№ 6541
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506749 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №4905/29.03.2023г., постановено по гр.д. №21628/2022г.
по описа на СРС, 153 състав, е осъден ответникът „ЗД Б.И.“ АД да заплати на
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД на основание чл.411 от КЗ сумата от 503,35 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му по имуществена застраховка на л.а. „Ауди Кю7“
с рег. №****, за настъпило на 04.11.2020г. в гр. Самоков, ул. „Преспа“
застрахователно събитие от виновно противоправно поведение на водача на
л.а. „Мерцедес Ц-класа“, рег. №****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 21.04.2022г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
501,14 лева разноски по делото, като е отхвърлен иска за разликата над 503,35
лева до пълния предявен размер от 763,35 лева. Осъден е ищецът „ДЗИ – О.з.“
ЕАД да заплати на ответника „ЗД Б.И.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 95,37 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. А. Б., срещу решението в отхвърлителната му част, като
1
се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се установявало водачът на
застрахования при ищеца автомобил да е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на
конкретното ПТП, а същото било резултат единствено от виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна
част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
Насрещната страна „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрисконсулт Ц.Д., с подаден
отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част.
Подадена е въззивна жалба и от ответника „ЗД Б.И.“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Ц.Д., срещу решението в осъдителната му част,
като се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача
на лекия автомобил „Ауди Кю7“, който е предприел маневра изпреварване
отдясно. Освен това дори да се приемело, че съпричиняването е 50%, трябвало
да се вземе предвид 50% от действителната сума заплатена за щетите от
ищеца, а не 50% от сумата, определена от вещото лице по САТЕ. Поради
изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и за
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Насрещната страна „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, чрез адв. Б., е подала писмен
отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника осъдителна
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с изключение на извода на
първоинстанционния съд относно размера на дължимата сума. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния
съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите
в жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във
въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„Ауди“ с рег. №****, за периода на действие на договора, настъпване на
застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 04.11.2020г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял
3
повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1
от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 748,35 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции спорен между тях е механизмът на ПТП, както и по вина на кой от
двамата водачи е настъпило същото. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както
и от показанията на двамата водачи Л.Л.Х. и Б.Т.А., разпитани като свидетели
в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на
ПТП: на 04.11.2020г. около 14:00 часа, лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№****
се движи по ул. „Преспа“, където водачът предприема маневра за завой
наляво, като преди да завърши започнатата маневра променя траекторията си,
престроявайки се вдясно, при което реализира ПТП с изпреварващия го в
същия момент от дясната страна лек автомобил „Ауди Ку7“ с рег. №****.
При така установения механизъм на настъпване на ПТП, въззивната
инстанция приема, че ПТП е настъпило вследствие на противоправно
поведение и на двамата водачи, като степента на съпричиняване е 50%.
Застрахованият при ответника водач не е изпълнил законово разписаното му
задължение в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно: преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. От друга страна водачът на застрахования при ищеца
автомобил е нарушил нормата на чл.41, ал.1 от ЗДвП, като е предприел
изпреварване отдясно на предприемащия маневра завой наляво лек автомобил
„Мерцедес“. Поради това поведението и на двамата водачи е било
противоправно и е довело до настъпване на ПТП, като правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че степента на съпричиняване е 50%.
4
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд относно размера на
дължимото регресно вземане. Съгласно чл. 411 от КЗ ищецът е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност” до размера на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, а именно сумата от 748,35 лева. Именно от тази
сума следва да бъде приспаднато съпричиняването в размер на 50%, или искът
е основателен до размер на сумата от 389,18 лева с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Неправилно първоинстанционният съд се е
позовал на ТР №1/2021г. на ОСГТК на ВКС, което касае различна хипотеза.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен искът за разликата над сумата от 389,18
лева до присъдения размер от 503,35 лева, и да бъде постановено решение, с
което искът да бъде отхвърлен за сумата от 114,17 лева.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски по
делото за разликата над сумата от 385,88 лева до присъдения размер от 503,35
лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 44,63 лева, както и
разноски за въззивното производство в размер на 46 лева, съразмерно с
уважената част от жалбата.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4905/29.03.2023г., постановено по гр.д.
№21628/2022г. по описа на СРС, 153 състав, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответникът „ЗД Б.И.“ АД да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД на основание чл.411
от КЗ сумата над 389,18 лева до присъдения размер от 503,35 лева, както и в
частта, с която е осъден ответникът „ЗД Б.И.“ АД да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД разноски по делото за разликата над сумата от 385,88 лева до присъдения
размер от 503,35 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу „ЗД
Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.411 от КЗ за присъждане на
сумата от 114,17 лева – регресно вземане по щета №44012252031094,
представляващо част от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца
като застраховател по застраховка „Каско“ на застрахованото лице в
качеството му на собственик на лек автомобил Ауди“ с рег. №****, за
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2020г.
в гр. Самоков, на ул. „Преспа“, между горепосочения лек автомобил и лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. №****, управляван от Б.А., чиято отговорност е
застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4905/29.03.2023г., постановено по гр.д.
№21628/2022г. по описа на СРС, 153 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД,
ЕИК ****, разноски за първоинстанционното производство в размер на още
44,63 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 46 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6