Р Е Ш Е Н И Е
Номер 746 27.04.2018
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На единайсети април две хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 118 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Д.И.З., с ЕГН **********,
адрес ***, със съдебен
адресат адвокат М.П. ***, с адрес на кантората град Бургас, ул. Генерал Гурко
18, стая 3, против Военно формирование
32890-Бургас, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000,
местност „Атия”, като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, град София, 1092, ул. Дякон Игнатий 3, с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 23307.60 лева, включваща: 20217.60
лева-главница, представляваща стойността на неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ/нов/ и по чл.
152, ал. 6 от ПКВС/отм./, за периода от 01.04.2001 година до 30.09.2014 година, в размер общо на 648 дни или 5184 часа, в поделение/военно
формирование 26970-Бургас, 22480-Бургас и 32890-Бургас, заедно със законната
лихва върху главницата от предявяването на иска-12.01.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, 1000.00 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата, за периода от 01.06.2001 година до 30.09.2014 г., 1940.10 лева-главница,
представляваща неизплатено основно месечно трудово възнаграждение, като разликата
за периода от 12.05.2009 г. с приемането на новия ЗОВСРБ до 31.12.2012
година(43 месеца и половина), 150 лева-обезщетение за забавеното пращане на
главницата, за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е
трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение до подаването на исковата
молба-12.01.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването
на главния иск-12.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с влязло в сила
определение на съда от 11.04.2018 г., на основание чл. 232 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, със съгласието на насрещната страна, поради
частичното десезиране на съда, е прекратено производството, както следва: по
отношение на иска за заплащане на извънреден труд от предявения размер 20217.60
лева, за периода 01.04.2001 г.-30.09.2014 г., с намаление на размера от 998.40
лева, за периода от 01.04.2001 г.-30.11.2001 г., след което остава
висяща искова претенция от 19219.20 лева, за периода от 01.12.2001 г. до
30.09.2014 г.; по отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху неплатения извънреден труд, за периода от 01.06.2001 г.-30.11.2001 г.,
цялата в размер на 1000.00 лева, след което остава висяща претенцията за
заплащане на лихва от 950.64 лева, за периода от 01.12.2001г. до 30.09.2014 г.
върху главницата от 19219.20 лева; неплатеното основно месечно трудово
възнаграждение от 1940.10 лева, за периода от 12.05.2009 г. до 31.12.2012 г., с
оттегляне за периода от 12.05.2009 г. до 31.12.2011 г., в размер на 1404.90
лева, след което остава висяща искова претенция за заплащане на сума от 535.15 лева, за
периода от 12.05.2009 г. до 31.12.2012 г.;
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение от 150 лева, припадащи се върху трудовото възнаграждение за
периода от 12.05.2009 г. до 31.12.2011 г., с оттегляне в размер на 108.68 лева,
след което остава висящ акцесорен иск за заплащане на сумата от 41.32 лева
върху главницата от 535.20 лева, за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г.
След частичното прекратяване на
производството по делото, във връзка с посоченото оттегляне, на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК, с определение на съда от 11.04.2018 г., е прието изменение на
претенциите, както следва: по иска за
заплащане на извънреден труд, за периода от 01.12.2001 г. до 30.09.2014 г.,
намаление от размера 19219.20 лева до
размера от 12685.81 лева, за същия период; увеличение на акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва върху
главницата за неплатения извънреден труд от 12685.81 лева, за периода от
01.12.2001 г. до 30.09.2014 г. от останалия
висящ размер от 950.64 лева до увеличения размер от 14400.43 лева;
увеличението на акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение от
535.20 лева от размера 41.32 лева до
размера от 131.48 лева, за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими и с правно чл. 203 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България/ЗОВСРБ/(отм.) и чл. 194, ал. 2 и 3, вр. чл. 214, ал.
1, т. 3 от ЗОВСРБ, обн. ДВ бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г. и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Предявени са от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК.
Ответникът своевременно с отговора на
исковата молба и в хода на делото, навежда доводи за неоснователност на исковете.
Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото,
че ищецът З. на 16.09.2000 год. е бил назначен на първата си длъжност „трюмен
машинист” в поделение на ВМС към МО, със заповед на командира на поделение
26970-Бургас, със звание „матрос”, за което е бил подписан договор за кадрова
военна служба. През месец юни 2006 година е бил преназначен на длъжност „котелен
машинист на СДК“ в същото поделение, и повишен в звание „старши матрос 1-ви
клас“. През 2008 година, след извършени организационно промени, по заповед на министъра
на отбраната № ОХ-06/25.03.2008 г. и отмяна на щат № Х-5258 за поделение 26970,
считано от 01.06.2008 год. е бил преназначен на длъжност „пожарникар, той и
санитарен инструктор на фрегата“ в Технически сектор на поделение 22480-Бургас.
Двете поделения/военни формирования, в които е служил-поделение 26970-Бургас и
военно формирование 22480-Бургас, от което е бил уволнен, са били на пряко
подчинени военно формирование 32890-Бургас. Със заповед № ЛС-01-54/25.09.2014
година на капитан II ранг Павлин Петков, по заместване на командира на военно
формирование 22480-Бургас, е бил прекратен договорът за военна служба на ищеца З.,
след което е бил зачислен в запаса. Със заповед № ЛС-01-55/30.09.2014 година на
командира на военно формирование 22480-Бургас е бил отчислен от списъчния
състав на военното формирование, считано от 01.10.2014 год.
Ищецът З., изпълнявайки договора за
военна служба и в качеството си на военнослужещ, е полагал дежурства по график,
чиято продължителност е 24 часа, за които е получавал допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето и е
ползвал почивки/компенсации, но част от положеният извънреден труд е останал
некомпенсиран, видно от заключенията на основната и допълнителна счетоводни
експертизи по делото и събраните писмени доказателства. Нормата на чл. 203, ал.
1 от ЗОВСРБ/отм./ регламентира нормалната седмична продължителност на
служебното време на кадровите военнослужещи от 40 часа, по 8 часа дневно при
петдневна работна седмица, като ал. 2 на разпоредбата предвижда удължаването на
това време в рамките на едно денонощие до 12 часа. Разликата между изслуженото
време по двете алинеи се счита за удължено служебно време, като за такова се
възприемат и 24- часовите дежурства по график.
Не могат основателно да се слушат по
делото доводите на пасивно легитимираната по делото страна, че законодателството
предвижда компенсирането на служителя за така нареченото удължено време
единствено чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му
продължителност за следващия месец, който режим на компенсиране на
военнослужещи с почивки след дежурства е задължителен-дните, в които на
военнослужещия ще бъде осигурена почивка, се определя с график, изготвен и
утвърден до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който е изготвен, като
военнослужещият се запознава срещу подпис за датите на дежурства и датите за
почивка(т. 18 от заповед ОХ-296/19.05.2011 г. /отм./). Трудът, превишаващ
удълженото работно време в рамките на увеличената продължителност, каквато е
тази при дежурство, може да се компенсира с намалено работно време в рамките на
общата продължителност на служебното време за месеца. В тежест на работодателя
е да докаже, че военнослужещият е бил компенсиран с почивка. За част от процесния
период изпълняваните наряди са били компенсирани с почивки, видно от обобщеното
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза по делото. В тази
хипотезата, поради липсата на изрична регламентация в специалния закон, е
приложима разпоредбата на чл. 136а, ал.
5 от Кодекса на труда/КТ/, която предвижда, че при прекратяването на
трудовото правоотношение преди компенсирането разликата до нормалния работен
ден се заплаща като извънреден труд. Настоящият състав споделя и съдебната
практика по чл. 290 от ГПК с решение №165/02.06.2016 г. на ВКС, IV г. о. по
гр.д.№ 6064/2015 г., че правото на парична компенсация за извънреден труд не
може да бъде упражнено преди прекратяването на служебното правоотношение. Касае
се за трансформация на едно притезание в друго.
Неоснователно е оспорването на допълнителната
експертиза от работодателя за това, че с метода си на изчисление вещото лице механично
е прехвърлило некомпенсирания труд с почивка към най-старите задължения, с
което е била игнорирана изричната воля на административния орган и се е стигнало
до механично приспадане на часове. Правният интерес от оспорването е получаваното
различно възнаграждение от ищеца З. в периода 2001 г.-2014 г., което е в
основата на изчислението на експертизата. Няма издадена заповед в поделението
на ищеца З., която да предвижда за конкретен наряд коя почивка се отнася. По
предвиждането на чл. 149, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да води специална
книга за отчитане на извънредния труд, за наличието на каквато по делото
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения да е водена. Ако това
законово задължение беше изпълнено, изричната воля на ръководния орган за
конкретно компенсираното дежурство щеше да е вписана в книгата и нямаше да се
стигне до необходимостта да се компенсира най-старото задължение, за да не се пропусне
остойностяването на некомпенсиран положен труд след прекратяването на
служебното правоотношение. Никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение/Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere
potest/.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът кредитира заключението на експертизата в частта за
отнасянето на почивките, за които липсват данни кой наряд компенсират към
най-старите-вариант 2 от заключението, като съобразен със законовото
предвиждане. Некомпенсираните наряди на ищеца З.-фактически отработеното
служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152,
ал. 6 от ПКВС/отм./, за процесния период от 01.12.2001 г. до 30.09.2014 г., възлизат
на 5100 часа или 637.5 дни, на обща стойност
12685.81 лева и това е стойността на неплатеното възнаграждение за положения от
него извънреден труд при прекратяването на служебното му правоотношение. Следователно,
този главен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
От датата на прекратяването на
служебното правоотношение вземането за извънреден труд е изискуемо и от тогава
се дължи и обезщетение за забавеното плащане на главницата, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Вземането за труд винаги е срочно и поканата по чл. 84, ал. 2
от ЗДД не е необходима. За периода на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. В конкретния случай обаче искът за
заплащане на сумата от 14400.43 лева не намира опора в закона, тъй като
обезщетението основателно би могло да се търси за периода от 01.10.2014 год. до
предявяването на иска, а претенцията по делото е за периода от 01.12.2001 г. до
30.09.2014 г. Ето защо, този акцесорен иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Изцяло се неоснователни по делото и обективно
съединените искове за заплащане на основното месечно трудово възнаграждение от 535.20
лева, за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година(12 месеца), заедно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска-12.01.2015 година до
окончателното изплащане на задължението и мораторната лихва върху тази сума от 131.48
лева, за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Основателно е възражението на
ответната страна, че с § 3, ал. 5 от преходните и заключителни разпоредби на
новия ЗОВС, е предвидено, че до влизането в сила на акта по чл. 212, ал. 2 от
същия закон на лицата по ал. 1 се заплащат досегашните възнаграждения. Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите,
в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното
звание се определят с акт на министъра на отбраната. Безспорен факт е между
страните по делото, че такъв акта по чл. 212, ал. 2 от ЗОВС от 2009 г. до
настоящия момент министърът не е издавал. Заплащат се досегашните
възнаграждения на военнослужещите, поради която няма основание за търсеното по
делото увеличение на възнаграждението от ищеца З., като разликата с приемането на новия ЗОВСРБ. Той не е
правоимащ самоволно да увеличи регламентираните стойности на предвиденото за
длъжността и ранга му трудово възнаграждение, дори размерът му да е минимален.
Поради неоснователността на главното вземане е неоснователен и акцесорният иск
за заплащане на мораторна лихва, поради което двата иска следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, 5 и 6 от ГПК, разноските между страните по делото следва да
останат така, както са направени, като в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна бъде възложено заплащането на държавната такса за производството
за уважения иск, в размер на 507.43 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Военно формирование 32890-Бургас, с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, местност „Атия”, като
част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, град
София, 1092, ул. Дякон Игнатий 3, да
заплати на Д.И.З., с ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 12685.81 лева(дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и осемдесет
и една стотинки), представляваща неплатеното
възнаграждение за положения извънреден труд от 5100 часа или 637.5 дни, при
прекратяването на служебното правоотношение, за периода от 01.12.2001 г. до
30.09.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-12.01.2015
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 14400.43 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 12685.81 лева, за периода от 01.12.2001 г.
до 30.09.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на основно
месечно трудово възнаграждение от 535.20 лева-главница, за периода от
01.01.2012 година до 31.12.2012 година(12 месеца), като формирана разликата с
приемането на новия ЗОВСРБ(43 месеца и половина), заедно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска-12.01.2015 година до окончателното
изплащане на задължението и за заплащане на мораторна лихва върху главницата, в
размер на 131.48 лева, за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас, с адрес област Бургас,
община Бургас, град Бургас 8000, местност „Атия”, като част от структурата на
Министерство на отбраната на Република България, град София, 1092, ул. Дякон
Игнатий 3, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, държавна такса за производството от 507.43 лева(петстотин и седем лева и четиридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия:/п/ Р.Кирякова
Вярно с оригинала:
И.Г.