№ 1135
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Камелия Първанова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501068 по описа за 2021 година
С решение № 24 от 11.10.2020 г. по т. д. № 66/2019 г., ОС Видин,
осъжда Г.Ф. да заплати на Г. Н. Й. и С. Н. Й., представлявани от своя законен
представител – А. В. П., сумите от по 120 000 лв., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, в ПТП на
29.06.2018 г., ведно със законната лихва от 29.09.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до 150 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от името на децата Г. Н. Й. и С. Н. Й., чрез тяхната майка А. В. П.. Намират,
че размерът е занижен и несъобразен с принципа на справедливост, тъй като
ищците изключително тежко понасят загубата на своя баща. Сочи се, че
загиналият е бил само на 41 г., а децата – в много млада възраст. Изтъква се,
че за тях грижата трябва да се поеме занапред само от майка им, която не е в
добро финансово състояние. Претендират разноски.
Ответникът Г.Ф. е подал насрещна въззивна жалба, като твърди, че
подходящ размер на обезщетението е сумата от 90 000 лв. за всеки ищец, с
оглед принципа на справедливост и икономическата конюнктура.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
1
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищците Г. Н. Й. и С. Н. Й., представлявани от своята майка и законен
представител – А. В. П., твърдят, че на 29.06.2018 г. в с. Струиндол, обл.
Видин, загинал техният баща при ПТП, причинено от водач, който не е имал
сключена застраховка за гражданската си отговорност. Твърди се, че децата
изключително тежко понасяли загубата на баща си и вече не могат да
разчитат на неговата помощ. Претендират да се изплати обезщетение в размер
на по 150 000 лв. на всяко дете, ведно с лихвата от ПТП.
Ответникът Г.Ф. оспорва иска, като твърди, че размерът е прекомерен,
че е налице съпричиняване от пострадалия, че лихва не се дължи от датата на
ПТП.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните в настоящата инстанция не спорят, че при ПТП, настъпило на
29.06.2018 г., поради неправомерно и виновно поведение на водач без
застраховка „Гражданска отговорност“ (признат за виновен с влязла в сила
присъда – л. 13), е загинал бащата на ищците.
Свидетелката А. В. А. разказва, че ищцата С. е видяла произшествието
от 200 м, когато я изпратили да търси баща си, и когато се върнала казала, че
колата е била под моста, била в шок – пищяла, ревяла, тъй като баща й
загинал на място. Другото дете по не плачело, тъй като било малко (7 г.) и не
разбирало какво става, но и то отишло на моста. Разказва още, че децата
живеели при майка си (А.), но тя нямала нищо против да идват при баща си
на село. На погребението те не присъствали и от тогава не са идвали. Знае, че
бившата жена на загиналия го е осъдила за издръжка, която той плащал по
банкова сметка на двете ищци. Децата тежко изживели смъртта на баща си.
Св. С. Н. Ц., майка на загиналия, изтъква, че цяло лято децата били в
дома й, където живеел и баща им, заедно с жена, с която имали отношения на
2
семейни начала. През учебния период децата живеели при майка си в друго
населено място. След инцидента голямото дете дошло уплашено и започнало
да пищи, да вика „тати“, майка й я водела после на психолог. Децата не
идвали на помени, но ходели на гробища с майка си, тежко преживели
загубата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че ищците са деца (на 8 и 14 г.) на починалият (на 40 г.) при
ПТП на 29.06.2018 г. пътник в МПС, управлявано от водач без застраховка на
гражданската отговорност. Страните не спорят пред настоящата инстанция,
че няма принос на загиналия, както и относно началната дата на лихвата.
Разногласия са налице само относно размера на обезщетението.
Настоящият състав приема, че размерът на обезщетението е правилно
определен с оглед прилагане на принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД. За
този изводът съдът отчита зрялата възраст на загиналия и обстоятелството, че
ищците са загубили баща си още в началото на своя житейски път. От друга
страна по делото не е спорно, че родителите на ищците не са ги отглеждали
съвместно – установява се, че децата живеели преимуществено при майка си в
друго населено място, като показанията сочат, че прекарвали време от
ваканциите в дома на баба си, където живеел и баща им. Безспорно същите
преживяват тежко събитията, макар и да се сочи, че едно от децата не е
разбирало ясно какво се случва. Сочената сума е в съответствие с момента на
настъпване на инцидента и установената практика на съдилищата за ПТП и
смърт на наследодател през 2018 г.
Без значение са оплакванията относно това, с какви средства разполага
майката на ищците за тяхната издръжка, тъй като предмет на обезвреда не са
имуществени вреди, а репариране на преживени болки и страдания от загуба
на родител.
При така визираните доводи обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като се отхвърлят и двете въззивни жалби. При този изход на
спора не се следват разноски на страните.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 11.10.2020 г. по т. д. № 66/2019 г.,
ОС Видин, в частта, в която исковете с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ на Г. Н. Й. и С. Н. Й. , представлявани от законния им
представител – А. В. П., срещу Г.Ф., са уважена за сумите над 90 000 лв. до
120 000 лв., както и в частта, в която исковете са отхвърлени за сумите над
120 000 лв. до 150 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието в процеса на В. Ц. Т. - трето
лице помагача на страната на застрахователя.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4