Разпореждане по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.327 ТЗ и чл.288 ТЗ във вр. с чл.86 ЗЗД.

Образувано е по иск на "Анри- 64- Андрей К.-С., представляван от А. К. в която се твърди, че между него и ответника „. Е.- С., представляван от С. С., имало сключени и осъществени договори за търговска продажба и доставка на инертни материали от производствената база на ищеца в с.П., община Кирково. Твърди, че количествата продадени и доставени материали били отразени в експедиционни бележки, подписани от страните. Въз основа на експедиционните бележки, подробно посочени в исковата молба, ответникът издал данъчни фактури, в които били посочени количеството продаден и доставен промит пясък и филц, единичните цени в лева на килограм, както и общата цена с ДДС, както следва: фактура №...г. на стойност 29 473.70лв., фактура №.... на стойност 38 957.72лв., фактура №...г. на стойност 5211.14лв., фактура №....г. на стойност 251.41лв., или общо 73 893.97лв., като падежът на всяко задължение бил денят, следващ съставянето на всяка фактура. Ответникът извършил частични плащания по горните си задължения на стойност 12 973.70лв., или оставали за плащане общо 60 920.27лв. Ответникът, с писмо от 18.02.2010г., извънсъдебно бил признал задължение в по-голям размер, а именно за 64 920.27лв. към 31.12.09г. Ищецът изпратил и нотариална покана за плащане на неплатените цени по договорите за продажба и доставка, за неплатени главници от 60 920.27лв., както и мораторна лихва върху всеки неиздължен остатък по фактурите, считано от деня следващ издаването на всяка фактури до 31.08.2010г., която покана била връчена на ответника на 27.09.2010г. Поддържа, че изтеклите мораторни лихви върху неплатените части от цената по всяка фактура, от деня, следващ издаването й, до предявяването на иска 15.12.2010г., били в размер на 15 492.64лв. С молба -уточнение на петитума /л.218-219/ моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 1/ 29 473.70лв. по фактура №..., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 6154.85лв., считано от 26.09.08г. до 15.12.2010г.; 2/ 38 957.72лв. по фактура №...., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 9766.87лв. 01.11.08г. до 15.12.2010г.; 3/ 5211.14лв. по фактура №...28.11.08г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, в размер на 1242.73лв., считано от 29.11.08г. до 15.12.2010г.; 4/ 251.41лв. по фактура №..., ведно с мораторна лихва от 56.29лв., считано от 01.01.09г. до 15.12.2010г., законната лихва върху всички главници от предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. В с.з. чрез А. А., поддържа иска в съответствие с уточнението.

Ответникът, чрез Ч.оспорва иска изцяло. В срока за отговор и допълнителен отговор, такъв не е постъпил. В становище по същество твърди, че експедиционните бележки не доказвали, че е получил въпросните количества инертни материали, тъй като от подписите не се установявало кой е подписал бележките, а фактурите сами по себе си, не били основание за плащане на исковите суми.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Тъй като в срока за отговор ответникът не е взел становище нито по относимите към делото факти, нито е предявил възражение срещу твърденията в исковата молба, не е взел и становище по допустимостта и основателността на иска, фактическият състав, от който произтичат спорните права, е посочения от ищеца в исковата молба. Твърди се, че между страните са налице множество сключени договори за търговска продажба, по които са доставени инертни материали. Твърди се също, че част от цената по всяка продажба не е платена, като ответникът бил в забава за плащане. Ищецът следва да докаже както сключването на договорите, така и доставката и получаването на стоките от ответника, за да може да претендира цената по чл.327, ал.1 ТЗ. На следващо място, ищецът е този, който следва да установи момента на изискуемостта на плащането за цената, според различните хипотези на посочения текст- дали плащането е било дължимо при предаването на стоката, или при предаването на документите, които му дават право да я получи, или в крайна сметка е било уговорено друго.

По-нататък, трябва да се изследва дали при извършеното от ответника-купувач частично плащане на определена сума, 12 973.70лв., същият е посочил кое свое задължение към продавача погасява- това за цената по определена продажба, по дължима мораторна лихва, или нищо не е посочено, с оглед приложението на чл.76 ЗЗД.

Видно е от представените по делото писмени доказателства- експедиционни бележки и фактури, които не са оспорени, че естеството на отношенията между страните е било свързано с периодични доставки на инертни материали. Това е така, защото в експедиционните бележки надлежно са посочени изпращача-ищец и получателя-ответник, количеството и вида инертен материал, промит пресят пясък и филц, както и датите на доставките. Експедиционните бележки сочат и строителния обект, "Пикстрой", за който са били предназначени. С оглед отношенията между страните и в съответствие с обичаите в практиката, продавачът е съставил данъчните фактури не при съставяне на всяка експедиционна бележка, т.е. при получаване на стоката, а известно време след това, като в тях е посочил единичните цени, като общата продажна цена е с включен ДДС.

Не се спори и по делото безспорно се установява, че фактурите, посочени в исковата молба, са осчетоводени в счетоводствата на двете страни. Изслушана е съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена, и според която счетоводствата на двамата търговци са редовно водени, въз основа на редовни експедиционни бележки и фактури. Според констатациите в нея, ответникът е извършил частични плащания, както следва: на 27.05.09г. - 3000лв., на 05.06.09г.- 1473.70лв., на 17.07.09г. 1500лв., на 12.08.09г. - 1000лв., на 14.10.09г. -1000лв., на 02.11.09г.- 1000лв., на 14.01. 2010г.-1000лв., на 27.01.2010г.- 2000лв., на 23.03.2010г. -1000лв., или общо 12 973.70лв. В счетоводството на ищеца те били прихванати към най-старото задължение, по фактура № ..г. В съдебно-икономическата експертиза са изчислени и мораторните лихви, за претендираните от ищеца периоди, общо в размер на 17 271.34лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съединени са, обективно и субективно кумулативно, няколко иска за неплатена цена по договор за търговска продажба, по чл.327, ал.1 ТЗ. Исковете са частично основателни и доказани, и следва да се уважат частично. От представените експедиционни бележки и фактури се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен и изпълнен договор за продажба и доставка на инертни материали, за които са относими правилата на продажбата при периодично изпълнение. Дори да се приеме, че има някакви действия без представителна власт от името на ответника при съставяне на експедиционните бележки, то същият лично е подписал издадените от ищеца данъчни фактури, и впоследствие осчетоводил вземанията му по тях, дори частично е платил задълженията си. Затова е налице хипотезата на чл.301 ТЗ, т.е. действията по приемане на стоката са потвърдени, тъй като след узнаването ответникът не им се е противопоставил. Освен това в писмо, изходящо от него, ответникът извънсъдебно е признал задължението си към ищеца.

Ищецът не установява безспорно клаузата от договора за продажба, свързана с изискуемостта на плащането на цената по договора. Както се посочи, най-общо възможностите, свързани с изискуемостта на цената по чл.327, ал.1 ТЗ са три- при предаване на стоката, при предаване на документите, които дават право на купувача да я получи, или друга уговорка. Нормата е диспозитивна, но ищецът не доказва действителната обща воля на страните по момента на плащането на цената. Установи се, че съставянето на фактурите е било последващо на предаването с експедиционни бележки и не се доказа, че е било уговорено плащане при предаване на стоката или при съставяне на фактурите. Затова не следва да се приеме, че падежът на задължението за цената е денят, следващ издаването на фактурите. Поради липса на друг установен падеж, следва да се приеме, че това е моментът, в който купувачът е бил поканен да плати с нотариална покана, а именно с изтичане на срока по поканата -10.09.2010г., с оглед на чл.288 ТЗ във вр. с чл.69, ал.1 ЗЗД.

По отношение на частичните плащания. Те са направени преди 10.09.2010г. и правилно са прихванати по най-старото задължение, установено с фактура от 25.09.08г., по смисъла на чл.76, ал.1 ЗЗД. Това е така, защото всички задължения са еднакво обременителни, а към момента на плащанията няма лихви и разноски. Затова заключението, в частта относно дължимите суми- главници, е обосновано и съдът го приема за правилно. Според него /л.206/, дължимите суми, са както следва : по фактура №... - 16 500лв., като за тази сума искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата над уважения до предявения размер 29 473.70лв. следва да се отхвърли. За вземанията, като главници по останалите фактури, искът също е основателен и следва да се уважи.

Относно претенциите за мораторни лихви по чл.288 ТЗ във вр. с чл.86 ЗЗД. Исковете за лихви са основателни върху уважените главници, считано от изпадането в забава на 11.09.2010г. до предявяването на иска на 15.12.2010г. , в размери, както следва : върху сумата от 16 500лв. по фактура №...- 447.56лв., върху сумата 38957.72лв. по фактура №...- 1056.70лв., върху сумата 5211.14лв. по фактура № .... -141.34лв., върху сумата 251.41лв. по фактура № .... -6.82лв., а в останалата част искът да се отхвърли. Следва да се присъдят и законните лихви върху главниците, считано от 16.12.2010г. до окончателното им изплащане.

Следва ответникът да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 4200.58лв.

Водим от изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „. Е.-С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул „., ЕИК ..., представлявано от С. М. С., да заплати на "Анри -64- Андрей К.- С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „. .3, ЕИК..., представлявано от управителя А. В. К., следните суми :

1. 16 500лв. по фактура №..г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 11.09.2010г. до 15.12.2010г. в размер на 447.56лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исказа разликата над 16 500лв. до 29 473.70лв., за разликата над уважения размер на мораторната лихва до предявения размер от 6154.85лв., считано от 26.09.08г. до 15.12.2010г.;

2. 38 957.72лв. по фактура №..г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 11.09.2010г. до 15.12.2010г. в размер на 1056.70лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2010г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на мораторната лихва до предявения размер от 9766.87лв., считано от 01.11.08г. до 15.12.2010г.;

3. 5211.14лв. по фактура №..г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 11.09.2010г. до 15.12.2010г. в размер на 141.34лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2011г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на мораторната лихва до предявения размер от 1242.73лв., считано от 29.11.08г. до 15.12.2010г.;

4. 251.41лв. по фактура №..г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 11.09.2010г. до 15.12.2010г. в размер на 6.82лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на мораторната лихва до предявения размер от 56.29лв., считано от 01.01.09г. до 15.12.2010г.

ОСЪЖДА „. Е.-С., представлявано от С.М. С.да заплати на "Анри-64- Андрей К., представлявано от А. В. К., разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, от 4200.58лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен С.-Пловдив.

О. СЪДИЯ: