МОТИВИ
към Присъда №260003 от 08.02.2022 г. по НЧХД №5166/2019 г. по опис на РС Варна
Предявена е частна тъжба от Н.П.Д.,
ЕГН **********, срещу Г.И.Б., ЕГН **********, с обвинение за това, че:
На всяка една от датите 18.05.2019
г., 15.06.2019 г. и 14.09.2019 г., в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, не изпълнила Решение №4121 от 16.10.2018 г. по гр. дело №4821/2018 г. по опис на РС Варна, в
сила от 18.03.2019 г., относно режим на лични
контакти на децата Н. В.Велчев, ЕГН **********, и И. Велчева Велчева,
ЕГН **********, с тяхната
баба по бащина линия Н.П.Д., ЕГН ********** – престъпление по чл.182, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 НК.
Частният тъжител, чрез повереник,
поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимата за виновна и да наложи наказание, съобразно целите на генералната и
специална превенция по НК. .
Подсъдимата, чрез защитник, оспорва възведеното
обвинение като счита същото за недоказано и неоснователно. Моли съда, да
признае подсъдимата за невиновна. Претендира присъждане на възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител Н. Д. е родител на В В.– страдащ от цироза на черния дроб бивш съпруг на подс. Г. Б., с когото подсъдимата е във фактическа раздяла
от м. април 2015 г. откогато самостоятелно полага грижи за отглеждането и
възпитанието на двете им деца Н. и И. (страдащо от Генерализирано разстройство
в развитието – F84.8.),
като бракът помежду им е прекратен от м. декември 2016 г. и тогава е постановен
режим за лични отношения на бащата с двете му деца, но реално контакти с тях в
периода от м. април 2015 г. до м. февруари 2018 г. той осъществил само пет
пъти, при това краткотрайно и винаги по инициатива и в присъствие на неговата майка
Н. Д., а след м. февруари 2018 г., въпреки образуваното от родителя В. В.съдебно-изпълнително
производство относно постановения режим за лични отношения с двете деца,
срещите между бащата и неговите деца били преустановени и реални действия по
принудително изпълнение не били предприети.
Същевременно, още в хода на бракоразводното
производство, а също и по образуваното в последствие съдебно-изпълнително дело
били назначени и изготвени множество социални доклади, сочещи данни за напълно
прекъснати и реално несъществуващи нормални взаимоотношения както между двамата
родители, така и между всяко от децата с техния баща. Освен твърде ограничения
брой срещи помежду им за близо четиригодишен период след раздялата между
родителите, липсвала дори дистанционна комуникация между бащата и децата, като
при това, бащата не плащал и издръжка за своите деца. Идентични били и
взаимоотношенията между майката на децата и тяхната баба по бащина линия, както
и между децата и майката на техния баща. При това, разпада на взаимоотношенията
между родителите, между майката и бабата по бащина линия и между децата и
техните баща и баба по бащина линия се задълбочавал допълнително от
продължителните съдебни производства, включително такива за имотни сделки,
съдебно-изпълнителни дела и множество жалби от бащата и бабата по бащина линия
до Прокуратура и Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“
за ограничаване от страна на майката на контактите им с децата. При проведените
множество социални доклади с писмо изх.№СГ/Д-В/317-001 от 18.05.2018 г. на
бащата В. В. била изрично указана необходимостта от нормална комуникация между
родителите в дух на толерантност, взаимно уважение и разумно родителско
сътрудничество и му било препоръчано, да посети Отдел „Закрила на детето“ по
местоживеене за консултиране в насока по-добро родителстване,
както и че носи отговорност за развитието и здравето на децата и е длъжен да ги
предпази от риск да не бъдат поставени в среда, застрашаваща психическото им
здраве и тяхното физическо развитие.
С Решение №4121 от 16.10.2018 г. по гр. дело №4821/2018 г. по опис на РС Варна, в сила от
18.03.2019 г. бил постановен режим на лични отношения на частния тъжител Н. Д.
с нейните внуци, съобразно който, през процесния
период за детето И. личните отношения следвало да се осъществяват всяка трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 14.00 ч. в неделя с
приспиване в дома на бабата, а за детето Н., за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г. личните отношения следвало да се осъществяват всяка трета събота
и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 10.00 ч. в неделя с преспиване в
дома на бабата.
Съобразно постановения режим за лични отношения с
нейните внуци, на третата събота от нечетния месец май - 18.05.2019 г., частният
тъжител Н. Д., въпреки осведомеността й за пълната липса на нормална
комуникация и нормални взаимоотношения, както с децата, така и с тяхната майка,
без да уведоми предварително подсъдимата Г. Б. и без да потърси съдействие от
Отдел „Закрила на детето“ по местоживеене на децата, пристигнала съвместно със
свидетелите Е. М. и С. М. от с. Я., обл. Разград при
дома на децата и подс. Г. Б. *** с намерение да вземе
двете деца при себе си за уикенда. След настоятелни позвънявания на жилищната
врата, подсъдимата Г. Б. отворила, заявила на тъжителката Н. Д., че няма да й
даде децата и затворила вратата. Тогава Н. Д. позвънила на НЦ 112 и уведомила
за случилото се като поискала съдействие от полицейските органи за изпълнение
на постановения режим за лични отношения с децата. Скоро след това, пред
жилищната кооперация пристигнал полицейски екип и докато тъжителката Н. Д. и
спътниците й разговаряли там с двамата полицейски служители – свидетелите Г. Г.
и Н. Г., от входа излезли подсъдимата с двете й деца. Тогава, отдалечавайки се
от сградата с децата, подсъдимата Г. Б. заявила отново, че няма да даде децата на
частния тъжител Н. Д., при което опита от 18.05.2019 г. за изпълнение на
постановения режим за лични отношения на бабата с двете й внучета приключил
неуспешно.
Следващия удостоверен от приобщените доказателства
опит за изпълнение на постановения режим за лични отношения на децата с тяхната
баба бил осъществен на третата събота от м. септември – 14.09.2019 г. Тогава
тъжителката Н. Д., придружена от свид. Е. М., отново
пристигнала от с. Я., обл. Разград при дома на децата
и подс. Г. Б., но въпреки настоятелните позвънявания,
никой не отворил жилищната врата, при което заедно със своя спътник,
тъжителката Н. Д. отишла до Пето РУ при ОД МВР Варна, където подала жалба, в
която посочила, че в деня за осъществяване на режим за лични отношения с
децата, никой не отворил вратата на жилището и майката на децата не отговорила
на телефонните позвънявания, а съседи споделили, че семейството е напуснало
жилището, поради което подава сигнал, че майката и децата са в неизвестност и
има опасения, че майката може да изведе децата извън страната без надлежно разрешение.
На 13.11.2019 г. по подадена частна тъжба от Н. Д.
било образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното следствие е изготвена
съдебно-психологическа експертиза със задача да се даде отговор на въпросите:
Какво е психическото здравословно състояние на всяко от децата И. и Н.
Велчеви?; Налице ли е синдром на родителска отчужденост за всяко от децата
спрямо тяхната баба Н. Д.?; Застрашава ли обективно най-добрите интереси и
здравето на всяко от двете деца изпълнението и спазването на установения режим
на лични отношения на всяко от двете деца с тяхната баба Н. Д.? Кредитираното като
компетентно и безпристрастно изготвено заключение, констатира нормално
психическо развитие за детето Н., но същевременно – фрустрираност
поради ограничаване на достъпа до неговия баща, както и наличие на синдром на
родителска отчужденост в лека към умерена форма, формиран от неговата майка – подс. Г. Б. спрямо бащата В. В., а за детето И.
експертизата отчита наличното заболяване Генерализирано разстройство в
развитието – F84.8.,
умерена умствена изостаналост и неразвита експресивна реч, както и неспособност
за разбиране на случващото се. Също така, заключението по експертизата прави
констатация, че поведението на частния тъжител Н. Д. създава впечатление за
ограничаване и възпрепятстване от нейна страна не само на контактите на бащата
В. В.с двете му деца, но и на неговите родителски права, при което изпълнението
и спазването на постановения режим за лични отношения на бабата Н. Д. с нейните
внуци, при положение, че лишава децата от контакт с техния баща за сметка на
този с баба им, застрашава най-добрите интереси на двете деца като особено за
детето Н. липсата на бащината фигура представлява хронична травма. Експерта
заключава също, че посредническата роля на бабата Н. Д. между децата и бащата,
както и между тяхната майка и бащата, е необоснована.
Наред с изтъкнатото при проведеното изслушване на
експерта в с. з., същият изрази становище, че при данните за трайна липса на
пълноценни взаимоотношения между децата и техните баща и баба по бащина линия,
както и за липсата на взаимоотношения и конструктивен диалог между двамата
родители, а също и между майката и бабата по бащина линия, е налице
невъзможност за реализация на постановения режим за лични отношения между
децата и тяхната баба, без да се осъществи предварителна подготовка и работа на
специалист с цялото семейство. При това, вещото лице изтъква необходимостта от
дълбока вътрешна психологична работа за повече разбиране и промяна на
емоционалните нагласи за членовете на семейството.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се установява по категоричен начин както от приобщените обяснения на
подс. Г. Б., така и от непротиворечащите им и кредитирани
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите Г. Г., Н. Г., Е. М., С. М., Ф. Т. и В. В., а също и
от съответстващите им приобщени документи – Решение №4121 от 16.10.2018 г. по гр. дело №4821/2018
г. на РС Варна, Решение №340 от 18.03.2019 г. по гр. дело №2/2019 г. на ОС Варна,
Решение №425 от 21.12.2016 г. по гр. дело №593/2019 г. на РС Разград, Решение
№54 от 29.06.2017 г. по гр. дело №91/2017 г. на ОС Разград, Решение №169 от
03.10.2019 г. по гр. дело №232/2018 г. на ОС Разград.писмо вх.№263501 от 18.01.2021
г. ведно с преписка 15369/2019 г. на РП Варна; писмо вх.№263671 от 18.01.2021
г. от Районен център 112 – Варна, ведно със CD с 8 файла с електронни картони и 2 бр. аудио
записи; писмо вх.№264450 от 20.01.2021 г. ведно с копия от документи по
подавани жалби от Н. Д. срещу Г. Б. и от Г. Б. срещу Н. Д.; писмо вх.№264809 от
21.01.2021 г. ведно с характеристична справка за Г. Б.; справка от НБД
„Население“ за Г. Б. от 30.12.2020 г., справка за съдимост №363 от 07.01.2021 г. относно
Г. Б., писмо вх.№276502 от
05.03.2021 г. от Районен център 112 – Варна, писмо вх.№284617 от 22.04.2021 г.
от Пето РУ ОД МВР Варна, ведно с извадка от Дневник на получените и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЧ на Пето РУ ОД МВР Варна от 15.06.2019 г., 7 листа
и копие от изпълнително дело №4068/2018 г. по опис на СИС при РС Варна.
Съответстваща на останалите приобщени документи и гласни доказателства е и
кредитираната като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-писохолигеска
експертиза.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С оглед несъмнено
установените факти, както на напълно прекъснати и реално несъществуващи още от
2015 г. нормални взаимоотношения между двамата родители и между всяко от децата
с техния баща, още по-малко с тяхната баба по бащина линия, така и на налични
негативни и конфликтни отношения не само между майката и бабата по бащина
линия, но и между детето Н. и бабата Н. Д., а също и предвид констатациите по
назначената съдебно-психологическа експертиза и категоричното становище на вещото
лице за необходимост от осъществяване на сериозна предварителна подготовка и психологическа
работа на специалист с цялото семейство за постигане на повече разбиране и
промяна на емоционалните нагласи за членовете на семейството, за да се пристъпи
към ефективно изпълнение на постановените режими за лични отношения на децата с
техните баща и баба по бащина линия, се налага извод, че към периода и
конкретните дати, за които се отнася процесното
обвинение, нормално осъществяване на режим за лични отношения на всяко от
децата Н. и И. с тяхната баба Н. Д., е било не само обективно невъзможно, но и би
довело до сериозно увреждане на интересите на всяко от двете деца. В този
смисъл, несъмнено установения и изрично деклариран от подс.
Г. Б. отказ от 18.05.2019 г. да предаде двете деца на появилата се без
предварителна договореност тяхна баба по бащина линия, съвместно с непознати на
децата хора и в присъствие на повикани за съдействие полицейски служители, не
следва да бъде третиран като препятстване изпълнението на постановения със
съдебен акт режим за лични отношения. Това е така, защото към съответния период
(а и понастоящем), необходимите условия за осъществяване на постановения режим
не са съществували и не отказа от страна на майката, а изначалната и обективна невъзможност
за неговото нормално и пълноценно изпълнение е реалната причина да не бъде
реализиран.
Наред с изтъкнато като
основен аргумент за неосъщественост на твърдяното
престъпление, относно датите 15.06.2019 г. и 14.09.2019 г. следва също да се
посочи, че за първата от тях всъщност липсват убедителни доказателства,
частният тъжител Н. Д. да е посетила дома на децата, за да бъдат взети от нея в
изпълнение на постановения режим за лични отношения, а за втората дата, само факта,
че децата и техният родител не са установени на адреса, след като е липсвала
каквато и да предварителна комуникация и съгласуваност, не може да се счита за
осъществено от родителя неизпълнение или препятстване на постановения режим.
При тези констатации се
налага извод, че деянието не е осъществено, поради което и съобразно чл.304,
пр.1 НПК, подсъдимата Г. Б. следва да бъде призната за невиновна по възведеното
срещу нея обвинение.
Съобразно чл.190, ал.1,
пр.1 НПК, този изход на спора налага сторените по делото разноски за експертиза
да бъдат присъдени в тежест на частния тъжител. Също така, съобразно
отправеното искане от защитника на подсъдимата с представен списък на разноски
и договор за правна помощ от 17.12.2019 г. съдържащ договореност за
предоставена от безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в тежест на
частния тъжител следва да се присъди и възнаграждение за адвокат в размер
1800.00 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: