РЕШЕНИЕ
№ 459
06.12.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 07.11.2019г., при
участие на секретаря Емилия Павлова в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 625 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от „Стомана Индъстри“АД
срещу Решение №993 от 18.06.2019г., постановено по гр. д. № 98/2019г. по описа
на П. районен съд, в частта с която жалбоподателя е осъден да заплати на Б.Д.А.
на основание чл. 200, ал. 1, предл. 1 от Кодекса на труда за обезщетение на неимуществени
вреди от трудова злополука в размер 7500,00 лева и за имуществени вреди в
размер на 412,99 лева ведно със законна лихва от 29.01.2017г. до окончателното
плащане, както и в частта по разноските.
Жалбоподателя „Стомана Индъстри“АД излага оплаквания за
процесуални нарушения, необоснованост и постановяване на решението в
противоречие с доказателствата по делото. Твърди нарушаване на чл. 52 ЗЗД и
прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди.
Излага оплаквания, че неправилно ПРС е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди (15000) и неправилно е приел
съпричиняване от 50 %. Счита, че общо определения размер е силно завишен и че
съпричиняването е в по-голям размер. Излага оплаквания за неправилно определен
размер на имуществените вреди като намира, че не следвало да се вземат предвид
суми за ваучери за храна. Изтъква, че само обезщетението за неимуществени вреди
било присъдено след съобразяване на съпричиняването. Иска се пълно отхвърляне
на този иск.
Посочва, че възстановителния период от травмата бил
само 4-5 месеца, не било отчетено, че захвата на ръката ще е само леко намален,
а белезите били малки и били лек козметичен дефект. Нямало доказателства към
момента ищецът да изпитва болки, нямало доказателства за психическа травма.
Единствено поведението на ищеца довело до злополуката. Ищецът е преминавал
периодични инструктажи за безопасност и е дългогодишен работник. Тези
обстоятелства сочели на по-голям размер на съпричиняване.
ПОС след
служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност проверката
е ограничена до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор, че ищеца и ответника са
се намирали в трудово правоотношение и на ***г е настъпил инцидент който е
признат за трудова злополука. Няма спор и по вида на травмата и предприетите
медицински интервенции за нейното преодоляване.
Спора по делото се концентрирал около наличието на
съпричиняване и неговия размер, както и около размера на имуществените вреди.
При събраните по делото Доказателства ПОС намира, че
правилно ПРС е определил общият размер на сумата, която би обезщетила работника
за неимуществените му вреди от претърпяната злополука. Спазил е задължението си
да обсъди релевантните за конкретния случаи и установени обстоятелства, имащи
значение за определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. От СМЕ на в.л. М. се
установява, че възстановителния период е бил между 4 и пет месеца за
увреждането от злополуката. Налице е загуба на част от палеца, което е
доживотно увреждане. Ищецът е търпял силни болки и страдания след травмата,
както и по време на оперативните интервенции. Наложило се е за най-добро
възстановяване да се ползва техника, изискваща една част от тялото да се
поставя „на съхранение“ в друга част от тялото (палеца в корема), което
определено причинява сериозен дискомфорт. Следва да се вземат предвид и двете
извършени операции на ищеца, както и обездвижването на ръката за сравнително
дълъг период от 72 дни и следващите се от това за възстановителния период
битови неудобства (вещото лице е посочило, че ищеца е имал нужда от чужда
помощ). Макар и слаби, болки е имало и при сваляне на конците след двете
интервенции. Отчитайки и белега на корема, който не е 1, 5 см, а 15 см в
дължина (вж експертизата) и възрастта на ищеца (47 г.) ПОС също намира, че
поначало сумата от 15000 е необходима и достатъчна за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца от трудовата злополука. Този размер съответства
и на обществено-икономическите условия в страната към момента на злополуката.
Неправилно
според ПОС е определена степента на съпричиняване, която ПОС намира, че е 75 %. Изяснено е от събраните
писмени доказателства, че ищецът заема длъжността при ответника повече от 21.г.
Същият е и ***. Установява се от отговора по реда на чл. 176 ГПК на ищеца (ОСЗ
от 23.04.2019г.), че му е извършван редовно инструктаж за безопасност. От СТЕ на
в.л. Т. се установява, че единствената причина за злополуката са неправилните
действия на ищеца.. Вещото лице е категорично, че макар да няма писмено
разписано правило, че не може пръстите да се поставят по начина по който го е
направил ищеца то това е: „…азбучна истина“, освен това е нарушил правилото да не
се откача захващото устройство докато това не е в покой и укрепен. Вещото лице
е установило и че са правени периодичните инструктажи за окачване и откачване
на товарите. СТЕ не е оспорена от ищеца.
С оглед на тези данни и предвид дългогодишната работа
на длъжността и изпълняването на ръководна функция спрямо другите лица на место
(***), което предполага отлично познаване на изискванията за безопасност,
произтичащи от естеството на работата, ПОС намира, че ищецът е допуснал
изключително груба небрежност като е поставил пръстите си на място на което
опасността за травма е очевидна. Съгласно съдебната практика ако наличието на
опасност от дадени действия е очевидно и въпреки това работника ги извърши
небрежността му е груба такава. (Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК). При така установените
факти ПОС намира, че тежестта на допуснатите от ищеца нарушения по
безопасността обуславя 75 % размер на съпричиняването, поради което решението в
частта му за неимуществените вреди над сумата от 3750,00 лева следва да се
отмени и иска за разликата до уважения размер от 7500,00 лева (или за сумата от
3750 лева) следва да се отхвърли поради съпричиняване на злополуката от ищеца.
Неоснователно е оплакването
в жалбата, че в обезщетението за разликата между получените обезщетения по
линия на НОИ и БТВ което би получил ищеца не следва да се включва сума за
ваучери за храна. Вещото лице по СЧЕ е установило че съгласно колективен трудов
договор работодателя се задължава да осигури безплатна храна под формата на ваучери.
Тази уговорка всъщност е за допълнително възнаграждение в натура. За разлика от
предпазната храна, задължението за безплатна такава по чл. 269, ал. 2 от
кодекса, уговорено в КТД (СЧЕ установява тази клауза от КТД) е допълнително
трудово възнаграждение. По въпроса има и практика на ВКС (Решение
№ 23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 216 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
718/2010 г., IV г. о., ГК ). В
таблицата на стр. 4 от СЧЕ е посочено какви суми би получил ищеца за остатъка
от м. ***г. ; за м.***г. и за целият м. ***г. От м. ***г. следва да се имат
предвид само първите два дни (*** е неработен) като възнаграждението което
ищеца би получил за тях се определя като размера за целият месец се раздели на
броя работни дни (22) и се умножи по две. Сумата е за двата дни общо 151,64
лева и към нея се добавят сумата за целия *** и остатъка от *** съгласно
таблицата на вещото лице на стр. 4 от експертизата и се получава БВТ, което би
получил ищеца в размер на (107+1433+151,64) 1691,64 лева. По линия на НОИ,
видно от таблицата на стр. 3 от заключението са, получени за периода на
болничния лист с номер Е20178241578 (обхващащ релевантния период от ***г. до ***г.)
998, 27 лева (907,52 + 90,75) . разликата дължима на ищеца е 693,37 лева.
Сумата е по-голяма от приета от ПРС, но липсва жалба от ищеца и не може ПОС да
ревизира решението в тази му част.
Неправилно са присъдени
всички суми по представените фактури за контролни прегледи и превръзки. Според
ПОС с оглед на указанията по приетите по делото епикризи за датите за явяване
на контролни прегледи във връзка с увреждането и съпоставка с датите за
прегледи поради претърпения инфаркт и с датите на фактурите и записаната в тях
услуга се налага извод, че дължими са само сумите по фактурите на л.л.76;78;80;82;84;86;
88;96;98;100 към които има и прикачени фискални бонове за плащане. Сумата е
общо 166,30 лева, а не 194,20 лева.
Общо за имуществени вреди се
дължат 631,78 + 166,30= 798,08 лева. При приетия размер на съпричиняване от 75
% сумата следва да се намали с 598, 56 лева или следвало е да се присъдят
199,52 лева, при което за разликата над тази сума до присъдения размер от
412,99 лева решението е неправилно и следва да се отмени, а искът за
имуществени вреди отхвърли.
При този изход на делото във въззивна
инстанция следва да се отмени частично решението и в частта за разноските присъдени
на адвоката на ищеца и в полза на ПРС за такси и вещи лица.
При два иска с минимален
хонорар съобразно интереса по чл. 7, ал. 2 от наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет съответно за иска за неимуществените вреди 1730,00 (т. 4) и за
иска за имуществени вреди 580,00 (т.2) и съобразно изхода на делото (уважени 9%
от иска за неимуществени и 4 % от иска за имуществени вреди) на адвоката на
ищеца се дължи общо възнаграждение в размер на
178,90, а не присъдените 725,94 лева.
В полза на ПРС следвало да
се присъди в тежест на ответника само сума съобразно уважената част от
исковете. С оглед на изхода на делото във въззив тази сума за държавна такса е
162 лева, а за вещи лица по СЧЕ и СМЕ
сума от 34,20 лева или общо 196,20 лева
За въззивното производство
жалбоподателя има право на разноски за държавна такса съобразно уважената част
от жалбата, която е 50% или на сумата от 100,00 лева.
На адвоката на ищеца - въззиваем
следва да се присъди възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата (50
%) в размер на 391,00 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №993 от 18.06.2019г., постановено по гр. д. №
98/2019г. по описа на П. районен съд В ЧАСТТА, с която иска на Б.Д.А. предявен срещу „Стомана Индъстри“АД за
обезщетяване на неимуществени вреди
от злополука призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ-гр. П. N. 3 от ***г. е уважен
над размера от 3750,00 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева до размера от
7500,00, както и в частта, с
която иска на Б.Д.А. за
имуществени вреди от същата трудова злополука е уважен над размера от 199,52 лева до размера от 412,99 лева КАТО
ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НАД СУМИТЕ ОТ 3750,00 лева за неимуществени и
199,52 лева за имуществени вреди.
ОТМЕНЯ
решението и в частите по разноските, с които „Стомана Индъстри“АД е осъдено да заплати в полза на П. районен съд
държавни такси и разноски за вещи лица над сумата от 196,20 лева и
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за адвокат Я. над размера от 178,90 лева.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в *** на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ НА адв. И. Я. от П.
адвокатска колегия със служебен адрес в *** сумата от 391,00 лева
възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Б.Д.А. с ЕГН ********** с адрес *** разноски за
въззивното производство в размер на 100,00 лева
ПОТВЪРЖДАВА Решение №993 от 18.06.2019г., постановено
по гр. д. № 98/2019г. по описа на П. районен съд в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.