Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 21.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.
при
участието на секретаря Антония Стоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 3009 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б., срещу „БАНКА
ДСК“ АД /с предишна правно-организационна форма ЕАД/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ 19, и Община Перник,
с адрес: гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ 1, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД да бъде прогласен
за нищожен отказът на ищеца от наследството на своя баща Б.К.Х.., вписан под № 149 от 25.10.2018 г. в
специалната книга на ПРС, поради противоречие със закона.
В
исковата молба се твърди, че направеният от ищеца отказ е нищожен, тъй като е
извършен след като вече е приел наследството, изплащайки напълно задължението
на наследодателя си по получения от него приживе банков кредит.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „БАНКА ДСК“ АД /с предишна
правно-организационна форма ЕАД/ е подал отговор, с
който е оспорил исковата молба като недопустима, евентуално – неоснователна в
частта за разноските, тъй като ищецът сам е проявл небрежност спрямо
задължението си да се яви в съда в производството по чл. 51 ЗН.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Перник е
подал отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим. Навежда доводи,
че е ненадлежен ответник в производството, тъй като съгласно чл. 11 от Закона
за наследството, то преминава към държавата или общината, едва когато няма
лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове или когато всички
наследници се откажат от наследството.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 05843 по описа за 2019 г. на РС – Перник се установява,
че по молба на „БАНКА ДСК“ АД /с предишна правно-организационна форма
ЕАД/ с правно основание чл. 51 ЗН е указано на Б.Б.Х. в едномесечен срок от
получаване на препис от разпореждането да заяви дали приема или се отказва от
наследството на наследодателя си Б.К.Х.., починал на 24.03.2015 г., както и че
при липса на отговор в посочения срок губи правото да приеме наследството, а
мълчаливият му отказ ще бъде вписан в особената книга към Районен съд – Перник.
Разпореждането е връчено лично на ответника на 03.09.2018 г., който в
указания срок не е изразил становище.
С Определение № 5424 от 25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 05843 по описа за
2019 г. на РС – Перник съдът е постановил да се впише в особената книга за
приемане на наследство при РС-Перник, че съгласно чл. 51, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 49, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗН, Б.Б.Х. се отказва от
наслеството, оставено от наследодателя му Б.К.Х.., починал на 24.03.2015 г.
С
молба от 28.11.2018 г. ответникът е заявил, че кредитът е погасен изцяло, за
което е представил операционна бележка, издадена на 25.09.2018 г. от „Банка
ДСК“ ЕАД.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № 872 от 05.02.2019 г., че Б.К.Х.., е починал на 24.03.2015 г. като е оставил единствен наследник по
закон Б.Б.Х. - син.
От
Удостоверение с изх. № 197 от 08.02.2019 г. от „БАНКА ДСК“ АД /с предишна правно-организационна форма ЕАД/ се установява, че Б.Б.Х. е погасил окончателно потебителски кредит в качеството
си на наследник на Б.К.Х.. на 25.09.2019 г., с договорен размер 2000,00 лв. по
договор от 21.11.2012 г.
Видно
от приложената по делото операционна бележка, издадена на 25.09.2018 г. от
„Банка ДСК“ АД /с предишна правно-организационна форма ЕАД/,
че е извършено окончателно погасяване на кредита на Б.К.Х.. с вносител Б.Б.Х..
От
Нотариален акт за покупко-продажба се установява, че на 20.12.1947 г. Б.С.В. е
продал на К. и Г.Х.Д. дворно място в землището на гр. Перник, местността „Р.“ от
570 кв.м., образуващо парцел VIII-852 в кв. 98, при граници: братя П., Д.М.,
улица и братя А., сем. В.Н..
От
удостоверение за наследници с изх.№ 19/ГРС-1151 от 13.02.2019 г. се
устанвовява, че К. Х. е починал на 14.04.2007 г., като е оставил за единствен
наследник по закон Б.К.Х.., чийто наследник е ищецът Б.Б.Х..
От
удостоверение изх. № 19/ГР-2310 от 04.06.2019 г. от Община Перник се
установява, че УПИ VIII-852 в кв. 98 по отменения план, описан в нот. акт №
138, том IV, дело 925/1947 г. е идентичен с УПИ IV кв. 135 по действащия
регулационен план на гр. Перник, кв. „Варош и табана“, одобрен със заповед №
1076/23.08.1974 г. на Кмета на община Перник.
По
делото е представена скица № 15-386892-13.05.2020 г. за поземлен имот с
идентификатор 55871.505.294, издадена от СГКК-гр. Перник, в която е отразено,
че ½ от правото на собственост принадлежи на наследниците на К.Х.Д. и
½ ид.ч. принадлежи на наследниците на Г.Х.Д..
Съгласно
удостоверение, издадено от Община Перник, в архива на отдел „ОСКТТУЗ“ не се
намират данни за съставен акт за общинска собственост за недвижим имот,
представляващ терен с идентификатор 55871.505.294, съгласно КК и КР на гр.
Перник, за който е отреден УПИ IV, кв. 135, по действащия регулационен план на
гр. Перник, кв. „Варош и табана“.
При
служебно извършена справка в НБД „Население“ за родствени връзки на Б.К.Х..,
починал на 24.03.2015 г., се устаноява, че същият е разведен с решение за
развод от 14.06.1995 г., майка му и баща му са починали, и единственият му жив роднина е неговият син Б.Б.Х..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.М.П., във
фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката заявява, че след смъртта на баща
му Б. започнал да владее имота, живели там повече от 3 месеца, платил кредита
на баща си и консумативите за имота. Не е имал намерение да се отказва от
наследството.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото
съответстват на останалите доказателства по делото, отчитайки обстоятелството,
че свидетелката се намира във фактическо съжителство с ищеца.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
От доказателствата по делото се установява, че по молба на „БАНКА ДСК“ АД /с
предишна правно-организационна форма ЕАД/ с правно основание чл. 51 ЗН е вписан
отказът на Б.Б.Х. от наследството на Б.К.Х... С вписване на отказа от
наследството в особената книга на съда, отреклият се наследник губи правото да
приеме наследството, поради което за ищеца е налице правен интерес от
прогласяването му за недействителен спрямо лицето, по чиято инициатива е
образувано производството по реда на чл. 51 ЗН.
Съгласно чл. 11 от ЗН,
когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или
когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство,
които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
От
представения по делото нотариален акт № 1387, том IV, дело 925/1947 г. за
покупко-продажба на недвижим имот се установява, че К. и Г. Х. са придобили правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VIII-852 в кв. 98, в
землището на гр. Перник, който имот, съгласно издаденото от Община Перник
удостверение, е идентичен с УПИ 4754, кв. 135, по действащия регулационен план
на гр. Перник. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН със смъртта на К. Х., починал на
14.04.2007 г., правото на собственост върху ½ ид.ч. от описания недвижим
имот преминава върху наследника му Б.К.Х.., чийто единствен наследник по закон
е ищецът. От представената по делото скица е видно, че на поземления имот се
намира в урбанизирана територия и в имота са изградени жилищна сграда, две
стопнаски постройки и гараж. По делото не е установено, че Б.Б.Х. има други
роднини, които да бъдат призовани към наследяване след отказа му от
наследството на своя баща Б.К.Х...
С
оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес да установи
със силата на пресъдено нещо недействителноста на вписания отказ спрямо Община
Перник, чиято собственост би бил наследствения имот, на основание чл. 11 ЗН.
По горните съображения, съдът приема, че така предявеният иск e допустим и
съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От доказателствата по делото съдът приема за установено, че ищецът Б.Б.Х. е
син и единствен наследник по закон на Б.К.Х.., починал на 24.03.2015 г.,
кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с ответника „Банка
ДСК” АД.
Безспорно е, че задълженията по кредита на починалия са изцяло погасени от
сина му в предоставения по реда на чл. 51, ал. 3 ЗН срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата
относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения. Отказът от наследство е едностранно
волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник
и с оглед нормата на чл. 53 от ЗН поражда права и задължения за неговите
сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД за отказа от
наследство важи и правилото на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение първо, т.е.
при противоречие със закона отказът от наследство е нищожен. Приемането на
наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено
от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. Приемането
на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49,
ал.1 от ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 от ЗН. Съгласно посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът
извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството. Погасяването на задълженията на наследодателя по сключения
договор за кредит и стопанисването на имота, включен в наследствената маса,
представляват конклудентни действия, които несъмнено предполагат неговото намерение
да приеме наследството. А след като ответникът е приел наследството, оставено и
от неговия баща, то извършеният впоследствие отказ от наследството противоречи
на закона и кати такъв е недействителен.
По горните съображения,
настоящият състав намира, че извършеният от ищеца отказ от наследството на баща
му, вписан в особената книга при ПРС, е нищожен, поради противоречие със закона.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като бъде установена нищожността на посоченото по-горе едностранно
волеизявление.
По разноските:
От приложеното ч.гр.д. № 05843/2018 г. на ПРС се установява, че молбата на
„БАНКА ДСК” АД за определяне на срок на наследника да заяви дали приема или се
отказва от наследството на починалия кредитополучател е подадена преди същият
да се легитимира пред банката като негов наследник, поради което основателно
кредиторът е сезирал съда по реда на чл. 51 ЗН. В случай, че ищецът беше
изпълнил указанията на съда и в предоставения срок беше заявил, че е приел
наследството, то нямаше да се наложи провеждането на настоящото производство. От
представените по делото доказателства се установява, че ответникът Община
Перник не е предприела действия, с които да оспори наследствените права на
ищеца върху поземления имот. С оглед изложеното, съдът приема, че с
извънпроцесуалното си поведение ответниците не са дали повод за предявяване на
настоящите искове. От депозираните по делото отговори на исковата молба също е
видно, че ответниците оспорват единствено допустимостта на производството,
доколкото не са станали причина за образуването му, но не и твърденията на
ищеца, че отказът е недействителен, тъй като е приел наследството преди извършването
му. С оглед изложеното, съдът намира, че ответниците не са станали причина за
предявяване на настоящите искове, поради което не следва да заплатят сторените
от ищеца разноски за производството. Противното би означавало ответниците да
бъдат наторавени с неблагоприятните последици от неполагането от страна на
ищеца на нужната грижа за собствените си работи.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
по предявения иск от Б.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ 19, и Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. „Иван
Рилски“ 1, за нищожен отказа на Б.Б.Х., ЕГН **********,
от наследството на Б.К.Х.., починал на 24.03.2015 г., вписан под № 149 от
25.10.2018 г. в специалната книга на Районен съд - Перник, поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.