Р Е Ш Е Н И Е
№188
от 13.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието
на секретар Дорета А., като разгледа дело № 842/2022 г. по описа на Административен съд Р
Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225а, ал.
1, чл. 214, т. 3 и чл. 215, ал. 4, чл. 219 и чл. 228 от Закона за устройството
на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба
на E.А.А.
срещу
Заповед № УТ-217/25.05.2022 г. на Кмета на община Хасково.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. В мотивите му била
посочена хипотезата на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ,
но не става ясно по какъв начин административният орган е достигнал до този
извод. Не било изяснено предназначението на строежа, представляващо допълващо
застрояване Р дали е обслужваща сграда, стопанска постройка, лятна кухня или
склад, както и дали за него е следвало да бъдат представени строителни книжа. Заповедта
не съдържа фактическите констатации, установени в предхождащия я констативен
акт. Възприетата от органа фактическа обстановка не кореспондира с
действителната такава, а актът е съставен при напълно неизяснени факти. Допуснати
били съществени процесуални нарушения, вкл. и не са посочени моментът на
извършване на строителството и местоположението на строежа, както и дали същият
е в режим на търпимост, като твърди, че този въпрос следва да бъде изяснен
преди да се пристъпи към премахването на строежа. Не било изискано становище от
главния архитект на община Хасково. Административният орган е следвало да
изследва въпроса по допустимостта на строежите по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ. Оспореният акт бил издаден в противоречие с
материалния закон. Моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - E. А.А., редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа изложеното в жалбата. Моли заповедта да бъде отменена.
Претендира разноски.
Ответникът
Р Кмет на община Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител,
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта.
Изследвано било обстоятелството търпим ли е строежът, като в хода на
извършената проверка не били открити заявления, документи и декларации за
година на построяване. Сочи, че в одобрените със Заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрален план и карта
на град Хасково в имот с идентификатор 77195.748.663, със стар номер 1375, е
нанесена само една сграда, а именно - жилищната сграда на два етажа, със
застроена площ от 90 кв. м, за която към изпратената преписка е приложено и
удостоверение за търпимост № 105 от 2019 г., издадено от главния архитект на
Общината. Сочи, че процесният строеж не е нанесен в кадастралната карта, нито е
отразен в кадастралния план за местност гКаменецТ, одобрен със Заповед № 969 от
1988 г. Безспорно било, че процесната пристройка представлява строеж на
допълващото застрояване, без да бъде изграден по законоустановения ред, а
именно - с предвиждане в ПУП, какъвто се установява, че за имота няма, или с
виза за проектиране и проучване на главния архитект на общината, каквато не е
издадена. Строежът не бил допустим нито по действащите правила към 2000 г., нито
по сега действащите правила и норми на ЗУТ и наредбите към него. Нещо повече Р
показанията на разпитания свидетел относно годината на построяване били противоречиви,
непоследователни и объркващи. Строежът не е бил деклариран в Общинска данъчна
дирекция при Община Хасково, изграден е в периода 2011 г.-2013 г., като в
годините е измазан и саниран. При това процесната пристройка не може да бъде
характеризирана като търпим строеж нито на основание ¤16, ал. 1-3 от ПЗР на
ЗУТ, нито по ¤ 127 от ЗР на ЗУТ. По изложеното мотивира твърдение, че
оспореният акт е издаден законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, депозит
за изготвянето на експертизата и увеличението на възнаграждението на вещото
лице в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от жалбоподателя.
Административен съд -
Хасково,
като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2022
г. от служители на община Хасково е извършена проверка в поземлен имот с
идентификатор 77195.748.663 по кадастралната карта на ***, собственост на
жалбоподателя.
Резултатите
са обективирани в констативен акт № 1/26.01.2022 г., като се установява, че по северната
фасада на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 77195.748.663.1 е изпълнена
пристройка, с размери 10,80 м./2,60 м. и височина при най-високата част 3,05 м.
Стените са изградени от тухлени зидове, покривът е с дървена конструкция,
покрит с ламарина. Застроената площ на пристройката е 28,08 кв. м. Строежът бил
V категория според категоризацията на строежите по чл.
137, ал. 1, т. 5, б. гвТ ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи, без необходимите строителни книжа в
нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Констативният
акт, основание за започване на производство по чл. 225, ал. 2 ЗУТ за премахване
на строежа, е съобщен на собственика му на 14.03.2022 г., като в срок не е
постъпило възражение.
Въз
основа на горното е издадена Заповед № УТ-217/25.05.2022 г. на Кмета на община
Хасково, в която се сочи също, че строежът е изпълнен след 2001 г. и не попада
в приложното поле на ¤ 16, ал. 1 ПР ЗУТ и ¤ 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, както и, че е
изпълнен без строителни книжа, поради което е налице незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. На основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с
чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - гпристройка
към жилищна сградаТ .
Заповедта
е съобщена на жалбоподателя на 15.08.2022 г.
По делото
са приети като писмени доказателства: издадено от Главния архитект на Община
Хасково удостоверение за търпимост от 28.10.2019 г. на гдвуетажна жилищна
сградаТ със застроена площ от 90 кв. м. поради наличието на условията на ¤ 127,
ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, и становище от същата дата, документи, удостоверяващи
собствеността на жалбоподателя.
По делото
са изслушани свидетелските показания на лицето Р.А.А.,
сестра на жалбоподателя, които съдът, отчитайки възможната нейна заинтересованост
по смисъла на чл. 144 АПК във връзка с чл. 172 ГПК, не кредитира изцяло като
несъответстващи на събрания по делото писмен доказателствен материал,
противоречиви и неясни, вкл. и доколкото свидетелят към твърдяната година на
построяване на строежа е бил на 6 г., не отговаря точно на поставените въпроси
или заявява, че не помни и че се е объркал. Свидетелят заявява, че процесната
пристройка се намира зад къщата, гзалепенаТ е до нея и е санирана заедно с нея,
но не конкретизира посоката й. Пристройката била на един етаж, в нея държали
дърва, въглища, инструменти. Не конкретизира годината на построяване на
строежа, твърди, че брат й я е закупил около 2000 г., но не помни с точност.
Твърди, че къщата и пристройката са закупени от брат й построени, но този факт
го знае от самия него. Не уточнява дали са построени заедно, като допълва, че
пристройката е залепена за сградата, пристроена е към нея, но не знае дали е
строена със самата сграда.
По делото
е приета като обективно изготвена от вещото лице инж. С. съдебно-техническа
експертиза, която въз основа на събрания по делото писмен доказателствен
материал, при проверка на място и в община Хасково, в обществено-достъпната
информация в Google Maps и в КККР на гр. Хасково, установява следното:
1. Пристройката
представлява едноетажна полумасивна постройка,
изпълнена по цялата северна фасада на съществуваща в имота двуетажна сграда с
идентификатор 77195.748.663.1. Носещата конструкция е дървена, от дървени
колони и греди, частични ст.бет. елементи, оградена е
от три страни с тухлени зидове 12 см. от тухли четворки, покривът е дървен, едноскатен, изграден от напречни ребра и столици, с наклон
север-юг, като в ниската част стъпва на външните тухлени стени. Покривното
покритие е от профилна ламарина. Външно постройката е санирана и измазана.
Размерите по план са 10,90 м./2,63 м. и застроена площ 28,70 кв. м., във
високата част - 3,10 м., а в ниската Р 2,20 м. състои се от две преходни
помещения, използвани за складови нужди и отоплителни материали. Преградната
стена е 12 см., изпълнена от тухли четворки и по-стари тухли единички в зоната над отвора. Към жилищната сграда няма
ограждащ зид. Допряни към фасадата са дървените
колони и гредите, носещи покрива. Дървената конструкция е с различна
износеност. Вътре в постройката са използвани и нови и по-стари дървени колони
и греди, а излизащите пред фасадите ребра и столици са видимо по-износени в
следствие на атмосферните влияние. С оглед материалите годината на построяване
не може да се установи, но мнението е, че предполагаем период на построяване е
преди около 10-12 години, а саниране и външно измазване на по-късен етап.
2. По
изпълнение и функция обект гпристройкаТ,
изпълнена по северната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.663.1 по КК
на ***има характеристиките на самостоятелна постройка на допълващото
застрояване с обслужващо предназначение, допряна към сградата на основното
застрояване. Представлява строеж по смисъла на ¤ 5, т. 38 ДР ЗУТ от Шеста
категория. За тези строежи не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж, а представяне на проектно решение на инженер
конструктор с указания за изпълнението им.
3. За
строежа не се установяват одобрени инвестиционни проекти, издадено разрешение за
строеж или виза за проектиране, както и други строителни книжа. Строежът не е
деклариран.
4. За
поземлен имот с идентификатор 77195.748.663 /част от стар номер 1375, кв. 1130,
няма действащ подробен устройствен план. Има устройствен план Р план за улична
регулация от 2009 г. Кадастралният план за имот 1375, м. гКаменецТ е одобрен
1988 г., в който има нанесени едноетажна жилищна сграда с навес. В КК на гр.
Хасково от 2006 г. имотът е нанесен, както следва Р вид собственост /частна/,
вид територия Р урбанизирана, НТП Р за друг вид застрояване, площ 600 кв. м.,
стар номер част от 1375, с една нанесена сграда Р сграда с идентификатор
77195.748.663.1, вид собственост /частна/, функц. Предн Р жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 2,
застроена площ 90 кв. м., като констатираният незаконен строеж, предмет на
оспорената заповед, не е нанесен в КК. Посочва се, че процесният строеж не е
допустим съгласно действащите разпоредби на ЗУТ.
5. Към
2000 г., сочена от свидетеля като година на построяване, територията на ж. р.
гКаменецТ е включена в строителните граници на гр. Хасково и става урбанизирана
територия. За неурегулирания стар номер част от ПИ 1375 няма застроителен план или частично застроително
разрешение, което е в отклонение към действащите разпоредби на ППЗТСУ и Наредба
№ 5/1995 г.
В съдебно
заседание в. л. уточнява следното: за постройки от шеста категория,
представляваща допълващо застрояване, не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж, но разрешение за строеж се изисква.
Съгласно чл. 147 ЗУТ задължително се издава разрешение за строеж за посочените обекти,
като за някои от тях изрично е конкретизирано при какви други условия се издава
това разрешение за строеж /напр. изисква се становище от инженер-конструктора.
Уточнява, че в КК от 2006 г. е нанесена една сграда, но не и процесният
незаконен строеж. За посочване година на построяване - преди 10-12 години, в.
л. е използвало това, което се вижда на място като строителство /вложени
материали/, КК, както и Google Maps,
като уточнява, че в последните не се вижда такъв навес през 2012 г. Р 2013 г.,
но отразяването не било ясно и поради това липсва като приложение към
експертизата. Изказва мнение, че може и да е имало някаква лека постройка /като
отворен навес/, но уточнява, че в този вид, така построен като постройка на
допълващо застрояване, е нямало. На въпроса гвъзможно ли е кадастралната карта
да не дава точна информация и някои сгради или строежи да не са заснети в неяТ,
не отговоря, тъй като на него може да отговори този, който е подготвил
създаването на тази кадастрална карта. В конкретния случай не може да заяви
дали по отношение на процесната постройка ми могло да има пропуски и непълноти
в КК. Постройката, която е видяло в. л. на място, е дървена, от дървени колони
и греди и частични стоманобетонни елементи, които се виждат някъде в ъглите, тъй
като отвътре е била гмного затрупана от всички страни Р и тавани и стени, но
има оградни външни тухлени зидове, които са със
сравнително нови тухли, макар че вътре има и части, които са със стари тухли.
Там, където е преграждано има и тухли четворки, които са по-новите, а над
отвора има и по-стари тухли единички, но има вложени
и нови материали - и като дървен материал, и като зидове, които са ограждащи и
разпределителниТ. Допълва, че постройката е външно санирана и измазана, завършена
в този й вид най-вероятно в по-късен етап, тъй като видимо е скоро завършена
фасадно, а покривното покритие е с профилна ламарина. Допълва, че в подобни
случаи не се влага едни и същи материали, вкл. и като се влагат различни по
степен на износеност материали. Конкретизира, че в кадастралния план от 1988 г.
има нанесена едноетажна жилищна сграда с малък навес, който е на предната част
на къщата, тоест южно, но тази сграда и навес са с различни габарити, вкл. и
като застроена площ е било много различно. Посочва, че навесът от кадастралния
план от 1988 г. е различен от този, който е обект на експертизата. Посочва, че
отпред е също има един затворен навес /много по-голям и по-различен/, тъй като
къщата е претърпяла промяна в годините.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е допустима Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и чл. 21, ал.
1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 215, ал.
4 ЗУТ, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно
от него, пред съда по местонахождението на имота /чл. 215, ал. 1 ЗУТ/.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган в установената писмена форма /чл.
223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ; чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във връзка с чл.
59, ал. 2 АПК/, като са посочени фактическите и правните основания за
издаването й, подкрепени от административната преписка, представена по делото, и
е индивидуализиран обектът, представляващ незаконен строеж и подлежащ на
премахване, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във връзка с чл.
168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, извършена е
проверка на имота и находящите се в него сгради, собственост на жалбоподателя,
резултатите от която проверка са обективирани в констативен акт, съставен по
чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители по чл. 223, ал. 2 с. з. Констативният акт е
официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по
предвидения в чл. 144 АПК във връзка с чл. 193 от ГПК по отношение на
удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица,
обвързва съда с материална доказателствена сила /така вж. Решение № 783 от
31.10.2018 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 18/2018
г., оставено в сила с Решение № 12776 от 01.10.2019 г. по адм. дело №
15316/2018 г., ІІ отд. на ВАС/. Актът е връчен на
собственика на имота, като същият не подава писмени възражения. Формира се
извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да ограничават правото на защита на E. А.А. и предпоставка за отмяна на
оспорения административен акт съгласно чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с
чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице
предпоставката за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 219 и
чл. 228 ЗУТ във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
Съгласно
чл. 225а, ал. 1, изр. Първо ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Съгласно
чл. 225, ал. 2 ЗУТ гстроеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1.
в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2.
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т.
1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.
169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3Т.
В
конкретния случай не е спорно, че обектът Р предмет на заповедта: гпристройка
към жилищна сградаТ, представлява строеж по смисъла на ¤ 5, т. 38 ДР ЗУТ. Видно
от оспорената заповед строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5,
б. гвТ ЗУТ - строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория,
за които строежи по смисъла на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ се изискват строителни
книжа Р одобрен инвестиционен проект, въз основа на който се издава разрешение
за строеж. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ - строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и
чл. 147 от с. з. са шеста категория. Видно от изслушаното експертно заключение
строежът Р самостоятелна постройка на допълващото застрояване с
обслужващо предназначение, допряна към сградата на основното застрояване, е
шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за който не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а
единствено Р проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението
им. В действителност предмет на изследване са фактите и обстоятелствата, въз
основа на които е издадена процесната заповед, но съдът, съобразявайки експертното
заключение, кредитирано като обективно дадено и в съответствие със събрания
писмен доказателствен материал, приема, че се касае за строеж шеста категория,
с което, като се изследва строеж, за изграждането на който законодателят
поставя най-малко изисквания, не се влошава положението на жалбоподателя в
настоящото производство - собственик на имота и строежа.
Съгласно
чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ гвременни строежи могат да се правят и за нужди,
свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органа,
който издава разрешението за строеж. Временните строежи се премахват при
завършване на строителството. Ако възложителят не изпълни това, строежът не се
въвежда в експлоатация. Временни строежи се разрешават и за нужди, свързани с
осъществяване на мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени
територии, от органа, който е издал разрешението за строежТ.
Съгласно
чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ гдопълващото застрояване в урегулирани поземлени
имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни
постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен планТ.
Съгласно
чл. 42, ал. 1 ЗУТ гпостройките на допълващото застрояване се разполагат
свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имотТ.
Съгласно
чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ гне се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с
изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване
или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1Т от с. з. В този случай и съгласно
чл. 147, ал. 2 ЗУТ се представя становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнението им. Не е налице изключението, посочено в чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ,
а именно Р постройката не е предназначена за производство, обществено
обслужване или търговия, нито попада в някоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ.
За
да бъде приет един строеж за незаконен, той следва да е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж съгласно чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ. В случая се констатира, че за строежа не са представени одобрени
инвестиционни проекти, разрешение за строеж, виза за проектиране или други
строителни книжа, която липса не се оспорва като факт от страна на
жалбоподателя. Формира се извод, че строежът гпристройка към жилищна сградаТ е
незаконен и подлежи на премахване на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.
223, ал. 1, т. 8 ЗУТ.
Спорно
е обстоятелството дали строежът е търпим.
Съгласно
¤ 16, ал. 1 ПР ЗУТ гстроежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването
им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпимиТ.
Съгласно
¤ 16, ал. 2 ПР ЗУТ гнезаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30
юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват,
ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.Т.
Съгласно
¤ 16, ал. 3 ПР ЗУТ гнезаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този законТ.
Съгласно
¤ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ гстроежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпимиТ.
В
конкретния случай не е установена безспорно годината на построяване на процесния
строеж. Този факт не се изяснява в категорична степен от изслушаните
свидетелски показания. От вещото лице е изразено предположение относно периода
на изграждането им преди 10-12 години, като следва да бъде уточнено, че в
одобрената за гр. Хасково през 2006 г. КК е нанесена единствено сградата, към
която е допълващото застрояване, но не и допълващото застрояване, последното не
е отразено и в документите за собственост от 2010 г. и 2022 г., които жалбоподателят
представи в съдебно производство, вкл. и удостоверението за търпимост, издадено
през 2019 г. Следва да бъде посочено, че няма данни строежът да е бил
деклариран.
Независимо
от това, съдът съобрази, че към евентуалния период на построяване /преди 10-12
години/, посочен от вещото лице, вкл. и с оглед вложените материали, са
действали разпоредбите на ЗУТ. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ гзастрояване се
допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален законТ. За имот с идентификатор 77195.748.663 /част от стар номер
1375/ няма действащ подробен устройствен план, като за имот 1375 има
кадастрален план от 1988 г., съгласно който е нанесена едноетажна жилищна
сграда с навес, който вещото лице категорично уточнява, че не е пристройката Р
предмет на оспорената заповед. В КК на гр. Хасково от 2006 г. също е нанесена
сграда Р еднофамилна, двуетажна, със застроена площ 90 кв. м. В кадастралния
план от 1988 г. и в КК от 2006 г. процесният строеж гпристройка към жилищна
сградаТ не е нанесен, като дори и да са налице допуснати при отразяването му
грешки, каквото цели да докаже процесуалният представител на жалбоподателя при
изслушването на вещото лице, това не е предмет на изследване от настоящата
съдебна инстанция, нито в хода на производството по установяване на незаконен
строеж и неговото премахване. Формира се извод, че застрояване, каквото
представлява процесният строеж, не е допустимо по смисъла на ЗУТ.
Приемайки,
че годината на построяване на обекта е 2000 г., както сочи свидетелят, когато
територията на ж. р. гКаменецТ е включена в строителните граници на гр. Хасково
и става урбанизирана територия, то приложение намират разпоредбите на ЗТСУ,
ППЗТСУ и Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство. Съгласно чл. 97, ал. 1, ал. 3 и ал. 4-ал. 5 от ППЗТСУ строителство
може да се разрешава съобразно одобрения застроителен
и регулационен план и без да се съставя квартално-застроителен
и силуетен план при условие, че не се допускат
отклонения от строителните правила, норми и нормативи. При липса на съответни застроителни планове и ако не се допускат отклонения от
строителните правила, норми и нормативи, строителство в части за малкоетажно застрояване може да се разрешава въз основа на
цялостни или частични кварталнозастроителни
разработки. Кварталнозастроителната разработка,
одобрена от главния архитект на общината, определя: начина на застрояването;
строителните линии и височината на сградите с броя на етажите им; разстоянията
между сградите и до регулационните линии, както и разстоянията до сградите в
срещуположните квартали през улицата. Съгласно чл. 125, ал. 1 от Наредба №
5/1995 г. гстроежи в неурегулирани населени места и в неурегулирани части на
населени места се допускат въз основа на частично застроително
решение, одобрено от кмета на общината, при спазване на нормативите за
застрояване на малки населени места по чл. 13 и 16Т. Установява се, че за
имота, в който се намира пристройката, е влязъл в сила устройствен план Р план
за улична регулация едва през 2009 г., в съответствие с който е издадена от
Кмета на Община Хасково на 21.11.2014 г. заповед на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ. За неурегулирания стар номер част от поземлен имот 1375 няма застроителен план или частично застроително
разрешение. Формира се извод, че в случая е налице отклонение от действащите
към 2000 г. разпоредби на ППЗТСУ и Наредба № 5/17.05.1995 г.
Следователно,
не са налице предпоставките за обявяване търпимостта на строежа по смисъла на ¤
16, ал. 1-ал. 3 ПР ЗУТ и ¤ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, така че същите неузаконени,
да не бъдат премахнати.
За да
формира този извод, съдът съобрази разликата в хипотезите - кога е гизграденТ
един незаконен строеж или кога е започнало изграждането му, както и, че
тежестта за доказване търпимостта на строеж лежи върху страната, която цели от
това за нея да настъпят благоприятни правни последици, което въпреки указването
по отношение на жалбоподателя в настоящото производството същият не е обосновал
в достатъчна степен годината на построяване, а от там и не е доказал, че в
действителност се касае за търпим строеж.
На четвърто място, не е налице
предпоставката за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 219 и
чл. 228 ЗУТ във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 и чл. 6, ал.
5 АПК /така вж. РЕШЕНИЕ № 1242 ОТ 06.02.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 9543/2022 Г., ІІ
ОТД. НА ВАС/.
Извод: Заповед № УТ-217/25.05.2022 г. на Кмета на община
Хасково, е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата
на E. А.А. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В този смисъл е и
практика по сходни казуси - Решение № 1577 от 18.02.2022 г. по адм. дело №
10333/2021 г., ІІ отд. на ВАС /относно свидетелските
показания, отразяването на имота в кадастъра и в Google maps/,
Решение № 4175 от 03.05.2022 г. по адм. дело № 11077/2021 г., ІІ отд. на ВАС /относно обектите
шеста категория и изискването на разрешение за строеж, разпита на свидетел
относно годината на построяване, липсата на одобрен подробен устройствен план
при изследване търпимостта на строежа/, Решение № 12080 от 29.09.2020 г. по
адм. дело № 914/2020 г., ІІ отд. на ВАС /относно
посочената от органа и установената от съда различна категория строеж,
компетентността на органа, издал акта/ и други.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото
лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта Р
ответник в настоящото производство /по аргумент от ¤ 1, т. 6 във връзка с т. 1
ДР АПК/, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 325 /триста
двадесет и пет/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по чл. 37 Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и депозит за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.
219 и чл. 228 ЗУТ във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на E.
А.А. срещу Заповед
№ УТ-217/25.05.2022 г. на Кмета на община Хасково.
ОСЪЖДА E.
А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община
Хасково, с адрес Р гр. Хасково, сумата в размер на 325 /триста двадесет и пет/
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: