Решение по дело №1667/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1659/4.10.2022г.          Година  2022, 04.10.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                                ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1667 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба от ГДИН – София, чрез про­цесуален представител юриск.Ч., срещу Решение №655/15.04.2022г. по адм. дело №2777/2021г. на Административен съд – Пловдив, II състав, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Б.А.П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 500 лева, както следва: за периода от 18.11.2016г. до 23.07.2018г.  – 4 300 лв. и за периода от 21.08.2020г. до 04.09. 2020г. – 200 лв., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на завеж­дане на исковата молба – 21.10.2021г. до окончателното изплащане. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необос­новано - касационни основания по чл.209 т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният иск, алтерна­тивно прави искане решението да бъде изменено, като присъденото обезщетение бъде намалено до 500 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Б.А.П. чрез пълномощник адв.Х. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основа­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУС­ТИМА за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. дело №1667/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, II състав се е развило по искова молба на Б.А.П. против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 34 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, за неимуществени вреди, за понесени от ищеца болки и страдания, вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни условия в Затвора - гр.Пловдив, Затвора – гр.Пазарджик и Арест – Пловдив, както следва: в размер на 2 000 лева за периода 18.03.2014г. – 16.07.2014г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Арест – Пловдив; в размер на 5 000 лева за периода 16.07.2014г. – 16.07.2015г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Затвора – гр.Пловдив; в размер на 20 000 лева за периода 16.07.2015г. – 23.07.2018г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Затвора – гр.Пазарджик; в размер на 1 000 лева за периода 08.02.2020г. – 02.06.2020г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Арест – Пловдив; в размер на 2 000 лева за периода 02.06.2020г. – 12.10.2020г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Затвора – гр.Пловдив; в размер на 4 000 лева за периода 12.10.2020г. – 23.08.2021г., в който се твърди, че лицето е пребивавало в Затвора – гр.Пазарджик.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че съгласно приложени по делото справки, само в една част от исковите периоди П. е пребивавал в посочените от него заведения, а именно от 18.11.2016г. до 23.07.2018г. и от 04.09.2020г. до 23.04.2021г. в Затвора – гр.Пазарджик, от 26.02. 2020г. до 01.06.2020г. в Арест – Пловдив и от 01.06.2020г. до 04.09.2020г. в Затво­ра – Пловдив. Констатирано е по отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, че администрацията на Затвора – гр.Пазарджик не е представила доказателства за периода от 18.11.2016г. до 23.07.2018г., или общо 612 дни, тъй като последната не разполага с тази информация, поради което и тази претенция е приета за доказана. За периода от 21.08.2020г. до 04.09.2020г., когато П. *** е пребивавал в стая №39, като 14 дни е бил с повече от допустимия брой лица, при което е прието, че не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек. Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от перио­дите, както са посочени по-горе, съответно и за отделни части от доказаните перио­ди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказ­ване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца, съответно като справедлив размер на това обезщетение е опре­делен такъв от 4 300 лева за периода от 18.11.2016г. до 23.07.2018г. за престоя в Затвора – Пазарджик и 200 лева за периода от 21.08.2020г. до 04.09.2020г. за престоя в Затвора – Пловдив, за който е установено нарушението по чл.3 ЗИНЗС.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоя­щото производство част, както по отношение на изводите за основател­ността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. Неоправдано в тази връзка е оплакването в каса­ционната жалба, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следст­вена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т.е., не е приложил елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е при­ложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроиз­водствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съоб­разен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на присъж­даното от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоя­телства.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен харак­тер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възра­женията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е нап­равил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав за неос­нователност на касационната жалба. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №655/15.04.2022г., постановено по адм. дело №2777/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, II състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                                 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                         2.