Р Е Ш Е Н И Е
№ 260784/08.03.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3823 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.А.К.
гражданин на Р. Ф., срещу Етажната
собственост на сграда с идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. №
*, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на следните решения на Общото събрание на Етажната собственост
проведено през 19.02.2019 г.: по т.1 за избор на Г. С.за управител на ЕС, по т.2 за завеждане на съдебни дела
срещу собствениците, които не заплащат дължимите такси за поддръжка и
управление на общите части.
В исковата молба чрез адв.
Кр. М. от САК ищецът сочи, че е собственик на aп. 111 в процесната ЕС с
административен адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. № *, находяща се в сграда с идентификатор ****по КККР. На 26.02.2019
г. получил по имейл от избрания на 24.01.2018 г. управител Г. С.незаверено по
чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС копие от протокол за ОС от 19.02.2019 г., подписан от нея
и от протоколчика О. К.. Оспорва следните решения взети от ОС: 1. избор на Г.
С.за управител на ЕС с мнозинство от 84,4463 % ид.ч. от присъстващи 66,253 %,
т.2. завеждани на съдебни дела срещу собствениците, които не заплащат дължимите
такси за поддръжка и управление на общите части с мнозинство от 79,5516 % ид.ч.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. * г. на ВРС било отменено решение
на ОС от 21.08.2015 г., за избор на Г.В. С. за управител на Етажните
Собствености на собствениците на двете съседни сгради в гр. Б. с адреси ул. Ц.
И. № 1 и ул. Пр. № 8. Сочи, че е бил избран за управител на ЕС на ОС на
30.08.2017 г., а на алтернативно, несвикано събрание от същата дата за
управител на ЕС на процесната сграда е избрано и дружеството „М.-М.“ ООД, като
и двамата управители са регистрирани в Регистъра на Етажните собствености към
Община - гр. Б.. Твърди, че решенията от 30.08.2017 г. за избор на
управител са оспорени по съдебен ред, както и това от 24.01.2018 г., с което Г.
С.е избрана отново за управител. Сочи, че повечето собственици са чужденци
пребиваващи предимно в летния сезон или началото на есента, поради което ОС
нарочно било свиквано на 19.02.2019 г. за да се отнеме възможността им да
присъстват, което било в полза на етажния собственик „М.-М.“ ООД. Оспорва
размера на посочените в протокола собствени на дружеството 47,4329 % ид.ч.,
включително че част от тях са общи части на ЕС. Оспорва правото на дружеството
да иска свикване на ОС на ЕС по реда на чл. 12 ал. 2 от ЗУЕС, като сочи и че
такова искане няма към Г.С.. Оспорва и наличието на 33 % и.д. за провеждане на
ОС в кворум в 14.00 ч. на основание чл. 15 ал. 3 от ЗУЕС. Сочи, че липсват
списъци за присъстващите лица в 13.00 ч. и един за присъстващите лица в 14.00
ч. Оспорва представителната власт на Д.И. Т., Р. Г. и О. К., както и размера на
представляваните от тях ид.ч. Сочи, че протоколчикът, служител на „М. - М.“
ООД, не е вписал множество изявления на присъстващите. Сочи, че изборът на Г.
С.е и неправилен доколкото с поведнието си тя принуждава собствениците на
сградата да сключва договори с „М. - М.“ ООД, по които да заплащат по 10 евро
на кв.метьр върху общата площ от квадратните метри на жилището им и на
идеалните части към него. В тази връзка обосновава незаконосъобразността на
решението по т.2 с липсата на решение на ОС на ЕС за заплащане на 10 евро на кв.м на „М. - М.“ ООД
по индивидуалните договори с него. Оспорва действителността на подисани тези
договори. Сочи, че не са отменени решенията на ОС от 30.08.2017 г., че
плащанията към ЕС стават по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС в размер по 4,60 лв. за
обект месечно и по 4,20 лв. на човек месечно, както и петкратен размер за
стопанска дейност и за отглеждане на животно в сградата. По изложените
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Етажната собственост на сграда с идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б.,
ул. „Ц. И. № * чрез
управителя на ЕС Г.И.Н., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Сочи, че решенията по визираните от ищеца производства са
неотносими към оспорените решения от 19.02.2020 г. Сочи, че поканата за
свикване на ОС съдържа всички изискуеми от закона реквизити, поставена е на
входната врата на сградата на 08.02.2019 г, за което е съставен и изричен
протокол и е изпратена от управителя на ЕС по имейл на всички собственици,
които са вписали адреса си на ел. поща в домовата книга. Твърди, че на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС ОС е свикано от Галина Спирдонова по писмено
искане на „М. - М.“ ООД, като собственик на повече от 20 % ид.ч. от общите
части на сградата. Сочи, че е спазен минималния 7- дневен срок между свикване
на ОС и датата на провеждането. Сочи, че няма законово изискване през кое време
на годината да се провежда ОС, на което са присъствали множество чужди
граждани, включително чрез пълномощници. Сочи, че ЕС е проведено при изискуемия
кворум в хипотезата на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. Сочи, че собствеността на ид.ч.
от общите части на „М. - М.“ ООД се доказва от
Нотариален акт № * г., с който е придобита сосбтвеността върху ПИ с
идентификатор * по КККР с площ от 4677,00 кв.м., Разрешение за строеж № * г. на
„Х. К. „М. - М.“ ООД, с подобект „Хотелски комплекс-Корпус А“; Разрешение за
ползване № * г. на строеж Апартаментен (студиен) хотел - корпус А, включващ
апартаментна (хотелска) част, кафе сладкарница, два офиса, външен басейн,
подпорни стени и ажурни огради, сградни ВиК отклонения и сградно ел. захранване
от КТП до ЕРТ; Нотариален акт № * г. на СВ-В., Нотариален акт № * г. на СВ-В. и
нот.акт № * г. на СВ- В.. Сочи, че обектите в ЕС, които „М.- М.“ ООД не е
отчуждило са собственост на дружеството по смисъла на чл. 92 от ЗС и
представляват 47,4329 % от общите части на сградата. Сочи се, че протоколчикът
на сърбанието е избран при спазване разпоредбите на ЗУЕС, а протоколът съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. Сочи, че към момента на провежане на ОС Г. Сп. е била
действащ управител на процесната ЕС по силата на решение на Общото събрание на
ЕС от 24.01.2018 г. Счита за неотносими към законосъобразността на събранията
изложените от ищеца обстоятелства по повод размера на таксите за поддръжка и управление
и начина на определянето и заплащането им. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора с докладвана от съда писмена молба, а ответникът чрез процесуалния
си представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правният интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск и се обуславя от твърденията обективирани в
исковата молба.
В случая изложените твърдения за обжалване на две решения взети от ОС на
сграда в режим на ЕС – по т.1 от дневния ред за избор на управител на ЕС и по
т.2 за завеждане на съдебни дела срещу длъжниците към ЕС, обуславят правна
квалификация на исковете като такива по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Обект на оспорване по този ред могат да бъдат само тези позитивни решения
на ОС, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за
етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в
правната им сфера (в този смисъл Решение № 28/06.06.2017 г. по гр.д. № 2887/2016
г. на ВКС, II г.о.).
В случая твърденията
на ищцата не сочат с оспореното решение по т. 2 от дневния ред на ОС от 19.02.2019 г. да е определен по
реда на чл.11, т.5 от ЗУЕС размера на дължимите към ЕС месечни такси за
поддръжка и управление на общите части на сградата, а единствено че ОС е
фомирало декларативно воля за образуване на съдебни производства срещу
длъжниците с натрупани задължения към тази дата. Респективно решението по т.2 не
може да послужи само по себе си като основание за събиране на тези такси по
съдебен ред от ЕС чрез осъдителен иск по чл. 38, ал.1 от ЗУЕС или в
производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за заплащане на тези
такси.
Следователно избраният
от ищцата способ за съдебна защита по реда на чл. 40 от ЗУЕС няма да породи целените
от нея правни последици, които се извличат от текста на исковата молба и се
свеждат до отричане правото на ответника да получи от ищеца плащане на такса за поддръжка и управление от 10,00 евро/кв.м. определена с решението
по т.3 от дневния ред на ОС на ЕС проведено на 13.09.2017 г. (приложено на л.
100 от делото)
В тази връзка дори и положително
за ищеца съдебно решение по настоящото дело за отмяна на решението по т.2 няма
да препятства възможността органите на ЕС да упражнят във всеки един момент,
включително успоредно на настоящия процес, правомощието си по чл. 23, ал.4 от ЗУЕС да заведат иск срещу него за заплащане на дължими такси към ЕС, стига да
разполагат с влязло в сила решение по чл.11, т.5 от ЗУЕС, с което надлежно да е
определен техния размер.
От горното следва, че
решението по т.2 от ОС проведено на 19.02.2019 г. не създава правна промяна в
отношенията между ЕС и ищеца като етажен собственик, не засяга обема и
съдържанието на правата му на такъв, включително не създава негово облигационно
задължение към ЕС, поради което актът на ОС по т. 2 не подлежи на принудително
изпълнение. Следователно и страната няма правен интерес от обжалването му (в
този смисъл Определение № 778/23.12.2014 г. по гр.д. № 5867/2014 г. на ВКС, IV
г.о., Определение № 225/22.04.2014 г. по гр.д. № 1656/2014 г. на ВКС, Решение по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС) с конститутивния иск по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. Поради констатираната липса на абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, настоящото производство се
явява недопустимо в частта по предявния иск за отмяна на решението по т.2 на
сърбанието от 19.02.2019 г. за завеждане на съдебни дела срещу собствениците, които не заплащат
дължимите такси за поддръжка и управление на общите части и следва да се пракрати на основание чл. 130 от ГПК, а
по оспорването предприето от ищеца срещу решението по т. 1 за избор на
управител съдът следва да се произнесе по същество.
Искът с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
оспоравнето на решението по т.1 е предявен в предвидения от закона
преклузивен тридесет дневен
срок, тъй като ОС е проведено
на 19.02.2019 г., а видно от деловодното отразяване исковата молба е постъпила в съда на 11.03.2019
г. Съответно искът е допустим и следва да
бъде разгледан от съда по същество.
За успешното провеждане на предявения иск за отмяна
решенията на общото събрание, на първо място ищeцът следва да установи 1) че е собственик на обект в сградата в
режим на етажна собственост и 2) че са приети решения на ОС с атакуваното съдържание.
Ако тези предпоставки бъдат установени, за ответникът възниква задължението да
докаже пълно и главно, че 3) решенията са взети валидно, при спазена процедура
за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание
е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно
изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите
разпоредби. Т.е. на отмяна по реда на чл.40 от ЗУЕС ще подлежат тези решения, за
които се установи, че са взети при нарушение на предвидените от закона
процедурни правила за свикването и провеждането на заседанията на общото
събрание или че противоречат на императивни материалноправни разпоредби на
закона (например такива са решенията, които са взети извън материалната компетентност
на общото събрание, очертана в чл. 11 от ЗУЕС). Съдът следва да се произнесе само
в рамките на наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията.
В случая по делото не е спорно, а и от събраната
доказателствена съвкуност – Нотариален акт № * (л. л. 68-69) и протокол за ОС
на ЕС от 19.02.2019 г. (л. 19 - 26) се установява, че ищецът е собственик на СОС в Етажна собственост на сграда с идентификатор ****по
КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. № *, както и че на 19.02.2019 г. ОС е приело решението по т.1 от обявения дневен ред за избор на Г. С.за управител
на ЕС,
респективно ищецът е установил правнорлевантните факти условно обособени
по-горе в пункт 1 и 2, досежно които му е възложена тежестта да ги докаже.
Първото релевирано от ищеца
възражение срещу законосъобразността на събранието от 19.02.2019 г. е, че
голяма част от собствениците са чужди граждани, които са били препятствани да
участват в събранието, доколкото пребивават в сградата предимно в летния сезон
и началото на есента.
Горното възражение съдът
намира за неоснователно.
Липсва въведено с относимия
ЗУЕС или друг закон или подзаконов нормативен акт задължение датата на
провеждане на ОС да се съобразява с обстоятелството дали самостоятелните обекти
на собственост в ЕС са притежание на чужди граждани или не, респективно с
периодите на пребиваването им в страната. Да се приеме обратното би поставило в
неоправдана зависимост от пребиваващите в чужбина собственици, тези етажни
собственици, които целогодишно обитават сградата, защото би направило
фактически невъзможно свикването на събрание при неотложен случай по реда на
чл. 12, ал.3 от ЗУЕС, ако такава необходимост възникне в зимните месеци поради обстоятелства застрашаващи конструктивната цялост на сградата
например, съответно живота и здравето на постоянно живущите в сградата. Наред с
това в чл. 14, ал.1 и ал.3 от ЗУЕС са предвидени достатъчно надеждни механизми
за защита правата на етажните собственици, които са препятствани да присъстват
на ОС, като визирната норма позволява тези лица да бъдат представлявани на
събранието както от други етажни собственици или адвокат по силата на
обикновено пълномощно, така и от външни за собствеността лица чрез пълномощно с
нотариална заверка на подписа. След като ЗУЕС съдържа тези три достатъчно
гъвкави способа за участие на всеки етажен собственик в ОС чрез пълномощник, то
неучастието на някой от тях поради пребиваването му преимуществено в чужбина,
следва да се приеме като резултат единствено от собственото му бездействие да
упълномощи някое от лицата визирани в ал.1 и ал. 3 от ЗУЕС, а не напременно
като резултат от недобросъвестността на лицата свикали събранието, противно на
твърдяното от ищеца.
На следващо място съдът намира
за неоснователно възражението насочено срещу законосъобразността на свикване на
събранието, че липсва писмено искане от етажният собственик „М..- М.“ ООД до управителя за свикване на
ОС по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, т.е. от етажни собственици, които имат
най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Такова писмено
искане от дружеството
е представено
с отговора на исковата молба – л. 371, а и липсва нормативно скрепено
задължение за прилагането му към поканата за свикване на ЕС, каквито възражения
е навел ищеца. Наред с това изискването за писмена форма на искането по чл. 12,
ал.2 съдът намира, че е въведено като форма за доказване, от която могат да се
ползват само лицата свикващи събранието, при положение, че то не бъде свикано
от управителя в 10-дневен срок от получаването му (чл. 12, ал.3 от ЗУЕС),
поради което релевирането на подобно възражение от ищеца съставлява позоваване
на чуждо право, след като той самият не е от кръга на лицата поискали
провеждане на ОС на 19.02.2019 г.
Независимо, че не са наведени
конкретни възражения от ищеца съдът за пълнота следва да се посочи, че поканата
за събранието (л. 372), както и представеният протокол за поставянето ѝ
(л. 373) съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 13, ал.1 от ЗУЕС
(дата и час на събранието, днeвeн ред, подписи на съставилите ги лица), като е
поставена и на видно място – входа на сградата, повече от седем дни преди
датата на събранието.
Следващото възражение на ищеца
за нарушение на процедурата по свикване на ОС е, че етаженият собстевник „М. М.“ ООД не
е легитимиран да иска свикване процесното събрание по реда на чл. 12, ал.2 от ЗУЕС, тъй като не притежава 20 % или повече % ид.ч. от общите на сградата.
В тази връзка по делото не са представени нарочни титули
доказващи, че дружеството е собственик на петдесет и седемте самостоятелни
обекти на собственост, към които съгласно протокола за ОС на 19.02.2019 г. са придадени
47,4329 % от ид.ч. от общите части на сградата, а именно: снек-бар на две нива:
I сутерен и II сутерен, Офис 1, Офис 2,
Студио 1, Студио 2, Студио 3, Студио 6, Студио 7, Студио 8, Студио 9, Студио
11, Студио 12, Студио 13, Студио 17, Студио 18, Ап. 27, Ап. 28, Ап.29, Ап. 30,
Ап. 31, Ап. 32, Ап. 33, Ап. 35, Ап. 39, Ап. 41, Ап. 44, Ап. 45, Ап. 58, Ап. 59,
Ап. 60, Ап. 61, Ап. 63, Ап. 64, Ап. 65, Ап. 78, Ап. 79, Ап. 80, Ап. 81, Ап.
83, Ап. 84, Ап. 85, Ап.
92, Ап. 93, Ап. 94, Ап.
95, Ап. 98, Ап. 99, Ап.
100, Ап. 101, Ап. 103, Ап.
104, Ап. 105, Ап. 106 , Ап. 112, Ап. 119, Ап.
120, Ап. 121.
От друга страна с отговора на
исковата молба ответникът е приложил Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № * г. (л. 357- 358), по силата
на който дружеството „М. М.“ ООД е придобило от „Б. т. Т.“ ЕООД недвижим
имот находящ се в гр. Б., представляващ УПИ * в кв. * по плана на гр. Б., заедно с
построени в него 11 бунгала. Наред с това е представено и издадено от община Б.
Разрешение за строеж № * г. (л. 359 - 361) на „Хотелски
комплекс – „М.м.“ ООД“ в с УПИ I кв. 130
и УПИ II-*, кв. 131 в гр. Б., както и
Разрешение за ползване № * г., с
което е разрешено ползването на Апартаментен (студиен) хотел – корпус „А“,
включващ апартаментна (хотелска) част, кафе, сладкарница, два офиса, външен
басейн, подпорни стени и ажурна ограда, сградни ВиК отклонения и сградно ел.
захравнаване от КТП до ГРТ.
Видно от приложените по делото
нотариални актове за продажба на следните самостоятелни обекти находящи се в
сграда изградена в ПИ * по
ККРК, идентичен с УПИ II-1493: Студио
4, Студио 5, Студио 10, Студио 14, Студио 16, Студио 18, Студио 19, Студио 20, Студио
21, Ап. 22, Ап. 23, Ап. 24, Ап. 26, Ап. 34, Ап. 37, Ап. 38, Ап. 40, Ап. 42, Ап.
43, Ап. 46, Ап. 47, Ап. 48, Ап. 49, Ап. 50, Ап. 51, Ап. 52, Ап. 53, Ап. 54, Ап.
55, Ап. 56, Ап. 57, Ап. 62, Ап. 66, Ап. 67, Ап. 68, Ап. 69, Ап. 70, Ап. 71, Ап.72,
Ап. 73, Ап. 74, Ап. 75, Ап. 76 (л. 417 - 502) Ап. 82, Ап. 86, Ап. 87, Ап. 88, Ап.
89, Ап. 90, Ап. 91, Ап. 96, Ап. 97, Ап. 102, Ап. 107, Ап. 108, Ап. 109, Ап.
110, Ап. 111, Ап. 113, Ап. 114, Ап. 115, Ап. 116, Ап. 117, Ап. 118, Ап. 122 (л.
504- 549), по всички сделки пред нотариуса дружеството „М. м.“ ООД е
удостоверил правото си на собственост върху продаваните обекти именно с визираните по-горе докуметни - нотариален акт от 2004 г., разрешението
за строеж от 2004 г. и разрешението за ползване от 2009 г. Респективно след
като в охранителните производства по чл. 569 – 594 от ГПК по нотариално изповядване
на тези сделки нотариусите са преценили, че посочените документи са достатъчни да
докажат, че вещното право на собственост върху съответния обект принадлежи
именно на етажният собственик „М. м.“ ООД по приращение на основание чл. 92 от
ЗС, съдът намира, че тези документи, преценени в съвкупност с НА, с които
дружеството се е разпоредило със свои обекти в сградата, установяват в
настоящия процес, че собствеността върху останалите непродадени обекти
принадлежи на търговеца.
До извод за обратното не води
и възражението на ищеца, че в разрешението за ползване от 07.05.2009 г. като
възложител на строежа са посочени наред с „М. м.“ ООД и четири физически лица –
М. И.Ф., Х.Ф., А.Й.К. и А.М.Е. Това е така, доколкото възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ
е не само собственикът на имота, но и лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, а видно от приложените НА на л. 504-506, 518 и 523,
цитираните в разрешението физически лица са придобили от „М. м.“ ООД именно и
ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, наред със съответния
самостоятелен обект на собственост в процесната сграда (Ап. 82, Ап. 96 и Ап.
107) и ид.ч. от общите на сградата. След като физическите лица – възложители не
са придобили и част от дворното място преди завършването на строежа, то същите
не са приодбили по приращение собственост и върху останалите самостоятелни
обекти на собственост в ЕС и посочването им като възложители в разрешението за
ползване не е дистатъчно да докаже обратното.
Въпреки горното съдът намира,
че ответникът по делото не проведе пълно и главно доказване, за точният процент
ид. ч. от общите на сградата, с които разполага етажният собственик „М. м.“
ООД, който на практика е формирал еднолично мнозинство на събранието от
19.02.2019 г., с оглед на вписаните в протокола 47,4329 % ид.ч.
В тази връзка по делото е
изслушано и прието заключението на допуснатата СТЕ изготвена от вещото лице С.Б.,
което съдът намира за обективно, компетентно и пълно. В заключението си
експертът е посочил, че има разлика между РЗП за процесната сграда посочена в протокол
обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа от 15524,43 кв.м. и РЗП
от * кв.м. отразена в приложеното
от ответника площобразуване (л. 364-367). Така констатираното несъответствие от
близо 700,00 кв.м. в РЗП посочена в двата документа не е в размер, който може
да бъде приет от съда за попадащ в рамките на статистическата грешка,
следователно едната стойност не е вярна. В тази връзка съдът приема за
действителна РЗП на ЕС посочена в ползвания от експерта протокол обр. 16, тъй като изводът на вещото лице е направен на база
този официален удостоверителен документ, който притежава обвързваща съда
материална-доказателствена сила за разлика от площообразуването, който е частен
документ. След като площообразуването съдържа неверни данни за РЗП на сградата
това препятства съдът да гради върху този документ правните си изводи и за
действителния процент ид.ч. от общите части придаваеми към съответните СОС в
сградата с идентификатор ****по КККР доколкото посоените
в площообразувнето ид.ч. са пресметнати на базата на неточните измервания за
РЗП.
Същевременно погрешните данни
от площообразуването съвпадат напълно както с посочените в представените по
делото нотариални актове за разпоредителни сделки с обекти от ЕС, така и с
вписаните в протокола за процесното ОС от 19.02.2019 г. ид.ч. от общите на
сградата за всеки от отделните СОС. Респективно съдържанието на тези документи също
като площообразуването не съответства на действителното фактическо положение в
частта за посочените проценти придаваеми ид.ч. от общите. Така доколкото
експертизата не е оспорена от ответника, включително в частта сочеща, че има
разлика в РЗП по площообразуването и по акт 16, нито е поискана повторна
такава, по делото на практика липсва несъмнено доказателство, от което по
безспорен начин може да се установи истинския размер на придаваемите ид.ч. от
общите, към който и да е от отделните обекти на собственост.
Последното води до еднозначния извод, че ответникът не е
доказал в процеса точният процент ид.ч. от общите на сградата притежавани не само от
етажния собственик „М. м.“ ООД, но и от всички останали етажни собственици. Респективно
по делото остават недоказани както обстоятелствата, че дружеството притежава
повече от 20 % ид.ч. от общите, съответно, че има правото да свика ОС по реда
чл. 12, ал.2 от ЗУЕС, така и че в 14:00 ч. на 19.02.2019 г. на събранието са
присъствали поне 33 % ид.ч. за провеждане на ОС в хипотезата на спадащ кворум
по реда на чл. 15 ал. 2 от ЗУЕС. Липсата на яснота досежно действителното
разпределение на придаваемите ид.ч. влече незаконосъобразност и на процедурата
по провеждане на събранието, доколкото към този момент, а и понастоящем не е
било ясно точно с какъв процент право на глас е разполагал всеки от
присъстващите на събранието етажни собственици, предвид правилото на чл. 17,
ал.1 от ЗУЕС, указващо, че всеки собственик гласува с притежаваните от него
идеални части от общите части.
Незаконосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на събранието от 19.02.2019 г. поради
противоречие с нормите на чл.
12, ал.2, чл. 15 ал. 3 и чл. 17, ал.1 от ЗУЕС, влече от своя страна и
незаконосъобразност на взетото на същото събрание решение по т.1 за избор на Г. С.за управител на процесната ЕС, което е основание за отмяната му. Следователно искът по чл. 40
от ЗУЕС се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
За
пълнота следва да се посочи, че останалите твърдения на ищеца за пороци по
свикване и провеждане на събранието не бяха установени по следните съображения:
Неоснователно
е възражението на ищеца, че липсата на два отделни списъка за лично присъстващите
или чрез представители собственици в определения с поканата час на събранието –
13:00 ч. и за присъствалите в 14:00 ч., влече незаконосъобразност на
събранието. В чл. 15, ал.1 до ал. 3 от ЗУЕС липсва въведено задължение за
воденето на два отделни списъка в хипотезата на провеждане на събранието при
спадащ кворум, наред с което към протокола за процесното събрание е приложен
надлежно оформен списък на всички явили се лица (л.25-26 ), а в самия протокол изрично са посочени процентите на
ид.ч. на присъстващите в 13:00 ч. и в 14:00 ч.
Неоснователни са и
възраженията на ищеца, че присъствалите на събранието лица Д. И. Т., О. К. и Р. Г. не са имали надлежно учредена представителна власт
за участие в ОС на сградата, доколкото по делото са представени нотариално
заверени пълномощи към първата от собствениците на ап. 82, ап. 107 и ап. 108
(л. 397 - 401), към втората от собствениците на ап.56 и ап. 117 (л. 403 и 404),
а към третата адвокатски пълномощни от собствениците на студио 15, 21 и ап. 40
(л. 412, 416 и 414). Т.е. предивдената в чл. 14, ал.3 от ЗУЕС специалната форма
на упълномощаването на трети за ЕС лица е спазена – с нотариална заверка или с
адвокатско пълнмощно, наред с което видно от протокола за ОС пълномощниците са
гласували единствено от името на доверителите си, т.е. изцяло в рамките на
валидно възникналите мандатни правоотношения.
Неоснователни са и
възраженията в исковата молба срещу неправилността на избора на Г. С.за
управител на процесната сграда. Това е така, защото съдебната практика е категорична,
че в призводствотопо иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС съдът извършва
контрол единствено относно процесулната законосъобразност на приетите решения
на общото събрание на етажните собственици, без да се произнася относно тяхната
целесъобразност, който въпрос попада изцяло в дискрецията на ОС на ЕС.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
респективно прекратената поради недопустимост част от производството. С
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от
03.03.2019 г. (л. 18) ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 2100,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение и ДТ. В тази връзка релевираното
от ответника възражение за прекомерност се явява частично основателно доколкото
платеният от ищеца размер от 2000,00 надвишава повече от три пъти
относимия минимум от 600,00 лв.
определен по реда на чл. 7, ал.1, т. 4. от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Същевременно производството по делото е продължило почти дев години, писмените
доказателства са със значителен обем, а по делото са ангажирани и специални
знания посредством СТЕ, поради което съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение на ищеца в случая е 700,00 лв. Или съгласно изхода на делото на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 400,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК на ответника се полагат разноски съответстващи на прекратената
част от иска, които възлизат на 300,00 лв. от общо доказаните 600,00 лв. за
внесен депозит за СТЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от Д.А.К., гражданин на Р. Ф., срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И.
№ * иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решението по т. 2 за завеждане на съдебни дела срещу собствениците, които не заплащат
дължимите такси за поддръжка и управление на общите части, взето на Общото събрание на
Етажна
собственост проведено през 19.02.2020 г., на основание чл. 130 от ГПК.
ОТМЕНЯ решението, прието по т.1 на
проведеното на 19.02.2020 Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. № * за избор на Г. С.за управител на Етажната собственост, на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с
идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. № *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.К., гражданин на Р. Ф., сумата
от 400,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.К., гражданин на Р. Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда с
идентификатор ****по КККР с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. № *, сумата от 300,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено
с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: