Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………..05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря
Румяна Дучева,
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1007/2016 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството образувано след разделянето
на производството по гр.д. № 16222/2015 г., на ВРС, IX с., с Определение № 3192/18.03.2016 г. и е
по искова молба вх. № 8306/16.02.2016 г. на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1,
представлявано от Петър Ивов Сеферов, с която е предявен главен иск за
осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 да
заплати сумата 21862.95 лв.,
представляваща общ размер на лихви върху заплатено обезщетение по реда на чл.
200 КТ и заплатени държавни такси и разноски по воденото гр.д. № 16222/2015 г.,
на ВРС, IX с., както следва: - 6147.23 лв., обезщетение за забава върху
сумата 81000.00 лв., за периода 18.12.2015 г. – 15.09.2016 г.; - 4846.11 лв., обезщетение за забава
върху сумата 26000.00 лв. за периода 16.09.2016 г. – 17.07.2018 г.; - 7603.95 лв., обезщетение за забава
присъдено със съдебното решение; -
3544.12 лв., такси и разноски за производството по гр.д. № 16222/2016 г.,
на ВРС, IX с., както и законна
лихва върху сумата 26000.00 лв., за периода 17.07.2018 г. – 15.10.2018 г. в
размер на 658.54 лв., както и
законна лихва върху общия размер на претенцията предмет на настоящият иск за
периода 17.07.2018 г. до изплащането, на осн. чл. чл. 54 ЗЗД, вр. чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ, вр. чр. 86, ал. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност се претендира
осъждане на М.Н.Л., ЕГН **********, с местожителство *** да заплати горната
сума, на осн. чл. 54 ЗЗД. Претендират се разноските по настоящото производство.
В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ищецът сочи, че в качеството си на работодател на поч. Н. Г., е заплатил
на неговата наследница А. Г.а, по силата на влязло в сила решение по гр.д. №
16222/2016 г., на ВРС, IX
с., обезщетение по реда на чл. 200 КТ, както и лихви върху него, държавни такси
и разноски за воденето на делото. Сочи, че в хода на производството в
качеството на подпомагащи го страни са били конституирани първият ответник –
застраховател на гражданската отговорност на деликвента и втория ответник –
пряк причинител на вредите. Излага, че с плащането на сумите по предявения иск
са възникнали и регресните му права спрямо главния ответник, който по силата на
застрахователния договор отговаря за причинените от застрахования водач, вреди,
както и спрямо евентуалния ответник,
чието задължение за репариране на вредите е изпълнил и който не е негов
работник или служител.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Уника”
АД, твърди, че на 12.10.2018 г. е
заплатил главница в размер на 26000.00 лв. Оспорва иска за заплащане на лихви и
разноски, за които ищецът е бил осъден като сочи, че ищецът не се явява
застраховано лице и не са налице договорни отношения, обосноваващи заплащането
на лихвите и разноските. В с.з. не изпраща представител.
В срока по чл. 367 ГПК, евентуалния ответник М.Л., твърди, че искът срещу него е
неоснователен, предвид наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“. Излага, че производството по гр.д. № 16222/2016 г. е било зле
водено от ищеца и главния ответник. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа изложеното в отговора.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
в която признава, че на 15.10.2018 г. по банковата му сметка е постъпила сумата
26000.00 лв., заплатена от главния ответник, поради което уточнява, че тази
сума не се претендира. Уточнява, че общия сбор на първите три суми от
претенцията е намален със сумата 937.00 лв., присъдени деловодни разноски, след
изявление за прихващане отправено от А. Г.а през 2017 г. Сочи, че отговорността
на евентуалния ответник произтича от разпоредбата на чл. 54 ЗЗД и от
привличането му в процеса, воден срещу ищеца, поради което и е обвързан от
постановеното решение. Сочи, че качеството му на страна в проведеното
производство е обосновало и възможността му да твърди и доказва факти, които
счита, че са от значение за предмета на спора. Сочи, че разпоредбите на
действащия КЗ са неприложими, предвид датата на сключване на застрахователния
договор между двамата ответници. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 268, т.
10 КЗ (отм.) застрахователя заплаща лихви за забава,
когато застрахования отговаря за тях пред увреденото лице. Счита, че
отговорността на застрахователя се разпростира и върху задължението за
разноски.
В срока по чл. 373 ГПК, главния ответник депозира допълнителен
отговор, в който поддържа релевираните в отговора твърдения, възражения и
оспорвания.
В срока по чл. 373 ГПК, евентуалния ответник депозира допълнителен
отговор, в който поддържа релевираните в отговора твърдения, възражения и
оспорвания. Счита, че петитумът на предявения иск е грешно формиран.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството в частта за сумата 26000.00 лв. е прекратено с влязло в
сила Определение № 4439/12.12.2018 г.
Не се спори между страните, че отговорността на ищеца е била ангажирана
в качеството му на работодател по реда на чл. 200 КТ и същия е бил осъден да
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на Н.
Атанасов Г., поч. На 26.01.2015 г. в резултат на ПТП, представляващо трудова
злополука. Този иск е бил предмет на воденото гр.д. № 16222/2015 г., на ВРС, IX с., решението по което е влязло в сила.
Видно от изисканите по служебен път съдебни решения на ВРС и ВОС №№
415/06.02.2017 г. и 1565/26.10.2017 г., по в.гр.д. № 910/2017 г. и определение
на ВКС № 644/11.07.2018 г., по к.гр.д. № 1071/2018 г., производството е
проведено при участието на настоящите ответници – деликвент и застрахователя на
гражданската му отговорност, в качеството на подпомагащи работодателя, тогава
ответник, страни.
От същите решения се установява, а и тези факти не са спорни между
страните, че е било определено обезщетение в размер на 90000.00 лв., дължимо от
датата на трудовата злополука – 26.01.2015 г. От така определения размер са
приспаднати сумите: 9000.00 лв. – заплатена на 20.04.2015 г. от застрахователя
на работодателя и сумата 55000.00 лв., заплатена на 15.09.2016 г. от главния
ответник в настоящият спор – застраховател. След така извършените приспадания
работодателя е осъден да заплати сумата 26000.00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата 81000.00 лв. от предявяване на иска – 18.12.2015 г. до 15.09.2015
г. и върху остатъчната главница от 26000.00 лв., за периода 15.09.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът е осъден още да заплати и
сумата 7603.95 лв., общ размер на обезщетение за забава за периода 26.01.2015
г. – 18.12.2015 г. – предявяване на иска, при отчитане на датите на извършените
частични плащания.
Осъден е да заплати и сумата 3544.12
лв. държавна такса. Присъдени са му разноски общо в размер на 937.00 лв.
Представено по делото е платежно
нареждане 17.07.2018 г., от което се установява, че на същата дата ищецът е
заплатил по сметката на Ана Н. Г.а сумата 43660.29 лв., с посочено основание за
плащане – обезщетения и лихви съгл. Съд. Реш. По в.гр.д. № 910/2017 г.
Видно е от представеното извлечение от
банковата сметка на ищеца от 25.10.20118 г. е, че на 15.10.2018 г. е постъпила
сумата 26000.00 лв., наредена от „ЗК Уника“ АД, с посочено основание за плащане
т.д. № 1007/2016 г., на ВОС.
С влязло в сила Определение № 4439/12.12.2018 г., производството в
частта за сумата 26000.00 лв. е прекратено.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ангажираната в конкретния случай отговорност на ищеца по реда на чл. 200 КТ, в качеството му на работодател на починалия работник има гаранционно-обезпечителен
характер и е безвиновна - той отговаря спрямо неговите наследници единствено
поради факта на съществуващото трудово правоотношение и в случаите, когато
злополуката е била причинена от виновно поведение на трето за трудовото
правоотношение физическо лице. В този случай отговорността на работодателя има
функцията да репарира вредите от трудовата злополука, причинена от чуждо
виновно поведение. След заплащането на обезщетението работодателя ще разполага
с регресното материално право по чл. 54 ЗЗД срещу виновното лице, което
отговаря спрямо наследниците на пострадалия по реда на чл. 45 ЗЗД и дължи
обезщетяване на причинените вреди от виновното и противоправно свое поведение.
От друга страна, предвид характера на отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", в защита на интересите на
пострадалите лица законодателя е предвидил прекия иск по чл. 226 КЗ (отм.). В случай, че причинителя на вредите е удовлетворил
пострадалото лице, то той разполага с правото да получи заплатеното от
застрахователя на гражданската си отговорност по силата на разпоредбата на чл.
229 КЗ (отм.). При тази законодателна уредба, съдебната
практика не придържа към становището, че не съществува пречка и работодателят,
който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ вече е удовлетворил
наследници на пострадалия работник, да насочи регресните си претенции за
връщане в патримониума си на платеното, не срещу делинквента, причинил трудовата
злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката
"Гражданска отговорност", тъй като поемането на риска от настъпване
на застрахователно събитие и репариране на последиците от него е задължение на
застрахователя, по силата на упражняваната дейност по занятие.
По изложените съображения предявения иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, вр. чл. 226 КЗ (отм.), вр. пар. 22 КЗ. Безспорно е установено, че
отговорността на ищеца, в качеството му на работодател е била ангажирана от
наследницата на починалия работник Г., по реда на чл. 200 КТ и същият е осъден
с влязло в сила решение да заплати дължимото обезщетение, ведно с лихви за
забава. Безспорно е установено и, че ответниците в настоящото производство са
били привлечени да помагат на страната на работодателя, именно в качеството им
на застраховател и деликвент. При това положение влязлото в сила съдебно
решение по чл. 200 КТ ще има действието по чл. 223 ГПК, поради което регресните
права на работодателя срещу привлечените като подпомагащи страни деликвент и
застраховател, ще са в постановения от съда размер на обезщетението по чл. 200 КТ. Третите лица не могат да оспорват установеното в решението под предлог, че
подпомаганата страна зле е водила делото, доколкото същите са участвали и са
имали на разположение всички процесуални права да осъществят защитата си. В
този смисъл неоснователно е наведеното от евентуалния ответник възражение.
Следователно в конкретния случай, за успешното
провеждане на предявения иск работодателя следва да докаже главно и пълно, че е
удовлетворил наследницата на починалия си работник. Такова доказване е успешно проведено, чрез
коментираното по фактите платежно нареждане от 17.07.2018 г. за сумата 43660.29
лв.
След извършване на аритметични изчисления и с помощта на калкулатор от
ПИС „Апис“, съставът на ВОС установи, че общия размер на сумите, които
настоящият ищец е осъден да заплати възлиза на 44597.29 лв.
Тази сума включва: - 26000.00 лв., остатъчна главница от обезщетението
по чл. 200 КТ; - 7603.95 лв., обезщетение за забава за периода 26.01.2015 г. –
18.12.2015 г.; - 6147.23 лв., обезщетение за забава върху сумата от 81000.00
лв., за периода 18.12.2015 г. – 15.09.2016 г. и сумата 4846.11 лв., обезщетение
за забава върху сумата 26000.00 лв., за периода 15.09.2016 г. – 17.07.2018 г. (датата на окончателното плащане). Тази сума намалена с присъдените в полза
на ищеца с решението, разноски в размер на 937.00 лв., в резултат на изявление
за прихващане от 2017 г., извършено от наследницата на починалия Ана Г.а, дава
като резултат сумата 43660.29 лв., която именно е била заплатена от ищеца,
видно от коментираното платежно нареждане.
В хода на настоящото производство от страна на главния ответник в полза
на ищеца е заплатена сумата 26000.00 лв. и производството в тази част е било
прекратено. При това положение по постановеното решение дължими остават сумите:
- 7603.95 лв., обезщетение за забава за периода 26.01.2015 г. – 18.12.2015 г.;
- 6147.23 лв., обезщетение за забава върху сумата от 81000.00 лв., за периода
18.12.2015 г. – 15.09.2016 г. и сумата 4846.11 лв., обезщетение за забава върху
сумата 26000.00 лв., за периода 15.09.2016 г. – 17.07.2018 г., чиито общ размер
възлиза на 18597.29 лв.
От общия размер на тези три суми ищецът твърди, че е приспаднал сумата
937.00 лв., в резултат на прихващането, извършено от страна на А. Г.а, при
което остатъка възлиза на 17660.29 лв. Към тази сума следва да бъде добавена и
сумата 3544.12 лв., представляваща държавна такса, която ищецът е осъден да
заплати по воденото производство по чл. 200 КТ, която също е дължима при което
общия размер на регресната претенция на ищеца възлиза на 21204.41 лв.
На ищеца се дължи и законна лихва върху сумата 26000.00 лв. за периода
17.07.2018 г. – заплащането й от ищеца, до 15.10.2018 г., когато сумата е
заплатена от страна на главния ответник в хода на настоящият процес, която
изчислена от съда възлиза на сумата 657.22 лв.
Възражение на главния ответник по отношение дължимостта на лихви върху
обезщетението е неоснователно, доколкото както бе посочено по-горе
отговорността му произтича от отговорността на деликвента и след като последния
дължи лихви, дължи ги и застрахователя.
При това положение общия размер на претенцията възлиза на 21861.63 лв.,
до който искът следва да бъде уважен, а за разликата до изчисления от ищеца общ
размер 21862.95 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 214 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
на ищеца се следва и законна лихва, считано от датата на плащането - 17.07.2018
г., но само върху сумата 21204.41 лв. Върху сумата 657.22 лв., представляваща
законна лихва за периода 17.07.2018 г. –
15.10.2018 г. законна лихва по реда на чл. 214 ГПК не се дължи, тъй като би се
получило заплащане на лихва върху лихва.
При това положение предявения в
условията на евентуалност иск не подлежи на разглеждане, предвид несбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, възлизащи на 1925.65 лв. държавна такса по разгледания в настоящото
производство иск и 300.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено
служебно от съда, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов
Сеферов, сумата 21861.63 лв. (двадесет и
една хиляди осемстотин шестдесет и един лева и 63 ст.), представляваща общ
размер на лихви върху заплатено обезщетение по реда на чл. 200 КТ и заплатени
държавни такси по воденото гр.д. № 16222/2015 г., на ВРС, IX с., както следва:
- 6147.23 лв., обезщетение за забава върху сумата 81000.00 лв., за периода
18.12.2015 г. – 15.09.2016 г.; - 4846.11 лв., обезщетение за забава върху
сумата 26000.00 лв. за периода 16.09.2016 г. – 17.07.2018 г.; - 7603.95 лв.,
обезщетение за забава присъдено със съдебното решение (сборът от първи три суми намален със сумата
973.00 лв. от ищеца); - 3544.12 лв., такси за производството по
гр.д. № 16222/2016 г., на ВРС, IX с., както и - 657.22 лв., законна лихва върху
сумата 26000.00 лв., за периода 17.07.2018 г. – 15.10.2018 г., както и законна
лихва върху сумата 21204.41 лв. (21861.63
– 657.22), считано от 17.07.2018
г. до изплащането, на осн. чл. 54 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар.
22 ПЗРКЗ, вр. чр. 86, ал. 1 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата до предявения размер от 21862.95 лв.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 да
заплати на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов
Сеферов сумата 2225.65 лв. (две хиляди двеста двадесет и пет лева и 65
ст.), разноски по настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: