Р Е Ш Е Н И Е

№

град Горна Оряховица, 22.03.2022 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Горнооряховският районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

                                                                                  Председател : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                         Членове : ………………………………

                                                                     Съдебни заседатели : ………………………………

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора …………………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1080 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         

         Иск с правно основание чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45 от ЗЗД, предявен като частичен иск за сумата от 4000 лв. от общо претендирани като дължими 24 000 лв.

         Иск с правно основание чл.220,ал.2 от КТ.

         Ищецът „МАГДАК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” № 34, представлявано от управителя Р.М., чрез пълномощник – адв. М.Й.М. от Русенска АК, посочва в исковата си молба, че с ответника били в трудово правоотношение, по силата на което К. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „МАГДАК“ ЕООД гр. В.Търново. Посочва, че по заявка на дългогодишен клиент на дружеството – „Космос Гърция“, ответникът бил командирован от Гърция през България до Германия, със задача да осъществи международен превоз на товар с управлявания от него камион peг. № СТ6294РК, ползван от ищеца по договор за наем. Твърди, че в противоречие с трудовите задължения на работника по раздел 3 от трудовия договор, КТ, подзаконовите нормативни актове, длъжностната характеристика и писмените нареждания на работодателя, на 24.06.2020г., в участък след автомагистрала Хемус в посока Видин, при въведено временно ограничение на движението по главен път Е79, К. нарушава правилата за движение по пътищата, навлиза в забранен за движение участък и е спрян от служители на КАТ, съставен му е АУАН и му е отнето свидетелството за правоуправление. Сочи, че вместо да потърси съдействие от ищеца- работодател, К. самоволно продължава да управлява товарната композиция и за втори път нарушава правилата за движение по пътищата - навлиза в друг забранен за движение участък, при което отново е спрян от служители на КАТ, съставен му е нов АУАН, а камионът е свален от регистрация за срок от 6 месена и са свалени на място регистрационните табели на камиона. Заявява, че на другия ден К. е подал молба за напускане и трудовият му договор е прекратен по негово желание, като е заявил, че не желае да отработва предизвестието си. Твърди, че от тогава няма връзка с него, като ответникът не отговаря на телефона си.

Заявява, че за извършените от К. нарушения на правилата за движение по пътищата, за временното снемане на камиона от регистрация работодателят е уведомен от прекия ръководител на К. - Цветан Балъков, с докладна записка, след което е издал заповед за разследване на случая, сформирана е комисия от трима членове - служители на предприятието – Ц.Б., М.С. и В. С.. Сочи, че с констативен протокол комисията установява извършените нарушения от К., както и щетите, които дружеството понася вследствие на противоправиото поведение на К.. Твърди, че е издал заповед за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, съобразно изискванията на КТ, а всички изброени по-горе документи, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, са изпратени с писмена покана до К. и са получени лично от него, съгласно вписването в обратната разписка. Заявява, че за установяване на елементите от фактическия състав на деликта е проведена процедура и е издадена съответната заповед, връчена на работника с останалите документи по прекратяване на ТПО и не е оспорена от него до момента.

Твърди, че поради противоправните действия на К., за период от шест месеца, считано от 24.06.2020г., предприятието е лишено от възможността да ползва по предназначение наетия по договор за наем камион, поради което търпи финансови загуби. Пояснява, че влекачът е предоставен за ползване на ЕТ „Магдак Р-М.“ от „Уникредит Булбанк“ по договор за финансов лизинг, а от своя страна ,,Магдак“ ЕООД е наел превозното средство срещу месечна наемна цена от 4000 лв. за срок от 48 месеца, като в договора не е предвидено освобождаване от заплащане на наемна цена в случай на временно снемане от регистрация на камиона по вина на служителите на наемателя.

Посочва, че работата на предприятието по договор с дългогодишен гръцки клиент - COSMOS ALUMINUM А.Е формира голяма част от приходите му. Заявява, че за изпълнение на заявките за превоз, подавани от клиента към ищеца, дружеството се принудило да сключи договор за наем със срок осем месеца, /като пo-дългият срок е предвиден в случай, че администрацията на КАТ се забави при възстановяване на регистрацията на камиона, което е обичайна практика/, считано от 09.07.2020г., за осигуряване на още един камион, peг. № ВТ6012КС, който да поеме курсовете на снетия от регистрация камион с peг. № СТ6294РК. Твърди, че този разход е непредвиден и е в пряка и непосредствена връзка с противоправните действия на К., довели до временно снемане на камиона от регистрация. Заявява, че след получени справки от счетоводството на предприятието, поради престой на камион с peг. № СТ6294РК и наемане на нов камион с peг. № ВТ6012КС за период от 6 календарни месеца, за „Магдак“ ЕООД ще настъпи финансова загуба в размер 24 000 лв. - наемна цена, която дружеството ще заплаща за камион, който не може да използва по предназначение по вина иа ответника, като е принудено да наеме камион, за който също заплаща месечна наемна цена 4000 лева. Сочи, че за обезпечение на исковете си се е обърнал към ВТРС, който е издал обезпечителна заповед, по силата на която е наложен запор на банкова сметка ***.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди А.В.К. да заплати на „Магдак“ ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК *********, следните суми : 1/ сумата от 610 лева, представляваща дължимо обезщетение за неотработено предизвестие за прекратяване на трудов договор към „Магдак“ ЕООД - работодател, ведно с лихвите за забава върху главницата до окончателното изплащане иа задължението; 2/ сумата от 4 000 лева - частичен иск от общо претендирани 24 000 лева, за имуществени загуби на „Магдак“ ЕООД за престой на камион с рег. № СТ6294РК, временно свален от регистрация поради виновното противоправно поведение на ответника за общо за 6 месеца, ведно с лихвите за забава върху главницата от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане и на сумата от 570,50 лв., представляваща разноски по обезпечителното производство : ДТ към ВТРС - 40 лева, такси на ЧСИ по обезпечително производство - 78.00 лв., адвокатско възнаграждение - 450 лв. Претендира разноските, сторени по настоящото производство.

         В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. М.М. от РАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

         Ответникът А.В.К. с ЕГН **********, с адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран писмен отговор на исковата молба от адвокат Д.Д.К. от ВТАК, със служебен адрес ***, в качеството й на особен представител на ответника по чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Заявява, че за да са допустими исковете по чл.220,ал.1 от КТ и чл.203,ал.2 във връзка чл.45 от ЗЗД по отношение ответника А.В.К., следва между страните по безспорен начин да бъде установено съществуването на трудово правоотношение. Сочи, че към исковата молба е представен препис от трудов договор № 432/03.06.2020г., който не е подписан от никоя от страните по него, а чл.61 от КТ въвежда изискването за спазване на писмена форма като условия за действителност на договора. Счита, че представеното копие от молба, която се твърди да е подписана от ответника А.К., с изразено желание за прекратяване на трудовото правоотношение, не представлява достатъчно доказателство за наличие на такова между страните.

Заявява, че ищецът не ангажира никакви доказателства за доказване на твърденията си, че А.К. е извършил със свои действия нарушения на трудовите задължения, КТ, подзаконови норматични актове, длъжностната характеристика и писмените нареждания на работодателя. Счита за недоказани и твърденията на ищеца, че на 24.06.2020г. е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на К.. Сочи, че в исковата молба се твърди прекратяването на регистрацията да е за срок от 6 /шест/ месеца, но доказателства в тази посока не са предоставени. Счита, че по отношение твърдените нарушения и тяхното доказване от служителите на дружеството, са налице редица неясноти и противоречия. Счита за неясно как точно са установени нарушения с приложения Констативен протокол, при положение, че дружеството не разполага с никакви документи в тази посока и към датата на подаване на исковата молба. Заявява, че съгласно констативния протокол, свалянето на камиона от регистрация е за срок от 1 /един/ месец, а не за 6 /шест/ месеца, както се твърди в исковата молба.

Заявява, че за да възникне пълната имуществена отговорност на работника или служителя на основание чл.203,ал.2 от КТ, следва да са налице визираните в тази разпоредба предпоставки, които в своята съвкупност да обуславят правото на иск на работодателя и неговото упражняване по реда на чл.211 от КТ. Твърди, че в конкретния случай няма представен валидно сключен трудов договор между страните, но би могла да се направи индиция за наличието на такъв, доколкото е налице молба и заповед за прекратяването му. Счита за неустановено обаче наличието на виновно или умишлено противоправно поведение, както и настъпването на имуществени вреди вследствие на това поведение, като са налице единствено твърдения в тази посока. Сочи, че сключените договори за отдаване под наем на камиони са между свързани лица и е възможно да целят единствено постигането на имотна облага. Заявява, че не са изложени никакви факти и обстоятелства, нито са представени доказателства за необходимостта от сключването на допълнителен договор; не са представени никакви разчети иа налична техника, която обслужва дружеството, каква натовареност има, какви други договори има сключени, дали спреният камион с ДКН СТ6294РК обслужва единствено клиента COSMOS ALUMINUM А.Е, както и дали допълнително наетият камион с ДКН ВТ6012КС обслужва същия клиент.

По отношение на иска по чл.220,ал.1 от КТ, в случай че се установи наличието на валидно сключено трудово правоотношение между страните и неспазването на предизвестие, то съдът следва да се произнесе съобразно събраните доказателства в хода на производството.

В съдебно заседание, ответникът А.В.К. не се явява. Адвокат Д.Д.К. от ВТАК, в качеството си на особен представител на ответника по чл.47,ал.6 от ГПК, поддържа депозирания от нея писмен отговор. Излага съображения в писмена защита.

         Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

         От приетите писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 432/03.06.2020г., длъжностна характеристика на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, Заповед № 2/24.06.2020г. на управителя на „МАГДАК“ ЕООД, справка за актуално състояние на трудовите договори на А.В.К. към дата 23.09.2020г., съдът приема за установени по делото фактите, че ищецът и ответникът са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен на 03.06.2020г. между тях и действителен трудов договор, по силата на който А.В.К. е заемал длъжността ,,шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „Магдак“ ЕООД гр. Велико Търново, с основно месечно възнаграждение в размер на 610,00 лв., като трудовото правоотношение между страните е съществувало от 03.06.2020г. до 25.06.2020г.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заповед № 9241, изд. на 18.06.2020г. от управителя на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново, пътен лист серия Т, № 018517, издаден на 18.06.2020г., електронно извлечение – разпечатка от GPS за дата 24.06.2020г., банкови извлечения, се установяват фактите, че на 24.06.2020г. ответникът е изпълнявал трудовите си задължения като „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „Магдак” ЕООД гр. В.Търново, като е осъществявал международен превоз на стоки с тежкотоварен автомобил марка DAF с peг. № СТ 6294 РК и полуремарке марка SVARCERC с рег. № ВТ 1075 ЕЕ, от Гърция за Германия, но на посочения ден е управлявал гореописания камион на територията на Република България.

От приетите писмени доказателства - докладна записка от Цветан Балъков от 24.06.2020г., Заповед № 2/24.06.2020г. на управителя на „МАГДАК“ ЕООД, е видно, че управителят на „Магдак“ ЕООД е разпоредил извършване на проверка във връзка с докладвано нарушение на трудовите задължения от страна на ответника, извършено на 24.06.2020г., изразяващо се в двукратно нарушаване на правилата за движение по пътищата, обусловило съставянето на два АУАН от органите на КАТ и сваляне от регистрация на управлявания от К. товарен автомобил.

Видно от приложените по делото заверени преписи от Констативен протокол за установяване на имуществени вреди, причинени от работник, Заповед № 3/25.06.2020г., изд. от управителя на „МАГДАК“ ЕООД, покана до А.К. от 25.06.2020г., ищецът-работодател е констатирал, че на 24.06.2020г., при изпълнение на заявка за международен превоз на товари от Гърция към разтоварни адреси в Германия, работникът А.К. управлява камион с рег. № СТ 6294 РК и в участък след автомагистрала Хемус в посока Видин, при въведено временно ограничение на движението по главен път Е79, К. нарушава правилата за движение по пътищата, навлиза в забранен за движение участък и е спрян от служители на КАТ, съставен му е АУАН и му е отнето свидетелството за правоуправление, като след проверката К. не е уведомил предприятието за случая, а самоволно продължава да управлява товарната композиция и за втори път нарушава правилата за движение по пътищата - навлиза в друг забранен за движение участък по същия път, отново е спрян от служители на КАТ, съставен му е нов АУАН, а камионът е свален от регистрация за срок от 1 месец. При тези данни, ищецът е разпоредил да бъде потърсена пълна имуществена отговорност от А.К. в размер на 24 000 лв., представляващи причинени на предприятието имуществени вреди поради престой на горепосочения камион за период от 6 месеца, считано от 24.06.2020г., временно свален от регистрация поради нарушение на работника на правилата за движение по пътищата, през който период дружеството ще наеме допълнително по договор за наем още един камион за изпълнение на задълженията си по договор за международен превоз на товари с Cosmos Aluminum A.E. Гърция.

Приетото писмено доказателство – договор за наем на МПС от 09.07.2020г., удостоверява, че ЕТ „Магдак – Р.М.“ гр. В.Търново – като наемодател от една страна, е предоставил на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново – като наемател от друга страна, за временно и възмездно ползване следната композиция : влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ, цвят Бял, рег. № ВТ6012КС, рама (шаси) № XLRTEH4300G310376, двигател № а420032 и полуремарке марка ШМИТЦ СЦБ, цвят бял, рег. № ВТ0495ЕЕ, рама №  WSM00000003237288, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 4000 лв. месечно.

От приетите писмени доказателства, се установява, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-001116 по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП от 03.07.2020г., изд. от началник Отдел към ОДМВР София, Отдел Охранителна полиция, на „УниКредит Лизинг“ ЕАД – Клон Стара Загора е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ 6294 РК, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД – Клон Стара Загора, за срок от 6 месеца, считано от 24.06.2020г., като са отнети 2 броя рег. табели № СТ6294РК, за това, че на 24.06.2020г., в 21,20 часа, в община Ботевград, на път Автомагистрала № А-2, АМ Хемус в района на 39 км посока гр. София, А.В.К. управлява влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ 6294 РК с максимално допустима маса 39000 кг., след като притежаваното от същия СУМПС № *********, изд. от МВР – В.Търново е отнето по административен ред с АУАН № GA-238676 на 24.06.2020г. в 11,15 ч.

С Решение № 108 от 17.03.2021г. по адм.дело № 61/2021г. по описа на Старозагорския Административен съд, влязло в сила на 17.03.2021г., е потвърдена горепосочената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-001116 по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП от 03.07.2020г., изд. от началник Отдел към ОДМВР София, Отдел Охранителна полиция

Видно от приложения по делото заверен препис от договор за наем на МПС от 09.07.2020г., същият е сключен между ЕТ „Магдак – Р.М.“ гр. В.Търново – като наемодател от една страна, и „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново – като наемател от друга страна, с предмет : временно и възмездно ползване на влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ, цвят бял, рег. № ВТ6012КС, рама (шаси) № XLRTEH4300G310376, двигател А420032, полуремарке  марка ШМИТЦ СЦБ, цвят бял, рег. № ВТ0495ЕЕ, рама № WSM00000003237288, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 4000 лв. месечно.

Видно от показанията на св. Ц. Б. /“Организатор товари“ в „Магдак“ ЕООД/, колегата му П. получил обаждане, че шофьорът К. е извършил нарушение и спрян от Пътна полиция на магистралата между София и Ботевград. Свидетелят сочи, че К. е нарушил пътен знак за забрана на тежкотоварни автомобили, шофьорът е предупреден от органите на реда и е съставен акт от тях, но шофьорът отново потегля по маршрута си и прави същото такова нарушение. Видно от показанията на св. Б., този автомобил повече не може да се ползва, след като е отнета регистрацията му; камионът бил неизползваем, докато се изтърпи санкцията, а това довело до наемане на друг автомобил, тъй като имат договорни отношения с различни фирми и трябва да изпълняват задълженията си за превоз на товари.

Видно от показанията на св. В. С. /„Отчетник-счетоводство“ в „Магдак“ ЕООД/, А.К. бил служител във фирмата; работил около 20 дни; бил шофьор на тежкотоварен автомобил и извършвал превози. Свидетелката сочи, че е постъпила молба за назначаване от него, назначен е, условията са стандартни, заплатата му е 610 лв., отговорностите са по длъжностна характеристика, договорът е с изпитателен срок и 1 месец предизвестие. Видно от показанията на св. С., на последния си курс К. направил нарушение, навлязъл в насрещното на магистрала, направили му акт и спрели камиона от движение по негова вина, съответно - така търпят загуби. Свидетелката твърди, че загубата изчислили на база наемите, за които другите камиони извършват превоза.

Видно от показанията на св. М. Д. /“Организатор транспортна дейност“ в „Магдак“ ЕООД/, А.К. работил във фирмата на трудов договор като международен шофьор; основната работна заплата била 610 лв., като в случай на прекратяване работниците дължат за 1 месец предизвестие. Свидетелят удостоверява, че е настъпило нарушение от лицето и са му смъкнати номерата на камиона; шофьорът му се обадил, че е извършил второ нарушение и са смъкнали номерата на камиона; било привечер. Доколкото знае, вследствие на това камионът е спрян от движение за 6 месеца. Свидетелят Д. сочи, че заради това търпят загуби, тъй като камионът не се движи и стоката не може да се достави на време. Видно от показанията на св. Д., ответникът дошъл и си донесъл молбата за прекратяване на трудовото правоотношение в офиса, като категорично отказал да си го работи предизвестието.

С молба от 25.06.2020г., приета като писмено доказателство, ответникът е поискал от управителя на „Магдак“ ЕООД съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение считано от 25.06.2020г., като е уведомил същия, че няма да отработи уговореното едномесечно предизвестие.

От приетите писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 00000199/25.06.2020г., изд. от управителя на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново, на основание чл.326 от КТ, считано от 25.06.2020г., като заповедта е връчена на К. по пощата, с обратна разписка, на 30.06.2020г.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, обезщетението за неспазен срок на предизвестието /един месец/ при прекратяване на трудовото правоотношение между страните в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника К. е в размер на 610 лв, като в счетоводството на ищеца не се устанвява това обезщетение да е изплатено от А.К.. От приетата СИЕ се установява, че за периода от 24.06.2020г. до 24.12.2020г. в счетоводството на ищеца е отразено заплащането на ежемесечен наем за ползването на камион с рег. № СТ6294РК, възлизащ общо на 28 000 лв. без ДДС, респ. 33 600 лв. с включен ДДС, считано за седем пълни месеца по 4000 лв. без ДДС, респ. по 4 800 лв. с включен ДДС, като плащанията са извършени въз основа на издадени фактури от ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ – наемодател по договор за наем на ПС от 16.05.2019г. Видно от приетата СИЕ, за периода от 24.12.2019г. до 24.06.2020г. от ищцовото дружество са извършени 21 броя превози на товари с камион с рег. № СТ6294РК, подробно отразени в експертизата. От писменото заключение се установява, че за период от 24.06.2020г. до 24.12.2020г. в счетоводството на ищеца е отразено заплащането на ежемесечен наем за ползването на камион с рег. № ВТ6012КС, възлизащ на обща стойност от 27 200 лв. без ДДС, респ. 32 640 лв. с включен ДДС – за пет пълни месеца (от м.09.2020г. до м.12.2020г. вкл.) по 4 000 лв. без ДДС, респ. по 4 800 лв. с включен ДДС, както и един непълен месец (м.07.2020г.), като плащанията са извършени въз основа на издадени фактури от ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ – наемодател по договор за наем на ПС от 09.07.2020г. Видно от приетата СИЕ, за периода от 24.06.2020г. до 24.12.2020г. от ищцовото дружество са извършени 29 броя превози на товари с камион с рег. № ВТ6012КС, подробно отразени в експертизата. От приетата СИЕ е видно, че в счетоводството на ищеца не се установяват извършени плащания от ответника А.К. на сумите, претендирани от ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди. Съдът приема заключението на СИЕ като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните в настоящото производство.

          Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

          Предявен е иск по чл.220,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието, който е допустим, а разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан.

От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът-работник е прекратил трудовото си правоотношение с ищеца – работодател с молба от 25.06.2020г., адресирана до М. – управител на „МАГДАК“ ЕООД, на основание чл.326,ал.1 от КТ, преди да е изтекъл срокът на предизвестието и без К. да отработи срока на предизвестието от един месец, уговорен в сключения между страните трудов договор № 432/03.06.2020г., като това обстоятелство е удостоверено и в издадената Заповед № 00000199/25.06.2020г. При това положение, съдът намира, че за ответника – работник действително е възникнало задължение да заплати на ищеца - работодател обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, а именно : за срок от един месец, установено по безспорен начин от цитираните по-горе доказателства. Въз основа на приетата по делото СИЕ, се обосновава и извод, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция ответникът не е заплатил на ищеца дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от един месец - в брутен размер от 610 лв., т.е. претендираното от ищеца обезщетение на основание чл.220,ал.1 от КТ е изискуемо и дължимо. 

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки, които обуславят основателност на иска по чл.220,ал.1 от КТ, а размерът на исковата претенция се установява от неоспореното от страните заключение на СИЕ. Поради това, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изяло, като ответникът А.К. бъде осъден да заплати на ищеца „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново сумата от 610 лв., представлява неизплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор за срок от един месец, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е иск с правно основание чл.203,ал.2 от КТ, който е допустим, а разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан.

В случая ищецът претендира сума в размер от 4 000 лева - частичен иск от общо претендирани 24 000 лева, представляващи имуществени загуби на „Магдак“ ЕООД за престой на камион с рег. № СТ6294РК, временно свален от регистрация поради виновното противоправно поведение на ответника, за общо за 6 месеца, която сума се търси на основание чл.211 във вр. чл.203,ал.2,пр.1 от КТ. Съгласно практиката на ВКС, работникът носи отговорност по чл.203,ал.2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В тази връзка, съдебната практика, намерила израз в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения : Решение от 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение от 26.05.2015 гр. д. № 234/2015 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл.203,ал.2 от КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Посочва се, че разпоредбата на чл.203,ал.2 от КТ препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл.82 от ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на ВКС, IV г.о.

В тежест на ищцовото дружество по иска по чл.203,ал.2 от КТ е да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди.

Съдът счита, че в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ, като от приложените писмени доказателства (заверени преписи от трудов договор № 432/03.06.2020г., длъжностна характеристика на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, Заповед № 2/24.06.2020г. на управителя на „МАГДАК“ ЕООД, както и от показанията на свидетелите Б., Д. и С.), се установява, че към датата 24.06.2020г. ответникът е бил в трудовото правоотношение с ищцовото дружество и е заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „Магдак” ЕООД гр. В. Търново, като трудовото правоотношение е било прекратено впоследствие - с издадената Заповед № 00000199/25.06.2020г. на управителя на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново, приложена към делото. Фактите относно възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните, оспорени от особения представител на ответника, се потвърждават и от служебно изисканата от съда и приложена по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на А.В.К. към дата 23.09.2020г.

Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства (заповед № 9241, изд. на 18.06.2020г. от управителя на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново, пътен лист серия Т, № 018517, издаден на 18.06.2020г., електронно извлечение – разпечатка от GPS за дата 24.06.2020г., банкови извлечения, показанията на свидетелите Цв. Б. и М. Д.), в процесния случай се установяват и изложените в исковата молба факти, че на 24.06.2020г. ответникът е бил на работа и в изпълнение на длъжността си „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, по разпореждане на ръководството на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново е осъществявал превоз на стоки от Република Гърция до ФР Германия, през Република България, с тежкотоварен автомобил марка DAF с peг. № СТ 6294 РК и полуремарке марка SVARCERC с рег. № ВТ 1075 ЕЕ. Съдът намира за безспорно установено в случая от приетите писмени доказателства (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-001116 по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП от 03.07.2020г., изд. от началник Отдел към ОДМВР София, Отдел Охранителна полиция, Решение № 108 от 17.03.2021г. по адм.дело № 61/2021г. по описа на Старозагорския Административен съд, докладна записка) извършването от ответника на деяние, изразяващо се в това, че на 24.06.2020г., в 21,20 часа, в община Ботевград, на път Автомагистрала № А-2, АМ Хемус в района на 39 км посока гр. София, А.К. управлявал поверения му влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ6294РК, след като притежаваното от същия СУМПС № *********, изд. от МВР – В.Търново, е отнето по административен ред с АУАН № GA-238676 на 24.06.2020г. в 11,15 ч. – нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.172,ал.4 от ЗДвП във вр. чл.171,ал.1,т.1,б.“ж“ от ЗДвП и чл.171,ал.1,т.2а,б.“а“,предл.4 от ЗДвП. 

Цитираните по-горе писмени доказателства удостоверяват и твърдените от ответника факти, че в случая К. е осъществил две деяния, реализирани чрез действие : 1/ На 24.06.2020г., около 11,15 часа, умишлено управлявал МПС - влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ 6294 РК и навлязал след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места;  2/ На 24.06.2020г., около 21,20 часа, в община Ботевград, на път Автомагистрала № А-2, АМ Хемус в района на 39 км посока гр. София, умишлено управлявал същото МПС - влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ 6294 РК, след като на същия ден притежаваното от К. СУМПС № *********, изд. от МВР – В.Търново, е отнето по административен ред с АУАН № GA-238676/24.06.2020г. във връзка с налагане на дееца на принудителна административна мярка на осн. чл.171,т.1,б.“ж“ от ЗДвП, без да уведоми работодателя да първото допуснато нарушение и санкционирането му за него, с цел да бъдат взети необходимите мерки за недопускане на повторно нарушение на правилата за движение по пътищата.

При така установените факти, съдът приема, че е налице и следващият елемент от обективната страна на фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД в процесния случай, а именно – противоправност на деянието, осъществено от ответника, т.е. налице е несъответствие между правно дължимото поведение и фактически осъщественото от него поведение, тъй като с деянията си, описани по-горе, ответникът К., като шофьор, управляващ тежкотоварен автомобил, е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.171,т.1,б.“ж“ от ЗДвП и чл.172,ал.4 от ЗДвП във вр. чл.171,ал.1,т.1,б.“ж“ от ЗДвП и чл.171,ал.1,т.2а,б.“а“,предл.4 от ЗДвП, както и е нарушил задълженията и отговорностите, вменени му с длъжностната характеристика да взаимодейства с органите на КАТ, да информира преките си ръководители за възникнали проблеми и нередности във връзка с дейността, да изпълнява всички други задължения, произтичащи от нормативен акт; добросъвестно, качествено и в срок да изпълнява възложените му транспортни и специални задачи, и др.

На следващо място, безспорно се установява по делото, че при осъществяване на гореописаните деяния на 24.06.2020г. от ответника, ищецът – работодател е претърпял вреди, като елемент от фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, изразяващи се в имуществена загуба в общ размер от 24 000 лв. без включен ДДС, чрез намаляване на имущество на работодателя, като намаляването произтича, както следва : 1/ Със сума в горепосочения размер, представляваща заплатената от работодателя наемна цена за ползването на тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ, цвят бял, с рег. № СТ6294РК рама /шаси/ № XLRTEH4300G272197, двигател № МХ13355Н2А385544, и полурамарке марка ШМИТЦ СЦБ, цвят бял, рег. № СТ3251ЕН, рама № WSM00000003333595, по договор за наем на МПС от 16.05.2019г., сключен с ЕТ „Магдак – Р.М.“ гр. В.Търново, без да може да ползва тези вещи по предназначението им поради налагането на лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД – Клон Стара Загора принудителна административна мярка по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС влекач ДАФ ХФ 480 с рег. № СТ 6294 РК, за срок от 6 месеца, считано от 24.06.2020г., и отнемане на 2 броя рег. табели № СТ6294РК, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-001116 по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП от 03.07.2020г., изд. от началник Отдел към ОДМВР София, Отдел Охранителна полиция, потвърдена с Решение № 108 от 17.03.2021г. по адм.дело № 61/2021г. по описа на Старозагорския Административен съд, влязло в сила на 17.03.2021г.; 2/ Със сума в размер от 24 000 лв. без включен ДДС, представляваща заплатена от работодателя в периода от м.07.2020г. до м.12.2020г. включително наемна цена за ползването на тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ, цвят бял, рег. № ВТ6012КС, рама (шаси) № XLRTEH4300G310376, двигател А420032, полуремарке  марка ШМИТЦ СЦБ, цвят бял, рег. № ВТ0495ЕЕ, рама № WSM00000003237288, по договор за наем на МПС от 09.07.2020г., като плащанията са извършени въз основа на издадени фактури от ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ – наемодател по договора за наем от 09.07.2020г. Фактите относно реалното претърпяване на описаните имуществени вреди от ищцовото дружество, размера на същите, както и наличието на причинна връзка между тяхното настъпване и осъществените от ответника противоправни деяния, се потвърждава по категоричен начин от приетите писмени доказателства (договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 134527 от 15.05.2019г., договор за наем на МПС от 16.05.2019г., свидетелство за регистрация на МПС /част 1/ № *********, изд. на 17.05.2019г., електронно извлечение – разпечатка от GPS за дата 24.06.2020г., договор за наем на МПС от 09.07.2020г., и др.), от показанията на свидетелите Цв. Б., В.С. и М.Д., кореспондиращи изцяло на приетата и неоспорена от страните СИЕ, която удостоверява от своя страна, че в периода от 24.06.2020г. до 24.12.2020г. от „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново са извършени 29 броя превози на товари с камион с рег. № ВТ6012КС, за ползването на който ищецът е заплащал наем на ЕТ „Магдак – Р.М.“ гр. В.Търново по договор за наем от 09.07.2020г., подробно отразени в експертизата.

Предвид изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита за неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото възраженията на ответната страна за липсата на противоправно деяние, което да е осъществено от ответника, за реалното претърпяване на вреди от това деяние от страна на работодателя и за липсата на причинна връзка между това деяние и настъпили вреди за ищеца. С оглед изложените по-горе съображения и въз основа на приетата СИЕ, съдът намира за безспорно установено по делото, че при осъществяване на превоз на стоки на 24.06.2020г. ответникът К. е допуснал нарушенията на правилата за движение по пътищата, описани по-горе, в резултат на което регистрацията на управлявания от него тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № СТ6294РК е прекратена и регистрационните табели на т.а. са отнети за срок от 6 месеца, през които „Магдак“ ЕООД не е могъл да ползва процесния автомобил по предназначение – за извършването на превози на стоки, но е заплащал месечна наемна цена в размер от 4000  лв. месечно без ДДС за неговото ползване в изпълнение на задължението си по договор за наем на МПС от 16.05.2019г., както и е заплащал месечна наемна цена в размер от 4000  лв. месечно без ДДС за ползването на друг тежкотоварен автомобил - влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № ВТ6012КС, в изпълнение на задължението си по договор за наем на МПС от 09.07.2020г., и именно по този начин ищецът-работодател реално е претърпял вреди /имуществена загуба/ в размер на 4000 лв. месечно без включен ДДС, респ. в общ размер от 24 000 лв. без включен ДДС за шестмесечния период на действие на принудителната административна мярка.

         Съдът счита, че от приетите  по делото доказателства се установява наличието и на признаците на субективната страна от фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ, а именно - деянието е извършено от ответника виновно, при форма на вината – умисъл. В тази връзка съдът намира, че с оглед вменените му трудови задължения, натрупания опит на заеманата длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ както при „Магдак“ ЕООД, така и при други работодатели – „Шанс – М.Байчев“ ЕООД с. Поликраище, „Мартин – Йоанна“ ЕООД гр. Лясковец, (видно от справка за актуалното състояние на трудовите договори към дата 23.09.2020г.), осъществените от него до 24.06.2020г. превози на товари в ищцовото дружество и познаване практиките на работодателя по осъществяване на превози и поддържане на коректни търговски отношения със своите клиенти, ответникът е съзнавал характера и правните последици от своята дейност, свързана с превоз и доставка на на стоки до редовен клиент на работодателя си, осъзнавал е възможността да настъпят посочените по-горе вредоносни последици от извършените от него противоправни деяния, свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата и неизпълнение на основни трудови задължения и отговорности, възложени му от работодателя; К. е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици, но въпреки това е предприел съзнателно гореописаните действия, с които се е отклонил изцяло от спазването на нормативно установените правила за движение по пътищата, от качественото, срочно и точно изпълнение на законовите нареждания на работодателя, от задължението си да изпълнява възложените му транспортни услуги по предназначение и разпореждане на ръководството на фирмата и прекия ръководител. Съдът приема за установено по делото, че по този начин ответникът е допуснал и се е съгласил с последиците от поведението си – нарушаване на правилата за движение по пътищата, като при тези обстоятелства е допуснал регистрацията на управлявания от него тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № СТ6294РК, да бъде прекратена и регистрационните табели на т.а. да бъдат отнети за срок от 6 месеца, като принудителна адмитистративна мярка да осъществените от него нарушения на ЗДвП.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.203,ал.2,пр.1 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинени от него умишлени вреди на работодателя, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът А.К. бъде осъден да заплати на ищеца „Магдак” ЕООД гр. В.Търново сумата от 4000,00 лв. без включен ДДС, представляваща част от общия размер от 24 000 лв. без включен ДДС на имуществените вреди, причинени умишлено на работодателя на 24.06.2020г., която част представлява платена от работодателя наемна цена за един месец от общия шестмесечен период от 24.06.2020г. до 24.12.2020г., за ползването на тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № СТ6294РК по договор за наем от 16.05.2019г., без да може да ползва този автомобил поради прекратяване на регистрацията му и отнемане на регистрационните му табели.

         С оглед уважаване на предявения иск, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната от него сума, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 07.08.2020г. до окончателното й изплащане.   

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство.  Съгласно разясненията, дадени в  т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011г., I т.о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014г., I т.о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.о., ТК, и др./.

Предвид изложеното по-горе, искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл.80 от ГПК, се явява основателно до пълния претендиран размер на общата сума от 1568 лв. – разноски в исковото производство, от които : разноски за платени държавни такси в общ размер от 215 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., за възнаграждение на особен представител в размер на 553 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., както и частично основателно за общата сума от 490 лв., представляваща сторените разноски в обезпечителното производство,в т.ч. : за платена държавна такса – 40 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 450 лв. Поради това претендираните от ищеца съдебни разноски следва да се възложат в тежест на ответника в горепосочените размери, съразмерно на уважената част от исковете.

Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, нито разходите по извънсъдебно събиране на вземането, поради което съдът не следва да присъжда претендираните от ищеца разноски за образуване на изпълнително дело и такси на ЧСИ по обезпечителното производство /общо 78 лв./.

         Воден от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МАГДАК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” № 34, представлявано от управителя Р.М.М., СУМАТА от 610.00 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието в размер на брутното трудово възраграждение на работника, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 07.08.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МАГДАК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” № 34, представлявано от управителя Р.М.М., СУМАТА от 4000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща част от общо дължимия размер от 24 000 лв. без включен ДДС на имуществените вреди, причинени умишлено на работодателя на 24.06.2020г., която част представлява платена от работодателя наемна цена за един месец от общия шестмесечен период от 24.06.2020г. до 24.12.2020г., за ползването на тежкотоварен автомобил – влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № СТ6294РК по договор за наем от 16.05.2019г., без да може да ползва този автомобил поради прекратяване на регистрацията му и отнемане на регистрационните му табели със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-001116 по чл.171,т.2А, б. А от ЗДвП от 03.07.2020г., изд. от началник Отдел към ОДМВР София, Отдел Охранителна полиция, потвърдена с Решение № 108 от 17.03.2021г. по адм.дело № 61/2021г. по описа на Старозагорския Административен съд, влязло в сила на 17.03.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 07.08.2020г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МАГДАК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” № 34, представлявано от управителя Р.М.М., СУМАТА от 1568 лв. /хиляда петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направените от ищеца по настоящото дело разноски за за платени държавни такси /общо 215 лв./, за възнаграждение на вещо лице /200 лв./, за възнаграждение на особен представител /553 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /600 лв./, както и СУМАТА от 490 лв. /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 1701/2020г. по описа на ВТРС, в т.ч. : за платена държавна такса – 40 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 450 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „МАГДАК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” № 34, чрез пълномощник – адв. М.М. от РАК, за присъждане в негова полза на разноските за образуване на изпълнително дело и за платени такси на ЧСИ по обезпечителното производство за сума в общ размер от 78 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………..