Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр.Плевен, 18.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публично съдебно заседание на 19.09.2019 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

         при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.дело №2006 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Л.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си М. Л., ПлАК, съдебен адрес:***, ***, против Н.В.Б., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: през 2018 год. ищцата изпълнявала дейност по разнасяне на брошури на магазин „К.” – Плевен, която била свързана с поставяне на брошури в пощенски кутии на жилищни домове в с.Буковлък. На 16.06.2018 год. около 17,00 часа се движила пеша по ул.”Т.К.” в с.Буковлък, по тротоара. Минавайки покрай телена ограда на дом №**, където живеят двете ответници, изведнъж от двора на къщата към нея се спуснало домашното им куче, порода „***”. Същото било завързано на повод, но т.к. бил много дълъг, кучето се промъкнало под телената ограда, излязло на тротоара и се нахвърлило върху нея. Съборило я на земята и я захапало за подбедрицата на десния крак, малко над глезена. Захапката била много силна и усетила как зъбите му се впиват в крака чак до костта. Изпитала неописуема болка. Започнала да вика за помощ, като през това време кучето продължавало да я хапе. Веднага се спуснали съседи и случайни минувачи и с големи усилия успели да откъснат кучето от нея. На крака й имало огромна рана, като липсвала плът с размерите на човешка шепа. Поради силното кръвотечение изпитала слабост и не могла да стане от земята, където лежала. Била повикана линейка, а намиращите се там хора се опитвали да й помогнат. Била транспортирана с линейка до Спешния център на УМБАЛ-Плевен, където след първоначална обработка на раната, била пренасочена към Клиниката по ортопедия и травматология. След съответните прегледи и изследвания в клиниката, било взето решение и била оперирана по спешност. В Клиниката по ортопедия и травматология престояла до 19.06.2018 год., когато била изписана. През следоперативния период посещавала всекидневно ортопедичния кабинет на УМБАЛ- Плевен за смяна на превръзките и съответните манипулации. Тъй като за това време раната не зараствала, била пренасочена за прегледи в ДКЦ-3 в гр.Плевен. При прегледите се установил некротичен участък с площ 10 кв.см. с изтичаща гной; цялата й подбедрица била оттекла и зачервена, като продължавала да изпитва силни болки. За времето от 09.07.2019 год. до 18.09.2018 год. посетила хирургичния кабинет на ДКЦ-3 общо 16 пъти, като при всички посещения, се налагало да ползва срещу заплащане услуги на нейни познати от с.Буковлък с автомобил, тъй като се движила много трудно. На 13.07.2018 г. посетила и КСМД при МУ-Плевен, където била освидетелствана и й било издадено медицинско удостоверение № 379/2018 год. Твърди, че все още изпитва болки, тъй като раната не заздравяла напълно, все още мястото е зачервено, има огромен белег от липсващата плът. Твърди , че развила силен страх от кучета и винаги, когато види куче, се отдръпва на безопасно разстояние.

Във връзка с този случай Районна прокуратура-Плевен образувала досъдебно производство № Д-1978/2018 год. срещу втората ответница. След разследването, същата била предадена на съд и с Решение по НОХД № 413/2019 год. по описа на Районен съд- Плевен била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.325В ал.1 от НК и осъдена на основание чл.78А от НК на глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева.

Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи и в частност - от животни, отговарят солидарно собственикът - първата ответница и лицето, под чийто надзор те се намират - втората ответница. Те са били длъжни с оглед осигуряване безопасността на преминаващите покрай домът им минувачи и с оглед обстоятелството, че този вид порода кучета - „***” са изключително опасни и агресивни, да организират подходящ контрол за да не се допуснат инциденти.

Счита се, че с действията и бездействията си двете ответници - първата като собственик на кучето, а втората, на която са били поверени грижите за кучето станали причина за настъпилия вредоносен резултат - болки и страдания и силен психологичен стрес, поради което и на основание чл.50 и чл.51 от ЗЗД  дължат обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което  да осъди ответниците да заплатят на ищцата на основание чл.50 и чл.51 от Закона за задълженията и договорите солидарно сумата от 10388 лева, от които сумата от 10000лева обезщетение за причинените ми неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени  болки и страдания в резултат на техни действия и бездействия по осъществяване на необходимите грижи и контрол над домашното им куче, порода „***” и сумата от 388 лева - средства във връзка с проведеното  лечение на раната, причинена от кучето за закупуване на медикаменти, превързочни материали, издаване на съдебно-медицинско удостоверение и разходи, свързани с направените от мен 16 броя посещения на хирургичния кабинет в ДКЦ-3 гр.Плевен.

Исканията по доказателствата са относими към предмета на делото и следва да се уважат.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.

В о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адв.М.Л., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з и в представена по делото писмена защита.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.Не са ангажирали становище по предмета на делото.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          По делото не е спорно, че Н.Б. е собственик на  процесното куче, порода ***,а същото се отглежда и е под пряк контрол на втората ответница В.Б. /нейна ***/. В тази връзка по делото е представена и извадка от паспорта на кучето, неоспорена от страна на ответниците; решение, постановено по НОХД 413/2019год. по описа на ПлРС. Не се оспорва, че : на 16.06.2018год., в ранния следобед, кучето на ответницата Н.Б. захапало ищцата  за подбедрицата на десния крак; че се наложило ищцата да бъде настанена за лечение, вкл. да й бъде извършена операция на крака, престой в ортопедична клиника за период от три дни, а впоследствие и множество  посещения при хирург във вр. с промивки и последващи манипулации във вр. с нараняването на  крайника й.

         По  иска с правно основание чл.51 ал.1 вр. чл. 50,45 и 52 от ЗЗД :

         Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

          По делото се установява, че ищцата знаела, че в дома на ответниците се отглежда куче, порода ***, както и това, че то било вързано на дълъг синджир. Установява се, че ищцата и ответниците се познават, живеят в едно населено място. В деня на инцидента ищцата извършвала обичайната си работа да разнася брошури на търговската верига К. по домовете на живущите в с.Буковлък. През въпросния ден ответницата В. седяла на пейка на улицата, до дома си, на не се заговорили с ищцата. Последната отишла към оградата, за да остави там /без да влиза или да иска да влиза в дома на ответниците/ съответните брошури. В този момент кучето било далече, но се втурнало внезапно по посока на ищцата, която се дръпнала назад, но се препънала и паднала на бордюра. През това време, т.к. синджирът на кучето бил дълъг и имало пролука/дупка/ в оградата/мрежа/ около 50см., животното се промушило извън оградата на двора и захапало ищцата по дясната подбедрица. Ухапването било силно, от раната потекло много кръв, а В.Б. не се намесила-помогнал на ищцата случаен минувач от селото. Впоследствие ищцата, макар и  в шок и след силна уплаха, стигнала до намиращия се наблизо  дом на свидетелката С., която й оказала първа помощ. В деня на инцидента ищцата била прегледана от съдебен лекар д-р Д., а от 16.06.2018год. – 19.06.2018год. била приета в Клиника по ортопедия в гр.Плевен, където кракът й бил опериран, било й назначено съответно лечение. От доказателствата по делото се установява, че зарастването на раната не протекло безпроблемно, т.к. се получила инфекция, което наложило извършването на допълнителни медицински манипулации, в сравнение с обичайните при такива случай. Установява се, че ищцата се  лекувала от нараняването до края на м.октомври 2018год. Фактическата обстановка по делото по установяването на това, че ищцата е захапана именно от кучето, намиращо се под надзора на отв.В.Б. се потвърждава от изложеното от страна на ищцата и се доказва от  доказателствата по делото. По делото е прието като доказателство заверен препис от Решение от 07.03.2019год., постановено по НОХД № 413/ 2019год. по описа на ПлРС, с което подсъдимата В.Б. е призната за виновна  в това, че на 16.06.2018год. в с.Буковлък, обл.Плевен не положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче от породата „***“, което се намирало под неин надзор, в резултат на което то причинило на ищцата И.А. средни телесни повреди, изразяващи се в ухапване с разкъсване и липса на кожа и мускулатура на дясната подбедрица и довели до трайно затрудняване движението на десния крак, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и обезобразяване на десния крак, като на основание чл.325 в ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК същата е освободена от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.325в ал.1 от НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер 1000лв. Решението е влязло в сила на 22.03.2019год.

          С оглед изложеното съдът приема, че ответниците следва да отговарят по така предявения иск, с който се претендира обезщетение за причинени на ищцата в резултат на инцидента вреди. Налице е доказаност на причинно следствената връзка между претърпените от нея болки и страдания и ухапването от процесното куче. Следва да се определи  размер на обезщетението, който съобразно цитираните по-горе правила е определим по справедливост.

         По делото се установява, че преди настъпването на инцидента, ищцата по никакъв начин не е дразнила кучето, респ. не го предизвиквала нито с движения, нито с говор или викове. Нападението на кучето е станало внезапно, неочаквано за ищцата, още повече, че В.Б.  стояла в близост на пейка. Установява се, че кучето било вързано на дълъг,повече от 20м., синджир, както и че оградата на двора на била с достатъчно голяма дупка,през която кучето да може свободно да минава, както и станало. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид възрастта на ищцата, установения до онзи момент неин начин на живот, привички, външен вид и т.н., както и преживения стрес, страх, продължителността на болките и страданията, продължителността на лечението и наличните общо казано вредни последици от това - по вид, времетраене. Ищцата е била на 70-годишна възраст към момента на инцидента, пенсионерка, извършваща срещу заплащане услугата да разпространява брошури на посочената по-горе търговска верига магазини. Същата била прекарала инсулт, но без данни  болестта да се е отразила на ходенето й като функция на тялото. Установява се /прието заключение по изготвената съдебно-медицинска експертиза – л.80 и сл. от делото/, че раната от ухапването била голяма, сравнително дълбока, което наложило не просто извършване на  необходимите медицински манипулации в подобни случаи - обработка на раната, промиване, почистване, превързване и др. от този род, но и приемането на  ищцата в Клиника по ортопедия – гр.Плевен за срок от три дни и извършването на операция на крайника /както впоследствие ищцата заявява, имала 56 шева/. Раната била с размери 8 на 9 см., като се стигнало до изрязване на  умъртвени тъкани; изписано било антибиотично лечение, а впоследствие възникнали и инфекциозни усложнения по раната, наложили продължаване на лечението до края на м.октомври 2018год., или за период около четири и половина месеца. Раната заздравяла, но се оформил голям, ръбест белег. Установява се,  че през този период освен контролните прегледи ищцата посетила още 16 пъти Хирургичен кабинет при Трето ДКЦ-Плевен, за което е представила по делото 16бр. амбулаторни листи. От заключението на ВЛ д-Д. се установява, че при извършения на ищцата преглед на 16 август 2019год. /1г. и 2м. след инцидента/ е установено, че  същата е в задоволително общо състояние, ходи без помощни средства; на мястото на раната е  оформен  груб белег с големина 8-9см., хлътнал, уплътнен, леко болезнен при палпация, като е налице асиметрия и деформация на част от ухапания прасец, сравнен с левия. Има лек оток на крака, а при продължително стоене права или ходене, отокът се засилва и усеща изтръпване и болки в глезена. ВЛ дава заключение, че търпените от ищцата болки и страдания се били силни  през първите 4-5 седмици след травмата, средни -  през следващите около 3 месеца и слаби - за срок не по-малък от още 2-3 месеца. През първите 2-3 месеца след травмата болките значително са затруднили функцията на ходене на пострадалата. Понастоящем на мястото на зарасналата рана е формиран груб, хлътнал добре видим и на сравнително голяма площ белег, причиняващ асиметрия на пострадалия крак. В о.с.з. ВЛ заявява, че само пластична операция би могла да премахне този белег. Кожната сетивност в областта на белега и под него е намалена, мястото е леко оточно, при  по-продължителни натоварвания ищцата усеща тежест, изтръпване и дискомфорт, като тези симптоми ще останат завинаги и не се очаква никакво подобрение.

         От показанията на свидетелката С. се установява, че тя не е била свидетел на самия инцидент, но била свидетел на състоянието на ищцата няколко минути след това, т.к. живее в съседство да дома на ответниците. От показанията й се установява, че от ухапания крак на ищцата  текло много кръв и тя била оставила кървава диря от посоката си на идване; била много уплашена. Ищцата твърди, че живее със съпруга си  и че първите 2-3 месеца след ухапването не можела да си върши домакинската работа, т.к. раненият крак трябвало да държи вдигнат, а раната не била добре зараснала. Твърди, че се наложило за всяка превръзка да ходи  пеш, т.к. не можела да си позволи да заплаща всеки път по 4лв. Понастоящем същата ходи и отново разнася брошури, но  не посещава вече дома на ответниците. Заявява, че е развила страх от кучета.

         С оглед изложеното, съдът приема, че следва да присъди на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 4000лв., ведно със законната лихва, а за разликата до претендираните 10000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Определяйки размера на обезщетението съдът взе предвид липсата на други доказателства /освен твърденията на самата ищцата/ за промяната в начина й на живот след ухапването и настъпването на други вредни последици. Действително, ищцата е претърпяла болки и страдания и същите са установени посредством съдебно-медицинската експертиза и са отчетени от съда при определяне дължимия размер на обезщетението. Няма обаче доказателства за това животът на ищцата да се е променил драстично след инцидента; няма доказателства за това същата да е имала начин на живот, прекалено  различен от този, който понастоящем води.

        По  иска с правно основание чл.45 вр. чл.50 и чл.51 от ЗЗД :

        Същият е доказан по основание и размер, поради което  следва да се уважи  изцяло, като се присъди и  законната лихва.

        С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцата направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете – 332лв.

        Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса върху размера на исковете – общо 210лв., както и разноски за вещо лице – 170лв.

                               Воден  от горното, съдът      

 

 Р    Е    Ш    И   :       

      

          ОСЪЖДА на основание чл.50 във вр. с чл.45 вр. чл.51 ал.1 от ЗЗД Н.В.Б., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.Л.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник М. Л., ПлАК, съдебен адрес:***, ***, сумата 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 16.06.2018г. в с.Буковлък, общ.Плевен, обл.Плевен от ухапване от куче от порода ***, собственост на Н.Б. и под надзор на В.Б., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -16.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 10000лв. ОТХВЪРЛЯ  иска, като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА на основание чл.50 във вр. с чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД Н.В.Б., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.Л.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник М.Л., ПлАК, съдебен адрес:***, ***, сумата 388лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на 16.06.2018г. в с.Буковлък, общ.Плевен, обл.Плевен от ухапване от куче от порода ***, собственост на Н.Б. и под надзор на В.Б., ведно със законната лихва, считано от датата на  увреждането -16.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.В.Б., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Л.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник М. Л., ПлАК, съдебен адрес:***, ***, разноски по делото – 332лв.

ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК Н.В.Б., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху размера на уважените  искове – 210лв.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

                                                                                    

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: