РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Сандански, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200014 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. Дж. от гр. С., ЕГН – **********, в
качеството се на управляващ и представляващ „****“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к.“*****“, бл.*****, ет.****, ап.****, с ЕИК
–*****, против Наказателно постановление № 01-2200241/11.11.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на
търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3
КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е
съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно, като алтернативно се прави искане
за намаляване размера на наложената санкция.
1
В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – се явява
лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за
отмяна на атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на
становището си.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” - Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда
да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, като излага
подробни аргументи.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се
установи, че при извършена на 13.08.2022г. около 19.45 часа проверка по
работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство
на обект – Ресторант „*****“, находящ се в гр. С., ул.“*****“ № 1,
експлоатиран от „*****“ ЕООД – гр. С., е констатирано да работи лицето Г. Д.
В., ЕГН – ********** като „Сервитьор“. Описаната констатация се
потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места
декларация, в която Г. Д. В. удостоверява извършване на трудова дейност от
него с определено работно място, в изпълнение на определена длъжност
„Сервитьор“, с определено работно време с продължителност от „18.00ч. до
42.00 ч.“; „при сменен режим на работа“, с определени почивни дни „един по
график“, и с уговорено трудово възнаграждение „600,00 лв. на месец“. В т.4 и
т.5 от същата декларация В. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен
трудов договор с „*****“ ЕООД – гр. С. и не са му предоставени екземпляри
от документите по чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като е отразила, че работи в
обекта от „01.,08.2022г.“. След приключване на проверката по работни места
дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на проверка по
документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка от 13.08.2022г.
Изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмената
документация на предприятието е представена в Д"ИТ" - гр. Благоевград на
2
31.08.2022г. от законния представител на дружеството. Относно
правоотношението с Г. В. не е представен писмен трудов договор за
извършената от него работа, нито са представени възражения в смисъл, че
такъв съществува. Не е представен и по друг ред в Д“ИТ“ – Благоевград.
Представен е граждански договор № 00027/01.085.2022г., сключен между
дружеството и С.. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите
договори на ТД на НАП от информационната система на ИА „ГИТ,“ е
установено, че „*****“ ЕООД – гр. С. не е изпращал уведомление по реда на
чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с Т.С. за
полагания от него труд на 13.08.2022г. От извършените при проверките
констатации е установено, че на 13.08.2022г. лицето Г. В. е полагало труд на
работна площадка, осигурена от „*****“ ЕООД в определено от търговеца
работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов
контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е
за търговеца.
На база на всички тези констатации, материализирани и в протокол за
извършена проверка № ПР2226508/31.08.2022г., на 31.08.2022 година
актосъставителят Б. И., в присъствието на свидетеля Т. К. съставила АУАН №
01-2200241. Същия е предявен на управителя на дружеството и подписан
лично от него без възражения.
Въз основа на този акт, на 11.11.2022г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно
постановление № 01-22002421, с което на търговеца-жалбоподател, за
административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева. Предвид липсата на доказателства относно
връчването на НП на жалбоподателя и липсата на възражения относно
подаването на жалбата срещу процесното НП в срок, съдът приема, че жалбата
е депозирана в срок от представител на санкционираното юридическо лице,
поради което е допустима.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Т. К. и свидетеля Б. И..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
3
показанията на свидетелите К. и И., както и приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.К. и св.И. –
извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си
противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по
следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт
за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно
нарушение, осъществено от ЕООД.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от Т. К., на длъжност “главен инспектор”
в Д“ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и
4
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетелката Б. И., присъствала при извършване на
проверката. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал
АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява
правно основание за издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
„*****“ ЕООД – гр. С. не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е имал
качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Като
работодател същият носи пряка отговорност за изпълнението на
задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане
на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в
АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни
доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на
13.08.2022г. лицето В. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка на
длъжност „Сервитьор“, в определено от търговеца работно време, съобразно
създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства
и материали, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда
на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с Г. В.
от 13.08.2022г.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по
делото, че „*****“ ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – Г. Д. В., към момента на
констатиране на нарушението – 13.08.2022г. и не е изпълнило задължението
5
си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като
сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е
заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „*****“ ЕООД, но че
работи за него от 01.08.2022г. на длъжност - „Сервитьор”.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“,
тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за
онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият
договор се сключва в писмена форма.
Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа страна
констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение
е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на
извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и
отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано
извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията
при предоставяне на работна сила от работника Г. В., като трудови чрез
сключване на писмен трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в
несъставяне на трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по
отношение на лицето сочено като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения
за работодателя в конкретният случай за работодателя „*****“ ЕООД.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за
което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и
изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата, респективно
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със
сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че
отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.
Следва да се отбележи и, че съдебната практика е трайна и
6
последователна и е приела, че за да се установи съществуването на трудово
правоотношение, то към момента на установяването му трябва да е налице
изпълнение на трудови задължения от страна на работника, които се
изпълняват на определено работно място и при спазване на определено
работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и
в настоящият случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени
задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва
работно време и почивки и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки
трудова дисциплина, всички тези фактори индикират съществуващо трудово
правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е
работило без трудов договор.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е
така защото работникът, докато е престирал работна сила в полза на
дружество, без сключен трудов договор, е бил лишен от редица права съгласно
трудовото законодателство, като: здравословни и безопасни условия на труд,
социални и здравни осигурявания, възнаграждение съобразно трудов стаж и
професионален опит, право на почивка, право на отпуск, на работно облекло и
т.н. За маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст –
чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, тъй
като нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от приложното поле на
чл.415 от КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
имуществената санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. АНО е наложил
на дружеството жалбоподател санкция в размер на 2500 лв., като не е
изложил, респ. събрал данни за смекчаващи отговорността на наказаното лице
обстоятелства. Касае се за нарушение, извършено за първи път и макар
деянието с оглед обществените отношения които засяга, да няма белезите на
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то предвид гореизложеното, следва
да се наложи наказание в размер, съответстващ на предвидения в чл.414, ал.3
от КТ минимум, а именно: 1500 лева.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното
административно наказание "ГЛОБА".
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от
7
страна на проц.представител на АНО – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева. С оглед гореизложеното, и предвид изменението на
наказателното постановление и намаляване размера на наложеното
административно наказание "ГЛОБА", както и изрично стореното от
процесуалния представител на въззиваемата страна искане, съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 100 лева, като не уважава в останалата час от претендирания размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2200241/11.11.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на
търговеца-жалбоподател „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Сандански, ж.к.*****“, бл.*****, ет.***** ап.*****, с ЕИК –
*****, представлявано от управителя К. Д. Д. от гр. С., ЕГН – **********, за
административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на "Имуществена
санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к.“*****, бл.*****, ет.*****, ап.*****, с ЕИК – ***** представлявано от
управителя К. Д. Дж. от гр. С., ЕГН – **********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Благоевград сумата от 100.00/сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8