№ 2252
гр. София, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503740 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. против определение № 967 от
7.07.2021 г. по гр.д.№ 6920/2021 г. на Софийския градски съд, І г.о., 17 състав,
с което, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, е прекратено производството по
делото, образувано по подадена от него срещу Столична община и район
„Овча купел“ при СО искова молба за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от предприето изменение на подробен
устройствен план. В частната жалба се излага общо недоволство от
обжалваното определение, с твърдение, че „казусът не се дублира с други
съдебни дела“. Направено е искане за отмяна на определението.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.
С искова молба с вх.№ 2664/1.06.2021 г. частният жалбоподател В. И. В.
е предявил срещу Столичната община и СО-р-н „Овча купел“ иск за сумата
от 600 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от незаконосъобразно изменение на подробен устройствен план.
За да прекрати производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от
ГПК, съставът на първоинстанционния съд е приел, че въз основа на искова
1
молба вх. № 287043/12.11.2020 г. е налице висящо, по-рано образувано гр.д.
№ 12444/2020 г. по описа на същия съд, производството по което не е
прекратено, като молбата е идентична досежно страните, твърденията и
направените искания с исковата молба, по която е образувано настоящото
производството, поради което по-късно заведеното дело подлежи на
прекратяване.
Като процесуална последица от предявяване на иска, наличието на
висящо дело е пречка за повторното упражняване на правото на иск по същия
правен спор, при наличието на обективно и субективно тъждество между
двата иска, предявени в хронологическа последователност. Изводът на
първоинстанционния съд относно наличието на такава идентичност между
двете дела е правилен. С исковата молба с вх. № 287043/12.11.2020 г., по
която е образувано гр.д.№ 12444/2020 г. по описа на Софийския градски съд І
г.о., частният жалбоподател В. В. е предявил срещу Столичната община и
Столична община – р-н „Овча купел иск за сумата от 200 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
изменение на „кадастрално определените граници“ на собствения му
недвижим имот, в резултат на която твърди, че от него се отнема част, която
му принадлежи, с което се нарушава правото му на собственост. Същите
обстоятелства представляват основание, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК, на по-късно предявения иск с искова молба вх.№ 2664/1.06.2021 г., по
който е образувано гр.д.№ 6920/2021 г. по описа на Софийския градски съд, І
г.о., срещу същите ответници- Столичната община и нейният район общо за
сумата от 600 000 лв., от всеки от които ищецът претендира по 300 000 лв.
Налице е разлика в цената на предявените по двете дела искове, определена
от размера на претендираното обезщетение, който е 200 000 лв. по по-рано
образуваното дело и 600 000 лв. по по-късно образуваното такова, но тя не
променя извода за обективно тъждество на делата, тъй като искът по по-рано
образуваното дело не е предявен като частичен и следователно не е налице
хипотезата на т. 2 от ТРОСГТК № 3/22.ІV.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на
ВКС, която допуска паралелната висящност на първоначален и последващ
частичен иск, респ. изключва наличието на процесуалната пречка по чл. 126
ГПК за допустимостта на по-късно предявения частичен иск при висящо
производство по първоначалния такъв, ако предявените частични искове се
отнасят до различни части от едно и също вземане. Следователно приложим е
2
общият принцип, че ако искът не е предявен като частичен, докато
производството по него е висящо страната не разполага с възможност да
предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл.
296 и следващите ГПК, тъй като искът – предмет на висящия спор, който не е
заявен като частичен, обхваща цялото спорно материално право и
постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси
съдебна защита на същото право, доколкото обективните предели на силата
на пресъдено нещо ще обхванат и неговия размер (в този см. мотивите към т.
7 „б“ на ТРОСГТК № 1/9.12.2013 г.). Ето защо следва да бъде споделен
изводът на състава на първоинстанционния съд за обективен и субективен
идентитет на двете дела, с оглед приложението на нормата на чл. 126, ал. 1 от
ГПК по отношение на по-късно заведеното такова.
В казуалната практика на Върховния касационен съд трайно се приема,
че при прекратяване на производството по по-рано предявения иск не е
налице основание за прекратяване на последващото производство, тъй като с
влизане в сила на определението за прекратяване на производството по по-
рано заведеното дело неговата висящност отпада, поради което и хипотезата
на чл. 126, ал. 1 от ГПК не е налице (в този смисъл определение № 182 от
24.03.2015 г. по ч. гр. д. № 1424/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС; опр. по т.д. №
47/15 г. на ВКС, Т. К., ІІ т.о. ). На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,
прекратяването на по-рано образуваното дело следва да бъде съобразено и от
въззивната инстанция, когато е настъпило в течение на производството по
частната жалба на ищеца срещу определението за прекратяване на по-късно
образуваното такова на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК (в този смисъл
определение № 74 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 47/2015 Г., Т. К., ІІ т. о. на
ВКС). В случая с определение от 16.09.2021 г., постановено по по-рано
образуваното гр.д.№ 12444/2020 г., исковата молба, по която е образувано
същото е върната, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неотстранени от
ищеца нередовности. С определение № 160/24.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 3547/21
г. Софийският апелативен съд е потвърдил определението на Софийския
градски съд, а с определение № 144 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2301/2022 г.
Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на
определението на въззивния съд. При горните данни и предвид цитираната
съдебна практика, настоящият въззивен състав намира, че с връщането на
исковата молба по по-рано образуваното дело неговата висящност е
3
прекратена, с което е отпаднала процесуалната пречка за допустимостта на
иска по по-късно образуваното такова. Ето защо, независимо от липсата на
пороци на обжалваното определение, същото следва да бъде отменено,
поради последващото настъпване на обстоятелства, които стабилизират
допустимостта на по-късно предявения иск, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
във фазата на отстраняване на нередовности на исковата молба.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 967 от 7.07.2021 г. по гр.д. № 6920/2021 г.
на Софийския градски съд, І г.о., 17 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4