Р Е Ш Е Н И Е
260104/2.3.2021г. 02.03.2021 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На втори март през две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: В.Тонева
Секретар: Й. К.
Прокурор: В.Колев
Като разгледа докладваното от
районния съдия
АНД № 2173/2020 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на М.Е.Д., ЕГН ********** обвиняем по досъдебно производство №1198/20 г. по описа на РУ - Шумен,
вх. № 2411/20 г. по описа на ШРП с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.
313, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или
„глоба“ от 100 лв. до 300 лв. , извършителят не е осъждан за престъпления от
общ характер, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени
имуществени щети, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при
наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да
наложи на обвиняемия наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият М.Е.Д., ЕГН **********, редовно призован, не се явява лично, явява се упълномощения му
защитник адв. С. при ШАК.
Защитата твърди, че е налице изключение от хипотезата
на т.46 от параграф 6 от ЗДВП, а следва да бъде оправдан подзащитния му и
делото да бъде прекратено .
От приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от
фактическа страна следното:
На 25.06.2012г. обвиняемият М.Е.Д. се
установил за постоянно във ФР Германия, гр.Дуисбург, на адрес „Х.“ **** През
2016г. на 11.01.2016г. сменил адреса си в същия град и заживял на адрес : „Ф.“ ****
Близките роднини обвиняемия също живеели в ФР Германия. Прибирал се в Р.България
много рядко. През лятото 2016г. М.Е.Д. решил да се запише на шофьорски курсове
в България вместо във ФР Германия, където съгласно европейското законодателство
(Директива 2006/126/ЕО) и съгласно българското законодателство (ЗДвП) е
„обичайното му пребиваване“ и от властите там да поиска да му бъде издадено
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Обвиняемия пристигнал в Р България през месец
юли, записал на шофьорски курс и на 27.09.2016г.
успешното издържал изпита.
На 04.10.2016г. в сектор ПП при ОДМВР Шумен, Д.
подал заявление за издаване на СУМПС, като заявил бърза поръчка, тъй като
трябвало да се прибира във ФР Германия.
Съобразно действащата нормативна уредба - чл. 151 ал.5
от ЗДвП: “Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация…“
Обвиняемият е следвало, да отговаря на това
условие, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на моторно
превозно средство .
Съгласно
Параграф 6 т.46, изречение първо от Допълнителните разпоредби на ЗДВП "Обичайно пребиваване в Република България е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее.“
На 04.10.2016г.
на гише в сектор „Пътна полиция при ОДМВР — Шумен, обвиняемият подал декларация
по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в която потвърдил неистина, а именно - удостоверил
обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през
календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, т.е. че
обичайното му пребиваване е в Р.България.
Тази декларация
обвиняемият подписал лично и подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС,
като същите били приети и обработени от с в. К.Я.Г. /системен оператор в сектор
„ПП при ОДМВР - Шумен. На 06.10.2016г. му била издадено СУМПС №*********.
В хода
на производството по досъдебно производство №1198/20 г. по описа на РУ - Шумен,
вх. № 2411/20 г. по описа на ШРП е изготвена съдебно графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор“ в
Декларация по чл. 151, ал.5 от ЗДвП , подадена на 04.10.2016г. от името на М.Е.Д., ЕГН ********** и този с който са
положени подписите представени, като сравнителен материал от името на М.Е.Д., ЕГН ********** принадлежи на едно и също лице.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 313, ал.1 от НК - на
04.10.2016г. в гр. Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на власт /сектор ПП при
ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, а
именно удостоверяването на обстоятелството,че обичайното му пребиваване /повече
от 185 дни през календарната година / не е в друга държава - членка на ЕС.
В хода на съдебното производство
от страна на обвиняемото лице не бяха представени безспорни доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.
Правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция, като
престъпното посегателство по този текст се осъществява чрез потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Конкретно
обвиняемия на 04.10.2016г. в гр.
Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на власт /сектор ПП при ОД на МВР - Шумен/
за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, а именно удостоверяването
на обстоятелството,че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през
календарната година / не е в друга
държава - членка на ЕС.
Съобразно
параграф 6 т.46 от ЗДВП "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат
тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се
смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо,
ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
Съдът не споделя становището на защитата наведено с
твърдението, че е налице изключение на хипотезата на параграф 6 т.46 от ЗДВП
доколкото представя писмени доказателства, че обвиняемият е завършил средно
училище в Дуисбург,т.е не било налице
смяна на обичайното пребиваване. Не може да се приеме, че обвиняемият е
пребивавал обичайно на територията на България към момента на подаване на
декларацията, независимо от твърдението на защитата и представеното
свидетелство за завършено средно училище в Германия. Този извод се налага от
факта, че по делото е установено по безспорен начин, че обвиняемият и семейството
му живеят в Дуисбург от години и работят там, т.е не България е мястото, където
това лице обикновено
живее от 2012г. /повече от 185 дни/ поради лични или трудови връзки, или ако
няма трудови връзки - поради лични връзки. Именно тези връзки в случая , сочат
тясна обвързаност на обвиняемия с мястото, където живее и това е Германия. Не е
налице изключението твърдяно от защитата - следването
в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.При тези обстоятелства,
към момента на подаване на декларацията, не може да се приеме, че обвиняемият е
пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което съдът намира за
безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното
пребиваване на обвиняемият не е било в Р България, а в други страни на Европейския
съюз, поради което от обективна страна е осъществен състава на престъплението
от общ характер наказуемо по чл.
313, ал. 1 от НК.
Така изложената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства, приобщени на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК.
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, тъй като обвиняемото лице е съзнавало, че на 04.10.2016г. в гр. Шумен е потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП,
се дава пред орган на власт /сектор ПП
при ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване истинността на някое обстоятелство,
а именно удостоверяването на обстоятелството, че обичайното му пребиваване
/повече от 185 дни през календарната
година / не е в друга държава -
членка на ЕС.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъпление по посочената
квалификация законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или
„глоба“ от 100 лв. до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
- от престъплението не са
настъпили имуществени вреди;
- не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемия за извършеното от него престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на
деянието, което съдът преценява като висока имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с
чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като
смекчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и
тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
При определяне размера на
наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия. Съдът
намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца
и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция, посочени в чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА М.Е.Д., ЕГН **********,***, българско гражданство, основно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес:*** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2016г.
в гр. Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на власт /сектор ПП при ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване
истинността на някое обстоятелство , а именно удостоверяването на
обстоятелството,че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през
календарната година / не е в друга
държава - членка на ЕС - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК осъжда М.Е.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 99,96лв по сметка на ОДМВР
Шумен .
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: