№ 53
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601627 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Протоколно определение от 28.11.2024 г. по НЧД № 7401/2024 г.,
Софийски градски съд, 21 състав, е определил на основание чл.25, ал.1 вр. с
чл.23, ал.1 от НК на осъдения П. М. П. едно общо, най-тежко наказание,
измежду наказанията по НОХД № 14250/2017 г. на СРС и НОХД № 3152/2017
г. на СНС (СГС), а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален „строг“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На
основание чл.24 от НК, съдът е увеличил това наказание с една година или
осъденият да изтърпи всичко СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
отново при „строг“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На
основание чл.23, ал.2 от НК към общото увеличено наказание лишаване от
свобода, съдът е присъединил наказанието лишаване на лицето от право да
управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от
НК времето, през което осъденият е бил задържан или е търпял мярка за
неотклонение „домашен арест“, по посочените дела, е било приспаднато, а на
основание чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато и времето, през което П. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода по посочените две дела.
Против определението, в частта му относно приложението на чл.24 от
НК е постъпила жалба от адв.М. К. – служебен защитник на осъдения П., с
оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата
1
се твърди, че първостепенният съд не е отчел, че санкционираните деяния са
със значителна давност – от 2011 г. и 2017 г., а впоследствие и до момента
няма данни срещу лицето да се водят други наказателни производства.
Изтъква се, че увеличението е несправедливо, а общото, най-тежко наказание
е достатъчно по размер, за да изпълни целите по чл.36 от НК. В тази връзка се
иска, определението да бъде изменено, като се отмени постановеното
завишаване по чл.24 от НК или същото се редуцира.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. –
София изразява становище, че не са налице предпоставки за ревизия на
оспорения първоинстанционен акт. По мнението му, увеличаването на общото
наказание с една година е било правилно, с оглед постигане на поправителен
ефект.
Осъденият П. П. лично и чрез упълномощения за въззивното
производство защитник адв.Ю. Н., поддържа депозираната жалба и моли
същата да бъде удовлетворена по изложените в нея доводи. Адв.Н. отново
изтъква изминалия период от реализиране на престъпленията, за които
подзащитният му е бил осъден и липсата на други висящи наказателни
производства, индикирайки с това тенденция за поправяне. Допълнително
обръща внимание, че П. е с влошено здравословно състояние и в преклонна
възраст, които правят завишаването на санкцията неуместно и неминуемо се
отразяват на житейските му нагласи в насока въздържане от евентуална
противоправна дейност в бъдеще. В случай, че основната претенция за
отпадане на чл.24 от НК не бъде уважена, защитникът поддържа и
алтернативната – за редуциране на осъщественото увеличаване. В лична
защита, осъденият П. заявява, че е със сърдечно заболяване, че е претърпял
операция и в момента е с поставен пейсмейкър (електрически
кардиостимулатор), а в последната си дума моли за уважаване на жалбата.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като се
запозна с материалите по делото и като обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок
и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Макар с нея да не се
атакува извършеното групиране на наказания, неговата законосъобразност
подлежи на служебна проверка от въззивния съд и в този смисъл след
провеждане на такава, настоящият съдебен състав намира, че кумулирането на
наказанията, наложени на осъдения по горецитираните две дела е извършено
изцяло в съответствие с нормите на чл.23-25 от НК.
Видно е от наличната по делото справка за съдимост, че спрямо П. П., с
влезли в сила осъдителни съдебни актове, са приключили общо осем дела,
шест от тях – в периода 1973-2015 г. (едно от които за квалифицирано
умишлено убийство) и две – в периода 2020-2022 г.
2
Някои от наказанията по първата група дела са били кумулирани и
изтърпени под формата на общи наказания, други са търпени отделно, като от
писмото на началник сектор „Режимна дейност“ в ГД „ИН“-МП, става ясно, че
към момента П. изтърпява остатъка от наказанието 19 години лишаване от
свобода (наложено му по НОХД № 99/1997 г. на СГС за убийството), явяващ
се в размер на 3 години и 2 дни, от който остатък е бил условно предсрочно
освободен, но впоследствие е приведен в изпълнение на основание чл.70, ал.7
от НК, с начало 16.09.2024 г.
С разглежданото определение, е извършено кумулиране на
наказанията, наложени на лицето по последните две дела (преценено
хронологично), а именно по НОХД № 14250/2017 г. на СРС и НОХД №
3152/2017 г. на СГС (СНС-закрит), като при групирането, първостепенният
съд се е съобразил изцяло с правилото на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК -
санкционираните престъпления да са били извършени преди да е имало
влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.
Определеното на П. общо, най-тежко наказание шест години лишаване
от свобода съответства на най-тежкото по вид и размер наказание, наложено
на осъдения за престъпленията, образуващи съвкупността, в която попадат
едно престъпление по транспорта, извършено на 05.08.2016 г. с причиняване
на средна телесна повреда и бягство от местопроизшествието, и едно
престъпление против собствеността – грабеж в големи размери при условията
на чл.26, ал.1 от НК, обхващащо две отделни деяния по противозаконно
отнемане, с употреба на сила спрямо две различни лица, реализирани
съответно на 25.02.2011 г. и на 07.04.2011 г.
Така постановеното групиране е било не само най-благоприятно за
осъдения, но и единственото възможно, защото наказанията по всички
останали предходни дела, са били наложени за престъпления, които не биха
могли да образуват съвкупност с деянията по последните две дела.
Изцяло в съответствие с императивното правило на чл.23, ал.2 от НК,
към общото най-тежко (а в случая и увеличено) наказание е било
присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от
три години, тъй като то е било наложено на П. по НОХД № 14250/2017 г. на
СРС за престъплението по транспорта, попадащо в съвкупността, наред с
лишаването от свобода.
Правилно първостепенният съд е приспаднал от общото, най-тежко и
увеличено наказание времето, през което П. П. е търпял мерки, ограничаващи
правото му на свободно придвижване, понеже са налице данни, че по всяко от
двете упоменати дела е имало реализирани форми на задържане, налагащи
задействане на нормите на чл.59, ал.1 и ал.2 от НК.
Що се отнася до произнасянето за приспадане по чл.25, ал.2 от НК,
същото е било напълно безпредметно, защото от доказателствата по делото, в
т.ч. цитираното по-горе писмо от началник сектор „Режимна дейност“ в ГД
„ИН“-МП, се установява, че никое от кумулираните наказания не е било
3
изтърпяно – нито изцяло, нито отчасти, а изпълнението тепърва предстои,
след изтърпяване на приведения по чл.70, ал.7 от НК остатък от предходно
наказание. В този смисъл атакуваното определение се налага да бъде
изменено, за да се отмени приложението на чл.25, ал.2 от НК.
Оплакването за явна несправедливост при прилагане разпоредбата на
чл.24 от НК, е неоснователно. Въззивната инстанция се съгласява с аргумента
на СГС, че престъпните прояви от съвкупността засягат различни обществени
отношения, а онези от тях, които поотделно осъществяват състав на грабеж
(обединени по чл.26 от НК), са и с висока обществена опасност. Последната
произтича от едновременната им насоченост срещу личността и
собствеността, от употребата при осъществяването им на по-тежката форма на
принуда – сила, от значителната парична стойност на вещите, спрямо които е
било адресирано престъпното посегателство – 1 664 702 лева, и от
реализиране на деянията в съвсем кратък времеви диапазон – по малко от два
месеца. Вярно е, че към момента възрастта на жалбоподателя наближава 67
години и в този смисъл се явява напреднала, но не и преклонна, както се
интерпретира от защитата и само тя не може да обуслови извод за
нецелесъобразност на завишаването по чл.24 от НК. Контрапункт на
защитните доводи за голяма давност на престъпленията, за липса на нови
висящи наказателни производства и за възрастово ограничаване на
престъпните нагласи, се явява обективно установеното по делото
обстоятелство, че П. твърде продължително време се е укривал, за да избегне
следващата му се наказателно-правна репресия, както за извършено
престъпление в срока на условното предсрочно освобождаване, така и за по-
нататъшните си престъпни деяния. Що се касае до твърденията за силно
влошен здравословен статус на осъдения, в тяхна подкрепа не са ангажирани
никакви доказателства – нито в първоинстанционното, нито във въззивното
производство.
Чрез института на кумулацията по чл.23-25 от НК, даже и при
задействането на чл.24 от НК в упоменатия по-горе размер, както и чрез
института на чл.26 от НК е било създадено съществено благоприятстващо
осъдения положение. Съдът, решаващ проблематиката с общото, най-тежко
наказание, разполага със суверенна преценка по въпроса за прилагането или
неприлагането на чл.24 от НК, като изхожда от всички фактори, засягащи
осъдения и цялостното му противоправно поведение, довело до налагане на
подлежащите на групиране наказания, респ. с преценката за достатъчността на
общото наказание, с оглед постигането на целите по чл.36 от НК. Избраното
от първоинстанционния съд завишаване с една година е законово допустимо,
не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание. Оплакването за неговата
несправедливост и прекомерност, не кореспондира на доказателствата по
делото. Няма как да не бъде взето предвид, че общото наказание, формирано
измежду наказанията по посочените дела, следва да даде адекватен
наказателноправен отговор на държавата за общо три престъпни деяния с
4
отчетените по-горе характеристики. Избирайки да завиши това наказание с
една година, първата инстанция не е подходила необосновано репресивно,
защото завишаването в тези параметри, чийто преследван правовъзпиращ
ефект е очевиден, образува сбор седем години, а този сбор е по-близък до
минимума отколкото до средния размер на санкцията, предвидена дори само
за едно от престъпленията (по чл.199, ал.1 от НК), образуващи съвкупността.
Законосъобразно е фиксиран и режимът – „строг“ за първоначално
изтърпяване на кумулираното увеличено наказание, поради изпълнение на
критериите на чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Предвид изложеното, САС намира, че определението единствено в
частта му относно приспадането по чл.25, ал.2 от НК, подлежи на коригиране,
вследствие на служебната въззивна проверка, а в останалата му част,
обхващаща и атакуваното приложение на чл.24 от НК, като законосъобразно,
обосновано и справедливо следва да бъде потвърдено, ерго депозираната
срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Ето защо Апелативен съд – София, 11 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 28.11.2024 г. по НЧД № 7401/2024 г. на
Софийски градски съд, 21 състав, като го отменя в частта му относно
приложението на чл.25, ал.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5