Решение по дело №8833/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720108833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1072

Гр. П., 08.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 08833/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.Е.Г. и срещу  Р.С.Г. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество сума в размер от по 304,09 лв., представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имота, находящ се в гр. ***,                  , законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по                  чл. 410 ГПК в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сума от по               48,59 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., които суми представляват по ½ част от общите задължения за периода и за които по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 4813 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по                        чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в общ размер на сумата от 608,18 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответниците, като потребители, дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в общ размер на 97,19 лв. за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018 г. Ответниците носят разделна отговорност за заплащане на процесните задължения – всеки по ½ част от общия дълг, според притежаваните от него права върху топлоснабдения имот. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Посочва, че ответниците отговарят разделно – всеки за по ½ част от общото задължение. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори /с идентично съдържание/ ответниците Р.Г. и И.Г. оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице договорно правоотношение между ищцовото дружество и доверителите ѝ, предвид липсата на решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Твърди още, че Общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила, поради неспазване разпоредбите на Закона за енергетиката, а именно същите да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник. Посочва, че в претендираното вземане са включени суми за „дялово разпределение“, които не представляват стойност на топлинна енергия и не следва да се присъждат, предвид че не са поискани в исковата молба чрез самостоятелен иск. Претендира, че методиката за дялово разпределение за топлинната енергия в сгради – етажна собственост, използвана от ищцовото дружество, е отменена с Решение №477/13.04.2018 на ВАС, трето отделение на адм. дело №1372/2016г. публикувано на страницата на ВАС, поради което не е доказано, че именно претендираното количество топлинна енергия е било доставено в исковия период. Не е доказано и изпадането им в забава. Оспорват, че представеното по делото извлечение от сметка не е счетоводен документ, а частен свидетелстващ такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за доказване на редовността на вписванията в счетоводните книги носи ползващата се от оспорените вписвания страна. Отричат да са собственици на имота. В отговора от ответника И.Г. е допълнено, че ищцовото дружество не е фактурирало действително потребената енергия в имота, каквото  задължение има, предвид разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЕ. С тези доводи отправят искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответниците – при условията на разделна отговорност, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение са депозирани в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и всеки от ответниците, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено, с отговорите на исковата молба ответниците изрично оспорват предявените искове по основание с твърдението, че не са собственици на процесния имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на                     покупко-продажба, обективирана в договор от 27.10.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен между Председателя на ИК на ОНС – гр. П. и ответника И.Е.Г., последният е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в гр. П., ул. „Благой Гебрев“ в жилищна сграда – блок                   № 32, вх. А, ет. 5.

Изяснява се, че с декларация с вх. № 113354/18.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът И.Г. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – *** с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от 27.10.1994 г., сключен с Общински народен съвет – гр. П..                                В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и трето за процеса лице Р.С.Г. – всеки по ½ идеална част.

Други доказателства, насочени към установяване облигационноправната връзка между страните по делото не са ангажирани.

От така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е бил придобит от ответника И.Г. въз основа на покупката от 27.10.1994 г. Този извод се подкрепя от данните, съдържащи се в депозираната от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ пред Община П., която има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е собственик на процесното жилище, заедно с третото за процеса лице, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху имота през 1994 г. ответникът да се е разпоредил с жилището в полза на трето лице.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на                     чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Събраните по делото доказателства не обуславят извод за права и на ответницата върху имота. Данни за това се съдържат единствено в декларацията по чл. 14 ЗДМТ. Доколкото последната не е подадена от Р.Г. и не е от естество да се приравни на нейно извънсъдебно признание за притежавани права върху имота, както и с оглед липсата на други доказателства, обуславящи този извод, то съдът намира за недоказано по делото, че последната е носител на ½ идеална част от собствеността върху процесното жилище, поради което и на това основание исковите претенции спрямо нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Доказаното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответника пред исковия период обуславя проверката на съда относно наличието на доставена респ. потребена топлинна енергия и нейната цена.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от ЕС и е налице сключен Договор № 270 от 19.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в СЕС. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че уредът за търговско измерване е преминал проверката на 02.03.2018 г. след като са изминали повече от две години от предходната, но въпреки това същият е окачествен като годен за търговско измерване през целия процесен период. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. От заключението се установява, че през исковия период в имота на абоната е имало две работещи отоплителни тела – в стаите, които са с монтирани индивидуални разпределители и за които е начислена топлинна енергия според показанията на уредите. Отоплителното тяло в кухнята и това в помещението баня – „щранг – лира“ са със статус на демонтирани и за същите не е начисляван разход на топлоенергия.                   След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия за отопление на имота е преизчислен на база отчетите на уредите, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Начисляван е и разход на топлинна енергия за битова гореща вода въз основа на показанията на уреда за измерване показанията на топлата вода – водомера, снети при провеждане на годишния отчет. Посочено е, че през периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект – 160 м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 18,96 лв. – по 1,58 лв. за 12 месеца. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 608,18 лв.

От заключението на вещото лице по съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г. възлиза на 97,19 лв., която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че партидата, открита при „Топлофикация – П.“ АД за процесния имот, е на името на ответника И.Г.. Няма данни за извършени плащания на начислените суми. В счетоводството на ищеца са отразени изравнителни сметки за периода,                   с положителен знак. В хода на изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че в главницата за процесния период е включена сумата за услугата дялово разпределение и съответно лихвата е определена върху целия размер на главното вземане. Падежът на последното е установен в ОУ и в случая е съобразен. Няма издавани дебитни или кредитни известия, но информацията, която поначало се отразява в същите, в настоящата хипотеза е вписана в изравнителните сметки.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до имота му топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 608,18 лв., чието заплащане в качеството си на потребител дължи Г.. Доколкото исковата претенция има за предмет ½ част от задължението, то и предвид принципа на диспозитивното начало следва да се признае, че ответникът дължи сумата от 304,09 лв. /½ част от общата цена на доставената топлоенергия/, предмет на предявения срещу него иск.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника, въведени в отговора на исковата молба, относно липсата на основание за дължимост на процесната сума, обосновани с недоказано реално потребено и отчетено количество топлинна енергия и неговото фактуриране. От изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и поясненията, направени от експерта в съдебното заседание, се установи, че процесната сума включва цената на топлинната енергия за отопление на имота съгласно показанията на уредите за търговско измерване, монтирани върху отоплителните тела в жилището на ответника, тази, отдадена от сградната инсталация, определена в съответствие с отопляемия обем на имота по проект и вноската за услугата „дялово разпределение“. Изясни се и, че след проведения годишен отчет от ФДР първоначално прогнозно начислените суми са коригирани и приведени в съответствие с реалното потребление. Вещото лице е категорично, че при изчисленията ФДР е спазила нормативно разписаната процедура за определяне цената на топлинната енергия. Евентуална отмяна на тази методика от ВАС би действала занапред, като е неприложима за конкретния случай. Същевременно, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че количеството доставена топлоенергия до имота на ответника е фактурирано с първични документи, издавани от ищцовото дружество.

Ето защо, съдът приема, че в случая е налице реално потребена топлинна енергия поради което ответникът, като потребител, дължи да заплати нейната стойност.

Изясни се, че в последната е включена и сумата от 18,96 лв., представляваща вноска за услугата дялово разпределение, каквато според експертните изводи по СТЕ е въведена в процесната СЕС въз основа на договор, сключен между нея и ФДР, конкретно                             „Техем Сървисис“ ЕООД. Доводът на ответника за нейната недължимост поради невключването ѝ като предмет на делото със самостоятелен иск, съдът счита за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 г. дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.                            От представения и приет по делото договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен между ищцовото дружество „Топлофикация – П.“ АД и ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, в частта, регламентираща заплащането на цената на услугата „дялово разпределение“ следва, че събирането на таксата за дялово разпределение се извършва от ищеца, като се включва в месечното задължение на абонатите. Предвид това, съдът намира, че вноската за дялово разпределение е един от компонентите на цената на главницата за доставена топлинна енергия, поради което същата е дължима от ищеца на общо основание – като част от главното вземане.

Всичко изложено обуславя извода, че предявеният срещу ответника И.Г. иск с правно основание чл. 422,  ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Изясни се, че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г. възлиза на сума в общ размер от 97,19 лв. Следователно, лихвата за забава върху главницата от 304,09 лв. възлиза на сумата от 48,59 лв., което прави предявеният срещу ответника иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД изцяло основателен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове срещу единия ответник и неоснователност по отношение на другия, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част имат ищцовото дружество и ответницата Р.Г., както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело                                  № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4                                 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание                      чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове /тези срещу ответника И.Г./, следва да бъде присъдена сумата от 37,50 лв. – ½ част от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 182,50 лв. – ½ част от общо платени държавни такси, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.                             На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Р.Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер от 110 лв. – сторени в производството по ч. гр. дело № 06697/  2018 г. по описа на Районен съд – П. и сумата от 300 лв. – разноски в исковото производство, двете за адвокатски възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищцовото дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответницата размери, като определи същите в минималните такива, установени в разпоредбата на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата (по отношение на възнаграждението в заповедното производство) и на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (по отношение на възнаграждението в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответницата, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу                        И.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,                           обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,                        че И.Е.Г. *** АД сумата от 304,09 лв., представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 48,59 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., които суми представляват ½ част от общите задължения за периода и за които по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 4813 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по                        чл. 410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,                            със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Р.С.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,                    ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р.С.Г. *** АД сумата от 304,09 лв., представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П.,                     ул. ул. „***, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 48,59 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., които суми представляват ½ част от общите задължения за периода и за които по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 4813 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА И.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,                     да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, сумата от 37,50 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО и сумата от 182,50 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на                        Р.С.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                       сумата от 110 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО и сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: