№ 749
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20211100513954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20182769 от 09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 52827 по описа
за 2019 г. на СРС, 72 състав, предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците Н. П., М. П.,
Г. П. П. и К. П. са частично уважени, като всеки един от тях е осъден да заплати
следните суми: сумата от 177,46 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода
от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
общ. Оборище, бул. „****, апартамент, сумата от 29,80 лева – законна лихва за забава
върху нея от 15.09.2017 г. до 09.01.2018 г., сумата от 1,96 лева – такса за дялово
разпределение за периода м.07.2016 г. – м.04.2018 г., както и 0,32 лв. – лихва за забава
върху последната за периода 15.09.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
13.09.2019 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете, както следва: за
главница за топлинна енергия за разликата над 177, 46 лева до претендираните 187,46
лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., за лихвата върху нея за разликата
над 29,80 лева до 31,48 лева и за периода 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., както и за
таксата за дялово разпределение за сумата над 1,96 лева до предявените 5,71 лева и за
периода м.12.2015 г. – м.06.2016 г. и за лихвата върху нея за разликата 0,32 лева до 0,93
лева и за периода от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г.
С решението и събразно изхода от делото съдът разпределил отговорността за
1
разноски по делото, като осъдил всеки един от четиримата ответници да заплати на
ищеца сумата от по 132, 37 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените осъдителни
искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното
производство, чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –
адв. Н. А..
В жалбата си ответниците Н. П., М. П., Г. П. П. и К. П. поддържат, че решението
е неправилно поради противоречие с приложимите материалноправни норми и
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като
излага подробни съображения в тази посока. Отправя искане до въззивния съд да
отхвърли претенциите на ищеца в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата
„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на
същата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция
2
намира, че по делото не е спорно и се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот /нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот от
26.07.200 г., нотариален акт за замяна недвижим имот от 07.06.2018 г./ От посочените
нотариални актове, заедно с приложената по делото справка за родствени връзки, се
установява по наследство от Ю. П., починал на 22.06.2014 г., наследниците му по
закон М. П. /съпруга/, Н. П. /низходящ родственик/, Г. П. П. /низходящ родственик/ и
К. П. /низходящ родственик/ да са придобили притежаваната от него ½ идеална част от
имота, като всеки от тях е станал собственик на 1/8 идеална част от процесния имот. В
този смисъл и неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите касателно
липсата на доказателства, установяващи качеството на всеки от ответниците за
„клиент“ на топлинна енергия. Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за
наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между страните по делото, като именно ответниците са длъжници по
договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за процесния период.
Не е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответниците, е
с непрекъснато топлоподаване през процесния период.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило,
че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи.
Спазени са нормите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването (НТ). В сградата е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която
да го извършва. Вещото лице е посочило, че за процесния период ответниците не са
осигурили достъп на ФДР (фирма за дялово разпределение) за отчитане на уредите в
имота, поради което за този период е изчислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителното тяло, съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ. За констатираното
неосигуряване на достъп до имота са съставени съответни протоколи. Експертът е
посочил, че в процесния топлоснабден имот има 1 брой отоплително тяло, ползва се
топла вода, чийто разход е начислен отново служебно поради липса на водомер за
топла вода на база един потребител. В резултат от направените проверки и изчисления,
експертът е посочил, че задължението за главница за топлинна енергия за исковия
период възлиза на сумата от общо 1505,35 лв., а оттам делът на всеки един от
ответниците е равен на сумата от 1887,17 лв. Доколкото обаче исковата претенция
визира по-малка по размер сума, а именно 187, 46 лв. и при съблюдаване на нормата на
чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е ограничен до обема на поисканата защита.
3
С оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че
за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Във връзка с доводите на въззивниците - ответници за недължимост на цената
на топлинната енергия:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че представените от третото
лице – помагач (ТЛП) преписки в заверено копие следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК, тъй като в нарушение на
съдопроизводствените правила СРС не е уважил искането на ответниците ТЛП да бъде
задължен да ги представи в оригинал. Въззивният съд не е сезиран с доказателствено
искане да задължи ответника по жалбата – ТЛП да представи сочените писмени
доказателства в оригинал или официално заверен препис, по което да липсва
произнасяне от първоинстанционния съд, по реда на чл.266, ал.3 ГПК. Напротив, СРС
се е произнесъл по доказателственото искане на отвтниците, като го е оставил без
уважение. В ходя на въззивното производство искане от страна на жалбоподателя
въззивният съд да задължи ТЛП да представи депозираните преписки в оригинал дори
не е било отправяно. След като ТЛП не е бил задължен по реда на чл.183 ГПК да
представи горепосочените документи в оригинал или официално заверен препис,
следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на процесуално задължение на
страната, което да наложи изключването на представените заверени копия от
доказателствата по делото. Ето защо същите са част от доказателствения материал по
делото и въз основа на тях могат да се правят изводи от съда.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия,
за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на задължението за топлинна енергия за
процесния период възлиза на сумата от общо 1505,35 лева, респективно от тази сума
делът на всеки ответник е 188,17 лева. Поради съобразяване с диспозитивното начало в
гражданския процес обаче следва да се приеме, че обвръзваща съда е единствено
претендираната за всеки един ответник сума, а именно 187, 46 лв.
Начислената такса за извършване на услугата дялово разпределение, която се
заплаща от потребителя на ищцовото дружество, в процесния случай възлиза на 26,69
лв., видно от справката за абонатен № 5549, и същата се дължи от ответниците. Според
новелата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл. 36 от Общите условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната
4
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При
анализа на разпоредбата става ясно, че доказателства в посока, установяване на
задължението за престиране на услугата не са необходими, тъй като потребителите се
считат обвързани с изпълнение на задълженията си по същата чрез сключените ОУ.
Поради това и неоснователно е възражението на ответника, че основателността на иска
за главница за неплатена услуга за дялово разпределение за исковия период е
компрометирана от липсата на приложени доказателства. Отделно, в отговор на въпрос
номер 2 от СТЕ вещото лице констатира, че за процесния период услугата
действително е извършвана от страна на ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, като при
липсата на други доводи, въззивният съд препраща в тази част по реда на чл. 272 ГПК
към мотивите на първиинстанционното решение.
Предвид основателността на депозираните от страна на ищеца искови претенции
за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение, съдът следва да
разгледа своевременно депозираното възражение за настъпила погасителна давност.
Прав е първоинстанционният съд в съждението си, че задълженията за заплащане на
месечни вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат,
респективно, че тези вземания са периодични такива и съответно се погасяват с
кратката 3-годишна давност. Съгласно разписаното в чл. 33, ал. 1 правило от
приложимите ОУ на топлопреностното дружество /одобрени с решение на ДЕКВР от
03.02.2014 г./ клиентите са длъжни да заплащат ежемесечно начислените им суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата на интернет
страницата на дружеството, като от това публикуване се счита, че клиентът е уведомен
за своя дълг, респективно поканен да плати същия. В процесния период освен ОУ от
2014 г. са действали също така и ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.,
като в същите се приема, че клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който те се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало- чл.114, ал.2 ЗЗД.
Настоящата искова молба е депозирана от ищеца на 13.09.2019 г., поради което
и правилно е прието в обжалваното решение, че от погасителната давност са обхванати
претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД вземания, начислени за процесния
имот, чиято изискуемост е настъпила до 13.09.2016 г. Това означава, че всички
вземания, изискуемостта за които е настъпила до 13.09.2014 г., не могат да бъдат
удовлетворени принудително, защото са погасени по давност. Следователно искът за
главница за доставена в процесното жилище топлинна енергия за периода от м.05.2015
5
г. до м.06.2016 г., както и искът за главница за дялово разпределение за периода от
м.12.2015 г. до м.06.2016 г., следва да бъдат отхвърлени. По отношение на иска за
главница за топлинна енергия и за периода от м.07.2016 г. до 30.04.2018 г. дължимата
сума остава в размер на 1419,72 лева, от която делът (по 1/8) на всеки един ответник
възлиза на сумата от 177, 46 лева, до който размер и всеки един от исковете следва да
бъде уважен. По отношение на иска за главница за дялово разпределение дължимата
сума остава общо 15,70 лв. или по 1,96 лв. за всеки от ответниците, до който размер
искът подлежи на уважаване.
Основателността на исковете за мораторна лихва с правна квалификация по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно Общите условия от 2016 г., в сила от 27.06.2016 г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок от периода, за който се отнася. Предвид установената по делото дължимост на
главните задължения и настъпилия съгласно приложимите ОУ падеж на задълженията
за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за такса за дялово
разпределение за процесния исков период, ответниците са изпаднали в забава, без за
това да е необходима изрична покана. Обезщетението за забава за периода от
15.09.2017 г. – 09.01.2018 г. върху главницата за топлинна енергия, дължимо от всеки
от ответниците възлиза на сума в размер на по 29,80 лева. Обезщетението за забава за
периода 15.09.2017 г. до 30.04.2018 г. върху главницата за дялово разпределение
възлиза на сума в размер на 0,32 лева, дължимо от всеки от ответниците съгласно дела
им.
Предвид изложеното, подадената от ответниците въззивна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в оспорената част.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявените от ищеца искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над
177, 46 лева до претендираните 187,46 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016
г. за главница за топлинна, за лихвата върху нея за разликата над 29,80 лева до 31,48
лева и за периода 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., както и за таксата за дялово
разпределение за сумата над 1,96 лева до предявените 5,71 лева и за периода м.12.2015
г. – м.06.2016 г. и за лихвата върху нея за разликата 0,32 лева до 0,93 лева и за периода
от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., поради необжалването им от страните, е влязло в сила.
По разноските:
6
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските, присъдени на
ищеца. Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата
страна – ищец да претендира присъждането на разноски за производството на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 273 ГПК. Искане в тази връзка е своевременно
заявено, като във въззивното производство е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата е оспорена. От страна на въззиваемия е подадена и молба във връзка с
провеждането на открито съдебно заседание пред въззивния съд. Ето защо и доколкото
участието на страните в гражданските производства не е задължително, въззивният съд
намира, че ответникът по жалбата има право на разноски, като на основание чл. 78, ал.
8 ГПК определя юрисконсулстко възнаграждение за настоящото производство в
размер на 50 лева. Съобразно дела на всеки от въззивниците - ответници, в тежест на
всеки един от тях следва да се възложи сума в размер на 6, 25 лв. – разноски на ищеца,
сторени пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20182769 от 09.09.2021 г., постановено по гр. д.
№ 52827 по описа за 2019 г. на СРС, 72 състав, в обжалваната част, включително в
частта на разноските на ищеца.
ОСЪЖДА М. П., родена на ********** г., гражданин на САЩ, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 6,25 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. П., родена на ********** г., гражданин на Канада, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 6,25 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. П., родена на ********** г., гражданин на Канада, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 6,25 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. П. П., роден на ********** г., гражданин на Канада, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
7
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 6,25 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Първоинстанционното решение в частта, в която предявените от ищеца искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над
177, 46 лева до претендираните 187,46 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016
г. за главница за топлинна, за лихвата върху нея за разликата над 29,80 лева до 31,48
лева и за периода 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., както и за таксата за дялово
разпределение за сумата над 1,96 лева до предявените 5,71 лева и за периода м.12.2015
г. – м.06.2016 г. и за лихвата върху нея за разликата 0,32 лева до 0,93 лева и за периода
от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., поради необжалването му от страните, е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8