Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 547 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „П.” АД, твърди, че е сключил с ответника - З.А.Д.„ОЗК- З.” АД, договор за имуществена застраховка със застрахователна полица № 0110-200-2016-00014, изменена с подписани от страните три добавъка към нея. По силата на този договор ответникът поел задължение срещу получаване на застрахователна премия да застрахова 104 обекта на ищеца, сред които и търговски обект, представляващ бензиностанция № 7126, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, бул. „Цариградско шосе“ срещу рискове, сред които й риска „грабеж“. Ищецът посочва, че на 29.07.2016 г. неизвестни извършители са отнели насилствено от бензиностанция № 7126 движими вещи, дълготрайни материални активи и пари, които са негова собственост. Отнетото имущество представлява парични средства в размер на 3 936, 14 лв., както и стоки на стойност от 44 507, 65 лв. с ДДС. Твърди, че с оглед на тези факти е настъпил риск, който застрахователят се е задължил да покрива, поради което и последният дължи да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, което е в размер на 48 443, 79 лв. С оглед на изложеното ищецът моли „З.А.Д.ОЗК З.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 48 443, 79 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди от настъпилото на 29.07.2016 г. събитие, представляващо грабеж на пари и стоки от бензиностанция № 7126, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, бул. „Цариградско шосе“, както и сумата от 2 355, 09 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 15.08.2017 г. – датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по чл. 405 вр. чл. 108, ал. 1 КЗ, до 05.02.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – З.А.Д.„ОЗК- З.” АД, оспорва предявените
искове. Посочва, че сключеният между страните застрахователен договор е
недействителен поради липса на застрахователен интерес, тъй като застрахованият
обект е предоставен за управление на трето за договора лице. Твърди, че
застрахованият не е изпълнил задължението си да посочи всички обстоятелства,
които са му известни и имат съществено значение за оценката на риска от
застрахователя и условията, при които застрахователният договор може да бъде
сключен, като не е обявил обстоятелството, че процесният обект е бил
предоставен за управление на дружеството „П.Т.Г.“ ЕООД. Счита, че с оглед на
това неизпълнение за него е възникнало правото да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. Заявява, че липсващите пари и стоки не са сред
тези, чиято загуба страните са се съгласили, че ще се покрива със
застрахователния договор. Твърди, че кражбата на вещите е станала в резултат на
преминаване на извършителите през незаключени врати, през незатворени прозорци
и/ или през други незащитени проходни места на сградата, т.е. не е взломна
кражба и следователно представлява изрично изключен риск. Оспорва, че е налице
причинна връзка между настъпилото събитие и посочените в исковата молба щети.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като твърди, че вредите са причинени в резултат от това, че обектът, от
който е станала кражбата на пари и стоки, не е отговарял на правилата за
пожарна безопасност, предвидени в Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. Заявява и
възражение за това, че страните по процесния застрахователен договор са
постигнали уговорка за безусловно самоучастие на застрахования, което е в
размер на 200 лв. и счита че тази сума трябва да се приспадне от размера на
дължимото от него застрахователно обезщетение. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2016 г. е сключен договор за имуществена застраховка между „ОЗК - З.” АД, като застраховател, и „П.” АД, като застрахован, при общи условия на Застраховка „пожар и природни бедствия” – секция I „Индустриален пожар”, общи условия „Щети на имущество” – секция V „Застраховка на електронно оборудване” и секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж” и общи условия на застраховка „Обща гражданска отговорност”. Сделката е оформена със застрахователна полица № 0110-200-2016-00014, от която е видно, че застрахованото имущество представлява 104 обекта съгласно приложен опис. Срокът на застрахователното покритие е уговорен за периода от 25.02.2016 г. до 24.02.2017 г. В полицата е посочено, че основното покритие включва следното застраховано имущество: 1. Сгради, 2. МСО, 3. Инвентар, 4. Разходи за ДМА, 5. Стоки и горива, 6. Стъкла, 7. Електронно оборудване, 8. Пари и винетни стикери, 9. ОГО към трети лица, като за всяко едно от тези видове имущество е конкретизирано кои са покритите рискове, като са посочени букви и цифри, както и застрахователната сума. В полицата е записано и че застрахованият е запознат и приема Общите условия на застрахователя, описани в нея.
На 10.03.2016 г. е подписан добавък № 1 към застрахователната полица, с който са изменени покритите рискове за отделните застраховани имущества. Подписан са и още два добавъка към застрахователната полица, с които се променят определени клаузи от същата.
По делото са представени общи условия по застраховка „Щети на имущество” на „ОЗК - З.” АД, в чл. 1 от които е предвидено, че по тази застраховка застрахователят приема да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на загуби, повреди и/или разноски, пряко свързани със собствени, наети или намиращи се под контрола на застрахования движими или недвижими имущества в резултат на рискове, покрити по застраховките, изброени в 10 секции, сред които са посочени и следните: секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж” и секция V „Застраховка на електронно оборудване”. Съгласно чл. 1 от секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж” по тази застраховка може да се застрахова движимо имущество, което е собственост или за което носи отговорност българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, наричано в полицата застрахован. В чл. 2, б.”в” от тази секция е предвидено, че не могат да се застраховат пари в наличност, бонове, ваучери, предмети и накити от благородни метали, скъпоценни камъни, освен ако по време на кражбата същите не са се намирали в заключен сейф, който е бил отворен чрез взлом. С чл. 3 от секция I е уговорено, че застрахователят покрива загуба на имуществото, подробно описано и намиращо се на посочения в полицата адрес, вследствие на кражба чрез взлом по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, вандализъм и въоръжен грабеж по чл. 198 НК. Посочено е, че взломното проникване се изразява в: - разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради /врати, прозорци, стени, тавани, подове/, трайно направени за защита на застрахованото имущество; - разбиване на сейф, трезор или друго хранилище в застрахованите помещения след проникване в тях по някой от посочените в предната точка начини. В чл. 4 е предвидено, че застрахователят не покрива преки или косвени загуби, повреди и/или разноски по застрахованото имущество, в резултат на преминаване на извършителите през незаключени врати, незатворени прозорци и други незащитени проходни места на сградата, т.е. ако действията не са съпроводени с взлом или ако проникването в помещението е осъществено чрез подвижни стълби, скелета и др. подобни.
По делото са представени общи условия по застраховка „Пожар и природни бедствия” на „ОЗК - З.” АД, в чл. 1 от които е предвидено, че по тази застраховка застрахователят приема да обезщети застрахования застрахователно за загуби, повреди и/или разноски, пряко свързани със собствени, наети или намиращи се под контрола на застрахования движими или недвижими имущества в резултат на рискове, покрити по застраховките, изброени в 3 секции. В тези общи условия е посочено, че по клауза Д1 се покриват парични средства, собственост на застрахования или такива, за които той носи отговорност, докато се намират в каси/ трезори на посочен в полицата адрес, а също и по време на транспортирането им срещу слените рискове: - кражба чрез взлом на парични средства, намиращи се в каса/ трезор, при условие, че са спазени всички изисквания за работа и охрана на обекта до размера на застрахователната сума/ лимитите на отговорност, посочени в полицата, - въоръжен грабеж на парични средства, намиращи се в трезор, при условие, че са спазени всички изисквания за работа и охрана на обекта до размера на застрахователната сума/ лимитите на отговорност, посочени в полицата, - въоръжен грабеж на парични средства по време на транспортирането им с автомобил .
По делото са събрани доказателства чрез разпит на двама свидетели и заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като съдът ще се произнесе кои факти счита за установени от тях при формиране на правните изводи по основателността на предявените искове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ:
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба
обстоятелства, се налага изводът, че като правопораждащ претенцията му за
обезщетение факт той сочи сключен застрахователен договор, който с оглед твърдения
предмет, е договор за имуществено З. на вещи. С оглед на това и доколкото
предмет на заявената в процеса парична претенция е дължимостта от
застрахователя на обезщетение за вредите причинени на застрахованото имущество
в резултат на събитие, което представлява покрит риск по договора за
имуществена застраховка, то следва да се заключи, че правната квалификация на предявения иск е чл. чл. 405, ал. 1 КЗ. За да бъде уважен този иск по делото следва да бъде установено осъществяването на
следните елементи от фактическия състав, при който възниква задължението на
застрахователя да заплати обезщетение на застрахования: 1) съществуването на валиден договор
за имуществено З., сключен
между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3) наличието
на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със
събитието, т.е. да са следствие от него.
Между страните в производството не е спорно, а това се и установява от представената
застрахователна полица № 0110-200-2016-00014/ 24.02.2016 г., че между ищеца и „ОЗК - З.” АД е сключен договор за
имуществено З., с който ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по
застрахованото имущество, което представлява сгради, МСО, инвентар, разходи за
ДМА, стоки и горива, стъкла, електронно оборудване, пари и винетни стикери,
намиращи се в 104 обекта, които са изброени в приложен към полицата опис, които
щети са причинени от рискове, посочени в полицата поотделно за всеки вид
имущество и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва
застраховки „Пожар и природни бедствия” – секция I „Индустриален пожар” и
общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Щети на
имущество” – секция V „Застраховка на електронно оборудване” и секция I „Кражба
чрез взлом, вандализъм, грабеж”.
По делото обаче е спорен въпросът дали подписаният застрахователен
договор е действителен, доколкото в подадения писмен отговор ответникът е
направил възражение за това, че той е нищожен поради липса на застрахователен
интерес за
застрахованото дружество „П.” АД от сключването му. Ответното застрахователно дружество
основава това свое възражение на факта, бензиностанцията, която представлява
обекта, в който са се намирали движимите вещи, които се твърди, че са увредени
в резултат на настъпило застрахователно събитие, преди сключване на
застрахователния договор, е бил предоставен за управление на лице, различно от
застрахования и следователно последният не е субектът, който носи риска от
погиване на застрахованите вещи.
В чл. 349, ал. 1 КЗ е дадена легална
дефиниция на понятието застрахователен интерес като той е определен като правно
призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно
събитие. В чл. 349, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователният договор, който
е сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен, освен в
случаите на бъдещ застрахователен интерес. От посочените правни норми се налага
изводът, че застрахователен интерес от сключване на договор за застраховка от
риска загуба или частична щета на една вещ би бил налице винаги, когато той е
сключен като застрахован от лице, което към момента на възникване на
застрахователното правоотношение е неин собственик, тъй като именно за него са
имуществените вреди от нейната загуба, пълно погиване или частична щета,
изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на отнетата
или погинала вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва да
разходи за нейния ремонт за привеждането и в годно за употреба състояние и
следователно собственикът е този, който има необходимост от защита срещу тези
събития.
По делото не е спорно, че към датата на
сключване на процесния застрахователен договор ищцовото дружество „П.” АД е
собственик на бензиностанцията, в която са се намирали движимите вещи, които се
твърди да са увредени в резултат на настъпило застрахователно събитие. От представения
в производството договор за управление на бензиностанция от 18.02.2016 г. е
видно, че посочената бензиностанция е предоставена от нейния собственик на
трето лице – „П.Т.Г.” ЕООД, на което е възложено да я поддържа и експлоатира. В
договора страните са постигнали и изрично съгласие за това чия собственост са
доставяните стоки и материали, които се продават в бензиностанцията – в чл.
4.04., б. „а” от договора е предвидено, че целият инвентар от доставяни стоки и
материали е собственост на принципала до момента, в който стоките или
материалите са продадени на клиент или използвани в процеса на предоставяне на
услуги на клиент. При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието
на сключения договор за управление на бензиностанция, се налага изводът, че с
него те не прехвърлят правото на собственост нито върху недвижимия имот,
представляващ бензиностанция, нито върху движимите вещи, които се доставят в
него. По силата на тази сделка в полза на „П.Т.Г.” ЕООД, което е трето за
застрахователния договор и за спора лице, се предоставя само правомощието да
ползва едни чужди вещи, които са собственост на ищеца, като същевременно то
поема задължението да поддържа, да експлоатира бензиностанцията и да извършва в
нея действия по продажба на стоки и предлагане на услуги за сметка и при
условията, определени от собственика. Ето защо сключеният на 18.02.2016 г. договор
няма вещнопрехвърлително действие нито върху недвижимия имот, който се
предоставя за управление, нито върху движимите
вещи, с които се извършва търговска дейност в него. След като
фактът на сключване на този договор не оказва никакво влияние върху
титулярството на правото на собственост върху каквито и да е вещи, включително
и върху такива, които са предмет на процесния договор за имуществена
застраховка, и доколкото именно притежаването на това вещно право е определящо
за това дали за застрахования е налице застрахователен интерес от сключване на
застрахователния договор, то трябва да се заключи, че неговото осъществяване е ирелевантно
при формиране на извода на съда за наличие на предвиденото в чл. 349, ал. 1 КЗ условие
за действителност на застрахователния договор.
С оглед горното трябва да се обобщи, че доколкото в производството се доказа, че ищецът „П.” АД е собственик на бензиностанцията, в която са се намирали движимите вещи, които се твърди да са увредени в резултат на настъпило застрахователно събитие, както и на движимите вещи, с които се извършват сделки в тази бензиностанция, както към момента на сключване на договора за имуществена застраховка, така и към деня, в който се твърди, че е настъпило застрахователно събитие, то за това дружество е налице застрахователен интерес от сключване на договора за имуществена застраховка, който не е отпаднал в хода на неговото действие. Следователно и доколкото този договор е сключен в изискуемата по закон форма за действителност – във формата на застрахователна полица, следва да се заключи, че е действителен и като такъв е породил присъщите му правни последици.
На следващо място съдът дължи да отговори на въпроса дали движимите вещи,
които се твърди, че са отнети от владението на застрахованото дружество, са
предмет на сключения договор за застраховка от 24.02.2016 г. Страните по
застрахователния договор са уговорили това да бъдат тези вещи, които са изрично
изброени по вид и които се намират в 104 обекта, описани в отделен документ,
представляващ приложение към застрахователната полица – опис. Този документ
обаче не е представен по делото, поради което съдът не може да установи
неговото съдържание. Това означава, че от приетите в производството писмени
доказателства не се установява, че описаната в исковата молба бензиностанция, в
която са се намирали отнетите движими вещи, е сред обектите, които са посочени
в застрахователната полица като местонахождение на застрахованите такива.
Доколкото обаче ответникът не оспорва, че бензиностанция № 7126, находяща се в
гр. София, кв. Горубляне, бул. „Цариградско шосе“, е сред 104-те обекта, които
са посочени в описа, представляващ приложение към застрахователната полица,
съдът счита това обстоятелство за безспорно между страните в процеса и като
такова за доказано. С оглед на това трябва да се приеме за установено по делото
и обстоятелството, че движимите вещи, които ищецът твърди, че са противозаконно
отнети от неговото владение в настоящия процес, които са се намирали в
посочената бензиностанция са имущество, което страните са се съгласили, че е
предмет на договора за имуществена застраховка, сключена със застрахователна
полица № 0110-200-2016-00014/ 24.02.2016 г.
Съдът следва да се произнесе и по това какви са рисковете, които
застрахователят се е съгласил да покрива по процесния договор за имуществено З..
Те са определени в клаузите, съдържащи се в общите условия, при които „ОЗК - З.”
АД сключва застраховки „Пожар и природни бедствия” – секция I „Индустриален
пожар” и общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Щети на
имущество” – секция V „Застраховка на електронно оборудване” и секция I „Кражба
чрез взлом, вандализъм, грабеж”. Тези общи условия са станали задължителни за застрахованото дружество
„П.” АД, тъй като се установява, че са му предадени при сключването на
процесния договор и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението,
направено от негово име в самата застрахователна полица, т.е. спазени са
императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ.
При тълкуване на клаузата на чл. 3 от секция I от общи условия, при които
застрахователят сключва застраховки „Щети на имущество” – секция I „Кражба чрез
взлом, вандализъм, грабеж”, се налага изводът, че застрахователят е поел задължение
да покрива щетите, представляващи загуба на имуществото, подробно описано и
намиращо се на посочения в полицата адрес, вследствие на кражба чрез взлом по
чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, вандализъм и въоръжен грабеж по чл. 198 НК. От съдържанието
на общите условия, при които ЗАД „ОЗК - З.” АД сключва застраховки „Пожар и
природни бедствия”, които също са посочени в застрахователния договор като
такива, които са приложими към него, е видно, че застрахователят се е
задължително изрично да покрива щетите от загуба специално на парични средства,
собственост на застрахования, докато се намират в каси/ трезори на посочен в
полицата адрес, а също и по време на транспортирането им срещу рисковете, както
следва: - кражба чрез взлом на парични средства, намиращи се в каса/ трезор,
при условие, че са спазени всички изисквания за работа и охрана на обекта, -
въоръжен грабеж на парични средства, намиращи се в трезор, при условие, че са
спазени всички изисквания за работа и охрана на обекта, - въоръжен грабеж на
парични средства по време на транспортирането им с автомобил.
С оглед на изложеното и предвид въведените от ищеца твърдения за
обстоятелствата, при които собствените му вещи са отнети, съдът намира, че за
да се счете, че в процесния случай е налице някой от описаните рискове, които
застрахователят е поел задължение да покрива, трябва да се установи, че е настъпило
събитие, което може да се квалифицира като кражба чрез взлом на застрахованото
имущество, представляващо стоки и пари или като въоръжен грабеж на това имущество
по смисъла на тези понятия, който е определен по обща воля на страните по
застрахователния договор в съдържанието на приложимите към него общи условия.
За да бъде дадена дефиниция на понятието кражба чрез взлом в общите условия
е направено препращане към норма от Наказателния кодекс. Това е нормата на чл.
195, ал. 1, т. 3 НК, в която е предвиден квалифициран състав на престъплението
кражба, когато тя е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на
прегради, здраво направени за защита на лица или имот. Отделно от това
препращане в общите условия за сключване на застраховка „Щети на имущество”,
секция I е дадено и определение на понятието
„взломно проникване”, което е разграничено в две хипотези, като първата от тях
припокрива законовото определение на взломна кражба, към което е добавено единствено
изброяване на видовете прегради, с които се защитава имуществото и които са обект
на въздействие, като е посочено, че това са врати, прозорци, стени, тавани,
подове. Предвид препращането към квалифицирания състав на престъпление по НПК и
с оглед липсата на уговорки в общите условия, в които да е посочено какви по
вид действия следва да се квалифицират като разрушаване, повреждане и
подкопаване на прегради, съдът счита, че тези понятия имат такова съдържание,
каквото е изведено в съдебната практика по прилагане на нормата на чл. 195, ал.
1, т. 3 НК. Това се приема и в практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК, при разглеждане на иск за заплащане на обезщетение по договор за
застраховка - Решение № 163 от 22.12.2014 г., постановено по т. д. № 528/2014
г. по описа на ВКС, II т.о. В това решение е посочено, че при спор за дължимостта
на застрахователното обезщетение, за да се определи дали е настъпило събитие
взломна кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, трябва да бъдат съобразени и задължителните
указания по приложение на тази разпоредба, дадени в т. 10 от Постановление № 6
от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленум на ВС, съгласно които в
понятието здраво направени прегради се включват и заключени куфари, каси, бюра
и др., в които се съхраняват вещи, като кражбата е взломна не само когато
деецът е преодолял тази преграда, но и в случаите, когато вещта е взета заедно
със заключени куфари, каси, касетки и др.
Между страните в производството не е спорно, че на 29.07.2016 г.
неизвестни извършители са осъществили действия по отнемане на чужди парични
средства и стоки, намиращи се в обект, представляващ бензиностанция № 7126 в
гр. София, от владението на лицето Д.А., на който е било възложено да продава
на клиенти горива и други стоки, които се предлагат за продажба в този обект. Тези
действия трябва да се квалифицират като кражба по смисъла на чл. 194 НК. Доколкото
обаче страните по застрахователния договор по взаимно съгласие са предвидили,
че не всяка кражба на вещи, а само взломната такава ще бъде покрит риск и ще ангажира
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение, то съдът трябва да
се произнесе по това дали по делото се доказва да е извършено такова деяние,
което от обективна и субективна страна осъществява състава на изпълнителното
деяние на квалифицираната кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Г.се установява, че
кражбата на собствения на ищцовото дружество обект-бензиностанция е извършена
като е разбита входната врата, която е изкъртена от пантите, както и като е
изкъртена от бюрото, намиращата се в обекта метална каса. Свидетелят
възпроизвежда пред съда факти, които е възприел лично и непосредствено след
извършването на кражбата, като показанията му са логически свързани и
последователни и не се оборват от нито едно друго доказателство, събрано в
производството, поради което съдът ги кредитира и приема за установени от тях
обстоятелствата, за които това лице свидетелства.
Входната врата на една сграда по естеството си представлява преграда,
която е здраво направена за защита на самия имот, като тя е и изрично изброена
като такава в съдържанието на приложимите към застрахователния договор общи
условия при формулиране на определението за „взломно проникване”. След като при
осъществяване на кражбата тази входна врата е изкъртена от пантите, чрез които
е била монтирана, трябва да се приеме, че върху нея е осъществено въздействие,
което се е изразило в повреждането й по начин, че същата е частично негодна за
използване по предназначение. От така установените два факта се налага изводът,
че кражбата на стоки и парични средства от бензиностанцията, е извършена чрез
повреждане на преграда, направена за защита на имота, поради което и тя трябва
да се квалифицира като кражба чрез взлом по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК
и по смисъла на уговореното между страните по процесния застрахователен договор
с клаузите, които са част от приложимите към него общи условия. Ето защо това
събитие е риск, който ЗАД „ОЗК - З.” АД се е съгласил да покрива.
Освен горното, трябва да се посочи, че
металната каса, в която се установи от свидетелските показания, че са се
съхранявали паричните средства също представлява преграда, която е здраво
направена за тяхна защита. След като парите са били отнети заедно с касата,
която чрез сила е била отстранена от мястото, на което е била монтирана, то
следва да се заключи, че тяхната кражба също е взломна по смисъла на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и съгласно задължителните указания за
нейното прилагане, дадени в т. 10 от Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленум на ВС. Това означава,
че настъпилото събитие, в резултат на което от „П.” АД са отнети движими вещи –
стоки и пари, е риск, който ответното застрахователно дружество се е задължило
да покрива.
Доколкото беше направен извод, че настъпилото събитие представлява кражба
чрез взлом на застрахованото имущество, което е покрит по договора за имуществена
застраховка риск, то не е необходимо изобщо да бъде разглеждан въпроса дали е
налице другия от рисковете, който застрахователят се е задължил да покрива,
който е въоръжен грабеж - не всеки грабеж по чл. 198 НК, а само този, при който
деецът е бил въоръжен. За пълнота обаче настоящият съдебен състав ще посочи, че
по делото не се установява претърпените от ищеца вреди да са в резултат от
извършен въоръжен грабеж на застрахованото имущество. В производството не са
представени никакви доказателства, от които да е видно, че някое от лицата,
които са извършили нападението в бензиностанцията и са отнели намиращите се там
чужди движими вещи, са носили оръжие. Ето защо и събитието, което се е осъществило,
не може да бъде квалифицирано като въоръжен грабеж по смисъла на клаузите от
съдържанието на общите условия, приложими към процесния застрахователен
договор.
По делото се доказа и това, че на застрахованото дружество са причинени
вреди, представляващи претърпени загуби, които при кражба на собствени стоки и
парични средства се съизмеряват с тяхната действителна стойност към датата на
събитието, която по отношение на отнетите стоки е тази стойност, срещу която
вместо тях могат да се купят други от същия вид и със същото качество, а по
отношение на отнетите парични средства това е тяхната номинална стойност.
Съдът приема, че пазарната цена на стоките, които са били предмет на
извършената кражба, възлиза най-малко на сумата от 44 419, 09 лв., на която те
са придобити и с която те са били осчетоводени в счетоводството на „П.” АД,
която е посочена в заключението на изготвената съдебно-счетводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвена и след проверка
на счетоводството на ищеца и анализ на записванията в него. Стойността на
липсващите парични средства възлиза на 3 936, 14 лв. съгласно изводите на
вещото лице, изготвило счетоводната експертиза. Следователно общият размер на
вредите, които „П.” АД е претърпяло в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, възлиза на сумата от 48 355, 23 лв.
В чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. С оглед на това
и предвид установения размер на имуществените вреди, претърпени от собственика на
отнетите стоки и парични средства, към посочения момент, следва да се заключи,
че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза 48 355, 23 лв.,
който е по-нисък от уговорената в договора поотделно за всеки вид вещи застрахователна
сума, която представлява прага на отговорността на застрахователя.
От ответника е направено и възражение за това, че страните по процесния
застрахователен договор са постигнали уговорка за безуслвно самоучастие на застрахования,
което е в размер на 100 лв. за покрити рискове кражба чрез взлом , вандализъм и
грабеж на стоки и горива и в размер на 100 лв. по клауза пари. Ето защо съдът е
длъжен да се произнесе дали е налице такава уговорка и до какви последиците
води тя относно дължимостта на застрахователното обезщетение.
В чл. 374, ал. 1 КЗ е предвидено, че страните по застрахователния договор
могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от
него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно
събитие. В тази норма е посочено още, че самоучастието може да бъде безусловно
или условно, като съгласно чл. 374, ал. 2 КЗ при безусловното самоучастие
застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до
определен размер при всяка вреда. При тълкуване на цитираните правни норми,
съдът достига до изводът, че когато е постигната уговорка за безусловно
самоучастие на застрахования се стига до разпределение на отговорността за
вреди между застрахователя и застрахования, като застрахованият отговаря за настъпилите
за него от конкретно събитие вреди до определен в договора размер, а останалата
част от обезщетението за вредите, причинени от застрахователното събитие, която
е за разликата над размера на уговореното самоучастие до пълния размера на
претърпените вреди, се поема от застрахователя. Следователно последиците от
постигнатата между страните уговорка за самоучастие са, че в тежест на застрахователя
изобщо не възниква задължение за заплащане на обезщетение до размера на сумата,
която е определено да се поема от застрахования, като те не се изразяват в
това, че за застрахователя възниква парично вземане към застрахования за
получаване на престация в размер на уговореното самоучастие, както неправилно се
твърди от ответника. Парично вземане, свързано със самоучастието, би могло да
възникне само в случай, че застрахователят е заплатил целия размер на
обезщетението за вреди на застрахования без да отчете клаузата за самоучастие и
тогава може да иска връщането на платената без основание сума, която е тази на
уговореното безусловно самоучастие, каквато обаче не е настоящата хипотеза. Това
означава, че за ответника изобщо не възниква парично вземане към ищеца на
основание чл. 374 КЗ, поради което и възражението за прихващане, което е
заявено в процеса се явява без предмет. Ето защо съдът няма да го разглежда, но
ще се произнесе по доводите на застрахователното дружество за наличие на
самоучастие при определяне на размера на задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение.
От съдържанието на застрахователната полица се установява, че между
страните по спора е постигната уговорка за безусловно самоучастие на „Петрол” в
размер на 100 лв. по отношение на отговорността за вреди, причинени от настъпил
риск кражба чрез взлом на застраховани стоки и горива, както и в размер на 100
лв. по отношение на отговорността за вреди, причинени от настъпил риск загуба
на парични средства. Ето защо и предвид това, че претендираното в
производството застрахователно обезщетение се дължи поради настъпване на тези
застрахователни рискове, по отношение на които се прилага клаузата за
самоучастие на застрахования, то размерът на задължението, което възниква за ЗАД
„ОЗК - З.” АД да заплати застрахователно обезщетение на собственика на
липсващите стоки и парични средства трябва да се намали със сумата от 200 лв. и
да се приеме, че то възлиза на 48 155, 23 лв.
На следващо място, съдът трябва да разгледа
възражението, направено от ЗАД „ОЗК - З.” АД, в подадения по делото писмен
отговор, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати
застрахователно обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното
събитие, тъй като то представлява риск, който страните по застрахователния
договор са се съгласили, че ще бъде изключен и с оглед на това вредите по
застрахованото имущество, причинени от него, няма да се покриват по договора за
застраховка.
Твърдение
на ответника, на което основава това свое възражение, е, че при извършване на
кражбата на стоки и парични средства от бензиностанцията дейците са преминали през входната врата
на обекта, която е била отключена, което представлява изключен риск съгласно
чл. 4, т. 5 от общите условия за сключвани застраховки „Щети на имущество”, Секция I. Този
факт е положителен по своя характер, като неговото настъпване е благоприятно за
ответника в настоящия процес, поради което и доказването му по правилата на чл.
154 ГПК е поставено в негова доказателствена тежест. Това, че в тежест на застрахователя е да
докаже, че са
налице
изключенията, предвидени в общите условия, които го освобождават от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, се приема и в
практиката на ВКС – Решение № 167 от 07.02.2017 г., постановено по т.д. № 1655/
2015 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 168 от 11.05.2016 г., постановено
по т.д. № 2284/ 2014 г. по описа на ВКС, II т.о.
По делото обаче от
ЗАД „ОЗК - З.” АД няма ангажирани никаки доказателства, от които да се установява, че вратата на бензиностанцията, която извършителите
на кражбата са изтръгнали от пантите, е била отключена в момента на настъпване
на събитието. Този факт не се установява и от показанията на нито един от
разпитаните в производството двама свидетели – нито един от тях не изнася
обстоятелства относно това дали входната врата на бензиностанцията е била
отключена или е била заключена. Ето защо, трябва да се приеме, че по делото не
е доказано настъпването на обстоятелството, което ответникът твърди да
представлява изключен риск съгласно волята на страните, изразена в клаузата на чл.
4, т. 5 от общите условия за сключвани застраховки „Щети на имущество”, Секция
I от приложимите към процесния застрахователен договор общи условия.
Ответникът твърди още, че за него е възникнало правото да откаже
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е изпълнил свое задължение, възникнало по силата на застрахователния
договор,
което е следното: застрахованият е длъжен при сключването на застрахователния
договор да посочи всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено
значение за оценка на риска от застрахователя и условията, при които
застрахователният договор може да бъде сключен. Това възражение се основава на
обстоятелството, че при сключване на процесния договор за имуществено З. ищецът
не е посочил, че обектът, представляващ бензиностанция № 7126 в гр. София, е
предоставен за управление на трето за сделката лице.
Дори и да се приеме, че в производството е установено, че ищецът, в
качеството му на застрахован, не е изпълнил твърдяното от ответника задължение,
което е възникнало в негова тежест по застрахователния договор, съдът счита, че
това неизпълнение не може да бъде основание за застрахователното дружество да
откаже плащането на застрахователно обезщетение за вредите от загубата на откраднатите
пари и стоки. Това е така, тъй като неизпълнението не на всяко задължение на
застрахования е факт, при който възниква правото на застрахователя да откаже да
заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск. Съгласно императивната
правна норма на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ това право на застрахователя възниква
само, когато неизпълнението на някое задължение е значително с оглед неговия
интерес, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие. За значително неизпълнение по смисъла
на тази разпоредба следва да се приеме само това, което е обусловило
настъпването на застрахователното събитие или е допринесло до увеличаване
размера и обхвата на претърпените вреди, т.е. когато се установи, че е налице
пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, предвидено в сключения между страните договор за имуществено З., и
настъпването на застрахователното събитие, съответно на възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото. Доказването на такава причинна връзка в процеса е поставено
в тежест на застрахователя, доколкото той е страната, която черпи благоприятни
правни последици от позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 15/ 12.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/
29.07.2013 г., постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о.,
Решение № 32/ 11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на
ВКС, II т.о. и др.
В настоящото производство от страна на ЗАД „ОЗК - З.” АД няма представени
абсолютно никакви доказателства, от които да се направи извод, че кражбата на
застрахованите вещи от процесната бензиностанция е можело да бъде предотвратена
ако застрахователят беше уведомен за това, че бензиностанцията се управлява от
дружество, различно от „П.” АД. Не се установява и че ако застрахованият беше уведомил
застрахователя за сключения договор за управление на бензиностанцията, това би
довело до възможността да бъдат предотвратени вредите от настъпилото събитие.
Следователно настоящият съдебен състав
приема, че в случая не се установи да е налице риск, който да е изключен такъв
по волята на страните, нито пък се доказа да е налице неизпълнение на такова
договорно задължение от застрахования, което да изпълва фактическият състав на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и да води до възникване на правото на ответника да
откаже да заплати обезщетение за вреди, причинени от извършената взломна кражба
на пари и стоки, което събитие безспорно е покрит риск по процесния договор за
имуществена застраховка.
Съдът намира, че направеното в хода на
производството от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на притежавания от ищцовото дружество автомобил е
неоснователно. За да е налице съпричиняване на вредата, следва от страна на ЗАД
„ОЗК - З.” АД, върху който лежи тежестта да установи този факт, от който черпи
благоприятни последици, да бъде установено, че увреденото дружество със своето
противоправно поведение е допринесло за настъпване на вредата. В настоящия
случай обаче няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се
установява, че е налице някакво противоправно поведение от служители на „П.”
АД, както и че то е в пряка причинна връзка с осъществената взломна кражба. Следователно
няма основание за намаляване на дължимото на увреденото лице обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед всичко изложено, трябва да се обобщи, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД е възникнало задължението да заплати на „П.” АД, в качеството му на собственик на откраднатите стоки и парични средства, застрахователно обезщетение, което възлиза на 48 155, 23 лв. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск основателен до този размер като за разликата над него до пълния предявен такъв трябва да се отхвърли като недоказан.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи на застрахования и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по смисъла на посочената законова разпоредба.
Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 45 от общите условия на застраховка „Щети на имущество”, секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж”, които са приложими към процесния застрахователен договор. В тази уговорка е предвидено, че застрахователното обезщетение се изплаща в срок до 15 дни от окомплектоване на преписката по щетата с всички писмено поискани от застрахователя документи. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗК - З.” АД изпада в забава плащането на процесното задължение в размер на 48 155, 23 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
По делото се доказа, че застрахованият е представил пред ответника всички документи във връзка с настъпилото събитие на 21.07.2017 г., като застрахователят не е констатирал, че липсват други такива, които са му необходими за произнасяне по щетата и не е изискал допълнителното им представяне. С оглед на това срокът за изпълнение от ответника на задължението му да заплати застрахователно обезщетение започва да тече на 21.07.2017 г. и изтича на 07.08.2017 г. при съобразяване, че 05.08.2017 г. е неработен ден. Застрахователят е изпаднал в забава изпълнение на своето задължение считано от 08.08.2017 г., която продължава и до момента на сезиране на съда. Ответникът дължи за това време обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което за претендирания период, който е по-кратък от установения период на забава, а именно от 15.08.2017 г. до 05.02.2018 г., е в размер на 2 340, 88 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно предявеният акцесорен иск трябва да се уважи до този размер, а за разликата над тази сума до пълния заявен такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 2 931, 96 лв., от които 2 031, 96 лв. – държавна такса и 900 лв. – платени депозити. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 914, 48 лв.
На ЗАД „ОЗК - З.” АД се дължат разноски в общ размер на 2 964, 76 лв., от които 500 лв. – депозит за вещо лице и 2 464, 76 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на отхвърлената част от иска се установява, че дължимите на ответника разноски възлизат на 17, 67 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 896, 81 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК
- З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „П.” АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 48 155, 23 лв. /четиридесет и осем
хиляди сто петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключена със застрахователна
полица № 0110-200-2016-00014/
24.02.2016 г., между ЗАД „ОЗК - З.” АД и „П.” АД и съгласно общите условия, при
които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия” – секция
I „Индустриален пожар” и общите условия, при които застрахователят сключва
застраховки „Щети на имущество” – секция V „Застраховка на електронно
оборудване” и секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж”, за обезщетяване
на вредите от настъпило на 29.07.2016 г. застрахователно събитие - кражба чрез
взлом на парични средства и стоки, намиращи се в обект, представляващ
бензиностанция № 7126 в гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.03.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 340, 88 лв. /две хиляди триста и
четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 48 155, 23 лв.,
начислено за периода от 15.08.2017 г. до 05.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 405, ал. 1 за разликата над сумата от 48 155, 23 лв. до пълния
предявен размер от 48 443, 79 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 2 340, 88 лв. до пълния предявен размер от 2 355, 09
лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” АД да заплати на „П.” АД сума
в размер на 2 896, 81 лв. /две хиляди осемстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: