Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233/26.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на 30.10.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Василев
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа гр.дело № 671 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от ищеца Г.Р.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ***, ЕИК ***, да заплати обезщетение
при пенсиониране в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6
месеца в размер на 2580,60 лв., ведно
със законната лихва от 10.05.2019г. / датата на подаване исковата молба / до
окончателното й изплащане и лихва за
забава от 11.10.2014г. до 08.05.2019г. в
размер на 1198,61 лв. Ищецът твърди, че с работодателя ***, е бил в
трудово-правни взаимоотношения от 13.03.1984г. до 11.10.2014г. и от
15.10.2014г. до 01.04.2018г., като считано от 01.01.2007г. заемал длъжността
пазач невъоръжена охрана. Излага, че на 11.10.2014г. трудовият договор бил
прекратен на основание навършване на необходимата възраст и придобиване на
необходимия стаж за пенсиониране, поради което работодателят му дължи
обещетение при пенсиониране в размер на 6 брутни заплати.Твърди , че до
настоящия момент той не е изпълнил задължението си, поради което за него се е
породил правния интерес да предяви настоящите искове.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, уведомен по реда на чл. 50 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба
За
установяване твърденията си ищцовата страна представя писмени
доказателства.Изслушано е и прието към материалите по делото експертно
заключение на вещо лице Я.Л..
Девненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
За
уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е необходимо да се установи наличието на
следните предпоставки - страните по
делото да са се намирали в трудово правоотношение, в рамките на което
ответникът да е имал качеството на работодател, а ищецът – на работник или
служител; трудовото правоотношение да е прекратено, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия си стаж.
Видно
от представените писмени доказателства -
справка от НАП за актулани трудови договори на ищеца към дата 06.05.2019г., копие от трудова
книжка и Заповед №4/09.10.2014г. на Изп.
директор на ***, е че между ищеца Г.Р.Д.
и ответното дружеството *** е съществувало трудовоправно отношение като ищеца е
заемал различни длъжности при същия работодател, последната от които пазач
невъоръжена охрана, което трудовоправно отношение е било прекратено, считано от
11.10.2014г., със Заповед №1/09.10.2014г. Правното основание, на което е било
извършено прекратяването на трудовоправната връзка, е чл. 325, т.1 КТ. Считано от 14.10.2014г. между ищеца Г.Р.Д. и ответното дружеството ***
е възникнало ново трудовоправно отношение, прекратено на 01.04.2018г. На
24.11.2014г. ищецът е подал заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал.2 КСО (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм. от
1.01.2015 г.) paбoтниĸ или
cлyжитeл, ĸoйтo e пpидoбил пpaвo нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт,
зa oтпycĸaнe нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт е било нeoбxoдимo дa
пpeycтaнoви yпpaжнявaнeтo нa тpyдoвa дeйнocт и ocигypявaнeтo мy дa бъдe
пpeĸpaтeнo. Съгласно действащата към този момент рапоредба на чл.94, ал.1 КСО пенсиите се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
6-месечен срок от тази дата, ако документите са подадени след изтичане на
6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на
подаването им. Общият трудов стаж, който Г.Р.Д. е имал при дружеството
работодател към момента на прекратяване на трудовоправното му отношение през
м.10.2014г., е бил над 10г. За установяване на обсъжданите обстоятелства са
представени освен копие от трудовата книжка на ищеца и Разпореждане №**********
от 22.12.2014г. на ТП на НОИ гр.Варна, като от последното е видно, че той
притежава осигурителен стаж от трета категория труд 16г., 7м. и 25дни,
осигурителен стаж от втора категория труд 23г.,1 м и 07 дни , общ осигурителен
стаж по чл.104 КСО, превърнат в трета категория труд е 45г., 06м. и 11дни., поради
което на същия с горното разпореждане е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 11.10.2014г. / момента
на прекратяване на процесната трудовоправна връзка / пожизнено по § 4 от ПЗР на
КСО. В правната теория / проф. В. М.,
„Трудово право”, 6-то изд.,
Съгласно
изслушаната и приета по делото ССчЕ по представена справка от регистъра на
осигурените лица при НАП за декларации
обр.1 се констатира, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за месеца, през който работника или служителя е отработил всички работни дни, е
месец 09.2014г. / 21 от общо 21 дни /. Размерът на дължимото обещетение при пенсиониране, изчислено на осн. чл.222,
ал.3 КТ за 6 месеца е в размер на 2580,60 лв. , а лихвата за забава за периода
от 11.10.2014г. до 08.05.2014г. е в размер от 1198,54 лв. Съдебният експерт не е могъл да осъществи контакт с ответника и няма информация, дали същият е извършил плащане на обещетение по
чл.222, ал.3 КТ.
С
определение от 09.09.2019г. ответникът е бил уведомен на адреса на дружеството
съгласно ТР на РБ, че ако не окаже
необходимото съдействие на вещото лице за изготвяне на назначената по делото
ССчЕ, като му предостави достъп до счетоводната си документация, необходим за
изпълнение на поставените му задачи, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, като приеме, че ответникът създава пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства и ще приеме за доказани всички обстоятелства относно размера и
неплащането на дължимата сума, за които страната е създала пречки за събирането
им. На вещото лице въпреки това не са представени документи за доказване на
размера на начислено и изплатено на
ищеца обещетение по чл.222, ал.3 КТ въпреки опитите на съдебния експерт да се
свърже с ответника. След служебна справка в ТР съдът установи, че дружеството
продължава да съществува, има
регистриран адрес на седалище, на който е призовано. С оглед на така
изложеното, съдът намира, че ответникът със своето поведение в хода на
производството фактически е създал пречки за изпълнението на назначената ССчЕ и
по този начин е е осуетил събирането на допуснатите от съда доказателства,
поради което в настоящия случай следва да намери приложение правилото на чл.
161 ГПК по силата на което с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства и за които е била предупредена по реда на чл. 161 ГПК - липсата на плащания на суми за
процесните вземания към ищеца от
ответника по делото и относно размера на дълижимото обещетение при пенсиониране на ищеца съгласно
изчисленията, направени от съдебния експерт съобразно данните в съдържанието на
деклараците обр. 1, подадени пред НАП, доколкото общоизвестно е
обстоятелството, че декларации обр. 1 се подават от работодателя към НАП , като
данните, които се отразяват от тях могат да бъдат почерпени единствено и само
от съставените от работодателя разчетно-платежни ведомости. Следователно
декларациите следва да съдържат подробна информация както за брутното трудово
възнаграждение, така и за нетното такова на ищеца по делото. След като
същите са подадени и подписани от
представляващия дружеството пред компетентния държавен орган, то съгласно
правилата на ГПК същите съставляват и признание на декларираните в тях данни..
Още повече констатациите на вещото лице за размера на последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, през който работника или
служителя е отработил всички работни дни, се потвърждават и от представеното от
ищеца удостоверение на НАП с изх. № от 24.09.2019г. за декларирани данни относно трудовото възнаграждание на ищеца за
м. 09 и м.10.2014г.
В
обобщение така предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ се явява
основателен и доказан По отношение на
вторият кумулативно съединен иск с основание чл. 86 ЗЗД съдът намира същия за
неоснователен и недоказан. Задължението на работодателя по чл.222, ал.3 от КТ е
от вида на обезщетенията по чл.86 от ЗЗД и при липса на изрична законова уредба
относно наличието на падеж или срок за изплащането му, е безсрочно и дължимо
след покана. Така ТР № 3/1996г. ОСГК
на ВКС, съгласно което лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се
дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Това разрешение съгласно
трайната практика на ВКС е приложимо и при останалите обезщетения по чл. 220 –
чл.228 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не са представени доказателства за
писмена покана, отправена от ищеца и действително достигнала до работодателя,
за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ. След като няма
доказателства в тази насока предявения
иск за заплащане на мораторна лихва в размер от 1198,61 за период от време
11.10.2014г- 08.05.2019г., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съда, всички дължащи се такси и разноски в производството
съразмерно на уважените искове, а именно сумата от 103,23 лв. за държавна такса
за уважения иск с основание чл.222, ал.3 КТ и сумата от 68,28 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице съразмерно с уважената част от претенциите. На основание чл.405,
ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТССГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да
заплати на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** дол, на осн. чл. 222, ал. 3 КТ сумата
2580,60 лева / две хиляди петстотин и осемдесет лева и 60 стотинки /,
представляваща обезщетение, дължимо от работодателя съгласно чл.222, ал 3 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 10.05.2019г. до окончателното й изплащане,
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.Д., ЕГН **********,***
дол, против ***, ЕИК ***, ***, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 1198,61 лева / хиляда
сто деветдесет и осем лева и 61 стотинки /, представляваща обещетение за забава
за периода от 11.10.2014г. до 08.05.2019г. върху главницата от 2580,60 лева –обещетение,
дължимо от работодателя съгласно чл.222, ал 3 КТ, на основание чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 222, ал.3 КТ
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да
заплати по сметка на Девненският районен съд сумата 103,23 лева / сто и три
лева и 23 стотинки/ - държавна такса за уважения иск с основание чл.222, ал.3 КТ, както и сумата 68,28 лева / шестдесет и осем лева и 28 стотинки/– разноски
за вещо лице, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от
претенциите на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненският окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….