РЕШЕНИЕ
№ 3906
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110213234 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №13234 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-007595/02.09.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на „**** е наложено
следното административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В депозираната пред съда жалба от**** се твърдят многобройни
съществени процесуални нарушения.
Развиват се доводи за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението, алтернативно приложение на чл.28 от
ЗАНН.
„****, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира да се потвърди наказателното постановление и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
При извършване на проверка на жалбоподателя по спазване на трудовото
законодателство и с протокол от 09.02.2021 г. е дадено предписание под №14,
а именно: „Работодателят да изплати на Н. Д. И., възнаграждение за времето,
през което лицето е ползвало платен годишен отпуск, именно 1 работен ден
през месец ноември 2020 г., съгласно чл.177, ал.1 от Кодекса на труда".
Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.03.2021 г., като то
не е изпълнено до приключването на съдебното следствие в районния съд.
Разпитан по реда на съдебното следствие св.И. потвърждава, че не му е
платено.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ангелова и И., и от писмените доказателства приети по делото.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните в хода на съдебното следствие, съдът
счете делото за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
2
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, както и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен
начин.
Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда.
Жалбоподателят не е изпълнил задължително предписание на органите на
инспекцията по труда.
По чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Предписанието не е било обжалвано по надлежния ред, то е влязло в сила
и подлежи на изпълнение.
Каквито и да са обстоятелствата, те не могат да дерогират приложението
на императивните правни норми.
Наложената санкция е в размер близък до минималния за съответното
нарушение и отговаря на тежестта на това нарушение, доколкото то не е
отстранено до приключване на делото във въззивния съд.
Доколкото е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице,
въпросът за вината няма правно значение.
3
Случаят е типичен за този нарушения и не може да се квалифицира като
маловажен.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „***** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-007595/02.09.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - София като законосъобразно.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *******да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4