
съгласно ЗДДС и правото на ЕС.
Излага аргументи против автоматичното прилагане на Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Моли съдът, при евентуално присъждане на разноски, да определи по-нисък размер
на адвокатския хонорар, предвид:
липсата на правна и фактическа сложност;
бланкетния характер на исковата молба;
практиката на СЕС относно конкуренцията и свободното договаряне.
Ако съдът приеме, че договорът е недействителен или недоказан, се
предявява иск на основание неоснователно обогатяване (чл. 55 ЗЗД):
Сума: 800 лв., която ищецът е усвоил;
Със законна лихва от датата на предявяване на иска.Предявява
осъдителен насрещен иск за:
800 лв. главница по договор за потребителски кредит,
сключен онлайн на 19.07.2022 г.;
Законна лихва от предявяване на насрещния иск до
окончателното плащане.
Излага подробни фактически основания:
2
Кредитът е усвоен на 19.07.2022 г.;
Срокът за погасяване е 12 месеца (до 19.07.2023 г.);
Кредитополучателят не е платил дължимото;
Настъпил е падеж, задължението е изискуемо.Насрещен
иск (осъдителен) срещу П. Т.:
3. Евентуален иск (при условията на евентуалност):
4. Искания за доказване:
Приложени са редица писмени доказателства (договор, разписки,
електронна кореспонденция и др.);
Иска се допускане на съдебно-счетоводна експертиза (ако се оспори
сумата);
Иска се съдът да задължи „....“ АД да представи оригиналната разписка за
получаване на сумата.
Следва да се приемат доказателствата , да се допусне СТЕ,
останалите искания да се оставят без уважениеи да се насрочи
осз, поради което, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
С оглед твърденията, изложени в исковата молба, съдът приема, че предявеният иск е с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – нищожност на клауза от договор, сключен в
противоречие с добрите нрави. Допълнително се сочат и основания за нищожност поради:
чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – твърдение за
неравноправна клауза в договор с потребител;
чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК) – неспазване на изискванията за
преценка на кредитоспособността на потребителя и прехвърляне на риска върху него.
Тежест за доказване – Ищец (П. Т.):
Ищецът носи тежестта да докаже:
Сключването на договора, включително съществуването на клаузата за
неустойка – с представяне на оригинален или заверен Договор за кредит №
3
173911 от 19.07.2022 г.
Размер на начислената неустойка – чрез извлечение от погасителен план,
отчет или известие за дължима сума;
Обстоятелства, обуславящи неравноправност и противоречие с добрите
нрави:
необосновано висок размер на неустойката спрямо главницата и лихвата;
липса на индивидуално договаряне (чл. 143 ЗЗП) – особено ако клаузата е
обща;
че неустойката се отнася за неизпълнение на акцесорно задължение
(непредставяне на поръчител) – което поставя потребителя в
неравноправно положение;
че уговорката има за цел неоснователно обогатяване на кредитора (чл. 8,
ал. 2 и чл. 9 ЗЗД).
Ако ищецът твърди, че клаузата е неравноправна поради това, че не е
индивидуално договорена, той следва да установи, че не е имал възможност да
повлияе върху съдържанието й.
2. Тежест за доказване – Ответник (..... АД):
Ответникът носи тежестта да докаже:
Че клаузата за неустойка е индивидуално договорена, при наличието на спор
– напр. чрез подписано споразумение или изрично отбелязване;
Че неустойката има присъщи правни функции
(обезпечителна/обезщетителна) и че е обоснована спрямо риска от
неизпълнение;
Че условията по договора не нарушават добрите нрави, общите принципи на
добросъвестност и справедливост;
Съответствие на клаузата с изискванията на ЗПК – напр. че е извършена
надлежна преценка на кредитоспособността и че клаузата не компенсира
неупражнен риск от страна на самия кредитор.
Забележка относно правната квалификация:
Искът е конститутивен – за обявяване на нищожност на конкретна договорна
клауза.
Искът се основава както на вътрешното право (ЗЗД, ЗЗП, ЗПК), така и на
Директива 2008/48/ЕО (с оглед тълкуване на чл. 33 ЗПК и чл. 143 ЗЗП).
4
Безспорно между страните (чл. 146, ал. 2, т. 1
ГПК):
1. Сключване на договор за кредит № 173911 от 19.07.2022 г. между П. Т. и
„.....“ АД;
2. Получаване на сумата от 800 лв. от страна на ищеца;
3. Уговорена е неустойка в размер на 656.64 лв. по чл. 10 от договора при
липса на представено обезпечение (поръчител в 3-дневен срок);
4. Начисляване на посочената неустойка от кредитора (без спор относно
факта на начисляване);
Искът за нищожност на клаузата е признат от ответника – налице е признание на иска,
което по чл. 237, ал. 1 ГПК обуславя възможност за решение без разглеждане по същество,
ако съдът не намери признанието за противно на закона или добрите нрави.
По НАСРЕЩЕН ИСК: следва да се изпрати разпореждане по чл . 131 ГПК, след което ще
бъде допълнено долното:
Иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск дължима,
изискуема главница по договор за заем (потребителски кредит) – чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на
получена сума без основание (неоснователно обогатяване).
Насрещният ищец – „.....“ АД носи доказателствената тежест да установи с
допустими доказателствени средства следните правнорелевантни факти:
сключването на договор за потребителски кредит с П. Т.;
че същата е получила сумата по договора в размер на 800 лв.;
че задължението е станало изискуемо – настъпил е падежът;
че към датата на предявяване на насрещния иск задължението не е
погасено – налице е неизпълнение;
че не се претендират договорна неустойка или лихви, а единствено
главница по кредита.
Ответникът по насрещния иск – П. Т., следва да докаже:
ако оспорва сключването на договора – обстоятелства, обуславящи липсата
на валидно облигационно отношение (например липса на съгласие,
нарушена форма, измама и др.);
5
ако твърди, че не е получила сумата – факти и доказателства в подкрепа на
това възражение;
ако твърди, че е изпълнила задължението – че е върнала дължимата сума
(плащане, погасяване чрез прихващане и др.);
ако поддържа възражение за недействителност – основанията за това и
последиците по чл. 55 ЗЗД.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения.
След получаване на ОИм по НИ ще бъдат разгледани евентуално
доказателсвтените искания на ответника и ще бъде допълнен доклада а
разпределение на спорно от безспорно.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори
или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане
на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на
делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна
такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите
отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2025г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на
чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ДОКЛАДВА СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА ОИМ по НИ
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и
отговорът от исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6