РЕШЕНИЕ
Номер: 28.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На шестнадесети октомври Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1961 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 5377р-651 от 03.07.2019 год. на началника
на група „Миграция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателката Н.В.
Маргаритова твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № 5377р-651 от 26.03.2019 год., жалбоподателката е санкционирана на
основание чл.48,
ал.1, т.3 от ЗЧРБ – Закон за чужденците в Република България („Наказва се с глоба от 500 до 5000 лева
чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване“) за
нарушение на чл.34 от същия закон („Всеки
чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване“),
изразяващо се в това, че в качеството й на чужда гражданка (гражданка на
Руската Федерация), възползвайки се от правото на безвизов режим като
притежател на издадено й от Испания валидно разрешение за пребиваване, даващо й
право на краткосрочно пребиваване в страната за не повече от 3 месеца в рамките
на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото й влизане, е влязла в РБ
(Република България) на 15.09.2016 год. и до 26.06.2019 год., когато е била
извършена проверката, останала в страната, т.е. след изтичане на разрешения й
срок за престой в нея.
Видно от гореизложеното, касае се за престой
в страната извън разрешения срок. Следователно нарушението се явява извършено
едва след изтичането на този срок, т.е. същият се явява определящ за датата на
извършване на нарушението, поради което
обстоятелствата, които го обуславят са от съставомерен характер и следва да
бъдат изрично посочени не само в НП, но и в АУАН. В случая обаче, за разлика от
НП, в АУАН не е посочено нито кога жалбоподателката е влязла в РБ, нито колко
време е имала право на престой в страната и на какво основание, т.е. АУАН не
отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания), като допуснатата нередовност е изключително съществена
и на практика не позволява на АУАН да изиграе вменената му обвинителна функция,
респективно – не може да бъде санирана по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като
нарушава правото на защита на жалбоподателката, която в административната фаза
на производството обективно е била лишена от възможността да разбере
повдигнатото й и предявено административнонаказателно обвинение в неговата цялост и пълнота, за да организира
адекватно защитата си. С други думи става въпрос за съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато при съставянето на АУАН и опорочаващо
издаденото впоследствие НП до степен на незаконосъобразност (липса на
идентичност между посочените в АУАН и НП съставомерни факти), обуславяща
отмяната му.
Нещо повече: както вече отбелязано,
разрешеният срок на престой на жалбоподателката в РБ е обоснован в НП от
издадено й разрешение за краткосрочно пребиваване в Испания, за гражданите и
легално пребиваващите в която държава, като държава-членка на ЕС (Европейския
съюз), няма визов режим за влизане в РБ. Най-вероятно, доколкото друг документ
в тази насока не беше представен, наказващият орган е имал предвид
представеният с преписката и приложен на л.13 от делото документ, но същият
(още повече, че не е придружен с превод на български език) не позволява
извеждането на извод, че въз основа на него жалбоподателката е имала право именно
на 3-месечен престой в България, считано от датата на влизането й. Възможно е следователно
да става въпрос за сложен фактически състав, включващ от една страна издадено
разрешение за пребиваване в държава-членка на ЕС, каквато е Испания, а от друга
страна – нормативна регламентация, позволяваща на легално пребиваващия чужденец
в държава-членка на ЕС да пребивава в РБ, но за не повече от 3 месеца в рамките
на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото му влизане в страната.
Съдът обаче не е длъжен да изследва наличието на подобна нормативна
регламентация, ако не е изрично посочена от админинистративнонаказващият орган,
който в обсъжданата хипотеза е бил длъжен да запълни с конкретно съдържание бланкетния
характер на нарушената законова разпоредба (чл.34 от ЗЧРБ) в частта й „разрешения срок на пребиваване“,
позовавайки се на последната, но във връзка с разпоредбата или разпоредбите,
определящи този срок с оглед на особеностите на разглеждания случай. С други
думи: ако се приеме, че разрешеният 3-месечен срок на престой на
жалбоподателката в РБ произтича пряко и непосредствено от издаденото й в
Испания разрешение за пребиваване, т.е. посочен е в него, на какъвто именно
извод сочи описанието на нарушението в НП, то, доколкото това обстоятелство не
се подкрепя от събраните доказателства, административнонаказателното обвинение
не е доказано; ако пък се приеме, че разрешеният
срок на престой на жалбоподателката в РБ произтича от сложен фактически състав,
включващ от една страна издаденото й в Испания разрешение за пребиваване, а от
друга страна – приложима към случая нормативна регламентация, която не е
цитирана в НП, то НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН. Ерго: и в двете разглеждани хипотези НП следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 5377р-651 от 03.07.2019 год. на
началника на група „Миграция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: