МОТИВИ по НОХД № 114/2009г. по описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимия П. Г. xxx, понастоящем в Затвора-гр. София е обвинен в това, че през 2005г. в гр. Монтана, в качеството си на управител и представляващ “Централ”ЕООД, със седалище и адрес xxx, рег. ф. д. № 861/00г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, като изпаднал в неплатежоспособност на 12.02.2005г. за погасяване на публично правни задължения по ДРА № 70/23.02.2004г. и ДРА № 474/21.01.2005г. на ТДД-гр. Монтана, от които за търговеца възникват задължения за сумата от 340 556.31 лв., за периода от 1.05.2003г. до 17.09.2004г. от които главница 304 881.57 лв. не внесен ДДС, данък върху печалбата, данък за общините и 35 674.74 лв. лихва, в 15 дневен срок от спиране на плащанията в периода 12.02.2005г. -27.02.2005г. не поискал от Окръжен съд-гр. Монтана откриване на производство по несъстоятелност-престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и неговата правна квалификация. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Счита, че делото е доказано по безсъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и с оглед характера на процедурата и целите на наказанието, да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Предвиденото в закона наказание за такова престъпление е до 3 години лишаване от свобода или глоба до 5 000 лв., при което съдът следва да му наложи наказание “пробация”, като наложи задължителните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от около две години и за двете мерки. Счита, че едно наказание “глоба” не ще му въздейства нито възпитателно, нито предупредително, с оглед на предходната му съдимост.
Подсъдимия П. Г.Т. разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия Т.-адвокат Калчева поддържа становището на представителя на прокуратурата, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна. Поддържа, че правната квалификация на деянието правилно е определена. При определяне и индивидуализиране на наказанието, моли, съдът да отчете смегчаващите вината обстоятелства-направеното самопризнание, мотивите за извършване на деяниет, както и съдът да се съобрази и с имущественото състояние на подсъдимия-в момента изтърпявал наказание “лишаване от свобода” и не притежава имущество, евентуално ако наложи наказанието “глоба”. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание-пробация и наложи задължителните пробационни мерки за срок на изтърпяване по шест месеца. Становището на защитника е, че такава присъда ще му въздейства възпитателно и предупредително.
Производството се развива при условията и по реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното производство, както и заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за установено следното:
С Решение по ф. д. № 8618200г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана е регистрирано търговско дружество “Централ”ЕООД-гр. Монтана, със собственик и управител Г. А. xxx. Впоследствие с решение от 20.05.2003г. на МОС е регистрирана промяна-прехвърляне на 50% от капитала на дружеството от Г. Г.А., на А. Г.А., като също така е извършена и промяна по отношение на представителството на дружеството-същото да се управлява и представлява от А. Г.А. и Г. А. Г.. По-късно, с решение на МОС от 6.02.2004г. са регистрирани промени в дружеството-прехвърляне дялове на дружеството от А. Г.А., като същият е заличен. С договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Централ”ЕООД-гр. Монтана, собственикът и управител на дружеството Г. А. Г. продава на подсъдимия П. Г.Т. 50 дяла от по 100 лв., на обща стойност 5 000 лв., като на базата на така извършената сделка с Решение на МОС от 4.11.2004г. е вписана промяна по отношение на дружеството, като за собственик и управител на същото е вписан подсъдимия Т..
Във връзка с осъществяваната търговска дейност на търговското дружество е извършена данъчна ревизия от ТДД/НАП-гр. Монтана, като е издаден ДРА № 70/23.02.2004г. и ДРА № 474/21.01.2005г. с които данъчно-ревизионни актове са установени възникнали публично правни задължения в размер на 340 556.31 лв. за периода от 1.05.2003г. до 17.09.2004г. по невнесен ДДС и данък печалба и сумата от 35 674.74 лв. лихви. След влизане в сила на данъчноревизионните актове и станалите изискуеми възникналите публичноправни задължения, същите не са били внесени в бюджета на държавата.
Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, че “Централ”ЕООД-гр. Монтана е изпаднало в неплатежоспособност към 12.02.2005г., като е констатирано, че показателите на дружеството по обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидация, са нулеви.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия Т. е осъществил от обективна страна състава на чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК-през 2005г. в гр. Монтана, в качеството си на управител и представляващ “Централ”ЕООД-гр. Монтана, със седалище и адрес xxx, рег. ф. д. № 861/2000г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, като изпаднал в неплатежоспособност на 12.02.2005г. за погасяване на публично правни задължения по ДРА № 70/23.02.2004г. и ДРА № 474/21.01.2005г. на ТДД-гр. Монтана, от които за търговеца възниква задължение за сумата от 340 556.31 лв. за периода от 1.05.2003г. до 17.09.2004г. от които главница 304 674.74 лв. не внесен ДДС, данък върху печалбата, данък на общините и 35 674.74 лв. лихва, в 15 дневен срок от спиране на плащанията в периода 12.02.2005г. -27.02.2005г., не поискал от Окръжен съд-гр. Монтана откриване на производство по несъстоятелност.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Като смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването и осъзнаването на вината, а като отегчаващо- степента на обществена опасност на дееца, предходна съдимост.
При тези данни и като отчете наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като призна подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК го осъди на пробация. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимият задължителните пробационни мерки:1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и 2.задължителните периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
Съдът, след като прецени, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Т., определи едно общо, най-тежко наказание по настоящата присъда и по НОХД № 223/2006г., по НОХД № 441/2005г. и по НОХД № 221/2008г., и трите по описа на Районен съд-гр. Монтана, а именно ПРОБАЦИА, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от НК, наложи следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
3.включване в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА
4.безвъзмезден труд в полза на обществото, 100 часа, в рамките на ЕДНА ГОДИНА
При горния изход на делото, подсъдимия се осъди да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 60 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: