Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр.Нови Пазар, 21.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното си заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.А
СЕКРЕТАР:
Диана Славова
като
разгледа докладваното от съдия Н.а гр.д. № 682 по описа на НПРС за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от М.П.М. *** с иск с правно основание по чл. 52 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в размер на 500лв.
Ищецът сочи, че е член на Сдружението на ловците и
риболовците „***“ гр. К. и е член на ловната дружинка в с. К..
На 18.04.2019 г. ищецът поискал от специалиста по
ловно стопанство на сдружението да му бъде издадено писмено разрешение за
индивидуален лов на хищник в землището на с. К., но такова не му било издадено,
въпреки, че не е наказан и лишен от право на лов от компетентните органи на
сдружението.
Ищецът счита, че с този отказ са накърнени неговите
права като член на сдружението и ловец и засяга неговата чест и достойнство.
Поради това, ищецът претендира обезщетение в размер на
500лв., както и деловодни разноски.
Ответникът е изпратил писмен отговор, с който оспорва
основателността на иска.
Ответникът не оспорва факта, че ищецът е член на
Сдружението на ловците и риболовците „***“ гр. К. и е член на ловната дружинка
в с. К..
Ответникът оспорва твърденията в молбата, че ищецът не
бил наказван и лишаван от право на лов, т.к с решение на ОС на дружината от
23.03.2019 г. той е наказан ***.
Подадената писмена молба от името на ищеца не е
подадена от него лично, а от лицето В.Д., който при подаването й за издаване на
исканото разрешение не е представил необходимите документи за ищеца – билета за
лов на ищеца и членската му карта. Заплатена била само таксата за издаване на
разрешението за индивидуален лов.
Ответникът сочи, че на работещия по трудов договор
служител – *** не е оказвано по никакъв начин въздействие от управителните
органи на дружината, не са водени разговори с него и не е оказвано въздействие
при вземане на решението му за отказ за издаване на такова разрешително.
Ответникът излага подробни аргументи относно
отношенията на ищеца към дейността на дружинката, както и това, че за
последните три години той не е ловувал индивидуално на лов за хищници.
Ответникът сочи, че от това, че на ищецът не е
издадено разрешително за индивидуален лов не са настъпили вреди, поради което
искът му е неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е ловец, член на Сдружението на ловците и
риболовците „***“ гр. К., както и е член на ловната дружинка в с. К..
По делото са изискани и приложени протокол от
проведено на 23.03.2019 г. Общо събрание на ловната дружина „К.“, членуваща в
СЛР „***“ гр. К., от което се установява, че съгласно т. ІV, ищецът М.П.М. е
наказан за извършено на 02.02.2019 г. нарушение, изразяващо се в ловуване без
писмено разрешително за лов във второ ловище на ловностопански район ПЛСР К., а
след това извършил действия, които противоречат на ловната етика и общоприетите
норми на поведение за другарство и колегиалност в дружината и Сдружение „***“
гр. К., като изрекъл думи и извършил действия, които злепоставят председателят
на дружина К. пред членове на дружината и не се е съобразил с наложеното му от
същия и предвидено в устава наказание, за което на основание чл. 18, ал.3,
л.“ж“ от Устава на дружината му е наложено наказание „*** година, считано от
датата на която то е наложено от общото събрание на дружината. Съгласно чл. 18,
ал.16 от Устава на дружината, решението на ОС е окончателно.
На проведеното събрание е присъствал и ищецът по
делото.
На 18.04.2019 г. ищецът подал писмена молба до
специалиста по ловно стопанство при ЛРС „***“ гр. К., с искане на основание чл.
90 от ППЗЛОД да му бъде издадено писмено разрешително за индивидуален лов на
хищник в землището на с. К., второ ловище. Към молбата е посочил, че прилага
копие на ловен билет и членска карта.
Такова разрешително не било издадено на ищеца и по
това няма спор между страните.
Ищецът твърди, че в резултат на отказът да му издаде
разрешително са му накърнени неговите интереси като ловец и е засегнал честта и
достойнството му.
От правна страна съдът установи, следното:
Съгласно чл.
23, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД), правото
на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за
лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Съгласно разпоредбите на чл. 44, ал.1 и ал.4
от ЗЛОД, ловуването се извършва индивидуално и групово, а на хищници се ловува индивидуално, групово и по
време на лов на други видове дивеч. В ал.5 е посочено, че, ловните сдружения по
чл. 30, ал. 1 съобразно числения си
състав ежегодно изпълняват план за отстрел на хищници,
който се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Относно ловуването на хищници, чл. 73, ал.1 от ППЗЛОД сочи, че то се във всички дни на седмицата.
Преценявайки посочените разпоредби в тяхната йерархична взаимозависимост, съдът намира, че ловуването на хищник, макар да е разрешено през всички дни от седмицата, следва да се извършва след утвърждаването на плана за отстрел на хищници, който към датата на подаване на писмената молба, съгласно установеното по делото не е бил утвърден. В тази насока са показанията на председателя на дружинката в с. К., св. С.С..
Съгласно утвърденият устав на дружинката и на самото сдружение, се установява, че за определени провинения на ловците, те могат да бъдат наказвани, като съгласно чл. 18, ал.3, б. „ж“ от Устава на ЛРД с. К., за посочените в него нарушения може да се наложи наказание предупреждение за изключване от дружината и лишаване от право да участва в ловни излети за срок над 6 месеца. Съгласно посоченото в чл. 18, ал. 11 от Устава, дисциплинарното наказание се налага от Общото събрание на дружината, след проведено дисциплинарно производство.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства – протокол от 22.03.2019 г. за образуване на дисциплинарно производство, както и този от 23.03.2019 г., за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, показват, че са спазени изискванията за неговото наказване. Наказанието, доколкото управителните органи на дружинката имат определена териториална компетентност, съответстваща с тази на ловностопанския район. Съгласно чл. 3 от Устава, ловно-рибарската дружина на с. К., осъществява дейността си в района на землищните граници на с. М. и с. К.. Наложеното от ОС на ЛРД наказание не подлежи на обжалване, съгл. чл. 18, ал.16 от Устава. на събранието по налагане на наказанието е присъствал и ищецът.
Съгласно чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Самото издаване на разрешителните за индивидуален лов на хищници в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство към сдружението и са за срок не по – дълъг от 1 календарен месец. От представената по делото молба се установява, че в нея ищецът иска да ловува на хищник в землището на с. К. - второ ловище, както и че представя копие на ловен билет и членска карта, като прави искане за посочване на начин за плащане на таксата. Представянето на тези два документа е законната предпоставка за издаване на самото разрешително, както и плащането на таксата. Съгласно законовата разпоредба, преценката да се издаде или не разрешително е на специалиста по ловно стопанство към сдружението. От показанията на разпитаните по делото свидетели – председателят на дружинката С.С. и специалиста по ловно стопанство В.Н. се установява, че практиката при подобно искане за издаване на разрешително е той да информира председателят на ловната дружинка (от което се установява, че е налице координация и съгласуваност в действията по вземане на решения) и в зависимост от неговото становище да издаде или да откаже издаването на разрешителното. Това се обосновава и от правната и нормативна логика, доколкото на специалистът по ловно стопанство не е задължително да е член на ловната дружинка, наложила наказание на някой ловец, както и би могъл да не е присъствал на проведеното ОС по наказването на такъв, поради което е необходимо извършването на съгласувани действия с ръководството на съответната дружинка, относно наличието на пречки за издаването на разрешителното, извън установената в сдружението и/или в дружинката практика.
В конкретният случай, след подадената писмена молба, специалистът по ловно стопанство се свързал по телефона с председателя на дружинката и попитал относно издаването на разрешителното. След като получил отказ от председателя на дружинката и самият специалист отказал да издаде разрешителното. Свидетелят С. сочи, че е отказал издаването на разрешителното поради наличието на наказание на ищеца, но и поради това, че в самото сдружение има практика през м.април да не се ловува, за да не се смущава популацията на животните, както и поради това, че плана за отстрелване на дивеча излиза много след април месец.
Съдът намира, че поставения от ищеца въпрос дали лично си е подал молбата или чрез адв. В.Д., който от своя страна твърди, че е присъствал при подаване на молбата, е ирелевантен, доколкото по делото е приложена писмена молба от ищеца, а съгласно Устава на сдружението, Устава на дружинката и най – вече самия закон не се изисква такава, т.е достатъчно е устно направено искане, то подаденото в писмена форма искане е обвързващо в отношенията между ищеца и специалиста по ловно стопанство, в рамките на делегираните от закона правомощия по чл. 57 от ЗЛОД и чл. 90 от ППЗЛОД. Същото обаче, макар да сочи, че се прилагат копия от ловен билет и членска карта, не съдържа такива копия, а както се установи по делото от показанията на св. Н. такива не са били и представяни при подаване на молбата. Съдът счита, че това кой е подал самата молба е ирелевантно, след като е подадена писмена молба, но непредставянето на изискуемите по закон документи в оригинал или в копие, както и неплащането на съответната такса, е основание за обоснован отказ, дори и без съгласуваност с председателя на съответната дружинка. Съдът приема, че в случая е било налице именно такава ситуация. Отделно и с водещо значение е наличието на налажено на ищеца наказание, което е пречка той да ловува за срока на наказанието, една година, считано от 23.03.2019 г. в ловището на ЛРД с. К.. Доколкото от посоченото в т.ІV от протокола за ОС не е посочено, че наказанието е за определено ловище – землището на с. К. или на с. М., то наказанието е за територията на целия ловностопански район на ЛРД с. К..
Следва да се посочи, че никъде в нормите на ЗЛОД и ППЗОЛД не се съдържат разпоредби, които да установяват ред и изискване за форма на искането за издаване разрешително за лов, респ. липсва такъв и за отказа да се издаде разрешително, което означава, че са допустими всички форми – устно и писмено, като независимо от формата на искането, само при издаване на разрешително се изисква спазване на форма за него. Няма ред и форма за отказа за издаване на разрешителното за лов.
Съдът намира, че с оглед на установеното по делото, относно наказанието на ищеца, като ловец и член на ЛРД с. К. от една страна и липсата на представени в пълен комплект изискуеми документи за издаването на такова, то правилно е отказано издаването на разрешително за индивидуален лов на хищник. Самият отказ, очевидно е направен с конклудентни действия, като не е издадено исканото разрешително, т.к не се изисква писмен отказ, дори и при направено писмено искане.
Съдът намира, че в резултат на отказа за издаване на разрешително за индивидуален лов на хищник във второ ловище на с. К. не са произлезли вреди за ищеца. Това следва и от характера на самото искане на ищеца – да ловува индивидуално. Той не иска участие в групов лов, а индивидуално, което показва, че други информирани лица относно този отказ освен специалиста по ловно стопанство, който е отказал издаване на разрешителното и самия ищец, няма. Обстоятелството, че за отказа били научили и други ловци, конкретно свидетелите В.Д. и Г.Р., както и сочените други ненаименувани лица, в резултат на което му се отразило на самочувствието и на настроението - свил се в себе си, не контактува с ловджии, т.к го подигравали, като най – много му тежало, че големият му син го питал защо не ходи на лов и пр. Всичко това са факти очевидно оповестени от самия ищец, т.к за отказа за издаване на разрешителното за индивидуален лов не се ангажират други участници и няма причина то да им бъде сведено за знание. Единственото, което те биха могли и са длъжни да знаят е наличието на наложено наказание, но не и отказа за издаване на разрешително за индивидуален лов. Твърдението на ищеца, че отказа за издаване на разрешителното бил причина и за негативни нагласи в кампанията му за Кмет на с. М. е необосновано, т.к регистрацията му по чл. 87, ал.1, т. 14 от ИК е от 26.09.2019 г., а искането му за лов е от 18.04.2019 г. Твърденията на св. Д. и св. Р., че към датата на съдебното заседание, което е само една седмица след регистрацията му за кмет, че имало негативно отражение са противоречиви, т.к св. Р. ясно сочи, че „това негово наказание, което получи, доста от хората така имат негативно отношение към него, затова, че е наказан за хобито си, а какъв кмет ще бъде, да управлява едно село“, л. 95 от делото, което показва, че отношението на избирателите е по повод наказанието, а не поради отказа за издаване на разрешителното. Свидетелят Д. сочи, че „предполага, че няма да бъде избран за кмет, предвид историята с лова, т.к според чутото от него от хората, той не може да си реши въпросите с лова, как ще решава въпросите на селото“, л. 97 от делото. Казаното от св. Д. е негово предположение, което както и казаното от другия свидетел Р. нямат пряко отношение към предмета на доказване, т.к и в двата случаи се говори за негативни последици от наказанието, а не от отказа за издаване на разрешително за индивидуален лов на хищник. Освен това, доколкото в исковата молба, подадена много преди регистрацията за местните избори не се излагат подобни твърдения за негативните последици от отказа, то казаното от тези свидетели е неотносимо и към предмета на доказване.
С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът намери, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, т.к вреди от отказа за издаване на разрешително за индивидуален лов на хищник, направен от специалиста по ловно стопанство не са могли да настъпят за ищеца. Вреди биха могли да настъпят от наложеното му наказание по т. ІV от решението на ОС на ЛРД с. К., проведено на 23.03.2019 г., но не и за надлежно извършена преценка в рамките на закона и всички обстоятелства, имащи значение за издаването на исканото разрешително, съгл. чл. 57 от ЗЛОД и чл. 90 от ППЗЛОД.
В този смисъл, съдът намира, че искът на ищеца е неоснователен и недоказан изцяло и следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Всяка от страните по делото
е направила разноски, като ищецът е направил такива в размер на 550лв., от
които 50лв. за ДТ и 500лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът е направил разноски
за адвокат в размер на 350лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради това, че искът на ищеца е отхвърлен изцяло, то ответникът има право да му се заплатят направените от него разноски. В този смисъл, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските на ответника в размер на 350лв.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 52 от ЗЗД на М.П.М. с ЕГН
********** *** срещу Сдружение на ловците и риболовците „***“ със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. ***, представлявано от Р.К.Р.за заплащане на сумата от 500лв. (петстотин лева),
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на отказ
за издаване на писмено разрешеине за индивидуален лов на хищник в землището на
с. К..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК М.П.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Сдружение на ловците и
риболовците „***“ със седалище и адрес на управление гр. К., ул. ***,
представлявано от Р.К.Р., сумата от 350 лв.(триста е петдесет лева),
представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Районен съдия :........................................
Галина Николова