Р Е Ш Е Н И Е
№ 260481
17.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8422 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба от А.С.Ч. против Р.М.К. се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение на ** по гр.дело № ***/***г. на ПРС. След прекратяване на брака страните останали солидарно отговорни по вече сключен от тях договор за банков кредит № *** от *** с „***“ АД. Същият продължила да плаща само ищцата, а освен това същият и дължал неустойка, задето не напуснал семейното жилище на ***, както било уговорено с утвърденото споразумение за прекратяване на брака – по 10 лв. за всеки ден, през който останал.
Ищцата била принудена да заведе гр.дело № ***/***г. по описа на ПРС, с което ответникът бил осъден да й заплаща припадащата му се част от вноските по кредита, погасени от нея в периода *** – ***г. Но и след ** тя отново сама продължила изплащането на вноските. За да уредят отношенията си ищцата опитала да връчи на ответника нейно изявление с писмо по пощата, но той отказал, междувременно между тях било образувано и дело за делба на съсобствения им имот в с.***
Заведено от негова страна било и гр.дело № ***/***г. за наем за къщата.
Междувременно ищцата връчила на ответника изявлението й за прихващане, като съдържанието на същото е изложено и в исковата молба. Вноските, останали неплатени след завеждане на гр.дело № ***/***г. били за периода ** – ***. Посочено е, че предвид получаването в крайна сметка на изявлението за прихващане, то следвало да се счита, че е породило ефект и погасяването на насрещните задължения било настъпило от момента, в който били налице условията за това. През ** ищцата пратила ново писмо до ответника, с което го уведомявала, че с нотариално заверена декларация се отказала от правото на ползване на семейното жилище, поканила го да вземе и ключовете, заявила, че прихваща текущо натрупаното задължение за наем сумата от 125 лв. по решението за извършване на делбата, посочила, че дължимият остатък от нея за наем от 294 лв. ще внесе до ***. Превела на ответника посочената сума. Така с двете извършени прихващания погасила дължимите суми за наем за периода от *** до *** – 400 лв. дължима й от ответника неустойка за периода ** до *** г. спрямо задължението й за наем от по 50 лв. за периода от * мес. от *** – влизане в сила на решението за развод до *** и сумата от 91.99 лв. – половината от платените от нея банкови такси, сумата от 1089.80 лв. , които ответникът й дължал за анюитетни вноски за *** – ***г., сумата от 125 лв. разноски по делото за делба, които с преведените 294 лв. правели 1600.79 лв. – прихваната с нейно задължение към ответника за наем за оставащия след прихващането период на неустойката от *** до *** – 1600 лв. За следващ период нямало как да му дължи, тъй като го поканила да отиде да живее там, пратила му и декларацията за отказ да живее тя. Посочено е, че от ответника срещу ищцата има заведено изпълнително дело № **/***г. по описа на **** за посочените суми и начислена върху тях законна лихва с общ размер на главница и лихви от 2368.44 лв. извън разноските по изпълнителното дело. Това пораждало за ищцата правен интерес да се обърне към съда, като се приеме за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи посочената сума, поради извършено прихващане на дължима главница и доплащане на непогасен остатък от 294 лв. В случай, че се приеме, че прихващане не е извършено, ищцата имала правен интерес да й бъдат присъдени сумите, които чрез прихващането искала да използва за погасяване на собственото й задължение, с изключение на сумата от 125 лв. вече присъдени й разноски с влязло в сила съдебно решение. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищцата няма непогасено задължение по издадения срещу нея изпълнителен лист по гр.дело № ***/**г. по описа на ПРС, *** гр.с. в търсения от нея размер от 2368.44 лв. поради извършено прихващане на главницата по задължението за наем до сумата от 1706.79 лв. и заплащане на още 294 лв., с което била погасена изцяло дължимата главница от общо 2000 лв. наем за периода от *** до ***. В случай на отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за сумите от 400 лв. неустойка, 91.99 лв. банкови такси, 1089.80 лв. платени анюитетни вноски, е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 400 лв. дължима й неустойка за периода от ** до ** по решение № ***/***г. по описа на ПРС, сумата от 91.99 лв. – половината от платената от нея банкови такси по договора за кредит на **, ***, ***г., ***г., сумата от 1089.80 лв. – половината от платените анюитетни вноски, които не й били възстановени за месеците *** – ***г., 144.90 лв. от дължимата половина от анюитетна вноска за **, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Р.М.К., със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се настъпването на материално-правния погасителен ефект на извънсъдебното прихващане към датата на предявяване на иска, поради липсата на ликвидност и изискуемост на вземанията на ищцата. Сочи се, че прихващащите вземания на ищцата са спорни, не са дължими от ответника. Нищожна била претендираната неустойка за забава като противоречаща на добрите нрави и закона. Не били дължими претендираните суми за анюитетни вноски, тъй като ищцата била кредитополучател по договора за кредит, а ответникът бил солидарен длъжник. Оспорва се връчване на изявление за прихващане на ответника. Ако се счете някой или всички от евентуалните осъдителни искове за основателни, се прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 1800 лв. – вземане за месечен заем от по 50 лв. на месец, с падеж на всяка вноска 12-то число на месеца, за периода от *** за 36 месеца за периода от ** до ** до размер на по-малкото вземане. Направено е искане за отхвърляне на исковете. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено решение от ** по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., по силата на което е прекратен гражданският брак между А.С. К. и Р.М.К., сключен на ***.
По ел.път на дата *** е изпратено изявление за прихващане от А.С. К. до Р.М.К., ведно с известие за доставяне от ***, уведомление от А. К. и декларация от *** за отказ от предоставеното ползване на семейното жилище по гр.дело № ***по описа на ПРС за 2016г.
Представено е решение от *** по гр.дело № *** по описа на ПРС за 2018г., по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2079.82 лв. главница, представляваща припадаща се част на Р.К. от изцяло платени от нея анюитетни вноски за периода ** – ***г***г. до изплащането й.
С решение от *** по гр.дело № *** по описа на ПРС за 2018г., в сила от ***, по силата на което е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** и с идентификатор ****.
Представен е договор за банков кредит от **, сключен между „***“ АД и А. К. – кредитополучател и Р.К. – солидарен длъжник.
Представено е придружително писмо до А.Ч., ведно с покана от Р.К., с отразена дата на връчване ***.
С постановление от ** е възложен на купувача Х. В. М. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** и с идентификатор ***
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За
да претендира, че не дължи сумата от 2368.44 лв. по изпълнителен лист по
гр.дело № *** по описа на ПРС за 2016г., за събирането на която било образувано
изпълнително дело № *** по описа на *** за ***г. ищцата се позовава на
извършено от нейна страна прихващане на задължението й за заплащане на сумата
от 50 лв. месечно за ползване на семейното жилище, считано от влизане в сила на
бракоразводното решение – *** за период от осем месеца със задължението на
ответника спрямо нея за заплащане на неустойка в размер на 400 лв. за периода от
** до **; на задължението й за заплащане на сумата от 50 лв. месечно за
ползване на семейното жилище за девети и десети месец със задължението на
ответника спрямо нея за заплащане на сумата от 92.035 лв. – припадаща му се
част от погасени от нейна страна вноски по договор за банков кредит от ** – за
дати **, **, **, ** на обща стойност 184.07 лв.; на задължението й за заплащане
на сумата от 50 лв. месечно за ползване на семейното жилище със задължението на
ответника спрямо нея за заплащане на сумата от 1 089.80 лв. – припадаща му
се част от погасени от нейна страна вноски по договор за банков кредит от ** –
за периода от ***г. до **. За посочените суми се позовава на връчено на
ответника писмо с обратна разписка, както и на извършено прихващане с изпратено
до ответника второ писмо, с което заявила, че освен с посочените суми от
1 581.835 лв. прихваща и сумата от 125 лв. – разноски, дължими от
ответника на ищцата по водено между тях делбено дело под № *** по описа на ПРС
за 2018г. Твърди, че за периода от ** до ** дължимият от нейна страна наем бил
в размер от 1800 лв., като след извършените прихващания по двете изпратени до
ответника писма, дължимата от нейна страна сума била 93.165 лв. и с наема за
периода от ** до ** от още 200 лв., общо дължимият от ищцата остатък бил в
размер на 293.16 лв., които също са предмет на отрицателния й установителен
иск, с твърдение, че са платени на ответника.
За основателност на
претенцията следва да се установи, че е налице валидно извършено
материалноправно прихващане на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания. Тези
предпоставки според настоящия състав не са налице. Доколкото ответникът оспорва
задълженията си към ищцата не може да се приеме, че към момента на образуване
на делото съществуват ликвидни вземания. Това
означава същите да са безспорно установени по основание и размер, а дългът е
установен по своето основание само тогава, когато съществуването му е безспорно
и по своя размер, ако доказването му не се нуждае от съдебно производство.
Следователно твърдените вземания на ищцата не са безспорни и с тях не може да
се прихваща извънсъдебно. Поради това съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Дори и да се приеме
противното становище, за да настъпи погасяващият ефект на материалното
прихващане, несъмнено длъжникът следва да бъде уведомен за това /чл.104, ал.1 ЗЗД/, чрез отправяне на надлежно изявление. По делото е представено изявление
за прихващане от ищцата до ответника, ведно с приложена към него обратна
разписка. Не би могъл според съда да се направи извод, че пратката, за която се
отнася известието за доставяне, съдържа именно изявлението за прихващане, както
се твърди. Представено е и второ уведомление от А.Ч., с което същата сочи да е
направила още едно изявление за
прихващане със сумата от 125 лв. разноски по гр.дело
№ *** по описа на ПРС за 2018г., както и е представена разпечатка от ел.поща за
изпращането й на дата ***. Няма ангажирани от ищцата доказателства обаче, от анализа
на които да се направи обоснован извод, че документите са изпратени на ел.адрес
на ответника, нито че същите са
получени от него. Поради това съдът намира, че двете изявления за материалноправно прихващане няма данни да са достигнали до ответника, с оглед на което не би могло да се приеме, че процесната сума е недължима, поради извършено и надлежно съобщено материалноправно прихващане.
С оглед отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск, следва да се пристъпи към разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. С първия от тях ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 400 лв. неустойка по гр.дело № *** по описа на ПРС за 2016г., за периода от *** до ** – датата, на която ответникът е освободил семейното жилище или сума от 10 лв. на ден. По силата на цитираното решение и утвърденото с него споразумение е предвидено, че семейното жилище следва да се освободи от Р.М.К. до **, като за неизпълнение на това задължение ще дължи неустойка в размер на 10 лв. за всеки ден забава. По делото не се спори, че ответникът е освободил семейното жилище на дата ** Няма твърдения, респективно не са ангажирани от негова страна доказателства да е изпълнил задължението си за заплащане на неустойка в посочения размер, съобразно утвърденото споразумение. Поради това съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Претендира се също осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 91.99 лв. – половината от платени от ищцата банкови такси по договор за кредит на дати **, **, ***г., ***. Сключването на договора за банков кредит от ***.
между „**“ АД и А. К. – кредитополучател и Р.К. – солидарен длъжник, е видно от представените писмени доказателства. От представените извлечения се установяват извършените от ищцата плащания на такси за управление на кредита, които за посочените четири дати възлизат на сума в общ размер от 183.98 лв. Тъй като страните по договора са солидарно отговорни и съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът дължи припадащата му се част от това, което е заплатено, тоест сумата от 91.99 лв.
Установена по основание и размер е претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 1089.80 лв. – половината от платените от нея анюитетни вноски за месеците от *** до ***г. Между страните вече е водено гр.дело № *** по описа на ПРС за 2018г., като по силата на постановеното по него решение ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 2079.82 лв. главница, представляваща припадащата му се част от изцяло платени от А.Ч. анюитетни вноски за периода ***. – **, дължими по договор за банков кредит от ***. Ответникът не оспорва дължимостта на претендираната сума от 1089.80 лв., видно от становището на пълномощника му в хода на проведените по делото устни състезания.
Установена по основание и размер е и претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 144.90 лв. – половината от платената от нея анюитетна вноска за месец ***, по вече изложените съображения, като сумите се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата
молба ответникът е формулирал възражение за съдебно прихващане със сумата от
1800 лв. – вземане за месечен заем от по 50 лв. на месец, с падеж на всяка
вноска 12-то число на месеца, за периода от ** за 36 месеца за периода от ***
до ** до размер на по-малкото вземане, дължим по решение по гр.дело № *** по
описа на ПРС за 2016г. Както вече се посочи, по силата на постигнатото между
страните споразумение по гр.дело
№ *** по описа на ПРС за 2016г., ищцата е задължена да му заплаща сумата от 50
лв. месечно за ползване на семейното жилище, считано от влизане в сила на
бракоразводното решение – ***. С оглед на това съдът намира, че възражението за
прихващане е допустимо и основателно. Поради това и следва да се приеме, че
предявените от ищцата вземания са основателни, но осъдителните искове
следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез прихващане, извършено от
ответника едва с отговора на исковата молба. Ето защо съдът намира, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждане на исковете, които са основателни,
но са отхвърлени поради уважаване на правопогасяващото възражение за прихващане
/определение №150 от 04.06.2015 г. по гр.
д. № 2349/2015 г. на ВКС, II
ГО/.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Ч., ЕГН ********** *** против
Р.М.К., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че А.С.Ч. не
дължи на Р.М.К. сумата от 2 368.44 лв. /две хиляди триста шестдесет и осем
лева и 44 ст./ по изпълнителен лист от ** по гр.дело № *** по описа на ПРС за
2016г., за събирането на която е образувано изпълнително дело № *** по описа на
***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Ч., ЕГН **********
*** против Р.М.К., ЕГН ********** *** искове за осъждане за заплащане на сумата
от
400 лв. /четиристотин
лева/ неустойка по утвърденото с решение от ** споразумение по гр.дело № ** по
описа на ПРС за 2016г. за неизпълнение на задължението за освобождаване на
семейното жилище, за периода от ** до ***; на сумата от 91.99 лв. /деветдесет и
един лева и 99 ст./ - половината от платените от А.Ч. банкови такси по договор
за кредит от ** - на дати **, ***, **, ***г.; на сумата от 1089.80 лв. /хиляда
осемдесет и девет лева и 80 ст./ - половината от платените от А.Ч. анюитетни
вноски по договор за кредит от ** за месеците от ** до ***г. вкл.; на сумата от
144.90 лв. /сто четиридесет и четири лева и 90 ст./ - половината от платената
от А.Ч. анюитетна вноска по договор за кредит от ** за месец ***г., общата цена
на които искове е 1726.69 лв., КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 1800
лв., представляваща вземане за месечен наем от по 50 лв. на месец, за периода
от ** до ***г. по утвърденото с решение от ** споразумение по гр.дело № *** по
описа на ПРС за 2016г.
ОСЪЖДА Р.М.К., ЕГН ********** *** да
заплати на А.С.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 631.36 лв. /шестстотин тридесет
и един лева и 36 ст./ направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.