№ 21056
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110134539 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Форуком и компания“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Добруджа“ №
10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Даниел Гаргов чрез адв. И. И., САК, със
съдебен адрес гр. София, ***** срещу Т. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. София,
*****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 57467/2024 г. по описа на СРС, 157-ми
състав, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 935,08 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 11.12.2018 г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 27.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 166,04 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.12.2019 г.; 480,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.09.2024 г.
Ищецът „Форуком и компания“ ООД извежда съдебно предявените си
субективни права при твърдения, че на 11.12.2018 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ***** за сумата от 1200 лв., погасим на 12
месечни равни вноски с падеж 5-то число на всеки месец, при ГЛП 40 %. Излага, че
договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като подробно описва и процедурата по
сключване. Твърди, че е изпълнил договорните си задължения, а именно – предоставил
сумата по кредита на ответника по посочена от него банкова сметка. Сочи, че
ответникът е извършил плащания, от които 264,92 лв. били отнесени за погасяване на
главницата по договора, а 102,13 лв. за погасяване на лихвата. Претендира непогасения
остатък от главницата в размер на 935,08 лв., както и договорна лихва в размер на
166,04 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 05.12.2019 г. (с оглед уточняваща молба с вх.
№ 237159/07.07.2025 г., л.28) и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до
26.09.2024 г. в размер на 480,77 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането. При тези твърдения моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В първото по делото заседание ответникът заявява, че признава факта на
сключен договор за кредит с ищеца в посочения размер, който е усвоен в посочения
размер от 1200 лв. Позовава са на изтекла погасигелна давност, а ако не се уважи
възражението има желание за сключване на споразумение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 57467/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 157 състав и в рамките на същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК и са били налице данни, че същият не живее на наличните адреси, поради което
на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е
предявил настоящия иск.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит № **** на хартиен носител и Приложение № 1 към него, се
установява, че страните на посочената дата са сключили Договор за кредит от
разстояние, по силата на който на ответника се предоставя в заем сумата от 1200 лв.,
със срок за връщане 360 дни на 12 месечни погасителни вноски, при договорна лихва
40,0%, с общ размер на плащанията 1468,17 лв. и ГПР – 49,02 %.
Сумата по кредита е преведена на ответника на дата 11.12.2018 г., видно от
приложеното по делото платежно нареждане.
По делото са представени Общи условия, приложими към договорите за
потребителски кредит на „Форуком и компания“ ООД, в които се съдържа процедурата
по кандидатстване и сключване на договори за кредит от разстояние.
По делото е приет погасителен план, в който са отразени размера и падежа на
погасителните вноски.
Ищецът признава, че за погасяване на задълженията по договора за кредит е
постъпила сума в общ размер на 367,05 лв., от които 264,92 лв. са отнесени за
погасяване на главницата по договора, а 102,13 лв. за погасяване на лихвата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира иска за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която заповед длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 11.12.2018
г., съответстващ на изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който на ответника е
предоставена претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна
лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в
уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер,
както и настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва.
По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника
по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит
е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние -
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) –
арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният
документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл
е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен
документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на
чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като
негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието
му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска
предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа
електронно изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника,
3
адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на
саморъчен, се съдържа в Раздел II от ОУ, представляващи неразделна част от договора
за кредит, с приемането им.
В случая ответникът не оспорва, а напротив признава факта на сключен договор
за кредит, поради което следва да се приеме, че по делото този факт е доказан.
Сключеният между страните договор за кредит несъмнено е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и
на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
При така извършената проверка съдът намира, че договорът за кредит отговаря
на специалните изисквания на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит относно
неговата форма и съдържание. Същевременно съдът съобрази, че е спазена и
разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК относно посочване на размера на ГПР и взетите
предвид допускания при изчисляването му, като е налице и погасителен план,
съдържащ размера и периодичността на погасителните вноски за главница и лихва.
Наред с това и доколкото по делото не се твърди и не са налице данни за
допълнително начислявани разходи, то съдът намира, че посочения в договора ГПР
включва единствено възнаградителната лихва.
Ищецът е признал, че за погасяване на задълженията по договора за кредит е
постъпила сума в общ размер на 367,05 лв., от които 264,92 лв. са отнесени за
погасяване на главницата по договора, а 102,13 лв. за погасяване на лихвата.
4
Същевременно ответникът не твърди и за това не сочи доказателства да е погасил
останалите суми, предмет на настоящата претенция.
Следователно и предвид извършените плащания, съдът намира, че по делото
беше доказано, че по договора за кредит са останали непогасени главница в размер на
935,80 лв., включваща непогасена част от погасителна вноска с падеж 05.02.2019 г. и
останалите вноски, съгласно приложения погасителен план и договорна лихва в размер
на 166,04 лв., включваща вноските за периода от 05.03.2019 г. до 05.11.2019 г.
Предвид настъпилата забава за плащане, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода след падежа на всяка вноска. В случая
ищецът претендира обезщетението за забава с начална дата, следваща крайния срок но
договора, поради което следва да се приеме, че към този момент – 05.03.2020 г.
ответникът е бил в забава по отношение на всички погасителни вноски. Размерът на
дължимото обезщетение за забава върху неплатената главница от 935,08 лв. за
претендирания от ищеца период от 05.03.2020 г. до 26.09.2024 г., изчислен от съда по
реда на чл. 162 ГПК е 480,77 лева, какъвто е и претендирания от ищеца размер.
Съдът не би могъл да разгледа направеното от ответника възражение за
погасяване на задълженията по давност, тъй като същото е направено едва в първото
по делото заседание, когато е настъпила преклузия за релевиране на това възражение
по арг. от чл. 133 ГПК.
Въз основа на всичко изложено предявените искове се явяван основателни и
следва да бъдат уважение.
По разноските в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното, които са в размер 31,64 лева - заплатена държавна такса и 480
лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, които са в размер 34,01 лв. държавна такса и 480 лв. реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове от „Форуком и компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от
Даниел Гаргов, че Т. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** ДЪЛЖИ НА
„Форуком и компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Даниел
Гаргов, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 935,08 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № ***** от 11.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането; 166,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до
05.12.2019 г. и 480,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г.
до 26.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 57467/2024 г. по описа на
5
СРС, 157-ми състав
ОСЪЖДА Т. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Форуком и компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от
Даниел Гаргов, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 511,64 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 511,64 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6