Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 16.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.02. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1757 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев чрез пълномощник И.С. – ст. юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу В.А.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че e подписан договор за
потребителски паричен кредит № PLUS
- 15161720 на 14.08.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.А.К., както и договор за
застраховка от същата дата, по силата на който дружеството предоставило на
ответника заем в размер на 2 000 лева, като ответникът се е задължил да върне
на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите
към договора Общи условия, застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 403, 20 лв. е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“, част е от
всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва. Твърди, че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент,
която е в размер на 70, 00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 3 449, 52 лв., от които
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1 449, 52 лв.
Сочи, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2020 г., на 36 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 95, 82 лв., при първа погасителна
вноска 20.09.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а само сума в размер на
383, 28 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 313, 15 лв. и
главница: 70, 13 лв. Обосновава
активната си процесуална легитимация предвид подписването на 12.07.2018 г.
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS
- 15161720, сключен на
14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.А.К., е изцяло
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
като в чл. 27 от Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу ответника: 1 929, 87
лв. - главница за периода от 20.01.2018 г. до 20.08.2020г., по отношение на
които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
845, 17 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.01.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 20.08.2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.02.2018 г.; 252, 21 лв. -
лихва за забава, дължима за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 753/2019 г. по
описа на РС - Дупница, евентуално да осъди ответника да
му заплати посочените суми, като в относно предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове заявява, че уведомява с исковата молба ответника за
предсрочната изискуемост на непадежиралите по процесния Договор към 19.08.2019
г. суми, по погасителни вноски от № 24 до № 36, включително, с падежни дати от
20.08.2019 г. до 20.08.2020 г., съгласно погасителния план към Договора,
равняващи се на сумата от 1 245, 66 лв., която сума е част от претендираната
сума на осъдителния иск от 3 027, 25 лв.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначеният му особен представител адв. Д. ***, в който отговор се излага становище за допустимост и неоснователност на предявените претенции, прави се възражение за прекомерност на ГПР, уговорен в договора за кредит, като на това основание се твърди нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва се твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, предмет на процесния договор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства по делото - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредит; Договор за потребителски кредит № PLUS-15161720 от дата 14.08.2017 година, ведно със сертификат за застраховка № PLUS-15161720 от дата 14.08.2017 година; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 27.07.2017 година; Извлечение от Приложение № 1 от 12.07.2018 година към договор за цесия от която се удостоверява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо ответника с предмет на договора за цесия; Потвърждение за извършена цесия и Уведомително писмо за извършена цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно с известие за доставяне с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-15161720 от 12.09.2018 година се установява, че е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 15161720 на 14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.А.К., както и договор за застраховка от същата дата, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 2 000 лева, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите към договора Общи условия, застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 403, 20 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. Установява се и, че ответникът се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 70, 00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3 449, 52 лв., от които договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1 449, 52 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2020 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 95, 82 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Установява се и подписването на 12.07.2018 г. Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 15161720, сключен на 14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.А.К., е изцяло прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като в чл. 27 от Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По делото
е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с
което е ответникът в настоящото производство е уведомен от ищеца в настоящото
производство за настъпилата цесия, описана по – горе.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че сумата за получаване от кредитополучотелят в размер на 2 000, 00 лв. е предоставена от ищеца на 14.08.2017г. Размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.01.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска /до 20.08.2020г. /падеж на последна погасителна вноска/ е на стойност 845, 17 лв. Размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.01.2018г. до 20.03.2019г. /дата на последната падежирала вноска към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ са на стойност, както следва: 697, 29 лв. - неплатена главница; 572, 01 лв. - неплатена възнаградителна лихва. Размерът па неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.04. 2019г. /дата на първата падежирала вноска след подаване на заявлението/ до 20.08.2020г. / дата на последната погасителна вноска/ са на стойност, както следва: 1 232, 58 лв. - неплатена главница; 273, 16 лв. – неплатена възнаградителна лихва. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорената лихва за периода от 21.02.2018г. /деня, следващ датата на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 02.04.2019г. е на стойност 252, 21 лв. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорената лихва за периода от 21.02.2018г. /деня, следващ датата на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на исковата молба е на стойност 309, 85 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално осъдителни с правно основание чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията
му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая
следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни
последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, но същите се явяват неоснователни, предвид факта, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в тази насока преди датата на исковата молба кредиторът да е уведомен за обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, предвид което съдът счита, че следва да разгледа предявените в евентуалност осъдителни искове от ищеца.
Обсъждайки доводите на страните и събраните
доказателства, съдът намира осъдителните искове за частично основателни, по
следните съображения:
От събраните по делото доказателства
– писмени и заключение на вещи лица категорично се установява съществуването на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите
и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била
усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за застраховка
и такса „ангажимент”. По отношение на вземането за суми по договор за
застраховка и такса „ангажимент”, съдът намира, че за ответника няма валидно
възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат
са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се
зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост
диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. №
5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на
II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 2 000 лева, от които ищецът прави признание на факт в исковата молба, че ответникът е върнал сумата в размер на 383, 28 лева или на ищца се следва и претенцията му следва да се уважи само за сумата от 1 616, 50 лева – оставаща неизплатена главница по процесния договор за кредит. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника, направено чрез особения му представител за недължимост на претенциите срещу него предвид не уведомяването му за сключените договори за цесия, описани по - горе, е неоснователно – съгласно практиката на ВКС за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия се счита и връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 ГПК, т.е. ответникът се счита за узнал за нея от датата на получаване на съобщението по чл. 131 ГПК.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 110, 55 лв. (60, 55 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото исково производството - в общ размер от 899, 09 лв. (държавна такса – 177, 19 лв.; 180, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, депозит за особен представител на ответника в размер на 441, 90 лева и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 480, 10 лв. - разноски в исковото производство, в заповедното такова не му следват предвид изхода от делото по предявените установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отделно от горното на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 40, 00 лева, представляваща доплащане за окончателно определеното възнаграждение за вещо лице, доколкото в проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.02.2020г. съдът е задължил ищецът да стори това в едноседмичен срок от датата на заседанието, които указания на съда не са изпълнени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумите, както следва: 1 929,
87 лв. - главница по сключен между за периода от 20.01.2018 г. до
20.08.2020г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда; 845, 17 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима
за периода от 20.01.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.08.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 20.02.2018 г.; 252, 21 лв. -
лихва за забава, дължима за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 753/2019 г. по
описа на РС - Дупница, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД В.А.К., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумите, както следва: 1616, 50 лв. – главница, представляваща
заемна сума договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 15161720 на 14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и В.А.К. както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев срещу В.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** за
следните суми: 845, 17 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима
за периода от 20.01.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.08.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска); 252, 21 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 21.02.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК В.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев разноски по настоящото производство в общ размер на 480, 10 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 40, 00 лева, представляваща доплащане за окончателно определеното възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: