О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
П АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1558 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от К.А.П., с ЕГН ********** ***, против “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Одесос“ №19, ет.2, ап.3,
представлявано от П А.П.,***, с която е
предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за
отмяна като незаконосъобразни на взетите решения на проведено на 17-18.09.2019г. Общо събрание на
съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, а имено: - по първа точка от дневния ред за изключване на К.А.П. като
съдружник в дружеството; - по втора точка от дневния ред за поемане на
дружествени дялове на изключения съдружник К.А.П. от съдружника П А.П.; - по
трета точка от дневния ред за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, с
общо 402 дяла, собствени на П А.П.; - по четвърта точка от дневния ред за
приемане на учредителен договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П А.П. като
собственик на 402 дяла; - по пета точка от дневния ред за приемане на ГФО на
дружеството за 2018г. и - по шеста точка от дневния ред загубите за 2018г. да
се отнесат в неразпределена загуба от минали години.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа
становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани в
отговора на ответника и се навеждат допълнителни твърдения. С молбата се
предявява и инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за прогласяване на нищожността на решение по т.2 от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“
ООД, проведено на 04.08.2017г., с което събранието е приело, че съдружника К.П.,
в периода 01.06.2015г.-30.06.2017г. е получил собствени дружеството средства в
размер на 6993лв., като същият е задължен в качеството на управител на къща за
гости “Вила Дива“, съхраняващ парите от доходите на дружество, да внесе сумата
6993лв. по фирмената банкова сметка ***: 50% до 07.08.2017г. и 50% до
01.09.2017г., тъй като решението е липсващо /невзето/, но отразено като
съществуващо в протокола на ОС. В условията на евентуалност е предявен и иск с
правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за
отмяна като незаконосъобразно на горепосоченото решение на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
които се поддържа становището неоснователност на главният иск и се оспорват
доводите изложени в допълнителната искова молба. С отговора се поддържа и
становище за недопустимост на предявените в условията на евентуалност на искове
за установяване на нищожността на решението по т.2 от дневния ред на ОС на
съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, проведено на 04.08.2017г., евентуално за
отмяната му като незаконосъобразно.
По допустимостта на
предявените искове:
Съдът намира, че
иска с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на
взетите решения на проведено на 17-18.09.2019г. Общо събрание на съдружниците
на “Бизнесконсулт“ ООД, са допустими, тъй като легитимацията на страните,
съответства на твърденията за наличие на членствено правоотношение на ищеца с
дружеството-ответник и е спазен преклузивният срок по чл.74, ал.2 от ТЗ, като е
сезиран компетентен съд. Допустим се явява и предявеният с допълнителната
искова молба инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на
решението по т.2 от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД,
проведено на 04.08.2017г., тъй като с въпросната претенция се цели установяване
на несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното
разрешаване на обусловеното спорно право-предмет на главния иск, доколкото
въпросното решение поражда задължение, за чието неизпълнение е изключен ищеца.
Наред с това съобразно т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ВКС,
ОСГК иск за нищожност на решение на ОС може да се релевира пред компетентния
окръжен съд безсрочно. Ето защо съдът намира, че инцидентния установителен иск
е допустим и следва да се разгледа в настоящото производство. Не така стои
въпросът с предявеният в условията на евентуалност конститутивен иск с правно
основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение по т.2
от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, проведено на
04.08.2017г. Действително според
горецитираното тълкувателно решение искът за нищожност може да бъде съединен при условията на
евентуалност с иск по чл.74 от ТЗ, но за конститутивния иск важат сроковете по
чл.74, ал.2 от ТЗ, респективно същия следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието,
когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите
случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на
общото събрание. В случая с оглед датата на събранието, чието решение се
атакува, правно ирелевантен е момента на узнаването от ищеца за същото, т.е.
дали е присъствал или е узнал за решение едва с получаване на отговора на ИМ.
Това е така, защото към момента на подаване на допълнителната искова молба, е
изтекъл максималният 3 месечен срок от датата на събранието, поради което иска
се явява недопустим като предявен след преклузивният срок. Ето защо евентуално
заявената претенция, не следва да се приема за разглеждане, респективно
производство по същата следва да бъде прекратено.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните
писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване
на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до
събиране по делото.
Искането на ищеца
за задължаване на ответното дружество да представи оригиналите на протоколите
от Общи събрания на съдружниците, проведени на 04.08.2017г. и на 20.08.2017г.,
следва да се уважи макар и не на посоченото от страната основание-чл.190 от ГПК, а при условията на чл.183 от ГПК.
Искането на ищеца
за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, за установяване осчетоводена
ли е, претендирана сума 6993лв. и как е формирана тази сума, следва да се
уважи, предвид твърденията на страната, че същата не се дължи, респективно, че
невнасянето и не е основание за приложение на чл.126, ал.3 от ТЗ.
Следва да се уважат
исканията на страните за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на по
един свидетел за опровергаване на факта на провеждането на общи събрания на
04.08.2017г. и на 20.08.2017г., и начина на формиране на горецитираната сума,
респективно на установяване на извършена проверка на апартамент №1 на “Вила
Дива“ и на констатациите на същата, тъй като същите са от значение за
изясняване на спора от фактическа страна. Във връзка доводите на ответника за
недопустимост на искането на ищеца, следва да се посочи, че в случая с гласните
доказателства не се цели установяване на обстоятелства, за доказването на които
закон изисква писмен акт, а опровергаването на формалната доказателствена сила
на частен свидетелстващ документ, което не попада под забраните визирани в
чл.164 вр.чл.165 от ГПК.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
ПРИЕМА за разглеждане предявените от
К.А.П., против “Бизнесконсулт“ ООД, представлявано от П А.П., иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на
всички решения на Общо събрание
на съдружниците в “Бизнесконсулт“ ООД, което е проведено на 17-18.09.2019г. и инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
прогласяване на нищожността на решение по т.2 от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“
ООД, проведено на 04.08.2017г., с което е прието, че съдружник-ищец, е получил
собствени дружеството средства в размер на 6993лв. и същият е задължен да върне
50% от сумата в срок до 07.08.2017г. и остатъка от 50% до 01.09.2017г., тъй
като решението е липсващо /невзето/, но отразено като съществуващо в протокола
на ОС.
ПРЕКРАТЯВА производство по предявеният
с допълнителната искова молба в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение по т.2
от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, проведено на
04.08.2017г., поради недопустимост на претенцията.
В исковата молба подадена
от К.А.П. се твърди, че ищеца е съдружник в ответното дружество, притежаващ 201
дружествени дяла, равняващи се на 50 % от капитала му, като другият съдружник и
управител на дружеството П А.П. е негов брат, който също притежава 201
дружествени дяла, равняващи се на 50 % от капитала на дружеството. Сочи се, че
с решение на Общото събрание /ОС/ на съдружниците, проведено на
17-18.09.2019г., ищеца е изключен като съдружник. Сочи се, че на въпросното ОС,
са приети и други решения, а именно: -за одобряване на промени в правното
положение на дружеството, след изключването на ищеца като съдружник; -за
поемане на дружествени дялове на ищеца от съдружника П А.П.; - за преобразуване
на дружество от ООД в ЕООД; - за приемане на учредителен договор на
“Бизнесконсулт“ ЕООД; - за приемане на ГФО на дружеството за 2018г. и -
загубите за 2018г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали години. Сочи
се, че за въпросните решения е съставен протокол, изготвен с нотариално
удостоверяване на подписите с рег.№11515 от 18.09.2019г. и на съдържанието с
рег.№11516 от 18.09.2019г., извършени от Нотариус с рег.№147 в РНК. Поддържа
се, че решението за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество,
е нищожно, тъй като дружеството е паритетно и единият съдружник не може да
вземе решение за изключването на другия съдружник. В условията на евентуалност
се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради нарушения на чл.126, ал.3
от ТЗ. Твърди се, че останалите атакувани решения на ОС на съдружниците от
18.09.2019г. са незаконосъобразни, поради противоречието им с разпоредбата на
чл.126, ал.3 от ТЗ. Сочи се, че основният предмет на дейност на дружеството е в
областта на туризма и по специално управление на Хотел “Вила Дива“, категория 2
звезди, с административен адрес: ул.“Ален мак“ 674, м.“Манастирски Рид“, Варна.
Твърди се, че отношенията между съдружниците, са влошени в резултат на
натрупано през годините между тях недоверие относно воденето на дружествените
работи, което довело до невъзможност за нормалното функциониране на ОС на
съдружниците. Твърди се, че предприетият от управителят-съдружник подход на
еднолично разпореждане със собствеността и средства на дружеството, мотивирало
ищеца да предяви иск по чл.155, т.1 от ТЗ за прекратяване на ответното
дружество с решение на съда, за което е образувано т.д.№919/2019г. на Окръжен
съд Варна. Сочи се, че с връчена на 30.08.2019г. Нотариална покана с рег.№4805,
том 2, акт 37 от 07.08.2019г. на Нотариус с рег.№116 на РНК, П П., в качеството
управител на ответното дружество, предупредил ищеца, че може да бъда изключен
от дружеството на основание чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ, поради неизпълнение
от негова страна на решения на ОС, като му е даден 7 дневен срок за внасяне на
сумата 6993лв. по банковата сметка на дружеството и да освободи апартамента,
кухнята и трапезарията в къщата за гости, собственост на дружеството. Сочи се,
че със същата покана управителят свикал ОС на съдружниците, с дневен
ред-вземане на решение за изключването на ищеца като съдружник от
“Бизнесконсулт“ ООД, поемане на неговите дялове от П П. и преобразуване на
дружеството от ООД в ЕООД. Сочи се, че ОС било свикано в кантората на Нотариус
с рег.№147 в РНК на три алтернативно посочени дати-03.09.2019г., 17.09.2019г. и
25.09.2019г., съобразно датата на връчване на нотариалната покана. Твърди се,
че в даденият с предизвестието 7 дневен срок, ищеца освободил ползваното от
него в хотел “Вила Дива“ помещение-преходна спалня, за което своевременно
уведомил управителя с Нотариална покана с рег.№6736, том 3, акт 154 от
11.09.2019г. на Нотариус с рег.№195 в РНК, връчена на 11.09.2019г. Сочи се, че
въпреки крайно недостатъчният срок за внасяне на сумата 6993лв., ищеца превел
по сметка на дружеството сумата 2000лв. Твърди се, че на 17.09.2019г. ищецът,
се явил в нотариалната кантора на Нотариус с рег.№147 в РНК в определения
час-15.30ч., в следствие от което ОС било открито. Поддържа се, че преди
пристъпване към гласуване на решението за изключването на ищеца, той направи
възражения по въпросите от дневния ред и изразил категоричното си несъгласие да
бъде изключен като съдружник. Сочи се, че след излагане от ищеца на аргументи
против изключването му, заседанието на ОС, било отложено за 18.09.2019г. Твърди
се, че ищеца се явил в определените ден и час в кантората на нотариуса, като
заседанието на ОС било проведено и приключило с вземане на решения по всички
точки от дневния ред, само с гласовете на П П., Сочи се, че за решения от ОС е
изготвен протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието,
извършени едновременно от Нотариус с рег.№147 в РНК. В допълнение се сочи, че
актуалният дружествен договор на “Бизнесконсулт“ ООД от 22.05.2019г., който е
вписан в Търговския регистър, е нищожен, тъй като не е подписан от ищеца. Сочи
се, че след прехвърляне на дружествените дялове от съдружника Елка Порязова на П
П., което е извършено на 20.05.2019г. с договор за дарение, било проведено ОС
на съдружниците на 22.05.2019г., на което било взето решение за изменение на
дружествения договор, отразяващо промените, свързани с прехвърлянето на
дружествените дялове. Твърди се, че като управител на дружеството, П П. е
изготвил проект на нов дружествен договор, съответстващ на решението от
22.05.2019г., който обаче не бил представен на ищеца за подпис. Сочи се, че
въпреки това управителят заверил текста на този проект на Дружествен договор от
22.05.2019г. и го представил за вписване в Търговския регистър. Поддържа се, че
към момента на вземане на атакуваните решения, не са били налице основания за
изключването на ищеца като съдружник, тъй като той не е извършил нарушенията,
посочени в предупреждението за изключване. Поддържа се, че заявените от П П.
нарушения не съответстват по тежест на тежестта на санкцията, приложена спрямо
ищеца, а именно изключването му като съдружник. Твърди се, че претенцията за
заплащане по сметка на дружеството на сумата 6993лв., не е била подкрепена с никакви
доказателства, както и че на ищеца не е било представено решение на ОС, според
който той дължи плащането на тази сума. Твърди се, че такова решение не е
приемано и че размерът на сумата е формиран произволно от управителя на
дружеството. Твърди се, че определеният в предупреждението срок за превеждане
на средства по банкова сметка ***, е крайно недостатъчен за ищеца за събиране и
внасяне на сумата 6993лв. Сочи се, че ищеца не разполага с такава сума, както и
че доходите му като таксиметров шофьор не му позволяват да я събере в
седмодневния срок. Сочи се, че последните пет години ищецът не е получавал
дивиденти като съдружник в “Бизнесконсулт“ ООД, тъй като дружеството работи на
загуба. Твърди се, че въпреки изложеното, преди датата за провеждане на ОС
ищецът превел по сметка на “Бизнесконсулт“ ООД сумата от 2000лв., с което
частично изпълнил искането, като на процесното събрание заявил готовността си
да внесе целия размер на претендираната сума. Сочи се, че след връчване на
поканата, ищецът изпълнил и искането за освобождаване на помещения. Ето защо се
поддържа, че с поведението, си ищецът не е дал повод за предприемане на тази
крайна по своя характер мярка, както и че изключването му е злоупотреба с права от страна на управляващия
съдружник, поради което решението на ОС е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Твърди се, че ищецът предложил на другия съдружник да се разгледа
оферта за даване под наем на хотел “Вила Дива“, за да бъдат реализирани месечни
приходи за дружеството, без разходи за поддръжка на хотела, която офертата не
била разгледана с мотив, че не е включена в дневния ред на събранието. На
следващо място се поддържа, че липсва основание за изключването на ищеца, тъй
като в решението на ОС не е посочено, за какво нарушение се налага тази
санкция, нито по кой текст на Търговския закон е изключването. Сочи се, че в
“доклада“ на управителя по първа точка от дневния ред не е било посочено
основанието и конкретно извършено нарушение от ищеца. Поддържа се, че след като
в предупреждението към ищеца, са посочени две различни основания за
изключване-по чл.126. ал.3, т.2 от ТЗ за
неизпълнение на решение на ОС за внасяне на сумата 6993лв. и по чл.126,
ал.3, т.3 от ТЗ за действия против интересите на дружеството, изразяващи се в
използването на помещения във “Вила Дива“, то непосочването на конкретното
основание в решението внася неяснота, на кое от тях се позовава съдружника. На
следващо място се поддържа, че не е спазена предвидената в чл.126, ал.3 от ТЗ
процедура по изключване на съдружник, както и че процедурата по свикване и
провеждане на ОС за приемане на решение за изключването, е опорочена. Твърди
се, че липсва взето решение от ОС за отправяне на предупреждение за
изключването на ищеца по чл.126. ал.3 от ТЗ. Твърди се, че според императивните
разпоредби на Търговския закон, свикването и провеждането на ОС, на което да
бъдат обсъдени основанията за изключването на съдружник, е абсолютна
предпоставка и част от фактическия състав за извършване на последващо
изключване на съдружника, в който смисъл е константната съдебна практика на
ВКС. Твърди се, че не са спазени изискванията относно форма и съдържание на
предупреждението за изключване на ищеца, тъй като такова е отправено от
управителя, без да има решение на ОС, което да го упълномощава да стори това.
Твърди се, че не е спазена процедурата за връчване на предупреждението, както и
тази за свикване и провеждане на ОС, на което е взето решение за изключването
на ищеца. Поддържа се, че в поканата за това ОС, не е посочено ясно по какви въпроси,
следва да се вземе решение от съдружниците. Сочи се, че в протокола от
заседанието на ОС от 17-18.09.2019г., не е вписан дневния ред, по който се
провежда събранието и по който се гласуват решенията. Твърди се, че ОС не е
констатирало наличието на конкретни предпоставки за изключването ищеца като
съдружник, преди да пристъпи към гласуване на решението за това. Поддържа се,
че в отговор на отправените към ищеца обвинения и полученото предупреждение за
изключване, с Нотариална покана с рег.№4805, том 2, акт 37 от 07.08.2019г. на
Нотариус с рег.№116 в РНК, същия изпратил до управляващия съдружник своето
становище по предупреждението за изключване, в което били изложени съображения
относно незаконосъобразността на отправеното предупреждение. Поддържа се, че
тези съображенията били доразвити в заседанието на ОС, проведено на
17-18.09.2019г. Сочи се, че “доклада“ на управителя, представен в заседанието
на ОС, не бил отразен изпратения от ищеца отговор, обективиран в Нотариална
покана с рег.№ 6736, том 3, акт 154 от 11.09.2019г. на Нотариус с рег.№195 в
РНК. Сочи се, че преди пристъпване към гласуване, съдружника П П. не взел под
внимание представените от ищеца доказателства за изпълнение на даденото му
предизвестие. Сочи се, че в протокола от заседанието на ОС, са изложени
необосновани твърдения на управителя, а имено че “не са изпълнени изискванията,
които са поставени в нот.покана пред съдружника, за изключване от дружеството.
С тези действия съдружникът К.П., пречи на работата на дружеството и следва да
бъде изключен“. Поддържа се, че това твърдение е голословно и не може да бъде
мотив за изключването ищеца, тъй като не конкретизира как, чрез ползването на
едно помещение от хотела, той пречи на работата на дружеството. Поддържа се, че
липсва каквато и да е обоснованост или конкретни доказателства относно
дължимостта на сумата от 6993лв., нито на което решение на ОС, се позовава П П.,
за да изисква плащането ѝ от ищеца. Поддържа се, че тъй като изключването
на ищеца като съдружник е незаконосъобразно, то неправомерно същия е лишен от
правото да гласува по всички въпроси, поставени по т.2 до т.6 за обсъждане пред
ОС. Поддържа се още, че решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на заседанието от
18.09.2019г. са незаконосъобразни и поради факта, че съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.4 от ТЗ решенията за изключване на съдружник имат действие след
вписването им в Търговския регистър. Твърди се, че тъй като към момента на
вземане на останалите решения от дневния ред не е имало вписване на заявените
обстоятелства, то ищеца не загубил качеството си на съдружник и има право да
участва при вземане на решения по следващите точки от дневния ред на
събранието. Ето защо се поддържа, че решенията по т.2-6 са незаконосъобразни,
тъй като ищеца не е допуснат до гласуване и същите са взети без необходимия
кворум, както и че те са приети в противоречие със закона и дружествения
договор. С оглед гореизложеното се моли за отмяна на атакуваните решенията на ОС
на съдружниците на ответното дружество, като приети в нарушение на процедурните
правила, материалния и процесуалния закон.
В депозираният от ответника отговор на исковата молба, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите
твърдение и доводите на ищеца. Поддържа се, че съгласно чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ изключвания съдружник
не гласува на ОС и неговия дял се приспада от капитала, като това правило е
приложимо и за паритетните дружества. Поддържа се, че при гласуване на решение
на ОС за изключване на съдружник в паритетно дружество, решението се взема само
с гласовете на съдружника, който няма да бъде изключван, т.е. с единодушие.
Оспорват се оплакванията на ищеца за нарушение на разпоредбата на чл.126, ал.3
от ТЗ, като се сочи, че ОС на ответното дружество е изключило съдружника К.А.П.,
поради неизпълнение на решение от 04.08.2017г. на ОС на дружеството и действия
на съдружника, против интересите на дружеството изразяващи се в използване на
дружествения имот-къща за гости “Вила Дива“ в гр.Варна местност “Ален Мак“, от
съдружника, като собствено жилище. Сочи се, че изключването е станало след
писмено предупреждение, получено от съдружника и неизпълнени от него действия
изискани с предупреждението, в дадения му срок. Оспорват се доводите на ищеца
за несъответствие на нарушенията на съдружника с наложената му санкция, като се
твърди, че видно от протокол от извънредно заседание на ОС на съдружниците от
04.08.2017г., проведено с участието на ищеца, е взето решение по т.2 от дневния
ред, с което е прието, че К.П. е получил в периода 01.06.2015г.-30.06.2017г.,
собствени средства на дружеството в размер на 6993лв. Прието е още, че ОС
задължава К.А.П., в качеството на управител на къща за гости “Вила Дива“ и
съхраняващ парите от доходите на дружеството, да внесе сумата от 6993лв. по
фирмената банкова сметка, ***% се дължат в срок до 07.08.2017г. и останалите
50% до 01.09.2017г. Сочи се, че К.П. е гласувал против, но решението е взето с
мнозинство, съгласно p.IV, т.4 от дружествения договор. Сочи се, че решение по
т.1 от протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 20.08.2017г., ОС
констатира, че К.П. не е превел по банкова сметка ***% от сумата 6993лв., както
и че същия не внася получените от него суми от нощувки по банковата сметка на
фирмата в установения 3-дневен срок от датата на получаването им. Твърди се, че
въпросните решения не са обжалвани, поради което ищецът е приел, че те не
противоречат на повелителни норми на закона или на дружествения договор. Сочи
се, че при провеждане на ОС на съдружниците на 17-18 09.2019г., ищецът не е
отрекъл задължението си към дружеството да плати сумата от 6993лв., по
решението на ОС от 04.08.2017г. Сочи се, че ищецът не е отрекъл това си
задължение и в Отговор на изпратената му нотариална покана, който отговор е
обективиран в Нот.покана №154, том III, рег.№6736/11.09.2019г. Сочи се, че на
проведено на 17-18.09.2019г. на ОС на съдружниците, ищецът е заявил плащане на
част от дължимата сума в размер на 2000лв. и че има готовност да плати остатъка
до 6993лв., след като получи отчет, как е формирана сумата, на какво основание
се дължат тези средства и въз основа на кое решение на ОС, се претендира
плащането. Твърди се, че посоченото води до извод, че ищецът не е изпълнил
решение по т.2 от дневния ред на извънредно общо събрание на съдружниците
проведено на 04.08.2017г., а именно да внесе сумата от 6993лв. по фирмената
банкова сметка, ***ително дадения му срок в предупреждението по чл.126, ал.3 от ТЗ. Оспорват се възраженията на ищеца, че не е извършил нарушение, тъй като не
използва като жилище ап.1, кухнята и трапезарията на дружествения имот-къща за
гости “Вила дива“. Сочи се, че на ОС проведено на 17-18 09.2019г. ищецът е
заявил, че е изнесъл личните си вещи на 05.09.2019г., като дори да са останали
такива, то те не пречат, след като хотелът е празен по вина на П П.. Сочи се,
че в р.III на Нот.покана №154, том III, рег.№6736/11.09.2019г., ищецът изрично
заявява, че в отговор на отправеното му предизвестие за изключване от
дружеството, на 05.09.2019г. е освободил ползваното от него помещение-преходна
спалня в хотел “Вила дива“. Твърди се, че гореописаните изявления на ищеца, се
установява, че той е ползвал поне едно помещение като жилище до 05.09.2019г.
Твърди се, че в доклада на управителят на ответното дружеството извършен в ОС
на 18.09.2019г. е изложено, че на 16.09.2019г. той е извършил проверка във
“Вила Дива“-апартамент №1, кухня и трапезария, която е установила, че има лични
вещи на ищеца и помещението не е освободено от съдружника. Сочи се, че
изложеното не е оспорено от ищеца, както и че твърдените от управителя
обстоятелствата са констатирани пред свидетели и за тях е изготвен протокол. С
оглед изложеното се поддържа, че към 07.08.2019г.-датата на изготвяне на
нотариална покана, с която е оправено писмено предупреждение до ищеца, същия е
ползвал като жилище част от дружествения имот-къща за гости “Вила Дива“. Твърди
се, че извършената проверка от управляващия съдружник на 16.09.2019г. във
вилата, сочи че и след 05.09.2019г. част от вилата се е ползвала като жилище от
съдружника-ищец. На следващо място се оспорват доводите на ищеца за нарушение
на чл.126, ал.2, т.2 от ТЗ с оглед нуждата от решение на ОС, с което се
установява дължимостта на сумата от 6993лв., както и за липсата на такова
решение, като се поддържа, че цитираната правна норма не изисква вземане на
решение от ОС за индивидуализация на решението, което съдружникът не изпълнява.
Оспорват се и доводите на ищеца, че след връчване на поканата-предупреждение за
изключване е изпълнил и двете поставени му условия по предупреждението, тъй
като е освободил помещението и частично платил сумата, въпреки че управителят
не му е представи никакви документ за дължимата ѝ. Поддържа се, че според
изложеното по-горе ищецът не е освободил собственото на дружеството помещение и
не е заплатил изцяло сумата, която е задължен да плати на дружеството в
изпълнение на решение на ОС от 04.08.2017г. Ето защо се поддържа, че ОС
законосъобразно и обосновано е изключило съдружника-ищец с решение по точка
първа от протокол от 17-18.09.2019г., по реда на чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ.
По отношение на оплакванията на ищеца, че липсва основание за изключването му,
тъй като в решението на ОС, не са индивидуализирани нарушението, за което се
налага санкцията и по кой текст на ТЗ е изключването, се сочи, че съгласно
изложението в исковата молба, е видно, че на проведено на 17.09.219г. ОС на
дружеството за съдружника, е било ясно, за кои свои действия и на какви правни
основания може да бъде изключен. Сочи се още, че предвид изявленията на
съдружниците на проведеното на 17 и 18.09.2019г. ОС и получено от ищеца
предупреждение за изключване по реда на чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ, при вземане
на решението по точка първа на събранието, на същия е било ясно, че е изключен
от дружеството по реда на чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ, а имено за неизпълнение на
решение по т.2 от дневния ред на Протокол за извънредно заседание на ОС на
съдружниците от 04.08.219г. Оспорват се доводите на ищеца, че не е спазена
процедурата по чл.129, ал.3 от ТЗ, тъй като не е свикано и проведено заседание
на ОС за приемане на решение за отправяне на предупреждение за изключване по
чл.126, ал.3 от ТЗ. Поддържа се, че последната цитирана правна норма не изисква
за провеждане на събрание, на което съдружника може да бъде изключен, да е
взето предходно решение за отправяне на предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ за
изключване на съдружник, както и че ТЗ не изисква предупреждението за
изключване да бъде отправено от управител, със съответното упълномощаване от ОС
на дружеството. Поддържа се становище за неоснователност на възраженията на
ищеца за неспазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС, поради
непосочването по какви въпроси, следва да се вземе решение от съдружниците,
като се твърди, че в отправената до ищеца нотариалната покана от 07.08.2019г.,
изрично са описани въпросите, по които следва да се вземат решения. С
аналогични съображения се оспорват и доводите на ищеца за невписан дневен ред на ОС от 17-18.09.2019г.
и неконстатиране на конкретни предпоставки за изключване на съдружника. На
последно място се поддържа становище за неоснователност на оплакванията на
ищеца, че изключването му е незаконосъобразно, тъй като е бил лишен от правото
да гласува по въпросите по т.2-т.6 поставени за обсъждане от ОС, както и че са
взети без необходимия кворум. Поддържа се, че след изключване на съдружника К.П.
с решение по точка първа от дневния ред, той няма гласове в ОС и всички решения
са вземат с гласовете на единствения съдружник н дружеството П А.П.. Поддържа
се още, че позоваването на ищеца на чл.140, ал.4 от ТЗ, е неправилно, тъй като
нормата е относима за третите лица-несъдружници на дружеството, а решенията на
ОС влизат в сила за съдружниците от момента на вземането им, когато те са
присъствали на ОС. Предвид изложеното, се моли за отхвърляне не предявеният
иск.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити доводите за
незаконосъобразност на атакуваните решения. Относно липсата на основанията по
чл.126, ал.З от ТЗ за изключването на ищеца като съдружник, се уточнява, че
решението е взето при тежки нарушения на процесуалните правила, тъй като не е
спазена процедурата по провеждане на общото събрание от 17-18.09.2019г. Сочи
се, че в протокола за въпросното ОС, не са вписани въпросите от дневния ред на
заседанието. Поддържа се, че приемането на дневен ред, по който ще се провеждат
разисквания и ще се гласуват решения, е задължителна част от всяко ОС и същия
следва да бъде отразен като необходим елемент в протокола, воден по време на
заседанието. Поддържа се, че дневният ред, следва да се приеме от съдружниците
преди пристъпване към разглеждане на конкретните въпроси, тъй като той е
програмата за работата на ОС и съдържа списък на въпросите, които ще се
обсъждат и решават. Поддържа се, че формулираният в поканата дневен ред има
характер само на предложение, като окончателният дневен ред, се приема от
събранието. Поддържа се още, че вписването на дневния ред в протокола внася
яснота, както за съдружниците, така и за третите лица, които не са присъствали
на заседанието относно въпросите, по които са проведени обсъждания и са
гласувани решения, без да е необходимо тези лица да правят справка с други
документи. Твърди се, че прочитането на събранието на дневният ред от поканата
за провеждането му, не води до спазване на процедурата при провеждане на ОС от 17-18.09.2019г.
Твърди се, че дневният ред, е следвало да бъде отразен в писмения протокол от
заседанието, а не да бъде прочетен от поканата, доколкото последното изразява
волеизявлението само на управителя, а не на върховния управителен орган. Сочи
се, че съставеният по време на събранието писмен протокол е документът, в който
са обективирани действията и решенията на съдружниците, като не е допустимо
реда за провеждане на ОС да се извлича от друг документ, дори това да е
поканата за свикване на събранието. Твърди се, че това правило важи с още по-голяма сила за
протокола, съставян при вземане на решение за изключване на съдружник, тъй като
това решение засяга най-силно правата на съдружника, което е мотивирало законодателя
да постави специални изисквания към формата на този протокол, съгласно чл.137,
ал.4 от ТЗ-нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно. На следващо място са доразвити доводите за липса на
индивидуализация в протокола за ОС от 17-18.09.2019г., на решението на
събранието, което ищеца не е изпълнил и което мотив за изключването му като
съдружник. Поддържа се, че при нарушение или неизпълнение на решение на ОС,
наличието на основание за изключване трябва да се определи по чл.126, ал.3, т.1
и т.3 от ТЗ, като не може нарушаването да се формализира и да се счита за
достатъчно, за да обоснове изключването на съдружника. Сочи се, че в протокола
от ОС от 17-18.09.2019г. управляващият съдружник, не обоснова своето решение за
изключване на основание конкретно решение на ОС, нито квалифицира поведението
на ищеца като неоказване на съдействие за дейността на дружеството или действия
против интересите на дружеството. Твърди се, че
в нотариалната покана, с която е отправено предупреждение за изключване,
решението, за което се твърди, че е ищеца нарушил, е индивидуализирано само с
дата, без да е възпроизведен текста на самото решение. Поддържа се, че на
ищеца, не е бил предоставен протокола, в който е отразено решението, за да се
запознае с него и да организира защитата си срещу изключването. На следващо
място са доразвити доводи за незаконосъобразността на решението, поради
непосочване на фактически и правни основания за изключването на ищеца. Поддържа
се, че формулирането на основанията за изключване, чрез изрично посочване на
конкретното нарушение и на правната му квалификация по чл.126, ал.3, т.2 и т.3
от ТЗ, е направено за първи път с отговора на исковата молба, което не може да
замести пропуска в текста на решението от 18.09.2019г. Твърди се, че дори на
ищеца да е било ясно основанието за предприета процедура, това не отменя
задължението на решаващия съдружник при приемане на решението да конкретизира
поведението, заради което го санкционира и правната му квалификация. По
отношение на доводите, че не е налице неправомерно ползване от ищеца на
апартамент №1 от “Вила Дива“, се излага, че вилата е със статут на къща за
гости, но тя не е изпълнявала само търговско предназначение. Твърди се, че ползването ѝ като семеен обект, е надделявало
над ползването ѝ като търговски обект, като през целия период на
съществуването ѝ, вилата е имала смесено предназначение-основно жилище на
родителите на съдружниците, които целогодишно пребивавали в имота и като къща
за гости, където предимно през летния сезон са настанявани туристи. Твърди се,
че вилата винаги е била на разположение
на ищеца, на неговия брат и на техните семейства, като ежеседмично сградата и
двора се ползвали като вила за отдих и семейни събирания, и за посрещане на
приятели. Твърди се, че голяма част от обзавеждането и оборудването, дрехите и
вещите за всекидневна употреба, складирани в претендираният за освобождаване от
ищеца “апартамент“, са принадлежали на родителите му, които след смъртта им, са
преминаха към неговите наследници. Ето защо се поддържа се, че за складирането
на тези вещи, не е отговорен единствено ищеца, респективно не следва същия да
понася санкции за това, чрез изключването му от дружеството. Твърди се, че
санкционирането, чрез изключване от дружеството за това, че ищеца е ползвал
едно помещение от вилата, което винаги е било предназначено да обслужва нуждите
на семейство Порязови, съставлява злоупотреба от страна на Пл.П. с положението
му на управител на дружеството, респективно излиза извън рамките на дружествен
спор и включва в себе си чисто лични и наследствени отношения. Твърди се още,
че действително до 05.09.2019г. ищеца е ползвал едно помещение-преходна спалня
в частта от хотел “Вила Дива“, определена за членовете на семейство Порязови.
Сочи се, че в периода докато ищеца бил назначен от баща му за управител на
хотела, е ползвал помещението за почивка и престой по време на работа, а след
окончателното преустановяване на настаняване на гости, го е ползвал един два
пъти месечно, предимно в почивните дни. Оспорват се твърденията на ответника за
извършена проверка на 16.09.2019г., която е установила, че част от вилата се
ползвала като жилище от съдружника К.П.. Сочи се, че възползвайки се от
служебната си ангажираност, ищеца периодично посещава “Вила Дива“ от
съображения за сигурност, но преминаването край имота и влизането в сградата за
оглед, не може да се окачестви като обсебване и превръщане в жилище. Поддържа
се, че действията на ищеца по никакъв начин не пречат да са извършва търговска
дейност, напротив периодичните му посещения на обекта, допринасят за опазването
на същия. Относно доводите на ответника, че ищеца не е отрекъл наличието на
задължението за плащане на сумата 6993лв., се поддържа, че е извършено
превратно тълкуване на изложеното от втория. Поддържа се, че изявлението на
ищеца съдържа условие, че ще плати само, ако му бъдат представени доказателства
за дължимостта на посочената сума, как е формирана същата, както и документи
доказващи размера на задължението и вземането на съответното решение от общото
събрание. Поддържа се, че наредената от името на ищеца сумата от 2000лв. по
сметката на ответника, не доказва признание за дължимостта на тази сума, както
и че сумата в действителност, е преведена от майката на ищеца с надеждата, че
ще съумее да внесе баланс в отношенията между съдружниците и ще препятства
изключването на ищеца от дружеството. Поддържа се, че претендираната сума не
отразява никакви реални стопански операции извършени от ищеца, а евентуално е
осчетоводена преднамерено с цел да бъде задължен неправомерно към дружеството. В
заключение се поддържа, че не са
налице нарушения, създаващи пречки за нормалното осъществяване на дейност от
дружеството, заради които ищеца е изключен като съдружник, като и че с
действията си не е дал основание за предприемане на тази най-тежка санкция,
която следва да се прилага в краен случай и да е адекватна на извършеното
нарушение. Твърди се, че в изключително краткия седемдневен срок, определен с
отправеното до ищеца предупреждение, той е предприел действия в изпълнение на
поставените условия, въпреки че не считал същите за основателни. Поддържа се още, че преценката, направена от
ОС на съдружниците за извършени от ищеца нарушения, в действителност изразява
волята само на един човек, воден не от грижа за дружествените работи, а от
личното му отношение, изградено на база семейни и наследствени проблеми и не е
съобразена с изискванията на закона и дружествения договор.
В подкрепа на
инцидентният установителен иск, се сочи, че ищеца е узнал за извънредните ОС на
съдружниците “Бизнесконсулт“ ООД, проведени на 04.08.2017г. и на 20.08.2017г.,
от връчените му протоколи с отговора на исковата молба. Твърди се, че ищеца не
е присъствал на посочените общи събрания и не е уведомен за взетите решение при
провеждането им, както и че същите не са публично достъпни, тъй като не
подлежат на вписване в търговския регистър. Поддържа се, че на исканията си за
информация и достъп до документите на дружеството, ищеца е получавал отказ,
което сочи, че управителят умишлено не е изпълнил задължението си да го уведоми
за взетите решения, а е изчаквал изтичането на преклузивния срок за оспорването
им. Поддържа се, че след смъртта на Ангел П. през 2014г., не са свиквани и
провеждани ОС на съдружниците в “Бизнесконсулт“ ООД, съгласно предвидения в
Дружествения договор и закона ред. Поддържа се, че всички протоколи с решения
на ОС, са изготвяни еднолично от П П. и са представяни на останалите съдружници
за подпис. Поддържа се, че датите, вписани в протоколите не съответстват на
датите, на които решенията са представени за подпис, като подписите са полагани
от съдружниците в различно време. Поддържа се, че този начин на процедиране
прави вземането на решенията неприсъствено, без да е спазена предвидената в ТЗ
процедура за вземане на неприсъствено решение. Твърди се, че Елка Порязова
подписвала всички документи, които Пл.П. ѝ представял, без да се
запознава със съдържанието им. Поддържа се, че управителят П П. не е водил
протоколна книга за решенията на общото събрание на “Бизнесконсулт“ ООД в
нарушение на раздел VI, т.9, връзка с раздел VII, т.1 от Дружествения договор.
Сочи се, че всички решения са изготвени на отделни листи, поради което не може
да се проследи достоверността и хронологията при вземане на решенията от ОС.
Поддържа се, че решението по т.2 от протокола от 04.08.2019г. е нищожно, тъй
като такова решение не е взето от ОС, но е отразено като съществуващо в
протокола. Оспорва се съдържанието на протокола, материализиращ провеждането на
ОС на съдружниците на „“Бизнесконсулт“ ООД на 04.08.2017г. относно факта на
провеждане на общо събрание и присъствието на ищеца при вземането на решение по
т.2. Поддържа се, че протоколите от 04.08.2017г. и от 20.08.2017г., са
създадени като документи за нуждите на изключването на ищеца като съдружник и
същите нямат достоверна дата. Поддържа се още, че с оглед нищожността на
решението по т.2 на извънредното ОС на съдружниците, проведено на 04.08.2017г.,
то не е задължително за ищеца, съответно неизпълнението не може да бъде
основание за изключването му от дружеството.
С подаденият от
ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в
същата съображения за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС, като на
свой ред са доразвити доводите за неоснователност на претенциите. Поддържа се,
че невписването в протокола от заседанието на 17-18.09.2019г. на ОС на
въпросите от дневния ред, не противоречи на повелителни разпоредби на закона
или на устава на дружеството. Сочи се, че на въпросното заседание дневния ред е
прочетен от поканата, получена от съдружника К.П., като протокола е воден
ръкописно и в него е отбелязано-“посочения в поканата“. Твърди се, че при изготвяне на протокола в електронен вид,
служител от кантората, вместо да препише дневния ред от поканата за общо събрание,
неправилно е изписал текста “посочения в поканата“. Твърди се, че при
провеждане на ОС на 17-18.09.2019г. съдружниците, са знаели какъв е дневния ред
на събранието и поради този факт, ищеца е направил изрично изявление, че
възразява срещу обявения дневен ред. Сочи се, че вписването на дневния ред в
протокола на ОС има за цел съдружниците да знаят, че ще решават въпросите,
обявени в покана за събранието, както и че с устно обявяване на дневния ред от
управителят, на съдружниците е станало ясно какви въпроси ще решават, а имено
че това са въпросите обявени в поканата за ОС. Ето защо се поддържа, че
невписването на дневния ред в протокола от ОС проведено на 17-18.09.2019г., не
е основание за отмяна на взетите решенията. По отношение на непосочването във
въпросният протокол на конкретното решение, което съдружникът-ищец не е
изпълнил, се сочи, че няма повелителни разпоредби в закона или устава на
дружеството, които да изискват това,
както и посочване на правната квалификация на основанието за изключване. Сочи
се, че чл.126, ал.3 от ТЗ изисква съдружникът да бъде предупреден писмено, че
може да бъде изключен, когато не изпълнява решенията на общото събрание, което
налага извода, че законът не изисква посочване на конкретното решение, което не
е изпълнено. Освен това се сочи, че в Нот.покана с рег.№4805, том 2, акт 37,
получена от ищеца, изрично е посочено предупреждение за изключване, поради
неизпълнено решение на ОС на дружеството от 04.08.2017г. за внасяне по фирмена
банкова сметка ***.09.2017г. на сумата от 6993лв., представляваща собствени на
дружеството средства, както и поради действията му по използване като жилище на
ап.1, кухнята и трапезарията на дружествения имот. Поддържа се, че с оглед
получаването на писмено предупреждение и описаното в него решение на ОС, което
съдружникът не е изпълнил, към момента на вземане на решенията от ОС от
17-18.09.2019г., ищеца е знаел по какви причини и на какви основания е изключен
от дружеството. На следващо място се сочи, че в нот.покана-писмено
предупреждение за изключване, изрично е посочена правната квалификация на
основанието за изключване и в какво се изразяват действията против интересите
на дружеството. Поддържа се, че протоколът от ОС проведено на 17-18 09.2019г.
има силата на официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК и на частен
документ по смисъла на чл. 180 от ПТК. Ето защо се твърди, че с обективираното
в протокола, ищецът е признал, че не е изпълнил решение на ОС за връщане на
дружеството 6993лв. и не е оспорил изявлението за намерени негови лични вещи в
помещения на дружествената сграда при проверка на 16.09.2019г., респективно не
е отрекъл, че не е изпълнил исканията на дружеството по писменото
предупреждение за изключване. Оспорват се твърденията на ищеца изложени в
допълнителната искова молба, че “Вила Дива“ е имала смесено предназначение като
основно жилище на родителите им и като къща за гости, както и че след
05.09.2019г. същия не е пребивавал в къщата за гости. Сочи се, че до
12.11.2014г. част от сградата на “Вила Дива“, а именно ап.1 с идентификатор
10135.2515.674.1.1, е била частна собственост на родителите им, които с НА
№149, том LXVI, дело №13864/12.11.2014г. на СВ-Варна, са я прехвърлили
“Бизнесконсулт“ ООД. Поддържа се, че от датата на прехвърляне, ищецът няма
право да ползва дружествения апартамент за себе си. Сочи се, че на
16.09.2019г., в присъствието на свидетели, управителят на “Бизнесконсулт“ ООД,
е проверил дали ищеца е освободил дружествения апартамент, за което е съставен
протокол, установяващ негови вещи в кухнята, в една от стаите и банята на
ап.№1. Сочи се, че при провеждане на ОС от 17-18.09.2019г. ищеца признал, че от
01.03.2019г. е забранил на управителя да настанява гости във “Вила Дива“,
докато не му даде отчет за приходи и разходи. Поддържа се, че със забраната за
настаняване на гости във вилата, ищецът с поредно свое действие пречи на
работата на дружеството. Оспорват се доводите на ищеца, че при вземане на
решението за изключването му, решаващият съдружник, се е водил от личното си
отношение към него изградено на база на семейни и наследствени проблеми. Сочи
се, че през периода 2015-2019г. последният е заплащал голяма част от разходите
на дружеството с лични средства, като за добрия вид и работа на вилата, е
полаган безвъзмезден от труд съпругата и двете му дъщери. Поддържа се, че
въпреки усилията, които е полагал решаващият съдружник за извеждане на
дружеството на печалба, ищецът поискал прекратяването му по реда на чл.155,
ал.1 от ТЗ и забранил приемането на гости във вилата от м.март 2019г. Твърди
се, че въпреки забраната, решаващият съдружник, е правил опити да настани гости
във вилата, но ищецът, който до м.септември на 2019г. се е намирал там, ги
прогонвал. Твърди се, че изложените по
горе обстоятелства, са принудили решаващият съдружник да поиска изключване на
ищеца като съдружник в “Бизнесконсулт“ ООД. В заключение се поддържа, че
изключването на ищеца с решение на ОС на съдружниците, е законосъобразно и
обосновано.
Наред с горното се
поддържа, че инцидентният установителен иск, е неоснователен, тъй като съгласно
протокола от ОС на “Бизнесконсулт“ ООД от 04.08.2017г., ищеца е участвал при
вземане на решението по т.2, като е гласувал против и не е обжалвал решението в
14 дневен срок от деня на провеждането му. Оспорва се твърдението на ищеца, че
многократно е искал от управителя на дружеството информация за дейността му, но
при всяко негово искане получавал отказ за достъп до документите на
дружеството. Поддържа се, че евентуалното нарушение на правото на съдружника да
бъде осведомен за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на
дружеството, може да се защити с иск по чл.71 от ТЗ, като факта, че до
настоящия момент ищеца не е предявил подобни искове, налага извода, че
членствените му права не са били нарушавани. Твърди се, че независимо от
участието на ищеца при вземане на решението по т.2 от ОС, проведено на
04.08.2017г., след събранието той бил уведомен от управителя за решението да
върне на дружеството сумата от 6993лв., представляваща дружествени средства
получени от съдружника в качеството му на управител на къща за гости “Вила
Дива“. Сочи се, че на 14.08.2017г. управителят на дружеството е изпратил
протокола от ОС проведено на 04.08.2017г. на личния имейл на ищеца. Сочи се, че
свидетелство за задълженията на ищеца към дружеството се съдържат в изготвена от
съдружника Елка Порязова докладна записка до дружеството, преди ОС проведено на
04.08.2017г., която е заверена нотариално, тъй като съдружникът К.П. е оспорвал
задълженията си към дружеството, натрупани от събрани от него и неотчетени в
дружеството нощувки във “Вила Дива“. С оглед изложеното, се моли за отхвърляне
на исковете.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.74, ал.1 от ТЗ и чл.124, ал.1 от ТЗ.
Съгласно изложеното
от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът,
следва да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици, в това число доказване на качеството си на съдружник към
датата на решенията, чиято нищожност и отмяна претендира и предявяване на иска
по чл.74, ал.1 от ТЗ в срока по ал.2. В тежест на ответникът, е да докаже
юридическите факти, от осъществяването, на които следва действителността, процесуалната
и материалната законосъобразност на взетите решения от общото събрание на
дружеството, в това число редовно свикване, провеждане и наличие на нужното
мнозинство при вземане на решенията, както и наличието на предпоставките за изключване
на съдружник на посоченото в решението основание.
Съдът намира, че страните са
ангажирали допустими доказателства за всички твърдени от тях обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.,
представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл.183 от ГПК да представи в първото по делото
о.с.з. оригинал или официално заверени преписи от приложените към отговора на
исковата молба протоколи от общи събрания на съдружниците в “Бизнесконсулт ООД,
проведени на 04.08.2017г. и на 20.08.2017г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение, представените преписи ще бъдат
изключени от доказателствената съвкупност по делото.
ДОПУСКА
Съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от ищеца в допълнителната искова
молба.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщаване на определението, като в същия срок се представят доказателства за
внасянето му.
Определя за
вещо лице Радослав Станчев, който да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ДАВА възможност на страните да се ползват от показанията на по един свидетел,
при режим на водене, за установяване на твърдените обстоятелства.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1558/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2020г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се
връчи препис от отговора на ДИМ.
Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд,
с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му и не подлежи на обжалване в останалата му
част.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: