Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
Гр. Перник, 23.09.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар
Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. КАНД № 438 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от Н.М. и В.П., чрез пълномощника им адвокат Х.И.М. ***, против
решение № 170 от 12.05.2020 година, постановено по АНД № 00210 по описа за 2019
година на Районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 2-А-30/04.01.2019 година, издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „****“
АД, гр. Перник, на основание чл. 164, ал. 2 от Закона за опазване на опазване
на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 84 от ЗАНН е наложена имуществена
санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за неизпълнение на
задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2
от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН. Излагат се доводи, че решението е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, лаконично е мотивирано, в същото не са
обсъдени възраженията в жалбата срещу наказателното постановление, поддържани и
в хода на производството пред първата съдебна инстанция, наложената имуществена
санкция е прекалено завишена, несъобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Пледира се нарушението да не е извършено, административнонаказателното
обвинение в акта да е незаконосъобразно и неправилно формулирано, съответно да
е нарушено правото на защита на наказаното лице, а допуснатите нарушения са
довели и до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че
по делото не е доказано да е установено замърсяване или наднормено замърсяване
на околната среда. В тази връзка се сочи нарушението да е и неправилно правно
квалифицирано. Твърди се също, че с АУАН и НП вменени са две отделни
административни нарушения – на две от условията на Комплексното разрешително,
за които е следвало да се наложат отделни административни наказания, съобразно
правилото на чл. 18 от ЗАНН. Касаторът пледира още, че нормата на чл. 125, ал.
1, т. 2 от ЗООС е отменена, което следвало да бъде преценено в полза на
наказаното дружество. Според касатора и наложената с НП санкция е в размер,
несправедливо завишен над минимално предвидения в санкционната норма на ЗООС.
Излагат се още доводи за неправилно приложение на материалния закон поради
отказа на наказващия орган, респективно на съда, да приложат чл. 28 от ЗАНН. Моли
съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на
спора, като отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на
16.09.2020 година касаторът „****“ АД, гр. Перник, редовно призован, се
представлява от адвокат Х.М. ***, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени
решението на районния съд и да реши делото по същество, като отмени
наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът
РИОСВ София, редовно призован, се представлява от адвокат К. М. от АК София, която
оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд,
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник,
дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.
Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния
съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба и при правилно приложен материален закон.
С НП № 2-А-30/04.01.2019 година,
директорът на РИОСВ Перник на основание чл. 164, ал. 2 от ЗООС, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, е наложил на „****“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер
на 30 000 (тридесет хиляди) лева, за това, че на 27.08.2018 година в гр.
Перник, на ул. ****,
дружеството, в качеството на оператор на Инсталация за производство на стомана в
нарушение на условие 9.3.1 от КР не поддържа уплътнена конструкцията на ****.
От корпуса на **** се отделят неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния
въздух; прахоуловителните съоръжения не могат да уловят цялата прахо – газова
емисия от процесите на стоманопроизводството; голяма част от отпадните газове
се изсмукват чрез странично засмукване, което не е достатъчно, тъй като се
формира прахо-газов поток, събиращ се в подпокривното пространство; от
участъците с неуплътнена конструкция и нарушена цялост газовият поток напуска
халето и замърсява атмосферния въздух; в нарушение на условие 9.3.2 от КР
всичките емисии, генерирани при работата на инсталацията за производство на
стомана, не се изпускат в атмосферния въздух организирано, през изпускащите
устройства (ИУ) № 1 и № 2.
Емисиите от вредни вещества – през отверстието на пещта, от КПИ и от чадър,
разположен на покрива на цеха точно над пещта, следва да се организират и
подават за пречистване през ръкавен филтър № 1 и ръкавен филтър № 2, който се
използва за улавяне на неорганизирани емисии на цеха за производство на
стомана, което не е изпълнено. От корпуса на **** се наблюдават димни стълбове
със сиво-бял цвят, същите се отделят от северната част на подпокривната конструкция
на сградата срещу ИУ № 11; в нарушение на условие 9.4.1 от КР при извършването
на дейности на площадката операторът не е осигурил начин, недопускащ
разпространението на миризми извън нея, което е установено органолептично.
Усетена е силна, неприятна миризма при обхода на улици ****, ****, **** в кв. „Ц.“.
Същата миризма е възприета по – късно и на площадката на дружеството.
Дейностите, които са източник на неприятни миризми, са рязането и шредирането
на суровината, както и самото производство на стомана.
Така възприетото от наказващия орган
неизпълнение на условия 9.3.1, 9.3.2 и 9.4.1, определени КР № 100-Н1/2010 година
на министъра на околната среда и водите, актуализирано с решение №
100-Н1-И0-А3/2015 година (в сила от 27.02.2015 година), е квалифицирано като неизпълнение
на задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Перник, който в производството по АНД № 00210 по описа на съда
за 2019 година го е потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав, въз основа на доказателствата по делото, е
приел от фактическа страна за безспорно, че по повод подадени в РИОСВ Перник,
сигнали на 27.08.2018 година за замърсяване на атмосферния въздух от дейността
на дружеството, е извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ – Перник.
При направен оглед около площадката на оператора, в участъка откъм кв. Ц. в гр.
Перник, улиците ****, **** и ****, при обхода на посочените улици, както и след
проверка на място на производствената дейност, е усетена силна неприятна и
задушлива миризма. Установени били при проверката сиво-бели прахо-газови потоци
от корпуса на ****, пренасяни от въздушното течение към кв. "Ц.". На
площадката на оператора също било констатирано отделяне на сиво-бели
прахо-газови потоци от корпуса на **** и е възприета неприятна миризма. Съдът е
приел за безспорна описаната в акта и НП фактическа обстановка, вкл.
констатациите, че установеното отделяне на прахо-газови частици и отделянето на
неприятна миризма, се дължат имено на неподдържане на уплътнена на
конструкцията на ****, на неорганизираното изпускане на всички емисии,
генерирани при работата на инсталацията, през ИУ № 1 и ИУ № 2, както и на
факта, че при извършването на дейности на площадката операторът не е осигурил
начин, недопускащ разпространението на миризми извън нея. Изводите си районният
съд е основал в показанията на актосъставителя, в съставения за нарушението
акт, в актуализираното КР и в протокола, съставен във връзка с извършената на
27.08.2018 г. проверка.
От правна страна, въз основа на приетите
за установени факти, при извършената проверка за законосъобразност, решаващият
първоинстанционен състав, макар и с лаконични мотиви, е приел производството
по налагане на имуществена санкция и актовете, обективирали същото за
процесуално и материално законосъобразни, включително що се отнася до решението
на наказващия орган да наложи една имуществена санкция, независимо от безспорно
установеното неизпълнение от страна на наказания оператор на три условия от КР.
Решението е правилно.
В пределите на проверката по чл. 218,
ал. 1 от АПК и във връзка със служебно дължимата на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка за правилното приложение на материалния закон, касационният състав
намира доводите на касатора за неоснователни.
Без основание е твърдението в жалбата за
допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
такива, които да съставляват основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
Решението е основано в събраните по
делото доказателства, като на основание чл. 220 от АПК установената от районния
съд фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, без при
разглеждане на делото да е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила Решаващият съд е събрал гласни и писмени доказателства, относими към
всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Без основание са и оплакванията в
жалбата за неправилно приложен от районния съд материален закон. Споделят се
направените изводи в решението за материална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство. Установеното по делото от фактическа
страна във връзка с извършената на 27.08.2018 г. проверка контролните органи на
РИОСВ Перник, на площадката на оператора на инсталацията за производство на
стомана, настоящ касатор, съставлява неизпълнение на именно на условия 9.3.1,
9.3.2 и 9.4.1 от КР, което на свой ред е неизпълнение на задължението по чл.
125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, наказуемо с имуществена санкция по реда на чл. 164,
ал. 1 от ЗООС. В тази връзка без
основание са и конкретно доводите в жалбата, че по делото не е установено неорганизирано
изпускане както на емисии, така на вредни емисии. Без съмнение посочените за
нарушени условия от 9.3.1, 9.3.2 и 9.4.1 от КР, са поставени на оператора с цел
предотвратяване замърсяването на околната среда. Следва да се посочи обаче и,
че същите са част от условие 9.3. „Неорганизирани емисии“ от КР. Поради това параметрите
на безспорно установено неорганизирано изпускане на емисии и допуснатото
разпространяване на миризми са без значение за съставомерността по посочените
условия. Процесните условия са поставени именно предвид характеристиките и същността
на процеса по производство на стомана. При същия без съмнение се отделят вредни
емисии и се излъчват неприятни миризми. Това е и причината за въвеждане на изискване
емисиите да се изпускат единствено и само организирано, както и изискване да не
се допуска разпространението на миризми. Именно такова е и съдържанието, и
предназначението и конкретно на условия 9.3.1, 9.3.2, 9.4.1 от КР – недопускане
на неорганизирано изпускане на емисии във въздуха и разпространението на
миризми извън границите на производствената площадка. В тази връзка дали безспорно
установеното от контролните органи е съставлявало надвишаване на допустимите
норми на вредни емисии е ирелевантно към нарушение на условия 9.3.1, 9.3.2 и
9.4.1 от КР. Надвишаването на допустимите норми подлежи на контрол едва след
пречиствателните съоръжения, което е видно от тълкуването, извършено в условие
6.2.1 от КР, а именно – „нормите за допустими емисии се отнасят до отпадъчните
газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в
атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно
съоръжение на съответната инсталация...“
Без основание са и доводите в жалбата,
че по делото е недоказано да е извършвано неорганизирано изпускане на емисии.
Това се установява от корелативната връзка между съдържанието на сигналите на
граждани до РИОСВ Перник, и установеното по надлежния ред от контролните
органи, потвърдили констатациите си и в показанията си пред районния съд. Същото
се потвърждава и от изложеното в писмо вх. № С-57-10/27.09.2018 г. (л. 57 от
АНД), че при извършена собствена, от оператора, проверка по отношение целостта
на производственото хале и/или повредени части от покривните елементи, е
установена необходимост от уплътняване на част от покрива и страничните фасади
на халето, подмяна и укрепване на фасадни ламарини.
Без основание са и оплакванията на
касатора за неправилно приложение в процесния случай на разпоредбата на чл. 18
от ЗАНН. Неизпълнени са три условия от КР. Съгласно
ТР № 6 от 22.06.2017 година на Върховния административен съд по тълкувателно
дело № 6/2016 година, при неизпълнение
на повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът на
инсталация извършва едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, във връзка
с 18 от ЗАНН.
Във връзка с горното, без основание е и оплакването
за завишен размер на наложената имуществена санкция. Наказващият орган е
мотивирал решението си да наложи санкция в размер над минимума. Мотивите се
основават в приложимия закон и в „поведението“ на дружеството в качеството му
на оператор на инсталация за производство на стомана – дейност, без съмнение потенциално
рефлектираща във висока степен негативно върху околната среда, респективно
върху човешкото здраве, поради което и подложена законово на строг разрешителен
и контролен режим. По делото са налице доказателства, че касаторът е санкциониран
за неизпълнение на условията на издаденото му КР с осем влезли в сила
наказателни постановления – три пъти през 2016 година, два пъти през 2017
година, три пъти през 2018 година. Това индикира, че целите по чл. 12 от ЗАНН
не са обслужени в пълна степен и е основание за налагане на санкция в по – висок
размер. Основание без съмнение за определяне на по – висок размер на санкцията е
и фактът на едновременното неизпълнение на три условия от издаденото КР. Не на
последно място основание за налагане на по – висок размер на имуществената
санкция, варираща в диапазона от 10 000 до 500 000 лева е и съобразяването на
заплахата и опасността за човешкото здраве или заплахата и отрицателното
въздействие върху околната среда, които нарушението/нарушенията са предизвикали,
каквото постановява ТР № 6 от 22.06.2017 година на Върховния административен
съд по тълкувателно дело №
6/2016 година. Няма съмнение, че нарушение, свързано с неорганизирано изпускане
на емисии и непредотвратяването на разпространение на миризми, отделяни при
работата на инсталация за производство на стомана, подлежаща на строг
разрешителен и контролен режим поради естеството на процеса, представлява заплаха
за околната среда, живота и здравето на населението. Нарушения с такъв характер
представляват висока степен на обществена опасност, която се явява и отегчаващо
отговорността обстоятелство, съответно са и по – тежко наказуеми. Във връзка с
последното без основание е и оплакването на касатора за неприложение на чл. 28
от ЗАНН от наказващия орган и от районния съд. На първо място – нарушението е
формално, и при преценка относно тежестта на същото не се държи сметка за
наличие или не на вредни последици. Освен това, да се твърди, че не е
установено негативно въздействие от неорганизираното изпускане на емисии от
инсталация, която поради естеството на процесите в същата, представлява висок
риск за околната среда и общественото здраве, е меко казано необосновано. Не на
последно място, по делото не са приобщени доказателства за проява в процесния
случай на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на наказаното
дружество обстоятелства, поради което извършеното да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, което на свой ред да обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК,
във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно неналагане на санкция.
Без основание е и твърдението на
касатора за неправилно приложен материален закон, що се отнася до редакцията на
чл. 125 от ЗООС към датата на извършване на нарушението, и последващата
редакция на ЗООС. Нито последвалата редакция на ЗООС предвижда отпадане на задължението
за изпълнение на условията на КР – същото е предвидено вместо в чл. 125, ал. 1,
т. 2 от ЗООС, в
разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС (нов ДВ, бр. 98 от 2018 г.), нито
последвалата редакция на чл. 164, ал. 1 от ЗООС предвижда отпадане на
административнонаказателната отговорност за нарушение от категорията на
процесното, нито е предвиден друг, по-нисък размер на санкцията. При това
положение не е налице основание за приложение на чл. 3, ал.2 от ЗАНН,
като същевременно на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, приложим е ЗООС в редакция
към датата на извършване на нарушението.
В случая от събраните в хода на
производството пред районния съд гласни и писмени доказателства безспорно се
установява извършеното от касатора нарушение на ЗООС, поради което решението –
валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 12.05.2020 година, постановено по АНД № 00210 по описа
за 2019 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/