О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../………..08.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и
втори август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Маркова
в.ч.т.д.
№ 1357/2019 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във
вр. чл. 419, ал. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 46372/26.06.2019 г. от С.Х.Г.,
ЕГН **********, с местожителство *** срещу Разпореждане № 9979/07.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2994/2019 г., на ВРС, XX
с., в частта, с която е допуснато
незабавно изпълнение на Заповед по чл. 417 ГПК № 1922/07.03.2019 г., издадена в
полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“, № 19, с която е ангажирана солидарната отговорност на
частния жалбоподател наред с кредитополучателите за сумите предмет на
издадената Заповед.
В жалбата се излага, че разпореждането е
неправилно, тъй като в него не било посочено правното основание за издаването
на заповед за изпълнение, не била посочена точката от разпоредбата на чл. 417 ГПК, по която е издаден съдебния акт и въз основа на кой от представените
документи. Неправилно било допуснато незабавно изпълнение за сумите претендирани като възнаградителна
лихва и лихвена надбавка за забава. Сочи, че
възнаградителна лихва се дължи до датата на
предсрочната изискуемост - 22.12.2018 г. Счита за неправилно разпореждането и в
частта, с която е разпоредено издаване на заповед
срещу поръчителя като сочи, че в хипотезата на уговорена автоматична предсрочна
изискуемост не се изисквало допълнително волеизявление от страна на банката за
настъпването й. Излага, че след като първото неплатено задължение от страна на
кредитополучателите е 20.06.2018 г., то с изтичането на 90 дни на 18.09.2018 г. задължението е станало
изискуемо на 19.09.2018 г., поради което Банката не можела да определя по-късна
дата и срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, спрямо поръчителя – частен въззвник бил изтекъл. В условията на евентуалност
възразява, че за всички вноски с настъпил падеж 6 м. преди 22.02.2019 г. –
депозиране на заявлението в съда преклузивния срок е
изтекъл. От друга страна развива доводи, че 6 м. срок започва да тече от падежа
на всяка вноска и след изтичането му се погасявала отговорността на поръчителя.
По въпроса сочи съдебна практика. По същество отправят искане за отмяна на
атакуваното разпореждане.
В срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК,
частния въззиваем „Банка ДСК” ЕАД, депозира писмен
отговор, в който счита жалбата за неоснователна. Счита, че в производството по
чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът извършва проверка единствено дали представения
документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Сочи, че представеното
извлечение от счетоводните книги на банката съдържа всички необходими данни,
обосноваващи извода за редовен от външна страна документ по чл. 417 ГПК. Излага,
че е налице и втората предпоставка – обявена предсрочна изискуемост на
вземането преди подаване на заявлението. Още сочи, че останалите изложени в
жалбата доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По
същество отправя искане за оставяне без уважение на частната жалба. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 418 ГПК, когато
със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
и да издаде изпълнителен лист. Преди издаването на изпълнителния лист съдът
дължи проверка за редовността на документа от външна страна и дали удоствоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК,
частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК.
Видно от изложените обстоятелства в
сезиралото първоинстанционния съд, заявление,
молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и е поискал допускане
на нейното незабавно изпълнение, представяйки документ по чл. 417, т. 2 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на кредитополучателите
Христо Маринов Христов, Димитричка Канева Янкова и поръчителя С.Х.Г., по Договор за кредит от 12.05.2015 г. и
Допълнително споразумение от 22.12.2016 г.
Съгласно формираната
трайна, съдебна практика по приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за да е редовно
от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в
полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК трябва
да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото
задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на
неговата изискуемост. В светлината на изложеното, съставът на ВОС, намира че
представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги, досежно задълженията на длъжниците
по него, отговаря на изложените по-горе изисквания. Налице са данни за
сключения договор и неговите страни, дата на разрешаване на кредита, договорен
размер, неговия срок, валутата, месечна падежна дата и краен падеж, дни забава,
дата на настъпване на изискуемост, брой непогасени вноски по главница и лихва
до датата на предсрочната изискуемост, индивидуализирани са по основание,
период и размер, задълженията според техния вид. В този смисъл, представеното
извлечение от счетоводни книги е годно основание по смисъла на цитираната
по-горе норма.
Представени са и доказателства за обявяване
на предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението в съда,
съгласно постановките залегнали в т. 18 ТР № 4/18.06.2014 г., по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно уведомления до всеки от кредитополучателите,
връчени съответно на 22.12.2018 г. и 30.01.2019 г., в които се съдържа
недвусмислено изявление на кредитора, че упражнява правото си да обяви за
предсрочно изискуеми вземанията си по Договора, поради забава на плащанията по
него. С уточняваща молба от 06.03.2019 г., кредиторът е посочил, че датата на
предсрочната изискуемост е 30.01.2019 г.
Първото от релевираните
оплаквания, съставът на въззивния съд намира за
неоснователно. Видно от атакувания съдебен акт, още в началото му е посочено
правното основание за произнасянето на ВРС по отправените със заявлението искания,
а именно чл. 418 и сл., вр. чл. 417, т. 2 ГПК.
Посочените хипотези касаят именно процедурата по издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, незабавното й изпълнение и издаването на
изпълнителен лист. В Разпореждането на първостепенния съд се съдържат ясни и
разбираеми мотиви досежно наличието на предпоставките
за допускане на незабавно изпълнение на издаваната заповед.
Второто и третото оплакване, изложени в
сезираща жалба, досежно начина на определяне периода
на възнаградителната лихва, дали посочената „лихвена
надбавка за забава“ представлява законна лихва по см. на т. 4а от ТР № 4/2013
г. и начина на изчисляване на срока по чл. 147 ЗЗД, доколкото касаят
съществуването на вземането и неговия размер и не са извлечени от представеното
извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 2 ГПК, са извън обхвата на
проверката в настоящото производство. Следва да бъде посочено, че е безспорно,
че съдът служебно следи за срока по чл. 147 ЗЗД, но т. 4б от ТР № 4/2013 г. и последващата съдебна практика по въпроса, в т.ч. и
посоченото от частния въззивник Р № 83/26.05.2017 г.,
по т.д. № 50394/2016 г., на IV ГО на ВКС, вменяват
това правомощие на исковия съд като част от преценката за допустимост на иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, а не на заповедния.
След като в рамките на извършената по реда на
чл. 418, ал. 2 ГПК, проверка се установява подлежащо на изпълнение вземане
срещу поръчителя, то сезиралата въззивния съд частна
жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата
страна се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
в размер на служебно определено юрисконсултско
възнаграждение, възлизащо на 100.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 26 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски окръжен съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
№ 9979/07.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2994/2019 г., на ВРС, XX с., в
частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на Заповед по чл. 417 ГПК №
1922/07.03.2019 г.
ОСЪЖДА С.Х.Г., ЕГН **********,
с местожителство *** да заплати на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“,
№ 19 сумата 100.00 лв. (сто лева), разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 8, вр. чл. 26 НЗПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.