Р Е Ш Е Н И Е №67
гр. ВРАЦА,27.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:РОСИЦА ИВАНОВА
Членове:РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Веселка Н., като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 323 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството се развива в хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 199/28.12.2015 г. по гр. д. № 663/15 г. Районен съд-Мездра е отхвърлил предявените от А.И.М. *** против П.Т.Й., в качеството му на ЕТ "П. ***, иск с правно основание чл.109 ЗС - за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си и неправомерни действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост на притежавания от него недвижим имот, находящ се в УПИ № І-109 в кв. № 16 по регулационния план на село Оселна, като премахне от дворното място всички свои вещи и подобрения и преминава само през югоизточния вход на магазина, както и иск с правно основание чл.108 ЗС - за осъждане на ответника да предаде владението върху незастроеното дворно място от УПИ № І-109 в кв. 16 по плана на село Оселна в размер на 60 кв. м. Със същото решение районен съд е осъдил П.Т.Й., в качеството му ЕТ "П.Й. *** да заплати на ищеца А.И.М. сумата 1 131 лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване от негова страна на 41.91 кв. м. незастроена част от дворно място на УПИ № І-109, в кв. 16 по регулационния план на село Оселна за периода от 29.10.10 г. до 10.07.14 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 29.06.15 г. до /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 104.96 лв. представляваща направените деловодни разноски за уважената част от исковете. С решението си районен съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от страна на ответника на 60 кв. м. незастроена част от процесното дворното място, за периода от 29.10.10 г. до 30.06.15 г. в останалата част до пълния претендиран размер от 3 000 лв. като неоснователен и недоказан. Ищецът А.М. е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 568.10 лв.
Решението на Районен съд - Мездра е обжалвано и от двете страни.
С въззивна жалба вх.№ 217/19.01.2016 г. А.И.М. атакува решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл. 109 и чл. 108 от ЗС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 310 лева за периода 10.07.2014 г. - 29.06.2015 г., както и в частта относно деловодните разноски. Навежда доводи, че в обжалваните части решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Ищецът твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че в исковия период, половината от терасата пред централния вход на процесната сграда в размер на 17.5 кв. м. и бетоновата площадка пред южния магазин от 24.41 кв. м., които са част от собственото му дворно място, фактически се владеят и ползват без правно основание от ответника, като по този начин ответникът възпрепятства упражняването на правото му собственост в пълен обем. В подкрепа на тези твърдения ищецът прави подробен анализ на събраните по делото доказателства - писмени и гласни и специализирана експертиза с основно и допълнително заключение. Навежда доводи, че фактът, че ответникът е прехвърлил правото си на собственост върху магазина е без значение за спора, тъй като от доказателствата се установява, че търговската дейност в обекта се осъществява от търговско дружество "П.Й.-71" ЕООД, чиято връзка с ответника се установява както от наименованието на дружеството, така и от обстоятелството, че майката на ответника е едноличен собственик на капитала, а от показанията на свидетелите се установява, че организацията и дейността на търговската дейност е под надзор и контрол на ответника, което означава, че той упражнява и фактическата власт върху собствената на ищеца част от имота.
Въззивникът-ищец моли да бъде отменено решението на районен съд в обжалваните части и да бъдат уважени предявените от него искове с правно основание чл.109 и чл. 108 от ЗС, а също и обусловения осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в отхвърлената от районен съд част, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции изцяло.
В жалбата не са заявени доказателствени искания.
С жалба вх.№ 242/19.01.2016 г. П.Т.Й., в качеството му на ЕТ "П.Й.-КОВ", атакува решението на районен съд в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 1 131 лв., ведно със законната лихва върху сумата, както и деловодни разноски. Въззивникът-ответник твърди, че в тази част решението е необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, като подкрепя твърденията си с анализ на събраните по делото гласни доказателства. Моли в тази част, решението на районен съд да бъде отменено, като претенцията на ищеца А.М. се отхвърли за сумата 1 131 лв. и му бъдат присъдени в пълнота направените деловодни разноски
Жалбоподателят П.Й. също няма доказателствени искания.
Жалбите са приети за разглеждане от въззивната инстанция като редовни и процесуално допустими.
С Решение № 167/26.05.2016 г. по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд-Враца първоинстанционният съдебен акт е обезсилен изцяло като недопустим и е постановено връщане на делото на Районен съд-Мездра за ново разглеждане с участие на всички надлежни страни.
Този съдебен акт е отменен с Решение № 131/10.01.2018 г. по гр.д.№ 3538/2016 г. на ВКС на РБ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото е образувано гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, като с решение № 60/31.01.18 г. постановено по същото дело, съдът е:
ОТМЕИЛ Решение № 199/28.12.2015 г. по гр. д. № 663/15 г. на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която П.Т.Й., в качеството му ЕТ "П.Й. *** е осъден да заплати на А.И.М. сумата 1 131 лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 41.91 кв. м. незастроена част от дворно място на УПИ № І-109, в кв. 16 по регулационния план на село Оселна за периода от 29.10.10 г. до 10.07.14 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 29.06.15 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 104.96 лв. представляваща направените деловодни разноски за уважената част от исковете, и вместо това е:
ОТХВЪРЛИЛ като недоказан предявеният от А.И.М. против П.Т.Й., в качеството му ЕТ "П.Й. ***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1 131 лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 41.91 кв. м. незастроена част от дворно място на УПИ № І-109, в кв. 16 по регулационния план на село Оселна за периода от 29.10.10 г. до 10.07.14 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 29.06.15 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРДИЛ Решение № 199/28.12.2015 г. по гр. д. № 663/15 г. на Районен съд-Мездра в останалата част.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 ГПК А.И.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Й. ***, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” с ЕИК *********, деловодни разноски, както следва: 81,90 лева - допълнителни разноски за първата инстанция и 323,00 лева - разноски за въззивната инстанция.
Със свое решение № 43/ 01.03.18 г. постановено по гр. дело № 2463/18 г. ІІ г. о., ВКС е отменил въззивно решение на окръжен съд гр. Враца № 60/31.01.18 г. постановено по в. гр. дело № 25/2018 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А.И.М. срещу П.Т.Й. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ 1-109 в кв.16 по плана на с. Оселна, област Враца, находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. - 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда за извършването на нови съдопроизвоствени дейстия, със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въз основа на Решение № 43/ 01.03.18 г. постановено по гр. дело №
2463/18 г. ІІ г. о.,с което ВКС е отменил въззивно решение на окръжен съд гр.
Враца № 60/31.01.18 г. постановено по в. гр. дело № 25/2018 г.в посочените
части и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд е
образувано настоящото в.г.д. N`323 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд - гр.
Враца.
Въззивното решение на окръжен съд гр. Враца №
60/31.01.18 г., касателно предявеният иск с правно основание чл.109 не е
допуснато до касационно обжалване, поради което в тази му част същото е влязло
в законна сила.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и
гласни доказателства. Приети са първоначално и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза.Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана
съдебно - техническа експертиза.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като
подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК и срещу позд0лежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.
269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
След като обсъди събраните доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от нотариален акт № 20, том VІІ,
нот. дело № 1278/2005 г. на Служба по вписванията при МРС, че ищецът А.М. е
придобил собствеността върху магазин – самостоятелно обособена част от
двуетажна масивна сграда, северен, със застроена площ от 75.24кв.м., находящ се
в УПИ І, пл.№ 109, кв.16 по регулационния план на с.Оселна, общ.Мездра, а с
нотариален акт № 181, том ІХ, нот. дело № 1943/2006 г. на Служба по вписванията
при МРС е придобил собствеността и върху самостоятелно обособена част на сутеренния/първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, която
част представлява пивница с кухненска част и тераса, с обща площ от 178,30
кв.м., заедно с дворното място с площ от 320 кв.м., представляващо УПИ І,
пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна.
Не се спори
и по обстоятелството, че с нотариален акт № 130, том ІІІ, нот. дело № 456/2010
г. на нотариус Б.М. ответникът ЕТ "П.Й.-КОВ" е придобил собствеността
на магазин южен и склад за продукти, общо и двата обекта с РЗП от 124 кв.м.,
находящи се на втория етаж от същата двуетажна сграда, построена в УПИ І, пл.№
109, кв.16 по плана на с.Оселна, заедно с отстъпеното право на строеж върху мястото.
От приложеното по делото заверено копие от нотариален акт № 81, т.І, рег.№ 331,
нот.д.№ 67/2014 г. на нотариус В.С., е видно, че около една година преди
предявяване на иска - на 10.07.2014 г. ответникът е продал магазина и склада на
трето за спора лице - В. И. В..
От ищеца са представени по делото заверени копия
от фискални бонове, от които се установява, че след продажбата на имота и
предявяване на иска - през м.08. и м.09.2015 г., в магазина се извършва
търговска дейност от името на "П. ***. Представени са и извлечения от
търговския регистър, от които е видно, че едноличен собственик на капитала на
това търговско дружество и негов управител е М. Н. Й..Ответникът не оспорва
обстоятелството, че това лице е негова майка.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на четирима свидетели - П.И.Н., Р.Ц.И., Р.Б.Н. и Д.К.В., които живеят в
с.Оселна и знаят имота, за който се води спора.Същите посочват, че в сградата
има два магазина, за които има входове откъм улицата и пред тях има тераса.показанията
на свидетелите са еднопосочни относно обстоятелството, че магазина, който се
намира в северната част се ползва от съпругата на ищеца. Според свидетелите П.Н.
и Р.И. южният магазин и складовото помещение са на ответника и се ползват от
него. Този магазин има друг вход, който е откъм склада му. Двамата свидетели
изнасят информация, че под навеса, намиращ се пред магазина на ответника до
месец септември имало маси и пейки. Там се поставял и амбалажа от стоките – предимно каси. Пред
самия склад също се изнасяли маси и пейки. Бусовете, които зареждат магазина на
ответника спирали, както пред склада, така и
пред самия магазин. Според тези свидетели магазина се ползва от
ответника, тъй като в него са виждали П. и жена му да прибират оборота, няма и промяна в магазинерките, а и на самия
магазин пише „П.Й. –КОВ” и не са чули ответникът да е продал магазина си.
Знаят, че от пролетта на тази година под навеса е имало и кафе-автомат. Според
свидетелите Р.Н. и Д.В. на площадката пред склада стоят само две кофи за смет,
които си стояли там още в началото, когато П. закупил магазина и които няма
къде другаде да стоят. Навесът, който се намира пред магазина на П. е правен от
предишния собственик и в момента няма нищо по него, но клиенти на магазина,
като дойдат вземат столчета и каси от бира и сядат по него. На бетоновата
площадка и под навеса не са струпвани строителни материали, които да са стояли
и пречели през тези пет години.
От приетите пред районния съд основно и
допълнително заключение на СТЕ се установява, че търговският обект на ищеца,
както и този, който е бил закупен от ответника и впоследствие продаден на трето
лице, се намират в една сграда. Входовете към двата търговски обекта се намират
откъм прилежащата улица, която е на изток от обектите. Подходът към тях се
осъществява посредством стълби, разположени върху така наречената тераса, които
стари стълби са разграничени от общ парапет. Терасата е на нивото на улицата и
е част от терена на парцела. Самият имот по реални измервания е от 325 кв. м.,
от които застроената част е 256.70 кв. м., включваща търговската сграда на два
етажа със склада в южната част. Незастроената част е 68.79 кв. м. В тази
незастроена площ са включени площта на бетонираната площадка, площта на
терасата и една малка неизползваема част, която се намира в северната част на
имота. Площта на терасата, разположена пред магазина, за който се твърди, че е
на ответника е 17.5 кв. м, а бетонираната площадка е 24.41 кв. м. Претендираната
площ е 41.91 кв. м. Самата регулация отнема около 1.70 кв. м. от изградената
площадка и терасата. Около 7.78 кв. м. от терасата е извън регулация. Според
вещото лице между склада и южния магазин има стена от ПВЦ и има връзка помежду
им.
Пред настоящата инстанция, съгласно задължителните
указания, дадени от ВКС е назначена и изслушана съдебно - техническа
експертиза.В заключението, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено, вещото лице посочва, че според него не може да се прилагат
изисквания на чл.22 ал.7 от ЗУТ и Наредба 3/2007 год. за правила и нормативи за
устройство на отделните територии и устройствени зони, тъй като не става въпрос
за проектиране.Аргументира се също така, че прилежащата площ към определена
сграда се определя по цитираната Наредба, когато се оформят нови поземлени
имоти или делба на съществуващи и в зависимост от предназначението на сградата
има определени нормативи, които да осигурят правилното ползване по
предназначение. В конкретния спор за село Оселна, община Мездра вече има
одобрен, влязъл в сила и действащ регулационен и кадастрален план, като там е
определена и не подлежи на обсъждане площта около сградите.УПИ П-63,64 кв.20 е
собственост на едно лице, което има собствени обекти - части от сграда в него,
както и в същия имот има друг собственик с право на строеж, на който трябва
задължително да се осигури достъп до сградите.Според вещото принадлежащата площ
към двата обекта на П.Й. се формира от изискванията за право на преминаване до
двата обекта - Магазин и склад за продукти.
Във връзка с прието вече заключение пред районния
съд, с което е определена площ; пред магазина на П.Й., която се ползва от него
/ частта от лицето на сградата, където е разположен неговия магазин/ - 17,16
M2, а частта която ползва като терен пред склада за продукти - 21.56 кв.м., вещото
лице е посочило, че е измерило на място с рулетка разстояния, сравнила съм с
плана и смятам, че тези площи са правилни.
Относно размерите на правото на преминаване е
посочено следното:
За земеделски земи има определена ширина за право
на преминаване, но в ЗУТ или Наредба не е фиксирана ширина за право на
преминаване - приема се 2.5 или 3 м. Най- малката площ от 2.5 м е определена
като размер от норамтива, че един автомобил се приема, че е с ширина 2м и се
оставя 0.50 см от двете страни, за да може да се движи.
Посочено е също така, че двете сгради / по план/,
собственост на П.Й. като представляващ ЕТ, имат самостоятелни отделни врати и
независимо, че са свързани в помещенията, трябва да се съобразя с това и до
двете да има осигурен достъп. При приета ширина на правото на преминаване от
2.50 м - достъп до склад за продукти по дължина се осигурява чрез 14.65 M2, а
достъп до Магазин / южен/ - при ширина 2.50 м - площ за право на преминаване
5.6 м2.Местоположението на правото на преминаване е срещу входните врати на
двата обекта.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
І. По иска с правно основание чл. 108 ЗС
Чрез петиторния осъдителен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установят спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на тях и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорна вещ на собствениците. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответника я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че
ищецът А.М. е собственик на дворно място с
площ от 320 кв.м., представляващо УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на
с.Оселна, част от което е площта от 60 кв.м., по отношение на които се
претендира предаване на владението.
От анализа на събраните по делото доказателствата
обаче не се установи от ищеца, чиято е доказателствената тежест съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието и на втората кумулативно предвидена
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като ищецът не съумя да
докаже твърденията си, че ответникът П.Т.Й., в качеството си на ЕТ "П.Й.-КОВ",
упражнява фактическа власт върху спорната част от имота. Както бе споменато по
- горе в решението, съгласно изслушаната пред настоящата инстанция експертиза, при
приета ширина на правото на преминаване от 2.50 м - достъп до склад за продукти
по дължина се осигурява чрез 14.65 M2, а достъп до Магазин / южен/ - при ширина
2.50 м - площ за право на преминаване 5.6 м2.Местоположението на правото на
преминаване е срещу входните врати на двата обекта.Следователно, това са
площите, върху които ответника има право да осъществява фактическа власт, с
оглед възможността да осъществява правата си, във връзка с притежаваната от
него сграда върху чужд терен.За доказване на обстоятелството, че ответникът е
владял площ, по - голяма от дължимата му се съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС,
по делото са разпитани свидетели. Според
свидетелите П.Н. и Р.И. южният магазин и складовото помещение са на ответника и
се ползват от него. Този магазин има друг вход, който е откъм склада му.
Двамата свидетели твърдят, че под навеса, намиращ се пред магазина на ответника
до м.септември имало маси и пейки. Там се поставял и амбалажа от стоките – предимно каси. Пред
самия склад също се изнасяли маси и пейки.Микробусите, които зареждат магазина
на ответника спирали, както пред склада, така и
пред самия магазин. Според тези свидетели магазина се ползва от
ответника, тъй като в него са виждали П. и жена му да прибират оборота, няма и промяна в магазинерките, а и на самия
магазин пише „П.Й. –КОВ” и не са чули ответникът да е продал магазина си.
Знаят, че от пролетта на тази година под навеса е имало и кафе-автомат.От
анализа на тези доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че
ищецът е ползвал площ, която е по - голяма от тази, която има право да ползва
от незастроената част от имота на ищеца.Показанията на тези свидетели са твърде
общи, без конкретика относно брой на изнасяни маси,времето, когато това е
извършвано, мястото им на позициониране, площ върху която са разположени.Установява
се единствено, че е имало поставени такива, както и кафе-автомат, но впоследствие
същите са премахнати.Като действия,доказващи осъщественото неправомерно
владение от страна на ответника, пречещи
на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в исковата молба
се сочат още: разполагане на строителни материали, изграждане на парапет по
средата на дворното място, паркиране на бусове и леки автомобили.От събраните
по делото доказателства не се установява на свободното дворно място да има струпани
строителни материали,а също така не се
установява и от кого са изградени навеса и парапета, разделящ стълбите и
подхода към двата магазина. Що се
касае до спиращите пред магазина микробуси и автомобили, също не може да се
приеме, че е налице неоснователно въздействие върху имота на ищеца, тъй като това
е било необходимо във връзка с осъществяваната през определен период от време
търговска дейност от ответника в процесната сграда.Освен това,в противовес на
коментираните свидетелски показания са тези, депозирани от свидетелите Р.Н. и Д.В.,
които посочват, че на площадката пред склада стоят само две кофи за смет, които
си стояли там още в началото, когато П. закупил магазина и които няма къде
другаде да стоят. Навесът, който се намира пред магазина на П. е правен от
предишния собственик и в момента няма нищо по него, но клиенти на магазина,
като дойдат вземат столчета и каси от бира и сядат по него. На бетоновата
площадка и под навеса не са струпвани строителни материали, които да са стояли
и пречели през тези пет години.При анализа на събраните гласни доказателства,
настоящата съдебна инстанция намира, че от същите не се установява по безспорен
и несъмнен начин, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху части от
дворното място на ищеца, извън тези, които има право да ползва съобразно
нормата на чл.64 ЗС.
На следващо място, но не и по важност разбира се,
следва да бъде посочено и обстоятелството, че към момента на предявяване на
иска ответникът не е собственик на южния магазин и склада, поради което не може
да се направи и извод, че той е лице, поддържащо противоправно състояние в
имота на ищеца.
При изложените по - горе съображения, настоящата
съдебна инстанция намира, че предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен от контролирания
съд.
ІІ. По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдебната практика относно правната квалификация
на иска за парично овъзмездяване на собственика, лишен за определен период от време
от владението и ползването на собствената си вещ от друго лице – несобственик,
което без основание упражнява фактическа власт върху нея /владелец или
държател/, е константна и трайно установена. Тя еднозначно приема, че тези
отношения се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, защото се
характеризират именно с неоснователно разместване на имуществени блага от един
патримониум в друг. При тези отношения от едни и същи факти, а именно
упражняването на фактическа власт и ползването без основание от страна на
несобственика – ответник на собствената /част от нея / на ищеца вещ, произтичат
както обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да
ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през
процесния период, така и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползването на процесната вещ през исковия период
от време.Както обедняването на ищеца, така и обогатяването на ответника, се
съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната вещ през исковия
период от време.
Следователно основателността на предявения иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване на ищеца от
ползването на процесния имот се обуславя от доказване от него на следните правопораждащи
материалното му право юридически факти: правото му на собственост върху имота;
фактическо ползване на имота от ответника; размера на обедняването. За
възникване на вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за разлика от вземането по чл.
31, ал. 2 ЗС/ покана не е необходима /Решение № 298/14.12.2011 г. по гр. д. №
1502/10 г. на ВКС, ІІ ГО/. При установяване на горните факти в тежест на
ответника е да докаже заплащане на обезщетение за ползването, респективно
наличие на основание за ползването на имота през съответния период.
Както бе посочено и при обсъждането на иска с
правно основание чл.108 ЗС, между страните няма спор, че ищецът е собственик на
дворно място с площ от 320 кв.м., представляващо УПИ І, пл.№109,кв.16 по
регулационния план на с.Оселна, част от което е незастроена площ от 60 кв.м.,
по отношение на която ищецът твърди, че се ползва без основание от ответника и
претендира заплащане на обезщетение.
По несъмнен
начин се установи и обстоятелството, че в периода от 29.10.2010 г. до
10.07.2014 г. ответникът ЕТ "П.Й.-КОВ" е бил собственик на магазин
южен и склад за продукти, общо и двата обекта с РЗП от 124 кв.м., находящи се
на втория етаж от двуетажна сграда, построена в собствения на ищеца УПИ І, пл.№
109, кв.16 по плана на с.Оселна, заедно с отстъпеното право на строеж върху
мястото. От свидетелските показания обаче не се установява по несъмнен начин,
че ответникът е осъществявал фактическа власт върху части от дворното място на
ищеца, извън тези, които има право да ползва съобразно нормата на чл.64
ЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че с
придобиването на правото на собственост
върху постройка отделно от земята и правото на строеж за нея, в посочения
период ответникът е разполагал и с правото по чл. 64 ЗС, а именно - да ползва земята
доколкото това е необходимо за ползуване на магазина и склада съобразно тяхното
предназначение, т.е. за развиване на търговска дейност. Като ограничено вещно
право правото на строеж е противопоставимо на собственика на земята.
Извършваните от ответника действия, свързани с ползването на търговските
обекти, т.нар. съизволителни действия,
не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на
собственика на терена. Последният обаче трябва да търпи създаденото правно
положение поради това, че е закупил застроена земя, която има обслужващо
положение спрямо постройките. Съобразно принципът, залегнал в чл. 154,ал.1 ГПК,
съгласно който всяка от страните следва да установи фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, съдът намира, че твърдяното от ищеца
ползване на дворното място без основание не е доказано - не е установено, че
ответникът като суперфициарен собственик е ползвал част от терена над правата
си по чл. 64 ЗС /в този смисъл Решение № 538 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 3047/2007 г., III г. о., ГК, Определение № 960 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 323/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 251/2010 г., I г. о., ГК/.
Тъй като исковата претенция обхваща период до
30.06.2015 г., следва да се отбележи и това, че от събраните по делото доказателства
не може да бъде направен извод, че след отчуждаването на имота именно
ответникът е продължил да ползва незастроената част от дворното място.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че решението на Районен съд - гр.Мездра е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл.59 ЗЗД е уважен до
размер от 1131,00 лева - обезщетение за неоснователно ползване на 41,91 кв.м.
за периода от 29.10.2010 г. до 10.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, като вместо това следва да бъде постановено решение, с което искът
по чл. 59 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която искът по чл.59 ЗЗД
е отхвърлен за периода от 29.10.2010 г. до 30.06.2015 г. до пълния предявен размер.
По разноските: С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция и изводите за неоснователност на
обективно съединените искове, ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК дължи на
ответника заплащане на всички направени по делото разноски. Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която П.Й. е
осъден да заплати на А.М. сумата 104,96 лева, представляваща деловодни разноски
за уважената част от исковете. На ответника П.Й. следва да бъдат присъдени
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 81,90 лева /разликата
между пълния размер на разноските пред тази инстанция съгласно представения
списък по чл.80 ГПК от 650,00 лева и присъдените с обжалваното решение на ВРС
разноски от 568,10 лева/. На ответника следва да бъдат присъдени и направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 323,00 лева, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК при първоначалното разглеждане на делото във
въззивната инстанция - в.г.д № 207 / 2016 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Враца, 500.00 лева адвокатско възнаграждение - разноски по гражданско дело №
2436 / 2018 г. по описа на Върховния касационен съд, както и 75 лева разноски
пред настоящата инстанция - внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 199/28.12.2015 г. по гр. д. № 663/15 г. на Районен
съд-Мездра В ЧАСТТА, в която П.Т.Й., в качеството му ЕТ "П.Й. *** е осъден
да заплати на А.И.М. сумата 1 131 лв. представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на 41.91 кв. м. незастроена част от дворно място на УПИ
№ І-109, в кв. 16 по регулационния план на село Оселна за периода от 29.10.10
г. до 10.07.14 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 29.06.15
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 104.96 лв.
представляваща направените деловодни разноски за уважената част от исковете, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от А.И.М. против П.Т.Й., в качеството
му ЕТ "П.Й. ***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1 131 лв.
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 41.91 кв. м.
незастроена част от дворно място на УПИ № І-109, в кв. 16 по регулационния план
на село Оселна за периода от 29.10.10 г. до 10.07.14 г., заедно със законната
лихва върху сумата считано от 29.06.15 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199/28.12.2015 г. по гр. д. № 663/15 г. на Районен
съд-Мездра в останалата част по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО, в частта, касаеща предявения негаторен иск с правно основание
чл.109 ЗС, като недопуснато до касационно обжалване е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.И.М. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Т.Й. ***, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” с ЕИК
*********, деловодни разноски, както
следва: 81,90 лева - допълнителни разноски за първата инстанция :323,00 лева -
разноски за въззивната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 ГПК при
първоначалното разглеждане на делото - в.г.д № 207 / 2016 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Враца:500.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по
гражданско дело № 2436 / 2018 г. по описа на Върховния касационен съд, както и
75.00 лева разноски пред настоящата инстанция - внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........