Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр. Пловдив, 09 февруари 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., ХVIII състав в открито заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2554 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на С.С.Б., ЕГН **********, чрез адв. Ст.П.-пълномощник, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0273-000155 от
12.09.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ-Хисар с която на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
във вр. с чл. 171 т.1 б. “б” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложена принудителна административна
мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Твърди, че не е извършил нарушението, оспорва резултата от техническото
средство. Претендира се отмяната на обжалваната заповед и присъждане на
разноски.
Ответникът-Началник РУ–Хисар в писмена
молба-становище оспорва жалбата. Моли да се остави без уважение жалбата.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално
допустима, видно от датата на връчването ѝ – 04.10.2022г. и датата на
депозиране на жалбата - 05.10.2022г. в деловодството на съда и е подадена от
имаща право и интерес от обжалването страна, адресат на акта.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по повод Акт за установяване на административно
нарушение серия АД № 457/22, бл.№ 301591
от 12.09.2022г., в който е установено, че Б. на 12.09.2022г. около 13,40ч. в
с.Житница на ул. „Първа“, № 46 управлявал лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК
230“ с рег. № ***, собственост на Г.Р.Д.с концентрация на алкохол в издишания
въздух над 0,5 промила, а именно- 1,26 промила, установено с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0061, с което виновно е нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения на
12.09.2022г. Издаден е бил Талон за изследване № 119560, в който е посочено, че
Б. не желае да даде кръв за медицинско и химическо изследване.
Пловдивският административен
съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146,
както и на основание чл. 169 АПК, счита следното:
По смисъла на чл. 171 ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Атакуваната Заповед е постановена от надлежен
административен орган и в необходимата писмена форма. По делото е приета
заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив, с която са
делегирани на ответника права да издава заповеди от вида на обжалваната.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по
своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП във връзка
с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез
препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, възприети от
органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС с концентрация
на алкохол в издишания въздух 1,26 промила и отказ да извърши медицинско и химическо
изследване на кръвта. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но в
настоящото производство не се опроверга обстоятелството, че жалбоподателят е
употребил алкохол, че е отказал да му бъде извършено изследване, и че е
управлявал посочения автомобил. Материалноправните предпоставки – концентрация
на алкохол в издишания въздух, установена с техническо средство и отказ да се
извърши медицинско изследване /даване на кръв/ са документално установени.
Налице са фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Според чл. 171 т.1
б. “б”, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Законодателят
е определил времевите параметри на ПАМ, а именно до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния
орган не е налице задължение да обосновава и мотивира срока на прилагане на
същата. Следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да измени определената
от административния орган продължителност на приложената ПАМ. Определянето на
срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява
законосъобразно ли е определен този срок. В конкретната хипотеза относимо е, че
изземването на СУМПС на адресата на заповедта е релевантно до решаване въпроса
за отговорността, т. е. до евентуално издаване на НП за процесното нарушение,
което да е влязло в сила, или до постановяване на присъда. Иначе казано, срокът
на действие на наложената ПАМ е обусловен от датата на влизане в сила на
евентуално издаденото наказателно постановление с наложено административно
наказание или наложеното с присъда наказание, с което ще се реши отговорността
на жалбоподателя за описаното нарушение. Разбира се, следва да се съобрази
крайният срок за действието на издадената заповед - не повече от 18 месеца от
постановяване на административния акт. От последното става ясно, че ако до
изтичане на 18 месеца от дата на издаване на ЗППАМ въпросът за отговорността на
лицето не бъде решен, следва СУМПС да бъде върнато.
Резултатът от теста, извършен с техническо средство
Дрегер "Алкотест" 7510 фабр. № ARВА № 0061, в случая е годно
доказателство за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Следва в този
ред на мисли да се обсъди фактът, че резултатът от дрегера не е приет от
водача. Съдът намира за неоснователно направеното с жалбата оспорване на
резултатите от техническото средство. Според действащото законодателство това
може да се направи в момента на проверката и при заявено неприемане на
резултата от полевия тест да се извърши медицинско изследване на кръвта. В
случая в изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. Б. ***, филиал Калояново, но е отказал да му се извърши медицинско
изследване на кръвта – факт, който не се оспорва от ответната страна и се
установява безспорно от Протокол, Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен от Е.П.на
12.09.2022г.
Според Съда са спазени
административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, правото
на защита на жалбоподателя не е нарушено, поради което атакуваният индивидуален
административен акт е законосъобразен.
Предвид
горепосоченото, не са налице твърдените в
жалбата отменителни основания, поради което процесната заповед за
налагане на принудителна административна мярка, следва да бъде потвърдена.
При
този изход на спора на ответната страна се следват разноски, но искане за
такива не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Б., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0273-000155 от 12.09.2022г. на Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ-Хисар.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/