№ 812
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.07.2021 г. по гр.д. № 15511/20 г., СРС, І ГО, 49 с-в е
осъдил Л. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Хаджи ****, чрез
адвокат Заброва да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ул. „****, сумата от 2190.04 лева- стойност на
топлинната енергия за периода от м.02.2017 до м.04.2019, както и за сумата
от 53.43 лева -стойност на дяловото разпределение за периода от м.02.2017 до
м.04.2019г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, и за сумата от 319.07 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2017 до 16.01.2020, и лихва за забава върху
дяловото разпределение в размер на 8,88 лева за периода от 8.04.2017 до
16.01.2020г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ЕАД ЕИК****, със седалище
и адрес на управление:гр.София, ул. „****, срещу Л. К. Н., ЕГН**********, с
адрес:гр.София, жк. ****, чрез адв. З., искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 2190,04 лева до пълния предявен
размер от 2550,66 лева- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 до м.01.2017, както и
1
за горницата над 53.43 лева до пълния предявен размер от 56.89 лева- дялово
разпределение за периода от м.12.2016-м.01.2017 и за горницата над 8, 88
лева до пълния предявен размер от 9, 95 лева- лихва за забава за периода от
31.01.2017 до 07.04.2017. Осъдил е Л. К. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, жк. **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул. „****“ № 23Б, на основание чл.78, ал.1 от
ЕПК сумата от 540,68 лева.- разноски по делото. Осъдил е „Т.С.“ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „**** да заплати на
Л. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, на основание чл.78,
ал.3 от ЕПК сумата от 24.86 лева- разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба, наименована частна жалба от
ответника Л. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, с мотиви,
изложени в нея, които могат да бъдат групирани в две насоки. Твърди се, че
съдът не е съобразил събраните в съдебното производство доказателства,
според които ищцовото дружество е измервало ТЕ в процесната абонатна
станция с помощта на топломер, който в периода след 04.06.2018 г. е ползван
в нарушение на действащата нормативна уредба, тъй като е бил с недоказана
метрологична годност. Твърди се, че липсата на последваща проверка е
законово нарушение, а свидетелството от 04.06.2018 г. не свидетелства, че
топломерът е бил годен след тази дата, та до края на процесния период-
30.04.2019г. Периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2
години, съгласно чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и съотносимите към
процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015
г. и № А-616/11.09.2018 г. От събраните по делото доказателства е видно, че
последната дата, на която е удостоверена метрологичната годност на
процесния топломер е 04.06.2018 г., когато е издадено Свидетелство за
проверка № 74218/04.06.2018 г., но това свидетелство според жалбоподателя,
не удостоверява, че топломерът е бил годен през следващия 1 ден, 1 месец,
или 1 година. Втората насока на развитите опаквяния в жалбата касаят
недопускане от първоинстанциионния съд за събиране на доказателства на
метрологична годност през процесния период на останалите 8 процесни
технически средства за измерване, които са свързани с топломера, за което
съответстват на изискванията на пар.1, т.58 от ЗЕ и следователно подлежат на
задължителен контрол съгласно Закона за измерванията. Сочи се, че в
процесната абонатна станция продадената ТЕ се измерва и отчита с девет
2
измервателни уреда, представляващи средства за измерване и търговско
плащане, съгласно пар.1, т.58 ЗЕ. Такива свързани технически средства са 5
броя температурни осезатели за температурата, описани от т.1 до т.5,
манометър, термометър, топломер, водомер. Жалбоподателят заявява, че
оспорва недопускането на събиране на доказателства за метрологична
годност през процесния период на въпросните 8 технически средства за
измерване. Моли съда да постанови решение, с което да „определите като
незаконосъобразни претенциите за вземания в исковата молба в частта им
след 04.06.2018 г., да отмени процесното решение в обжалваната част, като
въззивната инстанция укаже на СРС да постанови ново решение след като
допусне, събере и анализира всички доказателства за метрологична годност
през процесния период на 8-те технически средства за измерване.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’ ЕАД срещу Л. К. Н., ЕГН ********** за
осъждане на ответника за следните суми: за сумата от 2550,66 лв. главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016 до м.04.2019, ведно със законната лихва от подаване на
3
исковата молба до изплащане на вземането, 319.07 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2017 до 16.01.2020, както и сума за дялово
разпределение за периода от м. 12.2016 до м.04.2019 в размер на 56.89 лева и
9,95 лева- лихва за забава за периода от 31.01.2017 до 16.01.2020.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът Л. К. Н. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но
не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от
ответника Л. К. Н., с който е оспорил предявените искове като недоказани и
неоснователни. Оспорил е качеството си на потребител на ТЕ, направил е
възражение за давност.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира, че между страните е налице валидна
облигационна връзка.
Съгласно договор за дарение от 20.02.1997 Е.И.М. е дарила на П.М.М. и
Л. К. Н. по 1/2 ид. част от следния свой недвижим имот, а именно:апартамент
№ 6, находящ се в гр.София, ж.к. „Захарна фабрика“, в жил.блок № 7, вх.А,
разположен на 4-ти етаж, като си е запазила пожизнено право на ползване
върху процесния имот. По силата на договор за продажба от 18.07.2007,
обективиран в нотариален акт № 83, том HI, per. №9276, дело №421 от 2007
П.М.М. е продал на К.Н.И и М.М.И. своята собствена ½ ид. част от следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 6, находящ се в гр. София, район
„Илинден“, ж.к. „Захарна фабрика“, в жил.сграда на блок № 7, ****.
Депозирано е заявление-декларация от М.М.И. от 27.12.2007, с която иска да
бъде открита партида на нейно име за имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****.
Съгласно справка по Наредба № 14 Е.И.М. е починала на 17.11.2003г., а
според удостоверение за наследници и от справка по Наредба № 14 К.Н.И е
починал на 23.01.2011 като е оставил за свои наследници по закон М.М.И. и
Л. К. Н.. Видно от удостоверение за наследници и справка по Наредба №14
М.М.И. е починала на 30.01.2014г. като е оставила за свой наследник по закон
Л. К. Н., ответник в настоящето производство и единствен собственик на
процесния имот.
4
От изброените писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, може да се направи извод, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
5
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото СТЕ и ССЕ. От това експертно заключение, изготвено на
база представените и анализиране от вещото лице документи, фактури и
извлечения от сметки се установява, че партидата с аб. № 363257 се води на
името на Л. К. Н.. Етажната собственост по местонахождение на процесния
имот е сключила Договор № 278/22.08.2002г. с ФДР „Термокомплект“ ООД
за извършване на монтаж на измервателни уреди-топлинни разпределители и
термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и
извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Ответникът е ползувал ТЕ за
отопление на имот през целия процесен период и такава му е била
начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява,
че ответникът е разполагал в жилището си с 4 броя отоплителни тела -
радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 броя
термостатни вентили /1 брой отоплително тяло - лира е затапено/, както и 2
брой водомери за отчитане на БГВ. От м. 05.2016г. до 04.2019г. е извършвано
дялово разпределение от трите броя ИРРО /индивидуален разпределител за
разход на отопление/. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация
е определяна съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2016г. -
04.2019г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията
6
на 2 технически изправни и узаконени водомери за топла вода, като до края
на процесния период БГВ е отчитана по техните показания. През време на
процесния период е бил в сила нормативния документи - Наредба за
топлоснабдяването-Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 05.2016г. -
04.2019г. Базата за отчитане на подадената ТЕ включва периода 05.2016 -
04.2019г. В преписката липсват документи за начина на определяне на пълния
отопляем обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в данъчните
фактури се посочва такъв с измерение 165 куб. м., който вещото лице приема
за достоверен. Вещото лице сочи още, че свидетелства за метрологични
проверки на топломера в АС, както следва: Абонатната станция е обща за два
входа - А и Б, като е индиректна с пластинчати топлообменници. Същата е
тип „Брутерм“ с мощност за отопление и за БГВ - 100/75 кВт.
Технологичните загуби /изчислителните загуби/ за единица време от
съоръженията на абонатната станция по данни от производителя са за летен
режим- 0,29285 кВт и за зимен режим - 0,31655 кВт. Проектната мощност на
ВОИ за отопление възлиза на 84,884 кВт и за БГВ - 45,349 кВт. Свидетелство
за проверка № 14-08-42-18/14.08.2014г. на топломер марка „Камструп“, фабр.
№ 401 0920 извършена от „Аква Билдинг-сървиз“ ЕООД; Протокол от
13.08.2014г. за демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр№ 401
0920 за метрологична проверка; Свидетелство за проверка №
69103/22.08.2016г. на топломер марка „Камструп“, фабр. № 401 0920
извършена от „АС Бояна“ АД; Протокол от 22.08.2016г. за демонтаж/монтаж
на топломер марка „Камструп“, фабр. № 401 0920 извършена от „АС Бояна“
АД; Свидетелство за проверка № 74218/04.06.2018г. на топломер марка
„Камструп“, фабр. № 401 0920 извършена от „АС Бояна“ АД; Протокол от
04.06.2016г. за демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр. № 401
0920 за метрологична проверка; Протокол от 23.01.2020г. за
демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр. № 401 0920 за
метрологична проверка.
Относно първият довод във въззивната жалба, че издаденото
Свидетелство за проверка № 74218/04.06.2018 г. не удостоверява, че
топломерът е бил годен след тази дата и до края на процесния период-
30.04.2019г., настоящата инстанция приема следното:
Съгласно чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и съотносимите към
7
процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015
г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните проверки на
топломер е 2 години. Предвид посочените от вещото лице свидетелства за
проверка, включително от Свидетелство за проверка № 74218/04.06.2018г. на
топломер марка „Камструп“, към тази дата топломерът е бил годно СТИ.
Следващата проверка е следвало да бъде след две години, а именно на
04.06.2020 г. Вещото лице е цитирало Протокол от 23.01.2020г. за
демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр. № 401 0920 за
метрологична проверка. Обстоятелството, че липсва Свидетелство за
проверка не обуславя извод, че топломерът не е бил годно средство за
търговско изреване. Самото вещо лице сочи в СТЕ и в депозираното по
делото становище, че цитираните протоколи за демонтаж-монтаж и
метрологични проверки свидетелстват за това, че топломерът е бил
метрологично годен през процесния период. Липсата на документ,
удостоверяващ извършването на необходимите метрологични проверки на
топломера след 04.06.2018г., биха могли да се отразят на размера на
доставеното количество топлоенергия за отопление и БГВ, но не и на
основателността на предявената претенция, или както заявява
жалбоподателят да доведат до „незаконосъобразност на претенциите за
вземания в исковата молба в частта им след 04.06.2018 г.“ В случая не се
установява да е налице несъответствие между подадена топлоенергия за
разпределение, отчислени технологични разходи и съответно начислени за
другите обекти в етажната собственост доставени услуги. От приетото по
делото заключение на съдебно- техническа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че абонатната станция е функционирала за
процесния период от време, като няма данни да е спирана и да са възниквали
проблеми, както и че технологичните разходи са отчислявани в съответствие
със закона. Вещото лице сочи, че ответникът е ползувал ТЕ за отопление на
имот през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца,
както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за
доставка на БГВ. Ответникът е разполагал в жилището си с 4 броя
отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители и 3 броя термостатни вентили /1 брой отоплително тяло -
лира е затапено/, както и 2 брой водомери за отчитане на БГВ. От м. 05.2016г.
до 04.2019г. е извършвано дялово разпределение от трите броя ИРРО
8
/индивидуален разпределител за разход на отопление/. През същия период ТЕ
отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За
периода 05.2016г. - 04.2019г. потреблението на топла вода е на база реален
отчет на показанията на 2 технически изправни и узаконени водомери за
топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по техните
показания. По делото е била приета и ССЕ, според която стойността на
топлинната енергия за процесния период възлиза на сумата от 2550.66 лева, а
лихвата за забава възлиза на сумата от 319.07 лева, стойността на дяловото
разпределение възлиза на сумата от 56,89 лева, а лихвата за забава върху
дяловото разпределение възлиза на сумата от 9.95 лева.
От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи се установява, че начислените на ответника суми и приетите от
съда в посочените от него размери, са правилни, при съобразяване на
действащите нормативни изисквания.
Средствата за търговско измерване според пар.1, т.58 от ДР на ЗЕ-
технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики
и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано
с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата
на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на
топлопреносното предприятие /чл.156 ЗЕ/. Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава
като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна
енергия – чл.156, ал.1 ЗЕ. С други думи, законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия
между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в
сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на
закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално
потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение,
9
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз
основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се
осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното
разпределение-посредством индивидуални разпределители или топломери и
водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената ТЕ, след
приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на ТЕ за
горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се
сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната
инсталация, ТЕ за отопление на общите части.
Доколкото вещото лице по СТЕ е посочило, че при отчитане и
начисляване на дължимите суми са спазени изискванията на закона, то съдът
приема, че средствата за търговско измерване отговарят на техническите
изисквания, заложени в Закона за енергетиката и приложимите подзаконови
актове. В този смисъл не е необходимо да се извършват преценки на
посочените от въззивника/ответник 8 броя СТИ.
На основание чл.271, ал.1 изр. 1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.07.2021 г. по гр.дело № 15511/20г. на
СРС, І ГО, 49 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10