РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203398 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „.“ ООД гр. Варна, ЕИК ., срещу Наказателно постановление №03-013442 от
24.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.152 КТ, на въззивника е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 1600.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Оспорва наведените в АУАН и в НП твърдения за извършване на описаното
нарушение. Твърди, че на 31.05.2020 г. работникът Ж. Г. не е полагала труд и че при
изготвяне на документите предварителен график и присъствена форма, е допусната
техническа грешка поради наложилите се в този период множество промени в работните
графици предвид епидемиологичната обстановка и високия брой заболели от Ковид 19.
Твърди също, че направеното в АУАН и в НП описание на твърдяното нарушение е неясно
и непълно. Изтъква също, че размера на наложеното наказание е неправилно определен над
установения минимум.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свидетелите М.Д. и Н.З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Б., обл. Варна, стопанисван от
въззивника „.“ ООД, при която било изискано последващо представяне от работодателя на
документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работата. В
1
представените в хода на проверката документи – графици за работа при сумарно отчитане на
работното време за м. май и м. юни 2020 г., било отразено за свид. Живка Георгиева, че на
31.05.2020 г. е следвало е на работа в работна смяна от 14.00 ч. до 21.00 ч., а на 01.06.2020 г.
в работна смяна с начален час 06.30 ч. Също така, в представени таблици за отчитане
явяването и неявяването на работа за м. май и м. юни 2020 г. било отразено, че свид. Ж. Г. е
била на работа както на 31.05.2020 г., така и на 01.06.2020 г. като и за двата дни е
отработила по 6 часа дневно. При тази данни от представените документи свид. М. Д.
съставила спрямо въззивника АУАН №03-013442 от 17.03.2021 г. в който било отразено
като установено, че в качеството на работодател въззивникът е не е осигурил междудневна
почивка в размер не по-малко от 12 часа за свид. Ж. Г., на длъжност „общ работник“ в
съответния обект, тъй като на 31.05.2020 г. е работила в работна смяна от 14.00 ч. до 21.00
ч., а на 01.06.2020 г. започнала изпълнение на трудовите си задължения от 07.00 ч., при
което не е осигурена междудневна почивка от 12 часа между 31.05.2020 г. и 01.06.2020 г., с
което е допуснато нарушение по чл.152 КТ, посочено като извършено на 01.06.2020 г. Актът
бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество.
На 24.03.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между
минималния и средния установен, в посока към минималния – 1600.00 лв.
В с. з. от 19.10.2021 г. по искане от въззивника е разпитана като свидетел Ж.
Георгиева, посочена в АУАН и в НП като работник, спрямо когото не е спазено изискването
за осигуряване на минимална 12-часова междудневна почивка, която посочва, че на датата
31.05.2020 г. не е била на работа, тъй като се наложило да се грижи за детето на дъщеря си,
както и че тя обикновено работела само втора смяна и само по изключение се случвало да
работи първа смяна.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, взаимнодопълващи се и непротиворечащи помежду си показания на всеки един
от свидетелите М. Д. и Н. З., които напълно кореспондират и с приобщените документи –
НП №03-013442, известие за доставяне от 13.05.2021 г., АУАН №03-013442 от 17.03.2021 г.,
протокол Варна ПР2106988 от 17.03.2021 г., графици за работа при сумирано отчитане на
работното време за м. май и м. юни 2020 г. на „Мирона“ 13 ООД, таблици за отчитане
явяването и неявяването на работа за м. май и м. юни 2020 г. и Заповед №В-071 от
12.01.2010 г.
Доколкото приобщения документ таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа за м. май 2020 г. съдържа отразяване за отработени от свид. Ж. Г.
шест часа на датата 31.05.2020 г., както и поради факта, че показанията на този свидетел са
дадени около година и половина след съответната дата, за който отдалечен във времето
период е напълно възможно тя да не е имала категоричен спомен към датата на провеждане
на разпита (19.10.2021 г.), съдът намира, че относно обстоятелството, била ли е свид. Ж. Г.
на работа в съответния ден, нейните показания не следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
2
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат
от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма
и съдържание. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа
страна, посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин
правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Приобщените данни сочат, че констатациите по АУАН и НП за положен от
свид. Ж. Георгиева труд от 14.00 ч. до 21.00 ч. на 31.06.2020 г. и от 07.00 ч. на 01.06.2020 г.
са направени въз основа на отразените данни в представените документи, като двамата
свидетели М. Д. и Н. З. нямат преки възприятия като очевидци, дали свид. Ж. Г.
действително е присъствала на съответното работно място в посочения времеви период на
всяка от двете дати.
Документите, които удостоверяват действително отработеното време от всеки
работник в дадено предприятие са т. нар. таблици за отчитане явяване/неявяване на работа
за конкретния месец, докато документите графици за работа при сумирано отчитане на
работното време представляват само предварителен план за разпределение на работното
време на всеки работник и като такива, те могат да търпят промени и по същество, не са в
състояние да удостоверят, дали действително всеки работник е полагал труд съобразно това
предварително плануване. В този смисъл, достоверни данни относно действително
отработеното време от всеки работник следва да се съдържат само отчетните таблици, които
се изготвят след изтичане на всеки месец и отразяват реалните констатации на работодателя
за това, кой работник, кога и какво време е отработил. Приобщените документи от този вид
за въззивното дружество от м. май и м. юни 2020 г. съдържат отразяване само за
количеството отработени часове за всеки ден от месеца, без да има посочване или каквото и
да е означение, в каква смяна и с какъв начален и краен час е отработено съответното време
от даден работник. В този смисъл, наличните данни сочат само, че свид. Ж. Георгиева е
отработила по 6 работни часа на всяка от датите 31.05.2020 г. и 01.06.2020 г., но кога е
завършил за нея работния ден на 31.05.2020 г. и кога тя е започнала работа на 01.06.2020 г. и
съответно – дали е била осигурена поне 12-часова почивка между двата работни дни, от
представените документи не може да се приеме за установено. При тази констатация, след
като основния обективен елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение по
чл.152 КТ не е доказан, се налага извод за материално-правна неправилност и
незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице
основание за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но при липсата на
отправеното искане и на представени доказателства за платено възнаграждение за адвокат,
обезщетение не може да се присъди.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013442 от 24.03.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.152 КТ, на „.“ ООД гр. Варна, ЕИК ., е наложено административно наказание
3
„имуществена санкция“ в размер 1600.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4