МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №89/22.11.2012 ПО НОХД №81/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият М.Р.М. е предаден на съд затова, че на 31.08.2011 г. в с. С., обл. Ш. противозаконно присвоил чужди
движими вещи /5 бр. юници и 2 бр. телета/ на обща стойност 8 756 лв.,
собственост на К.Ж.Д. ***, които попаднА.у него
случайно – престъпление по чл.207, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
От страна на пострадА.я
К.Ж.Д. по делото е предявен
граждански иск с цена на иска от 8 756 лв., която сума представлява
обезщетение за причинени му имуществени вреди. Така предявеният граждански иск
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
По предявеното му обвинение
подсъдимият не се признава за виновен. Не отрича, че се е разпоредил с
животните, собственост на К.Ж.Д., но твърди, че това е сторил със съгласието на
собственика им и за да възстанови причинени му щети. По отношение на предявения
граждански иск не изразява становище.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят К.Ж.Д. ***. Същият се занимавал с животновъдство – отглеждал крави и
телета. През месец август 2011 г. стадото му било голямо, наброявало над 50
животни, а в този период негов пастир бил свидетелят Х.Х.Х.. На 31.08.2011 г.
стадото обичайно било изведено на паша, но не от пастира Х.Х., а от свидетеля Н.И.Х..
В този ден пастирът Х. бил възпрепятстван да изведе животните и поради това
възложил пашата на Х.. Последният обаче нямал опит при отглеждане и паша на
животни и не успял да контролира голямото стадо. Поради това една част от
животните навлезнала в блок, засят с царевица и
слънчоглед, находящ се в землището на с. Л., нанасяйки
щети на посевите. В това време в съседния блок работели свидетелите Н.Н.И. и Г.С.М.,
които видяли навлизащите в царевичния блок животни.
Въпросният царевичен блок се стапанисвал от
дружество, един от съдружниците на които, а и управител, бил подсъдимият М.Р.М..
Свидетелите Н.Н.И. и Г.С.М. не забелязА. с животните
да има пастир, поради което се обадили на работници на подсъдимия – свидетелите
К.И.К. и Д.Д.П., които отишли веднага на мястото и заедно с Н.И. и Г.М. извели
животните от посевите. Те се обадили и на подсъдимия, който им поръчал да
търсят пастира, но в това време свидетелят Н.И.Х. избягал, тъй като сметнал, че
свидетелите ще се разправят с него. След това, намиращите се в царевичния блок
животни, 20 на брой, били отведени в базата на дружеството, управлявано от
подсъдимия, която се намирала в с. С., обл. Ш.. На
следващия ден свидетелите К., И., М., както и подсъдимият отишли при Кмета на
с. С. – свидетеля Ф.А. Ю., уведомили го за инцидента и го помолили да състави
протокол за унищожените посеви, което и същият сторил, като в съставения
протокол отбелязал, че 100 дка царевица и 150 дка слънчоглед от всички засяти са опустошени. Още вечерта на 31.08.2011 г.
свидетелят К.Ж.Д. бил уведомен за случилото се от свидетеля И.Р.И. – работещ
при подсъдимия и баща на съдружиника му. И. казал на Д.,
че трябва да вземе животните си от с. С.. На следващия ден на Д. предстояло да
влезе на лечение в болница и постъпил в болницата, но той изпратил в базата на
подсъдимия в с. С. свидетелят Х.Х.Х., за да вземе животните. Там подсъдимият М.М.
му казал, че няма да върне животните, докато не се разберат със свидетеля Д..
После в базата в с. С. отишли свидетелите Х.Х.Х., Г.Ф.Р. и А.Г.Ф., както и
лицето Б.А.С., отново за да приберат животните на Д.. Там обаче работник на
подсъдимия отказал да им върне всички животни, тъй като подсъдимият му бил
поръчал да върне само 13 животни, а 7 бр., от които 5 юници и 2 телета, да
задържи като компенсация за нанесените щети. Тогава свидетелят Х. уведомил Д.
по телефона за този повторен отказ, докато последният бил в болница. Свидетелят
Д. казал на Х. да вземат тези от животните, които подсъдимият им дава, а останА.те той ще вземе „с полиция”. Така 13 бр. животни
били отведени и прибрани в стопанството на К.Ж.Д., а 7 бр. останА.
при подсъдимия. Впоследствие той ги продал за сумата от 3 500 лв.
В хода на делото е назначена съдебно
оценителна експертиза, чието заключение установява, че стойността на 7-те бр.
животни, които подсъдимият отказал да върне на свидетеля Д. възлиза на сумата
от 8 756 лв.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно от всички събрани по делото доказателства –
показанията на свидетелите К.Ж.Д., Н.И.Х., Г.С.М., Н.Н.И., К.И.К., Д.Д.П., Ф.А.
Ю., Х.Х.Х., Х.Х.Х., Ю.О.Х., И.Р.И., Г.Ф.Р. и А.Г.Ф.; от заключението по
назначената по делото оценителна експертиза; от приложените по делото писмени
доказателства – справка за животни в обект по категории №100374/16.08.2011 г.,
протокол от 01.09.2011 г. и 2 бр. протоколи за предупреждение, а и от
обясненията на подсъдимия. Съдът счете, че събраните доказателства установяват,
че с деянието си подсъдимият М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.207, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. Той противозаконно е присвоил горепосочените 7 бр. животни,
собственост на свидетеля Д., които животни са попаднА.
у него случайно. Своенето на животните е категорично
доказано, предвид факта, че подсъдимият се е разпоредил с тях в свой интерес.
Без съмнение и въпросните животни са попаднА.
случайно у подсъдимия, защото те са били оставени без контрол от страна на
тогавашния пастир Х. и са навлезли в посевите на М.Р.М., откъдето и работниците
му са ги отвели в базата на подсъдимия в с. С.. Данните от горепосочените
събрани по делото доказателства са категорични и безпротиворечиви
досежно фактите, че 20 бр. животни от стадото на
свидетеля Д. са попаднА. случайно в стопанисвания от
подсъдимия имот, който чрез работниците си ги е прибрал в своята база, но
данните от доказателствата не са безпротиворечиви
относно обстоятелството дА. в случая е нА.це противозаконно присвояване от страна на подсъдимия. В
обясненията си подсъдимият не отрича факта, че чрез работниците си е прибрал
животните в базата си и че впоследствие ги е продал, но твърди, че това е
сторил, след като свидетелят Д. дал съгласието си по този начин да бъдат
компенсирани нанесените щети по посевите на подсъдимия. Тези твърдения на
подсъдимия се подкрепят и от показанията на свидетеля И.Р.И., който заявява, че
свидетелят К.Ж.Д. по телефона дал съгласието си част от животните да останат
при подсъдимия, като дори назовал по имена тези, които да останат. Тези данни
са противоположни на заявените от свидетеля К.Д. и от свидетеля Х.Х.Х., които сочат, че Д. не е давал
съгласието си подсъдимият да вземе и да се разпореди в свой интерес с
животните, а напротив два пъти Д. се опитал да си вземе животните, на което
получил отказ да му бъдат върнати седем животни. Съдът дава вяра на
показанията, изложени от свидетелите Д. и Х.. Техните показания съвпадат с
тези, дадени от останА.те свидетели, относно фактите,
че на два пъти подсъдимият е отказал да върне на Д. животните, след като
последният е изпратил хора в базата на подсъдимия именно с тази цел, а и сред
никое от доказателствата по делото няма данни Д. и подсъдимият да са постигА. уговорка за продажба на животните с цел
компенсация на щети. Твърденията на подсъдимия в тази насока съдът счита за
формирана защитна теза, а относно твърденията на свидетеля И., където той
твърди, че Д. е дал съгласието си за животните, то съдът счита, че този
свидетел неточно е възприел осъществилите се факти. Свидетелят И. твърди, че
това съгласие Д. е дал в проведен телефонен разговор между него и пастира му Х.Х.Х..
Самият Х. не отрича този разговор, но заявява, че Д. му е казал: “Каквото
дават, вземайте, поне дойните вземете да не станат мастит, другите с полицията
ще ги взема.” От този израз не може да се направи извод за дадено съгласие за
продажба на животните, а напротив Д. е заявил, че ще прибере и останА.те си животни, но със съдействието на полицейските
органи. Видно е, че и действително той е подал жалба в полицията с молба за
съдействие да му бъдат върнати животните. Също така по делото не се установява
с категоричност подсъдимият и пострадА.ят да са се срещнА., разговаряли и да са постигнА.
някаква уговорка във връзка със седемте животни, които подсъдимият не върнал.
Някои от свидетелите сочат, че те се срещнА., или
разговаряли по телефона, но не е установено те двамата да са се договорили по
някакъв начин. От това се прави извод, че подсъдимият не е потърсил и получил
съгласието на свидетеля Д. да продаде животните, поради което неговото деяние
представлява противозаконно присвояване на същите.
Предвид гореизложеното и като счете, че предявеното спрямо подсъдимия
обвинение е доказано напълно и по безспорен начин, съдът призна М.Р.М. за
виновен в извършването на престъпление по чл.207, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
По отношение на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази,
че деянието му не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. За престъплението по чл.207, ал.2, във вр. с ал.1
от НК се предвижда наказание глоба от сто до триста лева. Принципно за този
случай е приложима разпоредбата на чл.78а от НК, ако са нА.це
и останА.те изискуеми
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Към датата на деянието подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от
НК, но от деянието му са причинени имуществени вреди, които не са възстановени,
поради което и съдът не приложи разпоредбата на чл.78а от НК. При определянето
на наказанието на подсъдимия в рамките на разпоредбата на чл.207, ал.2, във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство неговото чисто съдебно минА. към датата на деянието.
Също като смекчаващо вината му обстоятелство съдът отчете и факта, че в случая
са му били причинени щети в резултат на навлизането на голям брой животни в
посевите на дружеството му. Но от друга страна обстоятелството, че предметът на
престъпното посегателство в настоящия случай е на значителна стойност, съдът
отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 250
/ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА.
Съдът констатира от приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия, че същият е осъждан с определение, одобряващо споразумение по НОХД
№250/2012 г. на НпРС, влязло в закона
сила на 04.06.2012 г. за престъпление по чл.311, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.3 от НК, извършено на 26.08.2004 г. Наложено му е наказание от три
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено условно с изпитателен
срок от три години. Видно е, че деянието по въпросното определение, с което е
одобрено споразумение и деянието по настоящата присъда, са извършени преди за
което и да е от тях да има влязъл в сила съдебен акт. Ето защо на основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.3 от НК, съдът
присъедини наложеното на подсъдимия с настоящата присъда наказание глоба към
наказанието наложено на подсъдимия с определение, одобряващо споразумение по
НОХД №250/2012 г. на НпРС, влязло в
закона сила на 04.06.2012 г.
По отношение на предявения граждански иск съдът прие, че осъщественото
от подсъдимия деяние е доказано по безспорен начин от горепосочените
доказателства. От заключението по назначената по делото оценителна експертиза
се установява, че общата стойност на присвоените от подсъдимия животни възлиза
на сумата от 8 756 лв. Именно в този размер е и причинената на гражданския
ищец щета от страна на подсъдимия. Като прие, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан, съдът осъди М.Р.М.
да заплати на К.Ж.Д. сумата от 8 756 лв.
/осем хиляди седемстотин петдесет и шест лева/, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди. От страна на гражданския ищец не е претендирана лихва за забава.
Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на НпРС
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 350,24 лева /триста
и петдесет лева и двадесет и четири стотинки/.
Също така подсъдимият бе осъден да заплати и направените по делото
разноски в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” гр. Ш..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
07.12.2012 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: